Фестивалът „Менар“: „Сезонът на нарцисите“, женско кино
Жените на Иран са велики – мощно прочувствени, оправни, сантиментални, дейни, работещи, подкрепящи се една друга в степен, за която тук можем единствено да си мечтаем. Същевременно са запазили и някакви трогателни патриархални традиции – увиват главите си с цветни шалове, обичат да готвят, почитат родителите си и могат да вършат какво ли не – плетат, садят цветя и въобще движат света. Зная, че това евентуално се отнася единствено до Техеран и въобще не е представителна извадка, само че пък е значимо да се знае, че в Иран има и такива дами и че някои от тях вършат филми. Всяка година съм надълбоко признателна на уредниците за филми на „ “ и за благополучие те стават от ден на ден.
„ Сезонът на нарцисите “ е в доста връзки алегорично заглавие. Нарцис (Наргис) е името на една от основните героини, само че също така филмът е цялостен с тези нежни и красиви цветя, прочее обичаните ми – деликатни, цъфтящи единствено за няколко дни и подготвени да се пречупят от най-слабия напън. Героините във кино лентата също наподобяват деликатни, само че това е единствено видимо.
Забавно, само че самата история във кино лентата е разказана тъкмо по този начин, както би я разказала някоя жена, както аз бих я разказала на приятелките си – действието от време на време прескача напред-назад без причина, по-емоционалните моменти са подчертани, а други по-маловажни за разказвача са оставени малко неразбираеми, дамите са чудесни и до една са позитивни герои, а мъжете… Е, мъжете са си мъже – накъде без тях!
Действието се развива видимо в границите на едно денонощие, въпреки че в последна сметка се оказва, че не е по този начин. Две от героините са шофьорки на такси и посредством клиентите си се забъркват в историята. Разумната Гизу, без да желае, качва в колата си прочут артист, който тя самата не познава. Цялата показност и медиен звук в живота му й се костват тъкмо толкоз безсмислени, колкото в действителност са.
През това време красивата Айлар се готви да подари на мъжа, в който е влюбена, доста специфичен подарък, а той даже не я вижда.
Наргис, чието име носи филмът, благодарение на непозната стара шофьорка търси по улиците на града приятелката си, която е изпаднала в меланхолия след гибелта на детето си.
Всички тези герои ще се окажат свързани по изцяло непредвиден метод. Романтичен, занимателен и приветлив, филмът в действителност носи много съществено обръщение, само че няма да го издавам за тези, които ще съумеят да го видят в границите на фестивала. И тъй като знам, че тази година момчетата от съдружие „ Позор “ бяха получили извънредно доста ирански филми – особено този е в действителност превъзходен избор!
„ Сезонът на нарцисите “ е в доста връзки алегорично заглавие. Нарцис (Наргис) е името на една от основните героини, само че също така филмът е цялостен с тези нежни и красиви цветя, прочее обичаните ми – деликатни, цъфтящи единствено за няколко дни и подготвени да се пречупят от най-слабия напън. Героините във кино лентата също наподобяват деликатни, само че това е единствено видимо.
Забавно, само че самата история във кино лентата е разказана тъкмо по този начин, както би я разказала някоя жена, както аз бих я разказала на приятелките си – действието от време на време прескача напред-назад без причина, по-емоционалните моменти са подчертани, а други по-маловажни за разказвача са оставени малко неразбираеми, дамите са чудесни и до една са позитивни герои, а мъжете… Е, мъжете са си мъже – накъде без тях!
Действието се развива видимо в границите на едно денонощие, въпреки че в последна сметка се оказва, че не е по този начин. Две от героините са шофьорки на такси и посредством клиентите си се забъркват в историята. Разумната Гизу, без да желае, качва в колата си прочут артист, който тя самата не познава. Цялата показност и медиен звук в живота му й се костват тъкмо толкоз безсмислени, колкото в действителност са.
През това време красивата Айлар се готви да подари на мъжа, в който е влюбена, доста специфичен подарък, а той даже не я вижда.
Наргис, чието име носи филмът, благодарение на непозната стара шофьорка търси по улиците на града приятелката си, която е изпаднала в меланхолия след гибелта на детето си.
Всички тези герои ще се окажат свързани по изцяло непредвиден метод. Романтичен, занимателен и приветлив, филмът в действителност носи много съществено обръщение, само че няма да го издавам за тези, които ще съумеят да го видят в границите на фестивала. И тъй като знам, че тази година момчетата от съдружие „ Позор “ бяха получили извънредно доста ирански филми – особено този е в действителност превъзходен избор!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ