Пристигнах в Манчестър Юнайтед като малко момче, а си тръгнах като мъж
Жерар Пике още веднъж реши да употребява онлайн платформата " Players Tribune ", само че този път с цел да разкрие " цялата история ", както той самичък я е нарекъл. ТОПСПОРТ ще Ви показа частта, в която бранителят се връща обратно в годините, когато за първи път напуща Испания, откакто е притеглен от Манчестър Юнайтед.
Бранителят признава, че животът му е можел да се развие по радикално друг метод, в случай че не е бил сър Алекс Фъргюсън и поддръжката, която е получил от него, макар нежната си възраст и " хилядите неточности ", които позволява, до момента в който носи " алената " фланелка.
Tайната на Дани Алвеш
Вижте какво разкри бранителят в най-емоционалната си изповед за " Players Tribune "
Когато погледна 10 години обратно - печелил съм Световното състезание, Шампионска лига, Ла Лига, Купата на Краля... Спечелил съм всичко, както обичам да подсещам на своите мадридски другари в общия ни чат в " WhastApp "...
Но преди 10 години за малко да прецакам всичко. Животът ми можеше да се развие по радикално друг метод, в случай че не беше сър Алекс Фъргюсън .
Когато дойдох в Манчестър Юнайтед бях едно малко момче, а си потеглих като мъж. Беше много вманиачен престой, тъй като до тогава в никакъв случай не бях напуснал Испания. През 17-те си години постоянно съм бил част от школата на Барселона и се усещах по този начин все едно играя за локалния учебен тим или нещо такова. Познавах всички там, а и бях покрай фамилията ми. Затова, за мен, футболът беше просто развлечение. Тогава не разбирах бизнес страната, която има този спорт. И, когато дойдох в Юнайтед... Е, бях в потрес.
Спомням си преди един от първите ми мачове на " Олд Трафорд ", седяхме в съблекалнята и се подготвяхме да излезем на терена, а аз бях извънредно нервозен. Представете си - аз съм едвам на 18 години и седнал съм в тази дребна съблекалня и си поставям чорапите на тези до Рууд ван Нистелрой и Райън Гигс, и Рио Фърдинанд ... В този миг ми се искаше да съм незабележим. Мислех си: " Просто си свърши работата и се постарай да останеш неусетен ".
И, седим си ние, чакайки старчето да пристигна и да приказва с нас преди мача, а до мен безусловно седи Рой Кийн ... Както към този момент ви споделих, съблекалнята е толкоз дребна, че мога да усетя по какъв начин краката ни съвсем се допират . Няма безусловно никакво място.
Мъртвешка тишина е. И внезапно, от нищото, се чува лека осцилация . Наистина лека.
Бзззззззз.....
......... Бзззззззззззз.
Рой се оглежда из стаята.
Бзззззззззззззззз......
По дяволите.
Осъзнах, че вибрацията идва от мен. Телефонът ми звънеше. Бях изключил звука му и го бях оставил в панталона, който пък бе намушкан в чантата, която стоеше тъкмо зад главата на Рой .
Кийн не можеше да открие от кое място идва този тон. Претърсваше стаята като някой фанатик... Оглеждаше се и се опитваше да разбере какъв е този звук. Знаете ли сцената с Джак Никълсън в " Сиянието ", когато наднича през вратата? Точно по този начин изглеждаше и Рой.
Крещеше по всички: " Чий телефон е това? "
Тишина.
Той попита още веднъж.
Тишина.
Отново същият въпрос за трети път.
" Чий телефон, по дяволите, беше това? "
Най-накрая аз взех решение да си призная. Говорех като малко дете и безшумно изрекох: " Съжалявам, беше моят " .
Тогава Рой сложи ръцете си към мен, засмя се, и ми сподели да не се тормозя.
...
Стига, нали не ми повярвахте? Разбира се, че се майтапя. Той безусловно полудя. Беше необикновено... Почти се изпуснах в гащите си. Но това беше много добър урок.
Сега, през 2018, всичко е друго. Всички деца играят на своите айфони преди мачовете. Но през 2006-а? Светът беше радикално друг. Нямаше по какъв начин да правиш това. Особено, когато играеш за Юнайтед. Не и в съблекалнята на Рой Кийн. Това беше една от хилядите неточности, които позволих, до момента в който бях част от отбора.
Източник:
Не единствено самия метод на игра в Англия ми беше сложен. Езикът, културата, самотата... Изолацията беше най-лошата част. Да си надалеч от фамилията си на 17 години, заобиколен от огромни мъже, митове, и твои управител да е сър Алекс... Беше комплицирано. Когато хората се чудят за какво надарените млади футболисти не съумяват да се наложат в чужбина, мога да ти уверя, че не е поради това, че им липсват качества. Има доста повече неща от това, което вие виждате.
През първите ми две години в Манчестър, когато се прибирах от подготовка в 4 следобяд, на открито към този момент беше мрачно, а аз си седях самичък в стаята по цяла вечер. Беше депресиращо. Майка ми постоянно ми се обаждаше да чуе по какъв начин съм, а аз, несъмнено, я лъжех: " О, не, мамо. Всичко е ужасно. Всичко върви отлично ". Но това не беше по този начин... Беше извънредно. Единственото, което желаех, е да напусна и да се върна назад в Испания. Спомням си, че по време на този тежък интервал, татко ми постоянно споделяше нещо, което бе извънредно значимо, когато му се оплаквах.
" Не знам, баща. Мениджърът ми няма доверие. Тези момчета са толкоз мощни... Аз съм презрян "
А той отвръщаше: " Добре, знаеш ли какво? Може би, днешният ден не е бил толкоз прекрасен, само че слънцето ще изгрее още веднъж на следващия ден заран " .
Не знам за какво, само че тези думи ме караха да се усещам доста по-добре. Даваха ми сили да продължа. Бях огромен късметлия, тъй като без значение какъв брой доверчив и непохватен бях, сър Алекс се държеше феноменално с мен още от първия ден. Най-добрите мениджъри постоянно имат това качество - даже, когато не играеш и се отнасят много сурово с теб, ти демонстрират, че в действителност им пука. Фъргюсън беше моят втори татко. Накара ме да си го извоювам, само че в последна сметка, ми даде късмет да се потвърдя .
През 2007-а, след две, прекарани години в Англия, той ми сподели, че ще играя към 25 мача през този сезон. Всичко стартира сносно. Започвах да привиквам да играя с Рио. И тогава, през ноември, играехме с Болтън .
По дяволите...
Все още си припомням по какъв начин топката прелетява във въздуха.
Трябваше да вардя Николас Анелка. От Болтън изсипаха топката в наказателното поле и аз си помислих: " Ще бъда нападателен ". Скочих, с цел да изчистя кълбото и го пропуснах... Беше като призрачен сън. Топката просто продължаваше да лети във въздуха. Беше онази в жълто и лилаво, с която играехме във Висшата лига. Спомняте ли си я? Премина над главата ми тъкмо като балон... Когато към този момент бях на земята, бях ужасяващ. Топката към този момент беше в Анелка и той се разписа по допустимо най-лесния метод. Загубихме с 0:1 и виновността беше моя. Когато си още млад бранител и допуснеш неточност като тази, няма по какъв начин да очакваш мениджърът да ти се довери още веднъж. Дори и да желае да го направи, просто е невероятно. Още сега, в който Анелка към този момент контролираше топката, можех да кажа, че съм изгубил доверието на сър Алекс, както и това на множеството почитатели на Юнайтед.
Източник:
Фъргюсън ми даде обещание 25 мача през оня сезон, а играх в едвам 12. Беше извънредно сложен интервал. Мислех, че след тази неточност, с кариерата ми е свършено. Ако не беше сър Алекс, може би в действителност щеше да е по този начин... В края на сезона, сътрудникът ми ми сподели, че от Барселона желаят още веднъж да играя при тях , а аз не можех да допускам. Точните ми думи към него бяха: " В това няма никакъв смисъл. Не получавам игрово време в Юнайтед, за какво ме желаят? ".
А той сподели: " Е, познават те. Вярват в теб ".
Разбира се, че бях поласкан. Наистина желаех да се прибера у дома. Знаех обаче, че би трябвало да проведа един в действителност сложен диалог със сър Алекс. В контракта ми нямаше откупна уговорка, по тази причина Юнайтед можеше да ми сложи каквото цена изиска, по тази причина трябваше да го убедя да ме освободи. Това беше един от най-трудните диалози в живота ми, тъй като той се грижеше в действителност доста за мен. Но влязох в офиса му и просто бях почтен с него. Казах му: " Слушай, усещам, че съм изгубил доверието ти. Барселона е моят дом. Искам да се върна там. Надявам се, че ще се съгласиш да ме пуснеш ".
Разговорът ни беше в действителност дълъг. Той реши, че съм откровен и се съгласи да ме пусне да си отида след края на сезона. Но това не е краят на нашата история. Футболът има способността да прави нещата доста комплицирани от време на време. В края на акцията, познайте против кого трябваше да се надигнем на полуфинала в Шампионска лига ... Разбира се, че трябваше да играем против Барселона. Нямах действителен късмет да взема присъединяване в тези дуели. Бях третият избор за бек. Но тъкмо преди срещата на " Камп Ноу ", Неманя Видич се контузи . От нищото, аз бях този, който трябваше да играе пред тези 90 000 души, против клубът от моето детство.
Бях разчувствуван, нервозен, шокиран... Всичко.
Преди мачовете, постоянно имахме следобедна отмора в продължение на два часа. Разбира се, аз не можех да заспя. Тогава се почука на вратата ми и аз погледнах през дребната дупка, с цел да видя кой е.
Не бяха от хотела. Беше сър Алекс.
Знаех, че очевидно се случва нещо, тъй като той в никакъв случай не идваше на посещаване на играчите преди срещите ни. Отворих вратата и той сподели: " Жерар, скърбя, че би трябвало да ти го кажа, само че не мога да те пусна в игра през днешния ден. Сделката е съвсем подготвена. Ако играеш и по някаква причина не се представиш добре, ще кажат, че е тъй като скоро отиваш в Барселона. Затова не мога да те сложа в групата. Просто желаех да знаеш за какво " .
Истината беше, че бях унищожен. Дори и да желаех да се прибера у дома, бях подготвен да дам всичко от себе си за Юнайтед и за сър Алекс в този мач. Мечтата ми беше да играя на " Камп Ноу " в Шампионска лига. Думите му в действителност ме нараниха. Но в последна сметка, Фъргюсън беше взел вярното решение. Нещата се подредиха добре за всички. Направихме нулево тъждество и по-късно елиминирахме Барселона на " Олд Трафорд ". Спечелихме трофея от Шампионска лига и вдигнахме купата във Висшата лига и към този момент можех да се прибера у дома без никакви терзания.
Роналдиньо в най-емоционалната си изповед
" Когато дойдат парите, а с тях напрежението и рецензиите - остани свободен. Играй, както баща ти споделяше. Просто играй с топката "
Благодарение на сър Алекс изживях едни от най-редките неща във футбола. Тръгнах си от Юнайтед по най-хубавия вероятен метод. Онази неточност, която направих против Болтън, ми изглеждаше като най-лошото нещо в живота ми, а се оказа най-хубавото. В последна сметка, Барселона заплати 5 милиона за правата ми. Пристигнах там като четвърти избор за бек. Никой нямаше огромни упования към мен. Но с помощта на великия разум на Пеп Гуардиола и неговата религия в мен, можех да играя паралелно до Карлес Пуйол още същия сезон . Той ме взе " под крилото си " и имаше огромно въздействие върху мен. Научих доста от него и изградихме партньорство, което след това пренесохме и в националния тим на Испания.
Ако някой ми беше споделил това, преди да се върна в Барселона, че ще заставам до Пуйол, до момента в който подвигаме Световната купа, бях да си помисля, че е безусловно вманиачен. Но футболът е занимателен и тъкмо това се случи. Толкова бързо всичко се промени в живота и кариерата ми. И постоянно това ме кара да се замисля за ролята на ориста . Ако не бях позволил онази неточност против Болтън, щяха ли нещата да се наредят по този метод? Ако сър Алекс беше решил да ме задържи за още един сезон и след това да ме продаде за повече пари, дали след това нещата щяха да са същите?
Бранителят признава, че животът му е можел да се развие по радикално друг метод, в случай че не е бил сър Алекс Фъргюсън и поддръжката, която е получил от него, макар нежната си възраст и " хилядите неточности ", които позволява, до момента в който носи " алената " фланелка.
Tайната на Дани Алвеш
Вижте какво разкри бранителят в най-емоционалната си изповед за " Players Tribune "
Когато погледна 10 години обратно - печелил съм Световното състезание, Шампионска лига, Ла Лига, Купата на Краля... Спечелил съм всичко, както обичам да подсещам на своите мадридски другари в общия ни чат в " WhastApp "...
Но преди 10 години за малко да прецакам всичко. Животът ми можеше да се развие по радикално друг метод, в случай че не беше сър Алекс Фъргюсън .
Когато дойдох в Манчестър Юнайтед бях едно малко момче, а си потеглих като мъж. Беше много вманиачен престой, тъй като до тогава в никакъв случай не бях напуснал Испания. През 17-те си години постоянно съм бил част от школата на Барселона и се усещах по този начин все едно играя за локалния учебен тим или нещо такова. Познавах всички там, а и бях покрай фамилията ми. Затова, за мен, футболът беше просто развлечение. Тогава не разбирах бизнес страната, която има този спорт. И, когато дойдох в Юнайтед... Е, бях в потрес.
Спомням си преди един от първите ми мачове на " Олд Трафорд ", седяхме в съблекалнята и се подготвяхме да излезем на терена, а аз бях извънредно нервозен. Представете си - аз съм едвам на 18 години и седнал съм в тази дребна съблекалня и си поставям чорапите на тези до Рууд ван Нистелрой и Райън Гигс, и Рио Фърдинанд ... В този миг ми се искаше да съм незабележим. Мислех си: " Просто си свърши работата и се постарай да останеш неусетен ".
И, седим си ние, чакайки старчето да пристигна и да приказва с нас преди мача, а до мен безусловно седи Рой Кийн ... Както към този момент ви споделих, съблекалнята е толкоз дребна, че мога да усетя по какъв начин краката ни съвсем се допират . Няма безусловно никакво място.
Мъртвешка тишина е. И внезапно, от нищото, се чува лека осцилация . Наистина лека.
Бзззззззз.....
......... Бзззззззззззз.
Рой се оглежда из стаята.
Бзззззззззззззззз......
По дяволите.
Осъзнах, че вибрацията идва от мен. Телефонът ми звънеше. Бях изключил звука му и го бях оставил в панталона, който пък бе намушкан в чантата, която стоеше тъкмо зад главата на Рой .
Кийн не можеше да открие от кое място идва този тон. Претърсваше стаята като някой фанатик... Оглеждаше се и се опитваше да разбере какъв е този звук. Знаете ли сцената с Джак Никълсън в " Сиянието ", когато наднича през вратата? Точно по този начин изглеждаше и Рой.
Крещеше по всички: " Чий телефон е това? "
Тишина.
Той попита още веднъж.
Тишина.
Отново същият въпрос за трети път.
" Чий телефон, по дяволите, беше това? "
Най-накрая аз взех решение да си призная. Говорех като малко дете и безшумно изрекох: " Съжалявам, беше моят " .
Тогава Рой сложи ръцете си към мен, засмя се, и ми сподели да не се тормозя.
...
Стига, нали не ми повярвахте? Разбира се, че се майтапя. Той безусловно полудя. Беше необикновено... Почти се изпуснах в гащите си. Но това беше много добър урок.
Сега, през 2018, всичко е друго. Всички деца играят на своите айфони преди мачовете. Но през 2006-а? Светът беше радикално друг. Нямаше по какъв начин да правиш това. Особено, когато играеш за Юнайтед. Не и в съблекалнята на Рой Кийн. Това беше една от хилядите неточности, които позволих, до момента в който бях част от отбора.
Източник:
Не единствено самия метод на игра в Англия ми беше сложен. Езикът, културата, самотата... Изолацията беше най-лошата част. Да си надалеч от фамилията си на 17 години, заобиколен от огромни мъже, митове, и твои управител да е сър Алекс... Беше комплицирано. Когато хората се чудят за какво надарените млади футболисти не съумяват да се наложат в чужбина, мога да ти уверя, че не е поради това, че им липсват качества. Има доста повече неща от това, което вие виждате.
През първите ми две години в Манчестър, когато се прибирах от подготовка в 4 следобяд, на открито към този момент беше мрачно, а аз си седях самичък в стаята по цяла вечер. Беше депресиращо. Майка ми постоянно ми се обаждаше да чуе по какъв начин съм, а аз, несъмнено, я лъжех: " О, не, мамо. Всичко е ужасно. Всичко върви отлично ". Но това не беше по този начин... Беше извънредно. Единственото, което желаех, е да напусна и да се върна назад в Испания. Спомням си, че по време на този тежък интервал, татко ми постоянно споделяше нещо, което бе извънредно значимо, когато му се оплаквах.
" Не знам, баща. Мениджърът ми няма доверие. Тези момчета са толкоз мощни... Аз съм презрян "
А той отвръщаше: " Добре, знаеш ли какво? Може би, днешният ден не е бил толкоз прекрасен, само че слънцето ще изгрее още веднъж на следващия ден заран " .
Не знам за какво, само че тези думи ме караха да се усещам доста по-добре. Даваха ми сили да продължа. Бях огромен късметлия, тъй като без значение какъв брой доверчив и непохватен бях, сър Алекс се държеше феноменално с мен още от първия ден. Най-добрите мениджъри постоянно имат това качество - даже, когато не играеш и се отнасят много сурово с теб, ти демонстрират, че в действителност им пука. Фъргюсън беше моят втори татко. Накара ме да си го извоювам, само че в последна сметка, ми даде късмет да се потвърдя .
През 2007-а, след две, прекарани години в Англия, той ми сподели, че ще играя към 25 мача през този сезон. Всичко стартира сносно. Започвах да привиквам да играя с Рио. И тогава, през ноември, играехме с Болтън .
По дяволите...
Все още си припомням по какъв начин топката прелетява във въздуха.
Трябваше да вардя Николас Анелка. От Болтън изсипаха топката в наказателното поле и аз си помислих: " Ще бъда нападателен ". Скочих, с цел да изчистя кълбото и го пропуснах... Беше като призрачен сън. Топката просто продължаваше да лети във въздуха. Беше онази в жълто и лилаво, с която играехме във Висшата лига. Спомняте ли си я? Премина над главата ми тъкмо като балон... Когато към този момент бях на земята, бях ужасяващ. Топката към този момент беше в Анелка и той се разписа по допустимо най-лесния метод. Загубихме с 0:1 и виновността беше моя. Когато си още млад бранител и допуснеш неточност като тази, няма по какъв начин да очакваш мениджърът да ти се довери още веднъж. Дори и да желае да го направи, просто е невероятно. Още сега, в който Анелка към този момент контролираше топката, можех да кажа, че съм изгубил доверието на сър Алекс, както и това на множеството почитатели на Юнайтед.
Източник:
Фъргюсън ми даде обещание 25 мача през оня сезон, а играх в едвам 12. Беше извънредно сложен интервал. Мислех, че след тази неточност, с кариерата ми е свършено. Ако не беше сър Алекс, може би в действителност щеше да е по този начин... В края на сезона, сътрудникът ми ми сподели, че от Барселона желаят още веднъж да играя при тях , а аз не можех да допускам. Точните ми думи към него бяха: " В това няма никакъв смисъл. Не получавам игрово време в Юнайтед, за какво ме желаят? ".
А той сподели: " Е, познават те. Вярват в теб ".
Разбира се, че бях поласкан. Наистина желаех да се прибера у дома. Знаех обаче, че би трябвало да проведа един в действителност сложен диалог със сър Алекс. В контракта ми нямаше откупна уговорка, по тази причина Юнайтед можеше да ми сложи каквото цена изиска, по тази причина трябваше да го убедя да ме освободи. Това беше един от най-трудните диалози в живота ми, тъй като той се грижеше в действителност доста за мен. Но влязох в офиса му и просто бях почтен с него. Казах му: " Слушай, усещам, че съм изгубил доверието ти. Барселона е моят дом. Искам да се върна там. Надявам се, че ще се съгласиш да ме пуснеш ".
Разговорът ни беше в действителност дълъг. Той реши, че съм откровен и се съгласи да ме пусне да си отида след края на сезона. Но това не е краят на нашата история. Футболът има способността да прави нещата доста комплицирани от време на време. В края на акцията, познайте против кого трябваше да се надигнем на полуфинала в Шампионска лига ... Разбира се, че трябваше да играем против Барселона. Нямах действителен късмет да взема присъединяване в тези дуели. Бях третият избор за бек. Но тъкмо преди срещата на " Камп Ноу ", Неманя Видич се контузи . От нищото, аз бях този, който трябваше да играе пред тези 90 000 души, против клубът от моето детство.
Бях разчувствуван, нервозен, шокиран... Всичко.
Преди мачовете, постоянно имахме следобедна отмора в продължение на два часа. Разбира се, аз не можех да заспя. Тогава се почука на вратата ми и аз погледнах през дребната дупка, с цел да видя кой е.
Не бяха от хотела. Беше сър Алекс.
Знаех, че очевидно се случва нещо, тъй като той в никакъв случай не идваше на посещаване на играчите преди срещите ни. Отворих вратата и той сподели: " Жерар, скърбя, че би трябвало да ти го кажа, само че не мога да те пусна в игра през днешния ден. Сделката е съвсем подготвена. Ако играеш и по някаква причина не се представиш добре, ще кажат, че е тъй като скоро отиваш в Барселона. Затова не мога да те сложа в групата. Просто желаех да знаеш за какво " .
Истината беше, че бях унищожен. Дори и да желаех да се прибера у дома, бях подготвен да дам всичко от себе си за Юнайтед и за сър Алекс в този мач. Мечтата ми беше да играя на " Камп Ноу " в Шампионска лига. Думите му в действителност ме нараниха. Но в последна сметка, Фъргюсън беше взел вярното решение. Нещата се подредиха добре за всички. Направихме нулево тъждество и по-късно елиминирахме Барселона на " Олд Трафорд ". Спечелихме трофея от Шампионска лига и вдигнахме купата във Висшата лига и към този момент можех да се прибера у дома без никакви терзания.
Роналдиньо в най-емоционалната си изповед
" Когато дойдат парите, а с тях напрежението и рецензиите - остани свободен. Играй, както баща ти споделяше. Просто играй с топката "
Благодарение на сър Алекс изживях едни от най-редките неща във футбола. Тръгнах си от Юнайтед по най-хубавия вероятен метод. Онази неточност, която направих против Болтън, ми изглеждаше като най-лошото нещо в живота ми, а се оказа най-хубавото. В последна сметка, Барселона заплати 5 милиона за правата ми. Пристигнах там като четвърти избор за бек. Никой нямаше огромни упования към мен. Но с помощта на великия разум на Пеп Гуардиола и неговата религия в мен, можех да играя паралелно до Карлес Пуйол още същия сезон . Той ме взе " под крилото си " и имаше огромно въздействие върху мен. Научих доста от него и изградихме партньорство, което след това пренесохме и в националния тим на Испания.
Ако някой ми беше споделил това, преди да се върна в Барселона, че ще заставам до Пуйол, до момента в който подвигаме Световната купа, бях да си помисля, че е безусловно вманиачен. Но футболът е занимателен и тъкмо това се случи. Толкова бързо всичко се промени в живота и кариерата ми. И постоянно това ме кара да се замисля за ролята на ориста . Ако не бях позволил онази неточност против Болтън, щяха ли нещата да се наредят по този метод? Ако сър Алекс беше решил да ме задържи за още един сезон и след това да ме продаде за повече пари, дали след това нещата щяха да са същите?
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ