Венелина Гочева: След 2-те изгубени години на омраза партиите няма да научат думата “компромис”
Живеем в 3 Българии - една на политиците и две на (не)гласуващите. Можем без първата, само че без функционираща страна - не
На 4 април, във вторник, се навършват 2 изгубени години в ненавист. Между всички и всичко. Ние не се чуваме. Не си приказваме. Не си имаме вяра и продължаваме да живеем в 3 Българии - на политиците, на гласуващите и на негласуващите. Това сподели първият посетител в изборното ни студио - издателят на “24 часа ” Венелина Гочева, за която спечелили в тези избори няма.
В неделя първата България - тази на политиците, потвърди с резултатите на вота тоталната им илюзия, че смяната на техниката на изборния развой - машини и хартия, влизането на остарели играчи в нови формати и разнообразни обединения, не е решаващо кой да бъде безапелационен победител.
Във втората България живеят три групи българи - едните са дисциплинираните, които, в случай че е нужно, ще гласоподават всяка неделя за своята политическа мощ. Вторите гласоподават по обич от пръв взор или по другарски препоръки и също могат да пускат бюлетина или да натискат копчето на машината всяка неделя, само че ще е за друг състезател. Третата група от втората България е на ядосаните, които не ги мързи да пуснат бюлетина против всички. Защото мислят, че ще ги виждат и най-накрая ще стартират да се преценяват с тях. Стигнаха май прага за влизане в Народното събрание, само че какво от това?
В третата България са изрично негласуващите. Те не откриват своята партия освен от две години. И са уверени, че политиката не е значима. Прави са - значимо е страната да действа, тъй като и в Европа се вършат постоянно избори, а у нас държавната машина е счупена. И нито едно служебно държавно управление не може да я поправи без парламент и без бюджет.
Думата “компромис ” не се чува. А в случай че най-накрая партиите не стартират нейната приложимост - какво идва след разлома сред политици и хора?
Дори към този момент изгубеното доверие не ни тормози. Повтаряме го като натурален резултат от политическото “нищоправене ”
След разлома идва пай развой на договаряне сред озовалите се в Народното събрание, тъй като президентът Румен Радев непосредствено или косвено дава знак, че ще съблюдава всички конституционни периоди. И в случай че няма държавно управление - избори през юли.
Ще има държавно управление не на специалисти, а на допустими за всички политически сили хора. И при сходен формат на изпълнителната власт всички ще се надиграват.
Логично е сходно държавно управление да добута страната най-малко до локалните избори, които са огромната цел на партиите, и да остане година.
У нас обаче разумните решения най-трудно се вземат. Вероятно потребността от бюджет на страната може да форсира появяването на кабинет на компромиса.
След разлома сред политиците и хората може да се появи нова мощ, само че няма водач, който да я поведе.
След разлома може още веднъж да се появи въпросът - не се ли изчерпаха доверието и търпението към парламентарната република?
На 4 април, във вторник, се навършват 2 изгубени години в ненавист. Между всички и всичко. Ние не се чуваме. Не си приказваме. Не си имаме вяра и продължаваме да живеем в 3 Българии - на политиците, на гласуващите и на негласуващите. Това сподели първият посетител в изборното ни студио - издателят на “24 часа ” Венелина Гочева, за която спечелили в тези избори няма.
В неделя първата България - тази на политиците, потвърди с резултатите на вота тоталната им илюзия, че смяната на техниката на изборния развой - машини и хартия, влизането на остарели играчи в нови формати и разнообразни обединения, не е решаващо кой да бъде безапелационен победител.
Във втората България живеят три групи българи - едните са дисциплинираните, които, в случай че е нужно, ще гласоподават всяка неделя за своята политическа мощ. Вторите гласоподават по обич от пръв взор или по другарски препоръки и също могат да пускат бюлетина или да натискат копчето на машината всяка неделя, само че ще е за друг състезател. Третата група от втората България е на ядосаните, които не ги мързи да пуснат бюлетина против всички. Защото мислят, че ще ги виждат и най-накрая ще стартират да се преценяват с тях. Стигнаха май прага за влизане в Народното събрание, само че какво от това?
В третата България са изрично негласуващите. Те не откриват своята партия освен от две години. И са уверени, че политиката не е значима. Прави са - значимо е страната да действа, тъй като и в Европа се вършат постоянно избори, а у нас държавната машина е счупена. И нито едно служебно държавно управление не може да я поправи без парламент и без бюджет.
Думата “компромис ” не се чува. А в случай че най-накрая партиите не стартират нейната приложимост - какво идва след разлома сред политици и хора?
Дори към този момент изгубеното доверие не ни тормози. Повтаряме го като натурален резултат от политическото “нищоправене ”
След разлома идва пай развой на договаряне сред озовалите се в Народното събрание, тъй като президентът Румен Радев непосредствено или косвено дава знак, че ще съблюдава всички конституционни периоди. И в случай че няма държавно управление - избори през юли.
Ще има държавно управление не на специалисти, а на допустими за всички политически сили хора. И при сходен формат на изпълнителната власт всички ще се надиграват.
Логично е сходно държавно управление да добута страната най-малко до локалните избори, които са огромната цел на партиите, и да остане година.
У нас обаче разумните решения най-трудно се вземат. Вероятно потребността от бюджет на страната може да форсира появяването на кабинет на компромиса.
След разлома сред политиците и хората може да се появи нова мощ, само че няма водач, който да я поведе.
След разлома може още веднъж да се появи въпросът - не се ли изчерпаха доверието и търпението към парламентарната република?
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ