Журналистът Исак Гозес и Никола Манев преди две години седят

Журналистът Исак Гозес и Никола Манев преди две години седят в парижкото ателие на художника. Свързва ги над 20-годишно другарство. „ Бяхме изпили дружно доста мастика, бяхме пекли агнета, бяхме се карали и сдобрявали - знаех всички негови истории, само че в никакъв случай не бях виждал по какъв начин рисува. Рисуването за него бе съкровен акт като любовта. Там той не допускаше никого. Помолих го да вземе четката. Заради една фотография. Направи го с отвращение, с цел да не ми скърши хатъра. Болестта към този момент го беше стопила. Без да го изричаме, знаехме, че се виждаме за финален път. Тогава той ми сподели: „ Искам да напишеш книга за мен. В нея разкажи за любовите ми:  Към живота, картините, виното, дамите. “ Нищо не му отвърнах. Не дадох обещание. Дни откакто той си отиде от този свят,  си дадох сметка,  че би трябвало да извърша молбата му. Не беше решение, а дълг към приятеля “, споделя Гозес за биографичния разказ „ Живея в светлина “ / “Хермес “/. „ Париж ме направи българин. Тук разбрах, че имаме качества, които французите нямат, че сме по-чувствителни, по-сърдечни и по-топли от тях. Че се влюбваме на мига, а там другарството се възнамерява и готви 25  години. Ако съм постигнал нещо във Франция, в случай че имам някаква тежест, в случай че по света моите картини носят наслада на всевъзможни хора и раси, то е, тъй като съм български художник. Първата си картина в Париж продадох за каса бордо, а втората – за кожено яке. Нямах самочувствие - идвах от свят, който тук смятаха за второ качество. Но мина време и започнах да се туптя по гърдите: „ Булгар, булгар “. За мен България си остана безконечен мираж. В който и свят да съм, постоянно ще я нося като ранена птица в сърцето си “, признава Никола Манев в томчето.

Животът на художника минава от Чирпан, през София, Варна, Париж.  Дните му са изпълнени с любопитни срещи и събития... „ Всичко беше доста забавно - лудостта на детските му години, срещата с учителя Васил Стоилов, първите любови, за жалост нещастни, началото в Париж ".  " Манев бе подписал към 4000 картини, само че нито един сватбен контракт. Това е необичайно за човек, който не може без дами, а получава нервна рецесия, когато стане дума за законно семейство. Естествено обичаните му, когато схванат това, рано или късно си потеглят, вследствие на което той много е страдал. Беше по чирпански ревностен и по французки влюбчив “, разкрива Гозес за остарелия си военен приятел. „ Имах възприятието, че всеки момент Кольо ме гледа.  Отгоре. Обхвана ме боязън, че в случай че ненадейно се случи нещо с мен и го вървя след, в случай че умра, няма да мога да завърша книгата. Това ме  ужасяваше. Никола Манев беше чудноват човек. Да оставим настрани гения и творчеството му. Те ще са тематика на изкуствоведите. Той не беше богат, пресмяташе всяка стотинка, само че се оказа  безкрайна великодушен: подари картини за шест галерии и една къща в Чирпан. Обичаше славата, а беше много срамежлив. Но имаше нещо, което много го различаваше от останалите: Той в никакъв случай не сподели неприятна дума за различен човек. Дори за строителния бизнесмен, който го окраде с голяма сума пари. За 50 години Франция несъмнено му е дала и лишила доста. Но това, което не можа да му вземе, бе любовта му към България. С нея той си отиде от този свят “, безапелационен е Гозес.