Жилищата в България поскъпвали с по над 6% в последните

Жилищата в България поскъпвали с по над 6% в последните 3 години. Това демонстрират данни на " Евростат " за пазара на жилища в Европейски Съюз, представени от " Монитор ".
У нас наклонността е следната: 2018 година - повишаване с 6,6%, 2017 - покачване с 8,7%, 2016 - плюс 7%, 2015 - плюс 2,3% и 2014 година - плюс 1,4%. Най-голям срив от 20% в цените на жилищата у нас е регистриран през 2009 година и през 2010 година - 10 на 100 .
Според евростатистиката цените на жилищния пазар са в необятни граници - от към 500-800 евро на кв. м в приблизително огромни градове - до 1200 - 1500 евро в първокласни квартали на столицата. В същото време пустеещи къщи в селата у нас се продават за 3000-5000 лева, като в някои случаи цената е алегорична .
Между 2010 и 2018 година цените на жилищата в Европейски Съюз са нарастнали приблизително с 15% и с 11 на 100 - в еврозоната. Сред страните членки най-голямо нарастване на жилищния пазар през този интервал се следи в следните страни: Естония (+83%), Латвия (+61%), Австрия (+56%), Швеция (+55%) и Люксембург (+50%). На другия полюс най-голямо понижение на цените на жилищата е регистрирано в Италия - минус 17 на 100, Испания - минус 12 на 100 и Кипър - минус 8 на 100.
Според данни на Национален статистически институт жилищата у нас в края на 2018 година са били 3,9 милиона, като 2,6 милиона са били в градовете и 1,3 милиона - в селата. Около една трета от този жилищен фонд обаче е бил безработен. Близо 1,2 млн. жилища са били необитаеми. В градовете те са били 653 хиляди или 25%. В селата броят им е 567 хиляди или 45%. В същото време към 1,1 млн. души или един от всеки 7 души, са обитавали жилища, които са се споделяли от повече от едно семейство. С други думи, 15 на 100 от българите са съжителствали с няколко генерации в едно жилище - изключително измежду семействата с по-ниски приходи в по-големите градски центрове.
В момента 97,6% от жилищния фонд у нас е частна благосъстоятелност и единствено 2,4% - на страната или общините. Пак съгласно Национален статистически институт 82% от българите живеят в лични жилища, а 18 на 100 - чартърен. Според разбора на " Евростат " 7 от 10 европейци имат собствен личен дом, като най-голям е делът на благосъстоятелност на жилища в България и Румъния - по към 97%, Хърватия и Литва - по към 90 на 100. Най-малък - 51% е делът на хората със лично жилище в Германия - 51%, следвани от тези в Австрия - 55%, Дания - 62% и Франция - 64%.
По последни данни на Национален статистически институт през първото тримесечие на тази година у нас са били издигнати и пуснати в употреба общо 640 нови жилищни здания - от тях 500 със стоманено бетонова структура, 125 тухлени, 8 - панелни и други
Според неотдавнашна европейска ранглиста за най-скъпи парцели в Европейски Съюз - водачеството принадлежи на Лондон, където в първокласен квартал до " Хайд парк " цената на квадратен метър жилищна повърхност е 150 000 евро.
Втора позиция държи крайбрежна линия в Монако, където квадратен метър коства 100 000 евро, следва крайбрежна линия на Италия - 95 000 евро за кв. м, Лазурният бряг във Франция - 75 000 евро кв м, швейцарският курорт Сейнт Мориц - 65 000 евро за кв м, централната част на Париж - 50 000 евро за кв. м.