Имаше изтезания само за жени: Как оцелях в иранския затвор
Жените в Ислямската република са хора " второ качество ", споделя Монирех Барадаран, която е била 9 години в ирански затвор. За кошмарите, които е претърпяла там, и за настоящето протестно придвижване в Иран тя споделя пред " ".
" Дойче веле ": Г-жо Барадаран, какво преживяхте в пандиза в Иран?
Монирех Барадаран : 1981 година беше най-лошото време в Иран - беше същински призрачен сън. Бях изтезавана. Станах очевидец по какъв начин изтезават и други хора - вършеха го рутинно и извънредно брутално. Имаше изтезания, бичуване, закачаха ни да висим с часове, или пък трябваше да седнал съм дълго с вързани зад тила ми ръце. Беше доста, доста неприятно. Имаше и душевен тормоз: цялостна изолираност и липса на придвижване в продължение на седмици и месеци. Или отнемане от сън. Имаше и всеобщи изтезания.
Брат ми бе екзекутиран там и бяхме принудени да слушаме залповете от патроните. Само за към четири месеца в Иран са били убити 4000 души, а може би и повече – стана ясно от сведения на " Амнести интернешънъл ".
Затова днешните всеобщи арестувания на хора са по този начин ужасяващи. Отново ме тормози, че има толкоз доста пандизчии в разнообразни затвори, а също и в " Евин ". Това пробужда моите кошмари още веднъж.
" Дойче веле ": Звучи доста брутално. Имаше ли и полово принуждение?
Монирех Барадаран : Сексуални похищения имаше, само че не и безусловно изнасилвания. Аз самата не съм ставала очевидец на подобно закононарушение. Да, имаше обособени случаи, чувахме за тях, знаехме ги, само че не е имало систематични изнасилвания, каквито са вършени по време на диктатурите в Аржентина или Чили. Затова пък имаше насилия и изтезания.
" Дойче веле ": Какво беше отношението към дамите като цяло?
Монирех Барадаран: Жените в Ислямската република са хора „ второ качество “. Това значи, че не струваш толкоз, колкото един мъж. Но във връзка с изтезанията и изтезанията сте равни. Идеологията в Иран е такава, че гледа на дамите, които оказват опозиция на властта, като на деца, които би трябвало да се превъзпитават. Процесът на превъзпитание за дамите беше и по-лош. Имаше изтезания единствено за дами. Онези, които се съпротивляваха, бяха подлагани на цялостна изолираност от света в карцер. Нямахме право да гледаме, да чуваме, да се виждаме с никого в продължение на седмици и месеци. И през всичкото това време трябваше да сме седнали. Беше кошмарно. Това беше техният метод да ни превъзпитат.
" Дойче веле ": До какви контузии докара това? Колко време Ви трябваше, с цел да се преборите с прочувствените последствия?
Монирех Барадаран : Много мои приятелки след това посещаваха терапевт. Като си припомням за тези времена, си мисля, че това, което ни оказа помощ да оцелеем, беше нашата взаимност. Преживях три месеца в карцер. Но чувството за общественост и за взаимност ни оказа помощ изключително доста. Все отново аз се трансформирах, в това време станах различен човек, изключително откакто написах книгата си.
" Дойче веле ": Казахте, че се страхувате от това, че толкоз доста дами влизат в пандизите в този момент. Смятате ли, че тях ги чакат същите неща, каквито вие описвате?
Монирех Барадаран : Понякога се притеснявам, че ще стане точно по този начин. Тези пандизчии са заложници на Ислямската република. Надявам се, че най-малко няма да правят всеобщи изтезания, както през 1980-те години. Чудя се, в случай че нещата не престават по този начин, дали това тъмно време няма да се повтори. Но съм обнадеждена, тъй като времената въпреки всичко са се трансформирали. Въпреки това се опасявам, тъй като помня какво съм претърпяла. Изцяло поддържам протестното придвижване в Иран. Хората не чакат промени в законодателството, те се борят сами - смъкват хиджабите си и танцуват. Това постоянно е било една фантазия и в този момент тя се реализира. Това е специфичното в това придвижване, което ми дава голяма вяра.
" Дойче веле ": А в случай че хората още веднъж бъдат всеобщо вкарвани в пандизите, какви могат да са следствията?
Монирех Барадаран : Може да се стигне до ескалация. Досега протестиращите бяха мирни и не използваха принуждение. Но в случай че гневът се усили, може и да се стигне до проливане на кръв. От друга страна, придвижването може и да изчезне последователно, с течение на времето. Ето за какво моята молба към немските управляващи е следната: в случай че има напън извън, иранското държавно управление няма да може да направи това, което направи по време на ексцесиите от принуждение през 1980-те години.
От 1991 година Барадаран живее в Германия. Тя е авторка, социоложка и активистка за правата на индивида. Книгата ѝ " Събуждане от кошмара " споделя за деветте години, прекарани от нея зад решетките. Тя е преведена на доста езици.
А във видеото горе вижте повече за митингите в Иран през днешния ден.
" Дойче веле ": Г-жо Барадаран, какво преживяхте в пандиза в Иран?
Монирех Барадаран : 1981 година беше най-лошото време в Иран - беше същински призрачен сън. Бях изтезавана. Станах очевидец по какъв начин изтезават и други хора - вършеха го рутинно и извънредно брутално. Имаше изтезания, бичуване, закачаха ни да висим с часове, или пък трябваше да седнал съм дълго с вързани зад тила ми ръце. Беше доста, доста неприятно. Имаше и душевен тормоз: цялостна изолираност и липса на придвижване в продължение на седмици и месеци. Или отнемане от сън. Имаше и всеобщи изтезания.
Брат ми бе екзекутиран там и бяхме принудени да слушаме залповете от патроните. Само за към четири месеца в Иран са били убити 4000 души, а може би и повече – стана ясно от сведения на " Амнести интернешънъл ".
Затова днешните всеобщи арестувания на хора са по този начин ужасяващи. Отново ме тормози, че има толкоз доста пандизчии в разнообразни затвори, а също и в " Евин ". Това пробужда моите кошмари още веднъж.
" Дойче веле ": Звучи доста брутално. Имаше ли и полово принуждение?
Монирех Барадаран : Сексуални похищения имаше, само че не и безусловно изнасилвания. Аз самата не съм ставала очевидец на подобно закононарушение. Да, имаше обособени случаи, чувахме за тях, знаехме ги, само че не е имало систематични изнасилвания, каквито са вършени по време на диктатурите в Аржентина или Чили. Затова пък имаше насилия и изтезания.
" Дойче веле ": Какво беше отношението към дамите като цяло?
Монирех Барадаран: Жените в Ислямската република са хора „ второ качество “. Това значи, че не струваш толкоз, колкото един мъж. Но във връзка с изтезанията и изтезанията сте равни. Идеологията в Иран е такава, че гледа на дамите, които оказват опозиция на властта, като на деца, които би трябвало да се превъзпитават. Процесът на превъзпитание за дамите беше и по-лош. Имаше изтезания единствено за дами. Онези, които се съпротивляваха, бяха подлагани на цялостна изолираност от света в карцер. Нямахме право да гледаме, да чуваме, да се виждаме с никого в продължение на седмици и месеци. И през всичкото това време трябваше да сме седнали. Беше кошмарно. Това беше техният метод да ни превъзпитат.
" Дойче веле ": До какви контузии докара това? Колко време Ви трябваше, с цел да се преборите с прочувствените последствия?
Монирех Барадаран : Много мои приятелки след това посещаваха терапевт. Като си припомням за тези времена, си мисля, че това, което ни оказа помощ да оцелеем, беше нашата взаимност. Преживях три месеца в карцер. Но чувството за общественост и за взаимност ни оказа помощ изключително доста. Все отново аз се трансформирах, в това време станах различен човек, изключително откакто написах книгата си.
" Дойче веле ": Казахте, че се страхувате от това, че толкоз доста дами влизат в пандизите в този момент. Смятате ли, че тях ги чакат същите неща, каквито вие описвате?
Монирех Барадаран : Понякога се притеснявам, че ще стане точно по този начин. Тези пандизчии са заложници на Ислямската република. Надявам се, че най-малко няма да правят всеобщи изтезания, както през 1980-те години. Чудя се, в случай че нещата не престават по този начин, дали това тъмно време няма да се повтори. Но съм обнадеждена, тъй като времената въпреки всичко са се трансформирали. Въпреки това се опасявам, тъй като помня какво съм претърпяла. Изцяло поддържам протестното придвижване в Иран. Хората не чакат промени в законодателството, те се борят сами - смъкват хиджабите си и танцуват. Това постоянно е било една фантазия и в този момент тя се реализира. Това е специфичното в това придвижване, което ми дава голяма вяра.
" Дойче веле ": А в случай че хората още веднъж бъдат всеобщо вкарвани в пандизите, какви могат да са следствията?
Монирех Барадаран : Може да се стигне до ескалация. Досега протестиращите бяха мирни и не използваха принуждение. Но в случай че гневът се усили, може и да се стигне до проливане на кръв. От друга страна, придвижването може и да изчезне последователно, с течение на времето. Ето за какво моята молба към немските управляващи е следната: в случай че има напън извън, иранското държавно управление няма да може да направи това, което направи по време на ексцесиите от принуждение през 1980-те години.
От 1991 година Барадаран живее в Германия. Тя е авторка, социоложка и активистка за правата на индивида. Книгата ѝ " Събуждане от кошмара " споделя за деветте години, прекарани от нея зад решетките. Тя е преведена на доста езици.
А във видеото горе вижте повече за митингите в Иран през днешния ден.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ