Древен братовчед на жирафа е обичал да удря с глава
Жирафите не постоянно са били с дълги шии, само че постоянно са предпочитали ударите с глава, с цел да отстояват позицията си . Свидетелство за това е откриването на изкопаем образец на жирафоид, талантлив с същински "черепен щит " , съобщи Франс прес, базирайки се на обява в сп. "Сайънс ".
Находката затвърждава теорията, че първичната движеща мощ за удължаването на шията при тези животни е бил половият асортимент .
Открит в северната част на Китай, Discokeryx xiezhi е първият представител на нов тип, живял преди 17 милиона години.
Древното преживно животно с размерите на огромен елен е имало пълен костен диск в горната част на черепа и шия със забележителни шийни прешлени , които са му разрешавали да понася мощни челни удари, съгласно палеонтолога Шъ-Ци Уан от Китайската академия на науките, водещ създател на публикацията.
Тази "особена морфология най-вероятно е била приспособена към държанието на боричкане с глава сред мъжките екземпляри ", допускат откривателите. Те съпоставят държанието на античните животни с "боя с шии " при актуалните мъжки жирафи, които водят битка за превъзходство, като люлеят с всички сили главите си, снабдени с дребни рога, против своите съперници.
Откритието на китайските палеонтолози играе решаваща роля в спор, остарял колкото самата палеонтология: за какво жирафът има толкоз дълга шия?
Палеонтолозите от дълго време пазят тезата за екологично преимущество, съгласно която тази дълга шия дава на притежателя си решаващо предимство при постигане на намиращите се нависоко листа на дърветата. Според по-скорошна и много оспорвана доктрина дългата и мощна шия въздейства върху изхода от борбите сред мъжките екземпляри и затова благоприятства растежа й.
Изследването на Шъ-Ци Уан и сътрудниците му поддържа последната теза: този тип борби евентуално са първата причина, заради която жирафите са се сдобили с дълги шии. Впоследствие тази облага им е осигурила преимущество, с цел да могат да пасат намиращи се нависоко листа.
"Това е съвършен образец за "екзаптация ", т.е. преимущество, предоставено от орган, който по-късно ще се окаже потребен за друга приложимост " , изяснява Грегоар Мете, палеонтолог от Националния природонаучен музей в Париж, който приветства "отличното проучване ".
Според него жирафоидите са почнали "надпревара " за дълга и мощна шия. Това още един път демонстрира, че половата конкуренция е една от движещите сили на еволюцията, водеща до морфологични нововъведения, които могат да бъдат употребявани за други цели.
В случая с Discokeryx xiezhi морфологията на типа съставлява най-оптималната акомодация за борби с удари с глава в съпоставяне със актуалните типове , които прибягват до тази процедура.
Тази морфология е осигурила на Discokeryx xiezhi несравнимата дарба да гълтам силата на удара и да пази мозъка си.
Но тогава за какво Discokeryx xiezhi също не се е сдобил с дълга шия? Първо, тъй като типът не се е нуждаел от това: той е претърпял незабравим епизод от миоцена, по време на който климатът се е затоплил и това му е разрешило да пасе до насита. И второ тъй като това е единствено началото на историята на жирафите и тази за растежа на дългите им шии.
Находката затвърждава теорията, че първичната движеща мощ за удължаването на шията при тези животни е бил половият асортимент .
Открит в северната част на Китай, Discokeryx xiezhi е първият представител на нов тип, живял преди 17 милиона години.
Древното преживно животно с размерите на огромен елен е имало пълен костен диск в горната част на черепа и шия със забележителни шийни прешлени , които са му разрешавали да понася мощни челни удари, съгласно палеонтолога Шъ-Ци Уан от Китайската академия на науките, водещ създател на публикацията.
Тази "особена морфология най-вероятно е била приспособена към държанието на боричкане с глава сред мъжките екземпляри ", допускат откривателите. Те съпоставят държанието на античните животни с "боя с шии " при актуалните мъжки жирафи, които водят битка за превъзходство, като люлеят с всички сили главите си, снабдени с дребни рога, против своите съперници.
Откритието на китайските палеонтолози играе решаваща роля в спор, остарял колкото самата палеонтология: за какво жирафът има толкоз дълга шия?
Палеонтолозите от дълго време пазят тезата за екологично преимущество, съгласно която тази дълга шия дава на притежателя си решаващо предимство при постигане на намиращите се нависоко листа на дърветата. Според по-скорошна и много оспорвана доктрина дългата и мощна шия въздейства върху изхода от борбите сред мъжките екземпляри и затова благоприятства растежа й.
Изследването на Шъ-Ци Уан и сътрудниците му поддържа последната теза: този тип борби евентуално са първата причина, заради която жирафите са се сдобили с дълги шии. Впоследствие тази облага им е осигурила преимущество, с цел да могат да пасат намиращи се нависоко листа.
"Това е съвършен образец за "екзаптация ", т.е. преимущество, предоставено от орган, който по-късно ще се окаже потребен за друга приложимост " , изяснява Грегоар Мете, палеонтолог от Националния природонаучен музей в Париж, който приветства "отличното проучване ".
Според него жирафоидите са почнали "надпревара " за дълга и мощна шия. Това още един път демонстрира, че половата конкуренция е една от движещите сили на еволюцията, водеща до морфологични нововъведения, които могат да бъдат употребявани за други цели.
В случая с Discokeryx xiezhi морфологията на типа съставлява най-оптималната акомодация за борби с удари с глава в съпоставяне със актуалните типове , които прибягват до тази процедура.
Тази морфология е осигурила на Discokeryx xiezhi несравнимата дарба да гълтам силата на удара и да пази мозъка си.
Но тогава за какво Discokeryx xiezhi също не се е сдобил с дълга шия? Първо, тъй като типът не се е нуждаел от това: той е претърпял незабравим епизод от миоцена, по време на който климатът се е затоплил и това му е разрешило да пасе до насита. И второ тъй като това е единствено началото на историята на жирафите и тази за растежа на дългите им шии.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ