„Чувам мъртви хора“: Как светът полудя по разговорите с духове преди 100 години
Желанието да се поддържа връзка с мъртвите евентуално е остаряло колкото човешката история. Призраците играят значима роля в античните космологии от Месопотамия през Гърция и Китай, само че търсенето на препоръките на умрелите е неразрешено в юдео-християнските обичаи: на няколко места в Стария завет консултацията с „ медиуми или некроманти “ е категорично неразрешена.
В продължение на хилядолетия съмнение за другарство с духове можели да доведат до съществени санкции и изтезания, само че всичко се трансформирало доста през XIX-ти век, когато спиритизмът плъзнал из Съединените щати и Европа. Огромните обществени и софтуерни промени на индустриалната гражданска война, опустошенията от войната и най-новите научни достижения сложили на тестване обичайните вярвания, когато ставало дума за връзка с мъртвите.
Сестри измамнички
Произходът на актуалния спиритизъм в Съединените щати може да бъде проследен до Хайдсвил, Ню Йорк. Именно там през 1848 година Маги Фокс, на 14 години, и Кейт, нейната 11-годишна сестра, провеждали сеанси, по време на които се предполагало, че поддържат връзка с духа на амбулантен търговец, погубен в къщата пет години преди те да отидат в нея.
Today in 1848, the Fox sisters changed the world when they claimed to hear the first spirit rappings in their crappy little house in Hydesville, NY.
— Grady Hendrix (@grady_hendrix)
„ Ако сте дух, който е бил засегнат, изразете го с три почуквания “, казвала едната сестра, по време на сеанс пред един от техните зашеметени съседи. Последвали три почуквания. След като показали хипотетичните си сили на локално равнище, сестрите Фокс създали национално турне. Популярността, която генерирали, помогнала за необятното разпространяване на спиритизма в Съединени американски щати и отвън тях.
Тази нова форма на „ връзка “ с мъртвите превзела обществеността, тъй като наподобява смесвала науката с религията. Четири години преди сестрите Фокс да стартират да прихващат известия от въздуха, телеграфите към този момент били почнали да изпращат известия по електрически кабели посредством морзовата писменост. Съобщенията, изпращани от мъртвите по време на сеанси, били представяни от специалистите като нравствен еквивалент на електронната телеграфия. „ Спиритуализмът се опитал да се съпостави с правилата на „ електрическата просвета “, с цел да разграничи медиумите от „ по-суеверните “ форми на мистични вярвания от предходните епохи “, написа Джефри Сконс в книгата си от 2000 година Haunted Media: Electronic Presence From Telegraphy to Television.
Духове в Европа
Тази „ научна вяра “ бързо спечелила почитатели. Скоро се популяризирала във Англия, а оттова и на европейския континент. Вярващи имало измежду селските поданици, градската междинна класа, интелектуалците, учените и аристократите.
До 1860-те спиритуализмът станал изключително известен в Англия и Франция. Французинът Алън Кардек развил вид на спиритизма, който се отличавал с религия в прераждането. Неговата „ Духовна книга “, оповестена през 1857 година, се четяла извънредно доста освен във Франция, само че и в цяла Южна Америка и Русия.
An 1860s spirit photograph by William H. Mumler featuring an unidentified man with a long beard and three spirits.
See More:
— The Spirit Photography Studio (@SpiritPicStudio)
В Америка спиритуализмът претърпял безспорен взрив с Гражданската война, защото доста от опечалените желали да се свържат със починалите бойци.
Според един отчет войната подтикнала още два милиона индивида към спиритуалисткото придвижване. До 1880 година то имало осем милиона последователи в Съединените щати и Европа. През първото десетилетие на началото на XX-ти век ползата към спиритизма намалял, само че бил възроден още веднъж след опустошенията от Първата международна война и испанската грипна пандемия.
Съобщения на медиумите
Без църкви или публични организации спиритизмът се практикувал най-вече в частни домове и пространства. Много медиуми създавали сходни условия, в които провеждали сеансите си, като участниците нормално седели към маса в едва осветлен салон. Присъстващите постоянно се държели за ръце до момента в който чакали признаци на паранормална интензивност. Това можело да са потропващи звуци, лъх напразно в задната част на врата, звън на звънци или движещи се мебели и предмети. Медиумите се опитвали да открият контакт с духа и в случай че успеели, го попитали дали желае да се появи.
By 1853, when the popular song " Spirit Rappings " was published, spiritualism was an object of intense curiosity.
— Isaac The Blind (@isaacdablind)
Според разказите, духовете изразявали посланията си по разнообразни способи. Някои употребявали поредност от почуквания, с цел да изписват думи, следвайки специфични кодове, написани на хартия. Друг способ бил психографията или автоматизираното писане - ръката на медиума „ неумишлено “ пишела това, което духът желал да заяви. При пневматографията или директното писане духът пишел известията си без медиатор.
Твърди се, че някои духове общували посредством устата на спиритуалиста. Най-известният от тези по този начин наречени „ транс-медиуми “ била бостънската Леонора Пайпър. Пайпър се свързвала известни - в това число Йохан Себастиан Бах - и незнайни духове, като измежду тях имало един тайнствен французин на име доктор Финуит. Тя провокирала огромен теоретичен интерес към себе си, изключително от американския психолог Уилям Джеймс. В последна сметка Джеймс не съумял да стигне до изрично умозаключение по отношение на Пайпър, като позволил опцията тя в действителност да се е докоснала до „ галактическото схващане “, посредством, на което може да поддържа връзка с духове.
В продължение на хилядолетия съмнение за другарство с духове можели да доведат до съществени санкции и изтезания, само че всичко се трансформирало доста през XIX-ти век, когато спиритизмът плъзнал из Съединените щати и Европа. Огромните обществени и софтуерни промени на индустриалната гражданска война, опустошенията от войната и най-новите научни достижения сложили на тестване обичайните вярвания, когато ставало дума за връзка с мъртвите.
Сестри измамнички
Произходът на актуалния спиритизъм в Съединените щати може да бъде проследен до Хайдсвил, Ню Йорк. Именно там през 1848 година Маги Фокс, на 14 години, и Кейт, нейната 11-годишна сестра, провеждали сеанси, по време на които се предполагало, че поддържат връзка с духа на амбулантен търговец, погубен в къщата пет години преди те да отидат в нея.
Today in 1848, the Fox sisters changed the world when they claimed to hear the first spirit rappings in their crappy little house in Hydesville, NY.
— Grady Hendrix (@grady_hendrix)
„ Ако сте дух, който е бил засегнат, изразете го с три почуквания “, казвала едната сестра, по време на сеанс пред един от техните зашеметени съседи. Последвали три почуквания. След като показали хипотетичните си сили на локално равнище, сестрите Фокс създали национално турне. Популярността, която генерирали, помогнала за необятното разпространяване на спиритизма в Съединени американски щати и отвън тях.
Тази нова форма на „ връзка “ с мъртвите превзела обществеността, тъй като наподобява смесвала науката с религията. Четири години преди сестрите Фокс да стартират да прихващат известия от въздуха, телеграфите към този момент били почнали да изпращат известия по електрически кабели посредством морзовата писменост. Съобщенията, изпращани от мъртвите по време на сеанси, били представяни от специалистите като нравствен еквивалент на електронната телеграфия. „ Спиритуализмът се опитал да се съпостави с правилата на „ електрическата просвета “, с цел да разграничи медиумите от „ по-суеверните “ форми на мистични вярвания от предходните епохи “, написа Джефри Сконс в книгата си от 2000 година Haunted Media: Electronic Presence From Telegraphy to Television.
Духове в Европа
Тази „ научна вяра “ бързо спечелила почитатели. Скоро се популяризирала във Англия, а оттова и на европейския континент. Вярващи имало измежду селските поданици, градската междинна класа, интелектуалците, учените и аристократите.
До 1860-те спиритуализмът станал изключително известен в Англия и Франция. Французинът Алън Кардек развил вид на спиритизма, който се отличавал с религия в прераждането. Неговата „ Духовна книга “, оповестена през 1857 година, се четяла извънредно доста освен във Франция, само че и в цяла Южна Америка и Русия.
An 1860s spirit photograph by William H. Mumler featuring an unidentified man with a long beard and three spirits.
See More:
— The Spirit Photography Studio (@SpiritPicStudio)
В Америка спиритуализмът претърпял безспорен взрив с Гражданската война, защото доста от опечалените желали да се свържат със починалите бойци.
Според един отчет войната подтикнала още два милиона индивида към спиритуалисткото придвижване. До 1880 година то имало осем милиона последователи в Съединените щати и Европа. През първото десетилетие на началото на XX-ти век ползата към спиритизма намалял, само че бил възроден още веднъж след опустошенията от Първата международна война и испанската грипна пандемия.
Съобщения на медиумите
Без църкви или публични организации спиритизмът се практикувал най-вече в частни домове и пространства. Много медиуми създавали сходни условия, в които провеждали сеансите си, като участниците нормално седели към маса в едва осветлен салон. Присъстващите постоянно се държели за ръце до момента в който чакали признаци на паранормална интензивност. Това можело да са потропващи звуци, лъх напразно в задната част на врата, звън на звънци или движещи се мебели и предмети. Медиумите се опитвали да открият контакт с духа и в случай че успеели, го попитали дали желае да се появи.
By 1853, when the popular song " Spirit Rappings " was published, spiritualism was an object of intense curiosity.
— Isaac The Blind (@isaacdablind)
Според разказите, духовете изразявали посланията си по разнообразни способи. Някои употребявали поредност от почуквания, с цел да изписват думи, следвайки специфични кодове, написани на хартия. Друг способ бил психографията или автоматизираното писане - ръката на медиума „ неумишлено “ пишела това, което духът желал да заяви. При пневматографията или директното писане духът пишел известията си без медиатор.
Твърди се, че някои духове общували посредством устата на спиритуалиста. Най-известният от тези по този начин наречени „ транс-медиуми “ била бостънската Леонора Пайпър. Пайпър се свързвала известни - в това число Йохан Себастиан Бах - и незнайни духове, като измежду тях имало един тайнствен французин на име доктор Финуит. Тя провокирала огромен теоретичен интерес към себе си, изключително от американския психолог Уилям Джеймс. В последна сметка Джеймс не съумял да стигне до изрично умозаключение по отношение на Пайпър, като позволил опцията тя в действителност да се е докоснала до „ галактическото схващане “, посредством, на което може да поддържа връзка с духове.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ