Журналистът Найо Тицин внесе в Столичния общински съвет писмо за

Журналистът Найо Тицин внесе в Столичния общински съвет писмо за преименуване на бул. " Драган Цанков " в бул. " Героите на Украйна ". " Внесох в СОС писмо за преименуване на булеварда пред Руското посолство в София на „ Героите на Украйна “. Писмото приключва с думите: “Много пъти повтаряме, че София значи мъдрост. Но какво е мъдростта, в случай че не е облечена в достолепие, морал, достойнство и съпричастност. ” Сега топката е в СОС! " Това написва в своя фейсбук профил журналистът. За преименуване на редица улици в страната, където са ситуирани съветски посолства и консулства, приканиха по-рано и от украинското посолство в България. Драган Киряков Цанков (с същинско име Димитър Гиков) е български политик, почетен член на Българското книжовно сдружение. Той е трети министър-председател на България, изпълнявал тази служба от 7 април до 10 декември 1880 година, и седми министър-председател на България от 19 септември 1883 година до 11 юли 1884 г. Той е депутат в Учредителното, I Велико национално заседание (1879 г.) и в I (1879 г.), II (1880 – 1881 г.), IV (1884 – 1886 г.), X (1899 – 1900 г.), XI (1901 г.) и XII (1902 – 1903 г.) Обикновено национално заседание. Председател на XII Обикновено национално заседание в интервала 22 април 1902 – 21 август 1903 г. След Освобождението Драган Цанков е един от водачите на Либералната партия в Учредителното заседание през 1879 година През март 1880 година Драган Цанков оглавява първото държавно управление на либералите, защото княз Александър се притеснява от радикализма на по-младия и известен лидер на партията Петко Каравелов. Драган Цанков е измежду най-активните съперници на осъществения напролет на 1881 година от княз Александър държавен прелом. Той разгласява във вестник „ Независимост “ намерено писмо до съветския дипломатически представител Михаил Хитрово, в което насочва остри рецензии към княза, съветските офицери в страната и самия Хитрово, предупреждавайки го, че дейностите му в поддръжка на преврата ще доведат до раздор в околните българо-руски връзки. Писмото провокира обществен скандал и под натиска на Хитрово държавното управление взема ограничения за ограничение на свободата на печата. Малко по-късно Цанков е интерниран във Враца. След възобновяване на Търновската конституция през септември 1883 година князът разпорежда образуването на новия кабинет на Драган Цанков, който притегля в държавното управление някои дейци на Консервативната партия. Този акт провокира острото неодобрение на така наречен „ непримирими “ либерали, водени от Петко Славейков и Петко Каравелов. Между двете течения в Либералната партия стартира битка. През лятото на 1884 година Драган Цанков дружно със своите поддръжници се отделя от партията и слага началото на нова проруска политическа групировка. По време на рецесията след абдикацията на Александър I Батенберг Драган Цанков е измежду създателите на така наречен „ махзар “ – молба до формалния сюзерен на България – турския султан, в която се желае неговата интервенция за споразумяване на обстановката посредством окупация. През 1886 година емигрира в Русия. Завръща се в България през 1895 година след рухването от власт на Стефан Стамболов и незабавно се заема с възобновяване на своята партия. През 1897 година, заради напредналата си възраст, отстъпва лидерския пост на доктор Стоян Данев, който през 1899 година преименува партията на Прогресивнолиберална. По време на независимото ръководство на тази партия (1901 – 1903) е ръководител на Народното събрание. След като партията минава в съпротива, Драган Цанков се отдръпва от политическия живот.