Живeeм в свят на преценки. От малки ни набиват в

Живeeм в свят на преценки. От дребни ни набиват в съзнанието и подсъзнанието визиите за неприятно, задоволително положително, по-добро, най-хубаво, само че надали се замисляме, че в един миг стигаме до поврат - ние самите ставаме най-строгите си съдници и раздавачи на оценки на себе си. Опитваме се да се вършим на каквито не сме, единствено тъй като публично мозъкът ни сякаш борави с тези понятия, насадени ни от другите. И сякаш го вършим за тях. Всъщност водим неуморна битка със самите себе си и с вътрешното дете в нас, само че се оправдаваме, че сме безмилостно строги поради условията на обществото. Психиатърката доктор Кели Броган споделя в блога си визии по какъв начин да престанем да се самоизяждаме от автокритика.

В устрема към съвършенство се обезличавате

Ще се усещам освободена едвам когато схвана коя бих била без осъждането да е част от моето аз. Преди осъзнаването, битката ми беше ежедневна. Да се ​​боря с другите, да се боря със системата, да се боря с неприятните микроби, да се боря с неприятните хора, да се боря със себе си. 

Фридрих Ницше:„ Който се бори с чудовища, би трябвало да се погрижи в този развой да не се трансформира той самият в страшилище. "  

Ще ви кажа по какъв начин се усеща буксуването в духовното израстване – когато достигнете до една стена, където чувствате какво е да сте сякаш вие, само че да не сте себе си. Всеки, който амбициозно гони „ духовно рационализиране " непременно, рано или късно стига до тази стена. А от дълбините на „ идеалната " ви душа " и „ идеалното " ви тяло крещи за помощ душата, притисната и съвсем премазана от непрекъснатите промени към „ по-високо ходило ". 

И това е сигналът за смяна. Усеща се като дискомфорт от наложителност, единствено резултатът е тъкмо това, което постоянно сте желали, а не това, от което сте се страхували, избягвали и против които сте се борили. 

Не съдете себе си

Почти невероятно е да се назова някой неверен или неприятен, даже в случай че държанието му провокира наказание. Това изказване се отнася и до самите нас. Много от нас се придържат към стандарти за самоусъвършенстване, които в последна сметка ги карат да се почувстват отвън кожата си, не на мястото си и че като че ли в никакъв случай няма да дойдат. Никога не са задоволително положителни.  Уж прилагаме всички духовни практики, с цел да избягаме от това съдбовно „ можеш още " и „ ти си неприятно дете ", а след години извършения и лечения отново сме до под кривата круша. Така че запомнете - има единствено едно определение - „ добре ". Ако приемете това виждане, ще можете да експериментирате с възприятие на самоприемане, даже в случай че в никакъв случай не израснете духовно съгласно вашите персонални критерии, даже да не се помръднете нито на йота от мястото, на което сте сега. 

А когато нещо в действителност не е наред?

Когато сме създали нещо, което в действителност не е наред, ние към момента можем първо да приемем и да поемем отговорност за обстоятелството, че сме създали избор, по-късно можем неотложно да си извиним и едвам тогава можем да се заемем с репарациите. Когато някой различен е направил нещо, което не е наред, можем да го държим виновен, да заявяваме нашата позиция (след като сме се погрижили за вътрешното си дете), да изберем да прекратим връзка и даже да потърсим правдивост. Трябва да помним, че другият също е направил своя избор от мястото, на което той се намира в този миг. Това осъзнаване ни дава опция да вземем решение от позицията на вътрешния родител, а не основано върху нашите реактивни контузии. 
Първото нещо, за което апелирам пациентите си, е да се ангажират и да приказват с гласа на персоналния си избор от гледната точка на радикалната отговорност и добрина. Моля ги да се откажат от идентичността си като жертви на своите гени, серотонина и етикетите си и да стъпят самоуверено на сцената на личното си показване. 

5 съвета за освобождение на самопреценката ни:

1. Не пишете нищо, което не бихте споделили на някого непосредствено
Когато изпращате на някого имейл или пост, или известие, или есемес - пробвайте да напишете единствено изречения, които бихте му споделили и в случай че сте действително против него, очи в очи.2. Преосмислете със състраданиеКогато нечия постъпка провокира гнева ви, преосмислете държанието на другите през призмата на освобождението – оставете ги да бъдат хората, които са, даже в случай че обстановката не ви харесва, даже в случай че ви наранява. Това от своя страна способства за действителност, в която и вие можете да си позволите да бъдете това, което сте, даже и да не се харесвате в тези моменти. Казано с други думи - дано обстановката от черно-бяла, стане сива.3. Проверете дали постоянно е нужно да сте прави Да си прав е същото като да си различен. Да бъдеш разграничен. А копнежът на нашата душа е за единство с цялото. Работете по тази парадигма. Дори и да сте 100% прави, въпреки всичко не желаете да живеете в свят, в който има вярно и неверно, виновност и неприятно, тогава ще поканите в сиянието на вашето сърце всички елементи от вас, които в миналото са били неприятни, неверни или „ заслужаващи " наказание и виновност. Най-накрая ще имате опцията да опознаете цялото си аз и да почувствате това безусловно приемане.  4. Усмирете вътрешния си адвокат„ Знам, че моята самокритика е скрито настояща, когато стартира да рационализирам и извинявам избора си. Сякаш преговарям отбраната си пред някакъв висш съд. Обикновено това включва история за това по какъв начин някой ме е обидил и по какъв начин и за какво решението ми е целесъобразно. " Можете да се научите да надушвате тази конфигурация отдалеко и да я разпознаете като митинг на вашето вътрешно дете. Кажете му, че всичко е наред, че го обичате без значение от всичко, даже в случай че другите не ви демонстрират обич по метод, който вие разпознавате.5. Действайте с приемане, с любов към себе сиРеактивността (стари поведенчески модели, задействащи се още веднъж и отново) и неосъзнатите нюанси на сенчеста ви страна ви карат да си мислите, че вашият случай е специфичен. И обидата ви е друга от на другите, и всичко, което ви се случва, е по-лошо, в сравнение с при другите. Обърнете се към вътрешното дете и му обяснете, че сте ок с това, което не е наред, тъй като го приемате осъзнато. След това действате от това място на непоклатимост. Когато действате и отговаряте от позицията на обичащ себе си човек - това е уязвимо, само че мощно. Звучи като: „ Познавам себе си и тази експанзия няма да ме съкруши. Тази борба няма да проработи за мен. “ Няма борба. Няма агресор. Това е ясно „ Не “, което е по едно и също време „ Да “ за вас (а също и за висшето аз на другия). Няма още един образец.