Как да го кажа? През изминалите 33 години ходене в пустинята

Как да го кажа? През миналите 33 години вървене в пустинята на демокрацията, България беше и продължава да бъде окупирана от цяло потомство номенклатурни парчета от предишното или техни директни и косвени наследници. Те внезапно осъмнаха с историческата своя роля да осъждат всичко минало към което абсолютно принадлежат, с цел да се трансфорат в темелите на новата демократична система. Това са публични плъхове, които първи напущат всеки потъващ транспортен съд, с цел да се прикачат на различен със същата своя роля - покрай властта, покрай храната. Те се хранеха и преяждаха с всичко допустимо в отминалата към този момент България, когато всички останали бяха превърнати в елементарни оръдия на труда, хранят се и преяждат с власт и пари и през днешния ден, като изцяло нови индивиди. И тъкмо тази порода човеци във всяка страна са най-удобните за реализиране на какъвто поискате проект. Днес тези наши плъхове са настанени във всички управнически катедри и резултата от тях е явен - цялостна съсипия, безвремие и обърканост. Те нямат качества, само че са добре пригодени да се самонагаждат във всевъзможни условия, с цел да бъдат постоянно сити и удовлетворени. Паразити, негодни да прибавят стойност в нито едно публично дело. На тях не им пука за никой и нищо с изключение на за личното си богатство, което най-често се яде или натрупва в банкови сметки. Те нямат лични имена, нито имат потребност от такива, тъй като нямат лична персона. Популация от паразити, които се разпознават единствено с взор и мисли. На тези няма потребност да обснявате, да се надприказвате и спорите! Губите си времето, което е най-ценния запас на планетата. Николай Марков