Как един наш сънародник успя да се промъкне през обсадата

Как един наш съотечественик съумя да се промъкне през обсадата на Харков и да се прибере вкъщи? Това описа завърналият се преди броени часове Веселин Кузев в „ Тази заран “.

Пътуването му е било осъществено „ с огромна трудност и с огромна тъга “: „ След първите удари, които бяха в Харков сутринта в 5:00 ч., се надявахме, че може би единствено военното летище ще бъде разрушено, което е на 20 км от града, само че в 11:00 ч. сутринта почнаха да стрелят и тогава покрайнините на града и тогава аз към този момент се пробвах да потегли оттова “.

„ Беше някакъв потрес да се излезе от града. Направих го бързо и рисково. Вечерта аз имах някакво, не знам, може би вътрешно възприятие - просто си нахвърлях там долни дрехи и облекла, да не са в дрешника, и просто в 5:00 ч. като стана това нещо всичко облякохме и безусловно за няколко минути излезнахме на открито “, споделя Кузев.

Заради бомбардириовките му се наложило няколко пъти да смени маршрута си.

На път за Полтава е засякъл военна колона. Предупредили го, че би трябвало да ги заобикаля, тъй като те са обект на удари и той гледал оптимално бързо да ги изпревари.

Решил да мине през Приднестровието, само че пътят там е към този момент затворен и неговият другар към този момент не може да се прибере.

По пътищата имало колони от коли и суматоха, доста постоянно му се налагало да кара в насрещното придвижване. Пътуването му е лишило четири дни.

„ Ужасно е, това е същинска война в XXI век “, сподели Кузев.

Сънародникът ни се е записал евакуиране на уеб страницата на дипломатическото ни ведомство, само че насочи тежки рецензии към Министерство на външните работи за евакуацията на българите от Украйна: „ На 17 февруари съм си оставил поръчката. Върна ми по електронен път писмо, че моята поръчка е призната и всичко е обикновено преди началото на военните дейности, преди две седмици. Аз по този начин ще задам подобен риторичен въпрос: Вие мислите ли, че някой ми се обади? Не. Пълна покруса. Посолството е цялостна покруса. (…) Никой не ми оказа помощ “.

Именно поради неналичието на реакция той е решил да самоорганизира своята евакуация.

Кузев насочи и рецензия към наши управляващи за посрещането на бежанците: „ Интересно ми е, когато през вчерашния ден влязох на границата на Русе имаше много украински коли украински, а няма нито един представител, който да посрещне тия хора. Аз тъй като съм българин, аз се прибирам в София и знам къде отивам. Хората не знаят. Хора с дребни деца. Спирам и ги подпитвам, запитвам за къде пътуват. Един споделя: „ Не знам накъде пътувам “, различен споделя, че отива при близки “.