Филип Димитров: Аз съм премиерът, чието правителство обърна курса на българската държава
Кадър: Канал 3
Аз съм министър председателят, чието държавно управление обърна курса на българската страна. Както е да е - имаше доста сложни решения, които да се взимат в процеса, най-важното наподобява бе това - спазвайки национално покрай разбирането за ред и правда, да правим гражданска война. Това са две неща, които нормално си опонират, ние успяхме, и мисля, че това е заслуга на България. Както и на множеството от останалите източноевропейски страни.
Такава равносметка направи в " Офанзива с Любо Огнянов " по Канал 3 Филип Димитров, министър председател на България от 1991 до 1992 година, за бурните промени в страната при започване на 90-те години на предишния век.
" Ние тогава обръщахме цялата посока на страната, обстановката явно беше доста сложна, също така яснотата в обществото и хората, които правиха измененията, не беше 100-процентна, за доста неща трябваше да се поема отговорност, доста пъти без цялостна изясненост за това какво ще последва ", проучва юристът, през днешния ден парламентарен арбитър и заместник-председател на Венецианската комисия.
За огромните промени по това време той бе безапелационен, че " първата стъпка на моето държавно управление бе да освободи частната самодейност ". " Защото даже преди реституцията, приватизацията, която се развиваше по малко по-сложен метод, даже преди тях хората започнаха да демонстрират частна самодейност в гаражите си, в мазетата си, въобще отпуши се нещо, което в последна сметка беше в положение да промени образа на страната. Така че собствеността е доста значима - да, само че тя има смисъл доколкото подкрепя, дава поле за частната самодейност ", уточни Филип Димитров.
По думите му процесът на превръщането на социалистическата стопанска система в пазарна е бил изключително тежък и непосилен. " Навремето беше казана една мъдра фраза - че да превърнеш социалистическата стопанска система в пазарна, е все едно да превърнеш рибената чорба в аквариум ". Задачата е много сложна, тя беше мъчителна на всички места, има един подобен, малко чудноват, затворен български синдром - ние си мислим, че всички зародили проблеми са зародили единствено в България.
Отговорът е - не, те възникваха по доста подобен метод във всички останали страни, които имаха да минават по този път. Другата странна българска специфичност е желанието безусловно и настоятелно да твърдим, че ние, бидейки най-прекрасните на света, сме в действителност най-лошите от всички, при нас всичко е най-зле, което също се оказа малко пресилено. Така че всичко, което приказваме за отношението към приватизацията, за подозренията в нейната уместност, че тя в доста случаи неизбежно създава издънки и резултати, които са по-различни от което си представяме, това важи освен за България.
Не мога да върна времето, още тогава имах малко по-различна концепция за потреблението на реституцията като инструмент, включително и нейното включване в индустриалната сфера, нещо, което не значи огромно облагодетелстване на някого, а по-скоро натоварване с отговорности, само че осъществявайки по този метод първото и главно условие за приватизацията - избавяне на страната от собствеността. "
Филип Димитров разгласи за " недействителен " описа в медиите за тогавашната българска стопанска система като " за някакви златни кокошки, снасящи златни яйца, само че те били изядени и т. н. "
" В момента разнообразни хора по разнообразни мотиви описват едни доста глупави неща за някакви милиарди, които били активите на съответни предприятия, които са изгубени по пътя и т. н. Не чух никой от тях да приказва за пасивите на тези предприятия. Фантазията, че е имало едно някакво огромно гърне със злато, което е трябвало да се изрови и използва, само че, видите ли, това не е станало както би трябвало, е мощно пресилено. Разбира се, има неща, които са присвоени, окрадени, фактически в един интервал от време това течеше като развой, това беше една от аргументите да се положат толкоз доста старания, с цел да се забави процеса. Но най-същественото, главното е, че тази комунистическа стопанска система не работеше - за информация прочетете отчета на Петър Младенов от 11 декември 1989 г.
Точно заради това, че не работеше, че беше затънала с едни пасиви, които мъчно можеха да се измерят, задача №1 за всички страни, освен за България, от някогашния социалистически лагер, бе да се отърват от собствеността. Колкото по-бавно, толкоз по-мъчително и толкоз по-малко удовлетворяващо. Представите на българина за това нещо ги основават такива като вас (журналистите - бел. ред). Защото целият този роман за някакви златни кокошки, снасящи златни яйца, само че те били изядени и т. н., е просто недействителен. "
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама
Аз съм министър председателят, чието държавно управление обърна курса на българската страна. Както е да е - имаше доста сложни решения, които да се взимат в процеса, най-важното наподобява бе това - спазвайки национално покрай разбирането за ред и правда, да правим гражданска война. Това са две неща, които нормално си опонират, ние успяхме, и мисля, че това е заслуга на България. Както и на множеството от останалите източноевропейски страни.
Такава равносметка направи в " Офанзива с Любо Огнянов " по Канал 3 Филип Димитров, министър председател на България от 1991 до 1992 година, за бурните промени в страната при започване на 90-те години на предишния век.
" Ние тогава обръщахме цялата посока на страната, обстановката явно беше доста сложна, също така яснотата в обществото и хората, които правиха измененията, не беше 100-процентна, за доста неща трябваше да се поема отговорност, доста пъти без цялостна изясненост за това какво ще последва ", проучва юристът, през днешния ден парламентарен арбитър и заместник-председател на Венецианската комисия.
За огромните промени по това време той бе безапелационен, че " първата стъпка на моето държавно управление бе да освободи частната самодейност ". " Защото даже преди реституцията, приватизацията, която се развиваше по малко по-сложен метод, даже преди тях хората започнаха да демонстрират частна самодейност в гаражите си, в мазетата си, въобще отпуши се нещо, което в последна сметка беше в положение да промени образа на страната. Така че собствеността е доста значима - да, само че тя има смисъл доколкото подкрепя, дава поле за частната самодейност ", уточни Филип Димитров.
По думите му процесът на превръщането на социалистическата стопанска система в пазарна е бил изключително тежък и непосилен. " Навремето беше казана една мъдра фраза - че да превърнеш социалистическата стопанска система в пазарна, е все едно да превърнеш рибената чорба в аквариум ". Задачата е много сложна, тя беше мъчителна на всички места, има един подобен, малко чудноват, затворен български синдром - ние си мислим, че всички зародили проблеми са зародили единствено в България.
Отговорът е - не, те възникваха по доста подобен метод във всички останали страни, които имаха да минават по този път. Другата странна българска специфичност е желанието безусловно и настоятелно да твърдим, че ние, бидейки най-прекрасните на света, сме в действителност най-лошите от всички, при нас всичко е най-зле, което също се оказа малко пресилено. Така че всичко, което приказваме за отношението към приватизацията, за подозренията в нейната уместност, че тя в доста случаи неизбежно създава издънки и резултати, които са по-различни от което си представяме, това важи освен за България.
Не мога да върна времето, още тогава имах малко по-различна концепция за потреблението на реституцията като инструмент, включително и нейното включване в индустриалната сфера, нещо, което не значи огромно облагодетелстване на някого, а по-скоро натоварване с отговорности, само че осъществявайки по този метод първото и главно условие за приватизацията - избавяне на страната от собствеността. "
Филип Димитров разгласи за " недействителен " описа в медиите за тогавашната българска стопанска система като " за някакви златни кокошки, снасящи златни яйца, само че те били изядени и т. н. "
" В момента разнообразни хора по разнообразни мотиви описват едни доста глупави неща за някакви милиарди, които били активите на съответни предприятия, които са изгубени по пътя и т. н. Не чух никой от тях да приказва за пасивите на тези предприятия. Фантазията, че е имало едно някакво огромно гърне със злато, което е трябвало да се изрови и използва, само че, видите ли, това не е станало както би трябвало, е мощно пресилено. Разбира се, има неща, които са присвоени, окрадени, фактически в един интервал от време това течеше като развой, това беше една от аргументите да се положат толкоз доста старания, с цел да се забави процеса. Но най-същественото, главното е, че тази комунистическа стопанска система не работеше - за информация прочетете отчета на Петър Младенов от 11 декември 1989 г.
Точно заради това, че не работеше, че беше затънала с едни пасиви, които мъчно можеха да се измерят, задача №1 за всички страни, освен за България, от някогашния социалистически лагер, бе да се отърват от собствеността. Колкото по-бавно, толкоз по-мъчително и толкоз по-малко удовлетворяващо. Представите на българина за това нещо ги основават такива като вас (журналистите - бел. ред). Защото целият този роман за някакви златни кокошки, снасящи златни яйца, само че те били изядени и т. н., е просто недействителен. "
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
