Барселона е лидер сред най-зелените градове в Европа
Животът наоколо до зелени площи и намирането на хладина не са преимущества за всеки жител в Европа, изключително в сезона на рекордните горещини тази година.
Добрата вест е, че съгласно ново изследване на Евробарометър, над 8 от 10 европейци считат, че за тях достъпът до зелени площи и природа е елементарен.
Но съществуват ясни разлики сред обособените елементи на континента, оповестява Euronews. В Дания 100% от хората декларират, че имат елементарен достъп до зеленина, до момента в който в Малта това е допустимо единствено за 51%, а в Португалия - за 77%.
Матилда ван ден Бош, старши откривател в Института за световно здраве в Барселона желае да накара хората да схванат изгодите от това да има повече зелени площи, тъй че да бъдат отворени за промени в своите градове.
" Знаем, че едностранчивата информация, която споделя " добре, това е потребно за вас ", не работи, в случай че хората не я възприемат ", споделя тя.
Предимствата на зелените пространства
Освен с охлаждащия си резултат, зелените площи са свързани с чувство благополучие, по-добро психологично здраве, повече обществени контакти и по-нисък риск от сърдечносъдови болести.
Това обаче не е толкоз елементарна задача, като да вземем за пример да засадите няколко дървета и да се надявате на най-хубавото.
" Необходим е в действителност целеустремен метод към планирането, който да възприема зелените площи като неразделна част от градското обмисляне ", споделя професор Сесил Конендейк, шеф на Nature Based Solutions.
Той е създал правилото 3-30-300 като тенденция за зелено обмисляне.
3-30-300
Първата част значи, че всеки би трябвало да може да вижда най-малко три дървета от вкъщи си.
След това би трябвало да има 30% покритие с дървесни корони на равнище квартал. Изследванията демонстрират, че това е прагът, над който се следят изгоди за климата и здравето.
Последното предписание се основава на рекомендацията на СЗО никой да не живее на повече от 300 м от парк или зелена повърхност от най-малко един хектар.
Някои европейски градове взеха драговолно тези рекомендации.
Как Барселона стана зелен парадайс
Ярък образец за това е планът Superilla в Барселона. От 2016 година насам градът затваря улици за придвижване на коли и основава нови паркове на кръстовищата.
" Предишните две години и половина живях в Барселона и моята улица да вземем за пример беше разкопана, колите бяха изнесени и бяха засадени дървета. Така че това в действителност се случва и е доста коренно ", споделя проф. Конендейк.
Може би не е изненадващо, че планът среща мощна опозиция.
Тъй като някои региони стават по-зелени, те стават и по-популярни, което води до повишение на цените на жилищата и може да изтласка хората с по-ниски приходи.
Ван ден Бош изяснява, че това е основателна паника за хората, които живеят в озеленените региони. " Трябва да мислим за същинска зелена инфраструктура, която да бъде разпределена в целия град ", изяснява тя.
Конендейк е съгласна с нея: " Трябва да се уверим, че целият град е зелен, а не няколко жилищни зони, където цените на жилищата се покачват. "
Трудна цел за пренаселеното Средиземноморие
В цяла Европа се следят неравенства в разпределението на зелените площи. Достъпът до тях нормално е по-възможен в градовете в северните страни, в сравнение с в източните и южните елементи на континента.
Например повече от 80% от популацията на Стокхолм има достъп до публичен парк на малко разстояние пешком, само че в Ираклион, Гърция, този достъп имат по-малко от 20 %.
Това може да се дължи частично на исторически и културни аргументи. Гъсто обитаемоте средиземноморски градове са най-старите в Европа и техните центрове са се развили без редовно обмисляне.
В Източна Европа неналичието на зелени площи също се дължи на планирането. " То е било по-слабо следено, имало е по-малко фокус върху зелените площи ", споделя Конендайк.
Ван ден Бош упорства за смяна на парадигмата: " Много специалисти по градоустройство са привикнали да възнамеряват пространствата за коли, а не за хора. Виждайки по какъв начин светът се развива през днешния ден, това просто няма да издържи. "
Добрата вест е, че съгласно ново изследване на Евробарометър, над 8 от 10 европейци считат, че за тях достъпът до зелени площи и природа е елементарен.
Но съществуват ясни разлики сред обособените елементи на континента, оповестява Euronews. В Дания 100% от хората декларират, че имат елементарен достъп до зеленина, до момента в който в Малта това е допустимо единствено за 51%, а в Португалия - за 77%.
Матилда ван ден Бош, старши откривател в Института за световно здраве в Барселона желае да накара хората да схванат изгодите от това да има повече зелени площи, тъй че да бъдат отворени за промени в своите градове.
" Знаем, че едностранчивата информация, която споделя " добре, това е потребно за вас ", не работи, в случай че хората не я възприемат ", споделя тя.
Предимствата на зелените пространства
Освен с охлаждащия си резултат, зелените площи са свързани с чувство благополучие, по-добро психологично здраве, повече обществени контакти и по-нисък риск от сърдечносъдови болести.
Това обаче не е толкоз елементарна задача, като да вземем за пример да засадите няколко дървета и да се надявате на най-хубавото.
" Необходим е в действителност целеустремен метод към планирането, който да възприема зелените площи като неразделна част от градското обмисляне ", споделя професор Сесил Конендейк, шеф на Nature Based Solutions.
Той е създал правилото 3-30-300 като тенденция за зелено обмисляне.
3-30-300
Първата част значи, че всеки би трябвало да може да вижда най-малко три дървета от вкъщи си.
След това би трябвало да има 30% покритие с дървесни корони на равнище квартал. Изследванията демонстрират, че това е прагът, над който се следят изгоди за климата и здравето.
Последното предписание се основава на рекомендацията на СЗО никой да не живее на повече от 300 м от парк или зелена повърхност от най-малко един хектар.
Някои европейски градове взеха драговолно тези рекомендации.
Как Барселона стана зелен парадайс
Ярък образец за това е планът Superilla в Барселона. От 2016 година насам градът затваря улици за придвижване на коли и основава нови паркове на кръстовищата.
" Предишните две години и половина живях в Барселона и моята улица да вземем за пример беше разкопана, колите бяха изнесени и бяха засадени дървета. Така че това в действителност се случва и е доста коренно ", споделя проф. Конендейк.
Може би не е изненадващо, че планът среща мощна опозиция.
Тъй като някои региони стават по-зелени, те стават и по-популярни, което води до повишение на цените на жилищата и може да изтласка хората с по-ниски приходи.
Ван ден Бош изяснява, че това е основателна паника за хората, които живеят в озеленените региони. " Трябва да мислим за същинска зелена инфраструктура, която да бъде разпределена в целия град ", изяснява тя.
Конендейк е съгласна с нея: " Трябва да се уверим, че целият град е зелен, а не няколко жилищни зони, където цените на жилищата се покачват. "
Трудна цел за пренаселеното Средиземноморие
В цяла Европа се следят неравенства в разпределението на зелените площи. Достъпът до тях нормално е по-възможен в градовете в северните страни, в сравнение с в източните и южните елементи на континента.
Например повече от 80% от популацията на Стокхолм има достъп до публичен парк на малко разстояние пешком, само че в Ираклион, Гърция, този достъп имат по-малко от 20 %.
Това може да се дължи частично на исторически и културни аргументи. Гъсто обитаемоте средиземноморски градове са най-старите в Европа и техните центрове са се развили без редовно обмисляне.
В Източна Европа неналичието на зелени площи също се дължи на планирането. " То е било по-слабо следено, имало е по-малко фокус върху зелените площи ", споделя Конендайк.
Ван ден Бош упорства за смяна на парадигмата: " Много специалисти по градоустройство са привикнали да възнамеряват пространствата за коли, а не за хора. Виждайки по какъв начин светът се развива през днешния ден, това просто няма да издържи. "
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ