Жив(а) да не бях, както се казва, ама тая изминалата

Жив(а) да не бях, както се споделя, но тая миналата седмица предизборната конюнктура е напряко леш(ж) – мнооого зле. Как ще я караме, когато „ ситуацията “ напълно скоро стане публично „ акция “ – предизборна, напряко да не му се мисли на човека-избирател. То той и не му мисли доста, само че мозъчната активност може напряко внезапно да прегрее примерно от едно „ паметно “ съпоставяне. Ето го шлагерът и на ситуацията, и повече от несъмнено и на към момента нестартиралата акция за следващите парламентарни нередовни избори на 2 октомври. Асен Василев бил новият Иван Костов!

Това, както и да го въртим, като покачване на водачеството на така наречен партия „ Продължаваме промяната “ май би трябвало да се възприема. Даже, що пък не, Политическа партия може на ИК да се прекръсти – на „ Иван Костов “. Като съкращението, абревиатурата, ще може да се възприема и като „ Илюзиите на Киро “, по името въпреки всичко премиера (макар за кратко),включително и с цялата му партийна Компания, включително и новият И.К. – Асен.

Е то в действителност цялата работа с изключение на „ жив(а) да не бях “ стремително върви към „ жив да го ожалиш “. Така, де, съгласно смисъла на този израз, да ти стане доста мъчително за някого - като за починал напряко, нищо че е жив. Да, да – живи да ги ожалиш тези дето не престават да се напъват да я „ не престават смяната “, дето не я и започнаха, но желаят да го продължат незапочнатото. Като този път от „ радевисти “ се конструират на „ костовисти “. Но без присъединяване на самия Иван Костов, щото към този момент сърбаха и я сърбат попарата, дето си я надробиха със захлебване от президента Румен Радев, а в тази ситуация от „ костовизма “ и троха самун няма по какъв начин да им се отрони.

Но пък то гладна кокошка – на такава дето ненадейно са й взели хранилката от властовия курник, трохи сънува. Чак до такава степен, че да им се присъни на харвардските пилета с жълто към устата, дето се вършат на петли, по какъв начин се трансформират в „ реинкарнация на Костов “ – прераждат се в заветния Командир.

Понеже тая „ реинкарнация “, от латински „ наново въплъщаване “, значи онази визия, дето след гибелта си индивидът влиза в ново битие и всеки човек претърпява безчет реинкарнации. То дори има и всякакви „ калкулатори “ да си сметне човек какъв е бил в предходни животи и какъв ще бъде в последващи. Ама не се предлага за живи сега хора със доста превишение на Аз-а, щото резултатът може да го докара до смъртоносност – най-малко на ментално равнище. Като му излезе примерно от „ тестването “, че е бил Наполеон, само че му престои да е я гъска, я патка – дето ориста й неизбежно е „ шат на патката главата “. Не че и с Наполеон не се случва нещо сходно, само че най-малко е бил император, а патицата, даже и „ по императорски “, си е все с краката нагоре в тавата напълно скоропостижно приготвена.

Така че и с прераждане, изключително пък в Иван Костов, няма да им се получи „ смяната “ на „ Продължаваме промяната “. Дори този път може и с гласоподавателите да не им се получи, че то българският гласоподавател не гласоподава за някой „ жив да го ожалиш “, от който чака „ да го оправи “. Но пък може този път самите гласоподаватели да реинкарнират. Но по собствен, по-точно по нашенски „ патент “. Примерно, с цел да живнат най-малко малко – да се трансфорат в „ живите мъртви “ и да си бродят като зомбита от избори на избори.

То това и й се желае на т.нар политическа класа у нас сега – гласоподавателите да са „ живите мощи “ и да ги разнасят по всички страни от урна на урна. Само че нещата, както постоянно при разните там черни вълшебства, в това число тия за преобразяване на пресни мъртъвци в зомбита, удрят в един миг по „ магьосниците “ – самите те се зомбират.

И по какъв начин не! В момента политзомбажът удря на камък. Докато се разнася „ смяната “ все предизборно във тип на мъртвец, взеха да мрат цели електорати, а от ден на ден гласоподавали стават непреклонно неуловимо мъртви за предоставяне на избор. Политиката, политическите процеси замязаха от ден на ден на гробище. И в случай че до момента обстановката постоянно беше „ магаре, но някое ново магаре, да им вържеш пред изборна секция, за него ще гласоподават “, в този момент с издигане на мъртвец до мъртвец няма по какъв начин толкоз елементарно да се получи. Дори и не „ преродени “ в Иван Костов, а напълно живия – да е жив и здрав, Иван Костов да съумеят (насън, де!) да го шибнат в тая „ смяна “, няма да им се получи „ реинкарнирането “.

ПРОСТО тъй като, с цел да се преродиш, даже и политически, би трябвало ве отново да се родиш, да родиш политически нещо. Иначе властта все ще си и напълно нежив мъртвец – единствено ще се мести от един мъртъв парламент в различен, който ще си е на предсмъртния одър още от първия си ден. А за гласоподавателя даже и магаре няма има, все за личния му гробар ще е изборът му за гласоподаване.