Железопътната линия София-Кюстендил-Скопие е елемент от българската външна политика и

...
Железопътната линия София-Кюстендил-Скопие е елемент от българската външна политика и
Коментари Харесай

Историк за Коридор №8: Нашият влак чака на границата с РМС от 1910 г.

Железопътната линия София-Кюстендил-Скопие е детайл от българската външна политика и детайл от македонския въпрос. Тази линията е по-стара от третото издание на българската държавност. От 1910 година нашият трен чака на границата. Това съобщи пред БГНЕС историкът доцент доктор Ангел Джонев, считан за един от най-големите познавачи на тематиката.

В събота министър председателите на България и на РСМ означиха началото на строителството на Източната част на железопътния Коридор 8, сектор Куманово-Беляковце-Крива паланка. Според премиера Гълъб Донев направлението София-Скопие-Тирана-Дуръс би трябвало да бъде несъмнено като част от европейския кулоар „ Западни Балкани ”.

Фактите обаче са безпощадни. През тази година се навършват 150 години от стартирането на железопътната линия София-Кюстендил-Скопие.

Според историка в средата на май 1872 година Османската страна се задължава да построи това трасе. По време на руско-турска война планът е преустановен. 

" В средата на второто десетилетие на 21 век стартира реконструкцията на сектора от Куманово до Беляковце – секторът, издигнат през 50-те години на 20 век - споделя историкът пред БГНЕС. - Пое го немска компания, която работи избран интервал от време, само че си остана строителна площадка. Затова в този момент чакаме и този сектор да бъде приключен от австрийската „ Щрабаг ”, а идващият сектор от турската компания „ Гюлермак ”.

Но отново виждаме сектори на строителство, а не целия обект, изчезналата линия от Куманово до Гюешево. Последният, най-трудният сектор от Крива паланка до Гюешево, е още в стадий на планиране.

Мисля, че няма българско държавно управление, което да не се е заело, да не е пуснало някоя декларация – още от 90-те години по по този начин известения Коридор номер 8 беше подписано двустранно съглашение от държавното управление на Иван Костов с Любчо Георгиевски. Тогава Македония пое ангажимент да построи своя изчезнал сектор. Но тук приказваме към този момент за нещо друго, договорът допускаше строителството на македонския сектор да се извърши, в случай че България желае, от български бизнесмени.

Но, резултатът е забележим – над 30 години при съществуването на самостоятелна Македония, повече са думите, повече са меморандумите. "

Последният разгласен пусков период е 2030 година.
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР