Стандарти за женската красота в различните епохи
Женската хубост е доста нереално разбиране, имайки поради другите пристрастия и догми, съществували в разнообразни столетия измежду разнообразни нации. Поради тази причина това, което се считало за красиво съгласно някои, съгласно други умерено можело да се схване като грозотия – и назад. Интересно, какви ли са били хубавиците в един или различен исторически миг измежду представителките на другите нации?
- Древен Египет. Стройните дами с изящни черти се считали за пример на хубостта в Древен Египет. На мода там били пухкавите устни и зелените очи с форма на бадем. За да наподобяват зениците огромни (което също се считало за признак на женската красота), египтянките шапки в очите си специфичен растителен сок. Използва се и зелена багра за оформяне на очите и оцветяване на ноктите.
Съвременният бит за червене на женските устни също води началото си от Древен Египет. Тогавашните проститутки червели устните си, с цел да покажат на клиентите си, че правят и „ такава услуга “.
- Древен Китай. Главният пример за женската хубост измежду китайците били дребните ходила. За тази цел още от детски години дамите плътно бинтовали краката си, с цел да прекратят растежа на ходилата. Жените с огромни или междинни размери на краката нямали никакъв късмет да се омъжат за състоятелен човек.
Между другото, дългата гъста коса в Древен Китай се считала за пример на мъжка хубост.
- Древна Гърция. Гърците развивали фетиш към спортното тяло, по тази причина към дамите имало доста строги условия по тъкмо избрани стандарти. Ясен образец за древногръцките догми за хубост може да се смята статуята на Афродита. На мода били огромните очи и правия нос, които оформяли фамозният „ гръцки профил “.
Що се отнася до размерите, те били следните: обиколка на гърдите – 86 см, на бедрата – 93 см, на талията – 69 см, и височина 164 см.
- Древен Рим. Древните римляни изключително почитали русата коса и бялата кожа. За да подхождат на тези догми, римлянките усърдно изсветлявали косата си на слънце, като авансово я мажели с козе мляко и пепел от букова дървесина.
- Ренесансът в Европа. Епохата на Възраждането диктувала на дамите свои условия във връзка с външния тип. Тогава фешън били бледия загар, дългата шия и високото чело. Понеже било много мъчно да се изпълнят тези физически критерии, дамите се изхитрявали да употребяват всевъзможни трикове: бръснели вратовете си и косата от челото, а също и скубели веждите си.
Сега е мъчно да се каже сигурно кой вид женска хубост е най-емблематичен през днешния ден – само че експертите по история на модата към този момент предвиждат, че нашият век след време ще стане прочут с времето на супер-късите прически и аномално слабото тяло, граничеща с анорексия. Впрочем, има и други трендове, непокътнати от далечното минало, както е видно в идващия образец.
- Северна Африка. Сред някои арабо-бедуински племена в модерна Северна Африка и по-навътре в Сахара на респект са, внимателно казано, по-масивните дами. Там госпожица на 18-19 години, в случай че не тежи най-малко 120 кг (!), просто е невероятно да се омъжи. За задачата след постигане на тази възраст я трансферират на специфична диета, включваща основно животинска мехлем. С нея безусловно тъпчат девойките, без значение дали са гладни или не – до момента в който стигнат „ базовото тегло “ и станат подобаващи за женене.
Да, никой не е споделил, че хубостта е елементарно постижима.
–
