Жените, които стават жертва на системно насилие, изначално не познават

Жените, които стават жертва на редовно принуждение, изначално не познават правото на независимост

Една жена в Перник толкоз падала по стълбите, че е с комоцио, с натъртена физиономия, стълбището я е удряло където свари и по този начин и́ изкарало акъла, че до момента в който е на легло в болница, към този момент нищичко не помни. 
Съпругата на някогашния прокурор Бисер Михайлов е евентуално систематична жертва на домашно принуждение и синът на семейството, който е пребивал и заплашвал с ликвидиране наред, е директно отражение на бащиния образец (а евентуално и жестоки удари през цялото му детство).

Интересно обаче е какъв брой хора в мнения по тематиката изясняват, че дамата сама си е отговорна, че не е потърсила помощ в точния момент, че отводът и́ да признае, че е била пребита, е Стокхолмски синдром. 

Нито една жена не става систематична жертва на принуждение, тъй като се научава с времето да носи на викове и на пердах, нито е признателна на насилника си за моментите, когато не е подложена на гнет и оскърбление. 

Присъдата една жена да живее в ролята на подметка се залага от…нейната майка. Не от цялата среда, не от цялото семейство, а от майка и́. Ако майката непрекъснато набива на щерка си, че е по-добре да потърпи, в случай че самата тя непрекъснато тероризира щерка си, в случай че в никакъв случай не получава поддръжка да се съпротивлява, животът на момиченцето като зрял човек е към този момент предначертан. 

Бях доста дребна, когато (идея нямам какъв е бил поводът), моята майка ми сподели: „ Ако в миналото в живота ти мъж те удари, бягай на мига и в никакъв случай и за нищо на света не поглеждай обратно! Удари ли един път, ще удари отново и това ще стане твоя орис! “ Каза го толкоз съществено, като че ли проникна в тялото ми и ме раздруса от вътрешната страна. И добави: „ Нито ден от живота на човек не трябва да минава в принуждение. Нищо не може да е толкоз ужасно и необратимо, колкото единодушието да те бият! “ 

И второто житейско обръщение: „ Никога не допускай да те изнудват. Колкото и неприятно нещо да си направила, позволиш ли изнудване, може да е за цялостен живот. Просто скачаш напред и разкриваш всичко. И си свободна! “ 

Жените, които стават жертва на редовно принуждение, изначално не познават правото на независимост. Смелостта не е в това да скочиш от висока кула във вода, а да скочиш в непознатото в живота, само че с чувството, че страшното, грозното, угнетяващото е към този момент обратно. Ще кажете: А когато дамата има деца, когато не може просто по този начин да ги отдели от бащата, когато се намесят и други родственици, когато, когато… 

Никой не е споделил, че свободата е нещо просто, елементарно или на ниска цена. Най-висока е персоналната цена. 

Нищо не се поправя по-болезнено мъчно от счупената душа. 

От дребни децата би трябвало да бъдат възпитавани в чувството за цялост и съпричастие. Усещането за независимост стартира от образеца на положителния възрастен, който разкрива по какъв начин да резервираме персоналния дух и мотивацията да живеем с персонално достолепие. 
Жената на някогашния прокурор го отърва от ареста. Следващите пъти евентуално просто няма да стигне до болница. А какъв брой стотици дами в никакъв случай не посмяват да потърсят помощ, тъй като още като дребни девойки са научени да навеждат глава?

Понякога, въпреки и доста, доста рядко, в живота на измъчвания и тероризиран човек се появява някой, чиито максимален подарък е да помогне за откриването на свободата. Такъв човек-спасител е шанс по-голям от мултимилионен джакпот в каква да е валута.

*Текстът е на Лияна Панделиева, заглавието е на редакцията