Преп. Григорий Декаполит. Св. Прокъл, архиеп. Константинополски. Св. мчк Дасий Доростолски
Житие на преподобния наш отец Григорий Декаполит
Преподобният Григорий се родил в град Иринопол в Десетоградие (на гръцки Декапол - съюз от 10 града в Исаврия, неголяма област в планините на Мала Азия, в южната й част; Иринопол - един от тези градове. По името на този съюз от градове преподобният Григорий и получил наименованието Декаполит) от християнски родители - Сергий и Марта, благочестива и богобоязлива жена. На осемгодишна възраст той бил даден да се учи на четмо и писмо и още в младостта си добре изучил словото Божие и се отличавал с старание към Божия храм. Стремейки се към небесното, той възненавидял всичко земно: не вкусвал приятни на усет ястия, употребявал единствено елементарна и груба храна, отказал се да носи богати и меки облекла, изхранвал се с ръкоделието си, като раздавал остатъка на бедните. Често се оттеглял в мълчание и там уединено се молил на Бога да го удостои да Му бъде правилен раб.
Когато Григорий навършил пълноправие, родителите му възнамерявали да го оженят, само че той скрито избягал и се отдръпнал в един необитаем манастир, където приел монашество и ревниво се подвизавал в пост и самоограничение, в молебствия и непрестанни нощни бдения, възлагайки върху си всички тежести на най-строго монашеско житие.
Бащата на Григорий скоро умрял; а благочестивата му майка, откакто го намерила след дълго търсене, освен не го укорила, само че и одобрила желанието му да се посвети на отшелнически подвизи; помолила го единствено да премине в един различен манастир, където се намирал и брат му. Подчинявайки се на волята на майка си, преподобният се преселил там; само че когато разбрал, че настоятелят на този манастир е иконоборец, то, като парещ ревнител за православието, го изобличил пред цялото приятелство. Тогава настоятелят изпаднал в гняв и грубо го набил, след което Григорий отишъл в различен манастир, където настоятел бил един сродник, на майка му, на име Симеон. Като посрещнал Григорий с наслада, Симеон, мъж умел в подвижническия живот, наставил юношата във всяка добродетел.
Като проживял тук към четиринадесет години, преподобни Григорий заслужил всеобщо почитание и всички почнали да го почитат като благодетелен и свят човек. Преуспявайки в надълбоко примирение и като желаел да стане идеален духовник, той изпросил от настоятеля разрешение да се посели в уединена килия, та, като няма никаква житейска грижа, да прекарва времето в мълчание. Като планувал богатството му произволение, настоятелят му наредил да се подвизава в една пещера в дълбока отвесна скална пролука. Светецът почнал да се подвизава с още по-голяма ревнивост в тази пещера. Но необезпокояван от хорската мълва, той претърпял тук огромно безпокойствие от демоните, които по всякакъв начин му пакостели и го изкушавали, като се стараели да го прогонят от тяхното жилище. Те ту го заплашвали, като крещели: " Напусни нашето жилище, другояче доста ще пострадаш от нас " ; ту връхлитали против него, приемайки тип на страшни скорпиони. Но той оставал невредим и безстрашен.
Веднъж, когато стоял на молитва, бесовете наранили ръцете и нозете му, само че той не обръщал внимание на нанасяните му рани, считайки ги за нищо. И бесовете със позор се отдръпнали. След немного дни те му се явили във тип на воини, като заплашвали да го убият, само че той направил кръстното предсказание и те изчезнали. След това се явили на светеца, като блестели от светлина и му споделили, че те са четиридесетте мъченици (има се поради 40-те мъченици мъченици Севастийски, чиято памет Църквата чества на 9 март). И са пристигнали да му дадат берекет и мощ срещу демоните; само че като планувал козните им, той ги изобличил и те още веднъж изчезнали. Също по този начин били безсилни и другите изкушения, тъй като Божията берекет му съдействала и изтребвала в него надиганията на плътта.
Скоро по-късно Господ сподобил Своя правилен ласкател с чудно посещаване: Григорий изпаднал в положение като че на някакво буйство, по време на което от небето му се явила блестяща светлина с неизказано благовоние, която изпълнила пещерата и останала в нея в продължение на доста дни.
От този миг блаженият още повече усилил подвизите и молитвите си, като непрекъснато викал към Господа от дълбините на душата си. Като преодолял по този метод дяволските козни, поради светия си и непокварен живот, преподобният се сподобил от Бога с плодородния подарък на чудотворството. И защото не подобавало на този Божествен светилник на Църквата да остане под крина, Господ викнал към него от небето, както в миналото към патриарх Авраам (Бит. 12:1).
- Григорий, в случай че искаш да достигнеш съвършенство, излез от твоята земя и от твоя жанр и странствай за твое богатство.
Като се подчинил на този Божествен глас, светият напуснал пещерата, отправил се към Ефес, с цел да откри транспортен съд, с който да отплава към Константинопол (по това време Константинополската черква била обхваната от иконоборческата ерес), и ревнувайки за славата Божия и за чистотата на православието, светецът възнамерявал да излезе в негова отбрана и да изобличи лъжливите мъдрувания на еретиците. Но Божият Промисъл отсъдил друго: според Божествения апел свети Григорий трябвало да прекара в пътешествие целия си останал живот, нямайки тук непрекъснат град, само че търсейки бъдещия (Евр. 13:14), сходно на нашия Господ Иисус Христос, Който бил пътешественик на земята и нямало къде глава да подслони (Мат. 8:20; Лк.9:58).
Като се отправил от Ефес към Константинопол, преподобният изначало се спрял в Проконис (днес Мармара, остров в западната част на Мраморно море), където един безпаричен човек, макар строгите укази на царете иконоборци (Лъв III Исаврянин (716-741 г.), и изключително сина му Константин Копроним (741-775 г.) и сина и правоприемник на последния Лъв IV Хазар (775-780 г.), забраняващи да се дава заслон на монасите, го приел задушевно в своя дом поради Господа, за което и Господ го обогатил след немного дни.
Оттук светецът се отправил към Византион, само че като срещнал затруднение за това, заключил, че няма Божия воля за отиването му там и се отправил към Енос (приморски град на юг от днешна Румелия, на запад от Константинопол). Тук той получил нечовечен побой от един конник, подбуден към това от дявола. Но праведникът, до момента в който търпял ударите, се молел на Бога да елементарни Той на неговия оскърбител и разбойникът, като видял кротостта му, се разкаял, помолил за амнистия и получил от преподобния напътствие отсега нататък да не наскърбява никого.
Като отпътувал от тук с транспортен съд, преподобният дошъл в Христопол (град в Македония на река Стримон, течаща на 50 версти на североизток от Солин), откъдето се отправил към Солун.
Като прокиснал в Солун няколко дни, свети Григорий се отправил по суша към Коринт. Като отплавал от тук към Рим, по пътя той се спрял за известно време в Регия (град в югозападната част на Италия, на брега на Сицилийския пролив).
Като дошъл в Рим, преподобният прекарал три месеца в мълчание в една уединена келия, тъй че никой и не знаел за него. Но един бесноват направил известно пребиваването му в града: тъй като светецът го излекувал, като изгонил нечистия дух от него, и всички почнали да го почитат като светец. Тогава свети Григорий се отдалечил от там и като дошъл в Сицилия, се затворил в една кула и обитавал в нея в безмълвие. Тук го нападнали демони, унищожили рогозката, на която спял, и по всякакъв начин го изкушавали и му причинявали разнообразни злокознени дейности, само че той ги прогонил с молитва.
Веднъж, пътешествайки, той срещнал сарацински воини (сарацини - название на арабите, бездомнически разбойнически племена в Арабия; след това това название се прилагало за всички мюсюлмани). Един от тях напоявал коня си при един бунар и когато светецът се доближил, оня насочил копието си, с цел да го убие. Но внезапно ръката му застинала във въздуха, тъй че той не можел да я отпусне. Тогава тръгнал след преподобния, като го умолявал да го изцери. По-нататък по пътя светецът бил срещнат от един грубо непреодолим бесноват. Като се смилил над него, светецът отправил молитва към Бога и демонът оставил страдащия.
Накрая Григорий още веднъж дошъл в Солун и се поселил в манастира " Свети Мина ". При това той обитавал в такава мизерия, че нямал никаква храна, нито с какво да се покрие, а носел единствено една дреха, която му служела и през деня, и нощем. Когато чувствал неизпълним апетит, той излизал от църквата и в случай че виждал някъде хранещи се на софра, влизал при тях и вкусвал немного храна. Но след това почувствал, че не трябва да се храни от непознат труд и решил да обитава в храма без храна до тогава, до момента в който Бог не му изпрати помощ свише. Но Бог, Който в миналото хранил оракул Илия посредством врани (3Цар.7:6) и Който нахранил по превъзходен метод и доста други добродетелни Свои раби, не оставил без помощ и този Свой правилен раб; по подстрекателство свише една боголюбива вдовица всекидневно му доставяла храна.
Работейки непрекъснато върху себе си, свято пазейки душевна непорочност и усъвършенствайки се в християнските добродетели, преподобният придобил огромно безстрашие пред Господа и се трансформирал в жилище на Светия Дух. С възвишен блян вървял той по тесния път на смиреномъдрия героизъм, като с непрестанното си бодърстване прогонвал надалеч всяко безгрижие и вражеските прилози, тъй че врагът и насън не можел да смущава въображението и помислите му. Съгласно името си, той в действителност бил бодърстващ (Григорий на гръцки значи " буден " ) във връзка с всички каузи и намерения и очистил душата и тялото си от всички пристрастености.
Ръкоположен в ранг на иерей, той отслужвал божествените служби със сърце съкрушено и с дух смирен; напълно изтръгнал от себе си превъзнасянето и тщеславието. А повече от всичко пазел чистотата на православието и в словата, и в делата си. Като побеждавал, доколкото можел, еретиците, със словата и с писанията си учел хората да се покланят на светите икони и да ги почитат съгласно преданието на Църквата.
Очистил доста градове от сквернотата на иконоборството и убеждавал християните да пролеят даже и кръвта си за светите икони, в случай че се наложи, и самичък бил подготвен да одобри гибел за тях, и бил анемичен страдалец, подвизавайки се в дородетелите.
А като венец над всичките си добродетели той имал непрекъсната света молитва, устремявайки постоянно мозъка си към Бога. Като песнословел и прославял Господа дружно със светите ангели, още тук той получил залога на неизказаната наслада на безконечното самодоволство.
Веднъж нощем във привидение му се явил Ангел Господен, който му връчил разгорещен меч, с цел да порази с него цялата бесовска мощ и да отсече от Църквата еретическите мъдрувания, а от сърцето си - греховните пристрастености. А от време на време преподобният, ангажиран с богомислие, чувал ангелско пение: по този начин бил сгоден на Бога и на ангелите, че намирайки се още в смъртното тяло, той към този момент се удостоявал с безсмъртни, божествени наслади, сподобявал се да слуша ангелско пение, което " ухо не е чувало " и неизказано да се услажда от него.
Като прекарал няколко години в Солун, преподобни Григорий тръгнал с един от учениците си към България, която по това време била към момента езическа, само че като не достигнал до нея, се върнал. Когато ученикът го попитал за какво той така скоро трансформирал желанието си, преподобният отвърнал:
- Исках да прекарам там известно време, само че виждам, че там слънцето не свети.
С тези думи той оракулски предвъзвестил безредиците, които зародили там скоро по-късно и по време на които кръвта се леела като река и цялата страна била опожарена. След това преподобни Григорий отишъл от Солун във Византион, а оттова на планината Олимп, от която още веднъж се върнал в Солун.
Като се подвизавал по този начин и като мислел на земята за небесното, той се доближил до времето на заминаването си от този живот. Като болен тежко от епилепсия, той лежал неподвижно на одъра си и горещо се молел Богу да го освободи от тази болест и да я размени с друга - водянка. Бог чул молитвата му: като го освободил от първата болест, Той му дал това, за което го молел преподобният. И тялото му така се раздуло, че замязяло на мех, запълнен с въздух.
Като напуснал Солун, преподобният с огромен труд дошъл в Константинопол, с цел да противодейства тук на иконоборческата разкол, и към този момент не се завърнал назад. Той довел със себе си и двамата си възпитаници и сподвижници Йосиф и Йоан. По молба на православните монаси той скоро изпратил първия от тях в Рим при папа Лъв III, с цел да го помоли за помощ във връзка на почналото гонение против светите икони, само че по пътя към Рим той бил покорен от подкупени от императора иконоборец Лъв Арменин морски разбойници и бил заточен на остров Кипър.
На Йосиф не му било съдено да види повече измежду живите своя популярен преподавател. Скоро по-късно преподобният Григорий предал чистата си душа на Господа. Дванайсет дни преди кончината си той предузнал деня на гибелта си и наредил да го отведат в странноприемница, където на 20 ноември, безшумно умрял. Когато пристигнали да погребат честното му тяло, към него се доближил с религия един болен, който имал тежко заболяване. тъй че не можел да стои изправен, а лицето му било непрекъснато наведено към земята. И ето, сторило му се, че някой откъм гърба поставил ръката си върху него, и попитал стоящия зад него, да не би той да го е докоснал. Последният дал отговор негативно и от това болният разбрал, че това било силата Божия, осеняваща светеца, който и му дарувал излекуване, и той почнал да стои изправен, като се излекувал напълно от заболяването си. Друг бил малтретиран от мръсен дух, само че незабавно щом се доближил до гроба на преподобния, демонът го оставил. Един духовник бил малтретиран прекалено много от плътска пристрастеност и към този момент бил покрай проваляне, само че като пристигнал на гроба на светеца, със сълзи молил за помощ - и плътската бран престанала, и той популяризирал светеца и въздал признателност на Бога.
Така, след многотрудното земно пътешествие, преподобни Григорий достигнал безконечния покой на небесата сред светите ангели, които той още през земния си живот се удостоил да види и да чуе, и в този момент дружно с тях популяризира с трисвети песнопения Единия в Троица Бог во веки.
Житие на св. Прокъл, архиепископ Цариградски
Свети Прокъл бил възпитаник на св. Йоан Златоуст. Възложено му било послушанието да прислужва при патриарха и да посещава идващите гости. Един придворен бил набеден пред царя, свален от поста и изпъден от двореца. Той потърсил застъпничеството на св. Йоан Златоуст. Определен бил нощен час, с цел да не бъде видяно визитата. Когато велможата дошъл, Прокъл се доближил до вратата, само че от вътрешната страна се чувал диалог. Той бил заинтригуван, кой може да е влезнал без негово познание. Надникнал през ключалката и видял, че зад св. Йоан стои благовиден мъж, който му диктува, а светителят написа. Прокъл споделил на велможата, че св. Йоан в този момент е ангажиран. Разговорът обаче траял чак до разсъмване. Велможата си отишъл наскърбен, без да бъде признат от патриарха. На сутринта св. Йоан Златоуст запитал своя килейник не е ли идвал велможата да го търси. Прокъл дал отговор: " Да, идва, само че аз не посмях да го пусна, тъй като с тебе беседваше някой различен съвсем цяла нощ ".
- С кого съм беседвал? - рекъл св. Йоан. - Никой не е идвал при мене тази нощ.
Прокъл му описал външния тип на индивида, по какъв начин стоял покрай него и му говорел нещо на ухото. После погледнал иконата на св. ап. Павел, която била на стената, и рекъл:
- Ето, този бе индивидът, който беше при тебе снощи!
Оказало се, че самичък св. ап. Павел се явявал нощно време на св. Йоан Златоуст и му изяснявал посланията си, които по това време светителят тълкувал.
След гибелта на св. Йоан Златоуст и след една поредност от негови кратковременни наследници най-сетне св. Прокъл бил определен за цариградски патриарх в 434 година. Времето било смутно. Църквата била мощно смущавана от разколнически учения. Но св. Прокъл с дух на благост и обич стоял твърдо на страната на истината. По негово посредничество император Теодосий Млади, чиято майка императрица Евдоксия била максимален зложелател на св. Йоан Златоуст, разрешил да бъдат пренесени св. мощи на последния от мястото на неговото изгнание в Цариград. Това станало на 27 януари 438 година.
По време на неговото патриаршеско служение в Цариград станало и друго значимо предсказание. При едно огромно земетресение жителите избягали вън от града, с цел да не бъдат застигнати от рушащите се сгради. Патриархът направил молебен с кръстно шествие, при което всички викали: " Господи, помилуй! " и със сълзи се молели да приключи Господ това огромно злополучие. Тогава едно момченце изпаднало в изключително положение и чуло, по какъв начин ангелските хорове пеят: " Светий Боже, Светий Крепкий, Светий Безмерний! " Щом чули това, християните въодушевено запяли тази ангелска ария, като прибавили от себе си " Помилуй нас! " Земетресението се прекратило. Оттогава тази свещена ария била призната в всекидневно богослужебно ползване от цялата Православна Църква.
Св. патриарх Прокъл умрял на 20 ноември 447 година.
Преподобният Григорий се родил в град Иринопол в Десетоградие (на гръцки Декапол - съюз от 10 града в Исаврия, неголяма област в планините на Мала Азия, в южната й част; Иринопол - един от тези градове. По името на този съюз от градове преподобният Григорий и получил наименованието Декаполит) от християнски родители - Сергий и Марта, благочестива и богобоязлива жена. На осемгодишна възраст той бил даден да се учи на четмо и писмо и още в младостта си добре изучил словото Божие и се отличавал с старание към Божия храм. Стремейки се към небесното, той възненавидял всичко земно: не вкусвал приятни на усет ястия, употребявал единствено елементарна и груба храна, отказал се да носи богати и меки облекла, изхранвал се с ръкоделието си, като раздавал остатъка на бедните. Често се оттеглял в мълчание и там уединено се молил на Бога да го удостои да Му бъде правилен раб.
Когато Григорий навършил пълноправие, родителите му възнамерявали да го оженят, само че той скрито избягал и се отдръпнал в един необитаем манастир, където приел монашество и ревниво се подвизавал в пост и самоограничение, в молебствия и непрестанни нощни бдения, възлагайки върху си всички тежести на най-строго монашеско житие.
Бащата на Григорий скоро умрял; а благочестивата му майка, откакто го намерила след дълго търсене, освен не го укорила, само че и одобрила желанието му да се посвети на отшелнически подвизи; помолила го единствено да премине в един различен манастир, където се намирал и брат му. Подчинявайки се на волята на майка си, преподобният се преселил там; само че когато разбрал, че настоятелят на този манастир е иконоборец, то, като парещ ревнител за православието, го изобличил пред цялото приятелство. Тогава настоятелят изпаднал в гняв и грубо го набил, след което Григорий отишъл в различен манастир, където настоятел бил един сродник, на майка му, на име Симеон. Като посрещнал Григорий с наслада, Симеон, мъж умел в подвижническия живот, наставил юношата във всяка добродетел.
Като проживял тук към четиринадесет години, преподобни Григорий заслужил всеобщо почитание и всички почнали да го почитат като благодетелен и свят човек. Преуспявайки в надълбоко примирение и като желаел да стане идеален духовник, той изпросил от настоятеля разрешение да се посели в уединена килия, та, като няма никаква житейска грижа, да прекарва времето в мълчание. Като планувал богатството му произволение, настоятелят му наредил да се подвизава в една пещера в дълбока отвесна скална пролука. Светецът почнал да се подвизава с още по-голяма ревнивост в тази пещера. Но необезпокояван от хорската мълва, той претърпял тук огромно безпокойствие от демоните, които по всякакъв начин му пакостели и го изкушавали, като се стараели да го прогонят от тяхното жилище. Те ту го заплашвали, като крещели: " Напусни нашето жилище, другояче доста ще пострадаш от нас " ; ту връхлитали против него, приемайки тип на страшни скорпиони. Но той оставал невредим и безстрашен.
Веднъж, когато стоял на молитва, бесовете наранили ръцете и нозете му, само че той не обръщал внимание на нанасяните му рани, считайки ги за нищо. И бесовете със позор се отдръпнали. След немного дни те му се явили във тип на воини, като заплашвали да го убият, само че той направил кръстното предсказание и те изчезнали. След това се явили на светеца, като блестели от светлина и му споделили, че те са четиридесетте мъченици (има се поради 40-те мъченици мъченици Севастийски, чиято памет Църквата чества на 9 март). И са пристигнали да му дадат берекет и мощ срещу демоните; само че като планувал козните им, той ги изобличил и те още веднъж изчезнали. Също по този начин били безсилни и другите изкушения, тъй като Божията берекет му съдействала и изтребвала в него надиганията на плътта.
Скоро по-късно Господ сподобил Своя правилен ласкател с чудно посещаване: Григорий изпаднал в положение като че на някакво буйство, по време на което от небето му се явила блестяща светлина с неизказано благовоние, която изпълнила пещерата и останала в нея в продължение на доста дни.
От този миг блаженият още повече усилил подвизите и молитвите си, като непрекъснато викал към Господа от дълбините на душата си. Като преодолял по този метод дяволските козни, поради светия си и непокварен живот, преподобният се сподобил от Бога с плодородния подарък на чудотворството. И защото не подобавало на този Божествен светилник на Църквата да остане под крина, Господ викнал към него от небето, както в миналото към патриарх Авраам (Бит. 12:1).
- Григорий, в случай че искаш да достигнеш съвършенство, излез от твоята земя и от твоя жанр и странствай за твое богатство.
Като се подчинил на този Божествен глас, светият напуснал пещерата, отправил се към Ефес, с цел да откри транспортен съд, с който да отплава към Константинопол (по това време Константинополската черква била обхваната от иконоборческата ерес), и ревнувайки за славата Божия и за чистотата на православието, светецът възнамерявал да излезе в негова отбрана и да изобличи лъжливите мъдрувания на еретиците. Но Божият Промисъл отсъдил друго: според Божествения апел свети Григорий трябвало да прекара в пътешествие целия си останал живот, нямайки тук непрекъснат град, само че търсейки бъдещия (Евр. 13:14), сходно на нашия Господ Иисус Христос, Който бил пътешественик на земята и нямало къде глава да подслони (Мат. 8:20; Лк.9:58).
Като се отправил от Ефес към Константинопол, преподобният изначало се спрял в Проконис (днес Мармара, остров в западната част на Мраморно море), където един безпаричен човек, макар строгите укази на царете иконоборци (Лъв III Исаврянин (716-741 г.), и изключително сина му Константин Копроним (741-775 г.) и сина и правоприемник на последния Лъв IV Хазар (775-780 г.), забраняващи да се дава заслон на монасите, го приел задушевно в своя дом поради Господа, за което и Господ го обогатил след немного дни.
Оттук светецът се отправил към Византион, само че като срещнал затруднение за това, заключил, че няма Божия воля за отиването му там и се отправил към Енос (приморски град на юг от днешна Румелия, на запад от Константинопол). Тук той получил нечовечен побой от един конник, подбуден към това от дявола. Но праведникът, до момента в който търпял ударите, се молел на Бога да елементарни Той на неговия оскърбител и разбойникът, като видял кротостта му, се разкаял, помолил за амнистия и получил от преподобния напътствие отсега нататък да не наскърбява никого.
Като отпътувал от тук с транспортен съд, преподобният дошъл в Христопол (град в Македония на река Стримон, течаща на 50 версти на североизток от Солин), откъдето се отправил към Солун.
Като прокиснал в Солун няколко дни, свети Григорий се отправил по суша към Коринт. Като отплавал от тук към Рим, по пътя той се спрял за известно време в Регия (град в югозападната част на Италия, на брега на Сицилийския пролив).
Като дошъл в Рим, преподобният прекарал три месеца в мълчание в една уединена келия, тъй че никой и не знаел за него. Но един бесноват направил известно пребиваването му в града: тъй като светецът го излекувал, като изгонил нечистия дух от него, и всички почнали да го почитат като светец. Тогава свети Григорий се отдалечил от там и като дошъл в Сицилия, се затворил в една кула и обитавал в нея в безмълвие. Тук го нападнали демони, унищожили рогозката, на която спял, и по всякакъв начин го изкушавали и му причинявали разнообразни злокознени дейности, само че той ги прогонил с молитва.
Веднъж, пътешествайки, той срещнал сарацински воини (сарацини - название на арабите, бездомнически разбойнически племена в Арабия; след това това название се прилагало за всички мюсюлмани). Един от тях напоявал коня си при един бунар и когато светецът се доближил, оня насочил копието си, с цел да го убие. Но внезапно ръката му застинала във въздуха, тъй че той не можел да я отпусне. Тогава тръгнал след преподобния, като го умолявал да го изцери. По-нататък по пътя светецът бил срещнат от един грубо непреодолим бесноват. Като се смилил над него, светецът отправил молитва към Бога и демонът оставил страдащия.
Накрая Григорий още веднъж дошъл в Солун и се поселил в манастира " Свети Мина ". При това той обитавал в такава мизерия, че нямал никаква храна, нито с какво да се покрие, а носел единствено една дреха, която му служела и през деня, и нощем. Когато чувствал неизпълним апетит, той излизал от църквата и в случай че виждал някъде хранещи се на софра, влизал при тях и вкусвал немного храна. Но след това почувствал, че не трябва да се храни от непознат труд и решил да обитава в храма без храна до тогава, до момента в който Бог не му изпрати помощ свише. Но Бог, Който в миналото хранил оракул Илия посредством врани (3Цар.7:6) и Който нахранил по превъзходен метод и доста други добродетелни Свои раби, не оставил без помощ и този Свой правилен раб; по подстрекателство свише една боголюбива вдовица всекидневно му доставяла храна.
Работейки непрекъснато върху себе си, свято пазейки душевна непорочност и усъвършенствайки се в християнските добродетели, преподобният придобил огромно безстрашие пред Господа и се трансформирал в жилище на Светия Дух. С възвишен блян вървял той по тесния път на смиреномъдрия героизъм, като с непрестанното си бодърстване прогонвал надалеч всяко безгрижие и вражеските прилози, тъй че врагът и насън не можел да смущава въображението и помислите му. Съгласно името си, той в действителност бил бодърстващ (Григорий на гръцки значи " буден " ) във връзка с всички каузи и намерения и очистил душата и тялото си от всички пристрастености.
Ръкоположен в ранг на иерей, той отслужвал божествените служби със сърце съкрушено и с дух смирен; напълно изтръгнал от себе си превъзнасянето и тщеславието. А повече от всичко пазел чистотата на православието и в словата, и в делата си. Като побеждавал, доколкото можел, еретиците, със словата и с писанията си учел хората да се покланят на светите икони и да ги почитат съгласно преданието на Църквата.
Очистил доста градове от сквернотата на иконоборството и убеждавал християните да пролеят даже и кръвта си за светите икони, в случай че се наложи, и самичък бил подготвен да одобри гибел за тях, и бил анемичен страдалец, подвизавайки се в дородетелите.
А като венец над всичките си добродетели той имал непрекъсната света молитва, устремявайки постоянно мозъка си към Бога. Като песнословел и прославял Господа дружно със светите ангели, още тук той получил залога на неизказаната наслада на безконечното самодоволство.
Веднъж нощем във привидение му се явил Ангел Господен, който му връчил разгорещен меч, с цел да порази с него цялата бесовска мощ и да отсече от Църквата еретическите мъдрувания, а от сърцето си - греховните пристрастености. А от време на време преподобният, ангажиран с богомислие, чувал ангелско пение: по този начин бил сгоден на Бога и на ангелите, че намирайки се още в смъртното тяло, той към този момент се удостоявал с безсмъртни, божествени наслади, сподобявал се да слуша ангелско пение, което " ухо не е чувало " и неизказано да се услажда от него.
Като прекарал няколко години в Солун, преподобни Григорий тръгнал с един от учениците си към България, която по това време била към момента езическа, само че като не достигнал до нея, се върнал. Когато ученикът го попитал за какво той така скоро трансформирал желанието си, преподобният отвърнал:
- Исках да прекарам там известно време, само че виждам, че там слънцето не свети.
С тези думи той оракулски предвъзвестил безредиците, които зародили там скоро по-късно и по време на които кръвта се леела като река и цялата страна била опожарена. След това преподобни Григорий отишъл от Солун във Византион, а оттова на планината Олимп, от която още веднъж се върнал в Солун.
Като се подвизавал по този начин и като мислел на земята за небесното, той се доближил до времето на заминаването си от този живот. Като болен тежко от епилепсия, той лежал неподвижно на одъра си и горещо се молел Богу да го освободи от тази болест и да я размени с друга - водянка. Бог чул молитвата му: като го освободил от първата болест, Той му дал това, за което го молел преподобният. И тялото му така се раздуло, че замязяло на мех, запълнен с въздух.
Като напуснал Солун, преподобният с огромен труд дошъл в Константинопол, с цел да противодейства тук на иконоборческата разкол, и към този момент не се завърнал назад. Той довел със себе си и двамата си възпитаници и сподвижници Йосиф и Йоан. По молба на православните монаси той скоро изпратил първия от тях в Рим при папа Лъв III, с цел да го помоли за помощ във връзка на почналото гонение против светите икони, само че по пътя към Рим той бил покорен от подкупени от императора иконоборец Лъв Арменин морски разбойници и бил заточен на остров Кипър.
На Йосиф не му било съдено да види повече измежду живите своя популярен преподавател. Скоро по-късно преподобният Григорий предал чистата си душа на Господа. Дванайсет дни преди кончината си той предузнал деня на гибелта си и наредил да го отведат в странноприемница, където на 20 ноември, безшумно умрял. Когато пристигнали да погребат честното му тяло, към него се доближил с религия един болен, който имал тежко заболяване. тъй че не можел да стои изправен, а лицето му било непрекъснато наведено към земята. И ето, сторило му се, че някой откъм гърба поставил ръката си върху него, и попитал стоящия зад него, да не би той да го е докоснал. Последният дал отговор негативно и от това болният разбрал, че това било силата Божия, осеняваща светеца, който и му дарувал излекуване, и той почнал да стои изправен, като се излекувал напълно от заболяването си. Друг бил малтретиран от мръсен дух, само че незабавно щом се доближил до гроба на преподобния, демонът го оставил. Един духовник бил малтретиран прекалено много от плътска пристрастеност и към този момент бил покрай проваляне, само че като пристигнал на гроба на светеца, със сълзи молил за помощ - и плътската бран престанала, и той популяризирал светеца и въздал признателност на Бога.
Така, след многотрудното земно пътешествие, преподобни Григорий достигнал безконечния покой на небесата сред светите ангели, които той още през земния си живот се удостоил да види и да чуе, и в този момент дружно с тях популяризира с трисвети песнопения Единия в Троица Бог во веки.
Житие на св. Прокъл, архиепископ Цариградски
Свети Прокъл бил възпитаник на св. Йоан Златоуст. Възложено му било послушанието да прислужва при патриарха и да посещава идващите гости. Един придворен бил набеден пред царя, свален от поста и изпъден от двореца. Той потърсил застъпничеството на св. Йоан Златоуст. Определен бил нощен час, с цел да не бъде видяно визитата. Когато велможата дошъл, Прокъл се доближил до вратата, само че от вътрешната страна се чувал диалог. Той бил заинтригуван, кой може да е влезнал без негово познание. Надникнал през ключалката и видял, че зад св. Йоан стои благовиден мъж, който му диктува, а светителят написа. Прокъл споделил на велможата, че св. Йоан в този момент е ангажиран. Разговорът обаче траял чак до разсъмване. Велможата си отишъл наскърбен, без да бъде признат от патриарха. На сутринта св. Йоан Златоуст запитал своя килейник не е ли идвал велможата да го търси. Прокъл дал отговор: " Да, идва, само че аз не посмях да го пусна, тъй като с тебе беседваше някой различен съвсем цяла нощ ".
- С кого съм беседвал? - рекъл св. Йоан. - Никой не е идвал при мене тази нощ.
Прокъл му описал външния тип на индивида, по какъв начин стоял покрай него и му говорел нещо на ухото. После погледнал иконата на св. ап. Павел, която била на стената, и рекъл:
- Ето, този бе индивидът, който беше при тебе снощи!
Оказало се, че самичък св. ап. Павел се явявал нощно време на св. Йоан Златоуст и му изяснявал посланията си, които по това време светителят тълкувал.
След гибелта на св. Йоан Златоуст и след една поредност от негови кратковременни наследници най-сетне св. Прокъл бил определен за цариградски патриарх в 434 година. Времето било смутно. Църквата била мощно смущавана от разколнически учения. Но св. Прокъл с дух на благост и обич стоял твърдо на страната на истината. По негово посредничество император Теодосий Млади, чиято майка императрица Евдоксия била максимален зложелател на св. Йоан Златоуст, разрешил да бъдат пренесени св. мощи на последния от мястото на неговото изгнание в Цариград. Това станало на 27 януари 438 година.
По време на неговото патриаршеско служение в Цариград станало и друго значимо предсказание. При едно огромно земетресение жителите избягали вън от града, с цел да не бъдат застигнати от рушащите се сгради. Патриархът направил молебен с кръстно шествие, при което всички викали: " Господи, помилуй! " и със сълзи се молели да приключи Господ това огромно злополучие. Тогава едно момченце изпаднало в изключително положение и чуло, по какъв начин ангелските хорове пеят: " Светий Боже, Светий Крепкий, Светий Безмерний! " Щом чули това, християните въодушевено запяли тази ангелска ария, като прибавили от себе си " Помилуй нас! " Земетресението се прекратило. Оттогава тази свещена ария била призната в всекидневно богослужебно ползване от цялата Православна Църква.
Св. патриарх Прокъл умрял на 20 ноември 447 година.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ