Можете ли да напазарувате за първия учебен ден за по-малко от час?
Животът ни се върти към календара – дни, дати, периоди, които следват своя лична логичност. Понеделник – петък, изключителното състояние, Великден, рождени дни, лятната отпуска, датата, когато се запознахме, Коледа, дървената почивка на децата, 15 септември. Препускаме през дните, вперили взор в идната значима дата. Още един ден до уикенда, още две седмици до отпуската, още малко до есента. Още няколко дни до първия образователен ден. И Коледа към този момент е доближила прага.
Кога аз самата бях в учебно заведение? Аз ли бях това? Кога детето ми проходи? Кога потегли на детска градина? А към този момент е в трети клас. Въпреки, че съм привикнала с провокациите при подготовката за новата образователна година, единствено като си помисля за всички описи, които би трябвало да извърша и ме обзема леко терзание. Не обичам описите със задания. Обичам описите с прекарвания. Вярвам, че при множеството от вас също е по този начин. Но имам още време за подготовка и давам обещание да открия салдото.
Устроени сме по този начин, че постоянно отлагаме значимите, само че стресиращи задължения за по-късно. Обикновено за последния миг. И незабавно по-късно си споделяме – другия път няма да отсрочвам. Ще го свърша, с цел да вдишвам след това свободно. И по този начин до другия път.
Тази година стартира необичайно. Завъртя се и ни завъртя по непредвиден метод. Накара ме да погледна по различен метод на нещата. Кое в действителност си заслужава? Кое в действителност ми би трябвало? На кого какво би трябвало да потвърждавам? Не стана внезапно. Хората към мен се трансформираха. Аз самата погледнах малко по-различно и видях неща, които са били всеки ден пред очите ми, само че не съм ги забелязвала. Преоцених доста неща. Оцених времето. Не желая повече да го пропилявам за непотребни, непотребни неща, хора и обстановки.
Връщам се към листата за 15 септември. Той е от смислените задания, нищо че малко ме напряга. Тази година няма да го отсрочвам. Не съм ранобудна птичка, само че не желая още веднъж да оставям нещата за последния миг. Не съм последовател и на непотребните покупки. Стига ми аз да знам, че е качествено, а на нея да ѝ харесва. Толкова. И да не изгубвам доста време.
Хващам листата и паркирам пред Lidl. One stop shop – мятам в количката седмичните артикули – имам си отработен маршрут в главата и напряко с дребната към бранша с тетрадките и пособията. Вече не харесваме толкоз шарени неща, само че продължаваме да си държим на розовото. Ето и подготвен несесер. Миналогодишният е супер, само че ципът му отпътува. Химикалки, 5 блокчета – две за учебно заведение и три за у дома. Рисуваме доста. И аз се включвам след работа, до момента в който надзиравам фурната. Боичките, палитрата, гумичките – тук върша отстъпка за броя – в действителност са доста красиви. Раницата за учебно заведение от първи клас още става, само че взимам една по-малка за уикендите. Иска да е като огромните, да си носи свои неща със себе си, а с ученическата не върви. Заедно избираме и дървена играчка за племенника, който в края на месеца има рожден ден. Поглеждам си часовника – тъкмо 45 минути, подготвени на първото полувреме. 2:0 за мен – два покрити листата – седмичния и този за 15 септември. Щях да не помни сладоледа – а си заслужава да се почерпим. Остава единствено да се приберем и да пробваме новите флумастери. А новата образователна година дано да заповяда. Готови сме. За по-малко от час.
С поддръжката на Lidl
Кога аз самата бях в учебно заведение? Аз ли бях това? Кога детето ми проходи? Кога потегли на детска градина? А към този момент е в трети клас. Въпреки, че съм привикнала с провокациите при подготовката за новата образователна година, единствено като си помисля за всички описи, които би трябвало да извърша и ме обзема леко терзание. Не обичам описите със задания. Обичам описите с прекарвания. Вярвам, че при множеството от вас също е по този начин. Но имам още време за подготовка и давам обещание да открия салдото.
Устроени сме по този начин, че постоянно отлагаме значимите, само че стресиращи задължения за по-късно. Обикновено за последния миг. И незабавно по-късно си споделяме – другия път няма да отсрочвам. Ще го свърша, с цел да вдишвам след това свободно. И по този начин до другия път.
Тази година стартира необичайно. Завъртя се и ни завъртя по непредвиден метод. Накара ме да погледна по различен метод на нещата. Кое в действителност си заслужава? Кое в действителност ми би трябвало? На кого какво би трябвало да потвърждавам? Не стана внезапно. Хората към мен се трансформираха. Аз самата погледнах малко по-различно и видях неща, които са били всеки ден пред очите ми, само че не съм ги забелязвала. Преоцених доста неща. Оцених времето. Не желая повече да го пропилявам за непотребни, непотребни неща, хора и обстановки.
Връщам се към листата за 15 септември. Той е от смислените задания, нищо че малко ме напряга. Тази година няма да го отсрочвам. Не съм ранобудна птичка, само че не желая още веднъж да оставям нещата за последния миг. Не съм последовател и на непотребните покупки. Стига ми аз да знам, че е качествено, а на нея да ѝ харесва. Толкова. И да не изгубвам доста време.
Хващам листата и паркирам пред Lidl. One stop shop – мятам в количката седмичните артикули – имам си отработен маршрут в главата и напряко с дребната към бранша с тетрадките и пособията. Вече не харесваме толкоз шарени неща, само че продължаваме да си държим на розовото. Ето и подготвен несесер. Миналогодишният е супер, само че ципът му отпътува. Химикалки, 5 блокчета – две за учебно заведение и три за у дома. Рисуваме доста. И аз се включвам след работа, до момента в който надзиравам фурната. Боичките, палитрата, гумичките – тук върша отстъпка за броя – в действителност са доста красиви. Раницата за учебно заведение от първи клас още става, само че взимам една по-малка за уикендите. Иска да е като огромните, да си носи свои неща със себе си, а с ученическата не върви. Заедно избираме и дървена играчка за племенника, който в края на месеца има рожден ден. Поглеждам си часовника – тъкмо 45 минути, подготвени на първото полувреме. 2:0 за мен – два покрити листата – седмичния и този за 15 септември. Щях да не помни сладоледа – а си заслужава да се почерпим. Остава единствено да се приберем и да пробваме новите флумастери. А новата образователна година дано да заповяда. Готови сме. За по-малко от час.
С поддръжката на Lidl
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ