Налагат казарма на държавни служители
Желаещите да са държавни чиновници в структури на Министерство на вътрешните работи и правосъдната система евентуално ще минават първо през казармата, преди да постъпят на работа. Това ще се наложи в идващите години, в случай че военните в България продължат да изпитват изострен дефицит на фрагменти.
Идеята към този момент се обмисля от Министерството на защитата, само че подготвен план на закон няма. Военните първо желаят да видят дали с увеличението на заплатите с 30% и закупуването на нова техника ще нарасне ползата към работа в армията, написа 24plovdiv.bg.
Недостигът на искащи да станат военни е дълготраен проблем и на няколко пъти към този момент се надигат гласове, че наложителната казарма би трябвало да се върне. Всъщност поради войните - сред Русия и Украйна, а и напрежението в Близкия изток, доста страни в Европа и НАТО работят в сходна посока. Сърбия да вземем за пример вкара военно образование за период от 15 дни за всички жители, които не служат в армията. Румъния пък готви закон за непринудено военно образование на всички мъже и дами на възраст сред 18 и 35 година В Гърция, Турция и Кипър казармата е наложителна за мъжете от години.
България обаче към този момент не възнамерява връщането на наборната работа. А първо ще опита да компенсира дефицитите през държавни чиновници от сферата на националната сигурност.
Липсата на хора за армията надминава 22%, настояват военни, макар че формалните данни са засекретени. В доброволния запас при планувани 3000 места има записани едвам 480 души. А поради това, че от 2007 година в България няма казарма, непрекъснато понижава и броят на запасняците като сега те са към 40 000 души.
Въпросът с запаса в този момент е в действителност комплициран, призна и служебният министър на защитата Атанас Запрянов. В момента военните пробват да го запълват точно през срочната работа в доброволния запас и увеличавайки заплащането и за тази категория. Набляга се и на модернизацията освен тъй като армията има потребност от нея, само че и тъй като остарялото руско оръжие отблъсква младите. Това е посочило социологическо изследване на военните, описа министърът.
“Ако това не ни помогне, ще мислим и за други ограничения. Тук не приказваме за връщане на наложителната наборна работа, а за подготовка на жителите за отбрана на отечеството. Тя е обвързвана с някои категории държавни чиновници, за които може да се вкара наложителното условие за военна подготовка. Имам поради тези структури за системата за национална сигурност по член 50. ал 2, както и за работа в Министерство на вътрешните работи, правосъдната система или други категории, само че това ще бъде мярка, която може да се наложи, в случай че не сработи с тези ограничения за доброволната работа в запаса и подготовката на хора в нашите образователни центрове ”, означи Запрянов.
Военните демонстрираха техниката, с която разполагат, на миналогодишния церемониал за 6 май. Тази година подобен нямаше.
Още през 2019 година тогавашният министър на защитата Красимир Каракачанов предложи да се върне наборната казарма. Идеята обаче срещна сериозен отпор, а се оказа и че ще коства доста скъпо. Освен че би трябвало да се подсигурят униформи и техника за наборниците, то ще би трябвало да се ремонтират и казармите, огромна част от които са в положението, в което са затворили порти, в случай че не и по-тежко.
За да се укрепи въпреки всичко войската, Каракачанов съумя да прокара срочна работа от 6 месеца в доброволния запас. В него могат да се запишат всички до 40 година Заплащането е най-малко по 1200 лева на месец, като записалите се в курса са предпазени от уволняване от другата си работа и елементарно могат да останат в армията като кадрови военнослужещи.
Идеята провокира голям интерес в първата година от реализирането си - 2022 година За 300-те оповестени места аплайваха 531 души. През курса минаха пък 202, половината от тях на възраст под 25 година Това обаче не съумя да усили доброволния запас, защото множеството изкарали подготовката избират да останат на работа като кадрови военни.
Към днешна дата към доброволната работа няма необикновен интерес. А запасът е запълнен едвам с 16% от заложения брой от 3000 души.
Броят на въоръжените сили (включително запаса, както и чиновници във военни университети и др.) пък е към 37 000 души при проект да са към 43 000
Резервът на въоръжените сили се състои от непринуден запас и ресурс. Първият е предопределен да добавя армията в спокойно време, а запасът – при война. Резервистите подписват контракт с армията и получават пари и без да са на работа. А когато бъдат извикани, те получават заплата като професионални бойци.
В ресурс пък са всички жители, които в миналото са полагали военна клетва, както и упражняващите някои съответни специалности. Тъй като казармата беше анулирана през 2007 година, България няма готови хора даже за запаса. Последните наборни бойци са 2413 души.
По закон резервисти и запасняци могат да се активизират в часа и деня на оповестяване на състояние на война или на военно състояние с решение на Народното събрание. Задължително в такива случаи се активизират и редки експерти като лекари.
Идеята към този момент се обмисля от Министерството на защитата, само че подготвен план на закон няма. Военните първо желаят да видят дали с увеличението на заплатите с 30% и закупуването на нова техника ще нарасне ползата към работа в армията, написа 24plovdiv.bg.
Недостигът на искащи да станат военни е дълготраен проблем и на няколко пъти към този момент се надигат гласове, че наложителната казарма би трябвало да се върне. Всъщност поради войните - сред Русия и Украйна, а и напрежението в Близкия изток, доста страни в Европа и НАТО работят в сходна посока. Сърбия да вземем за пример вкара военно образование за период от 15 дни за всички жители, които не служат в армията. Румъния пък готви закон за непринудено военно образование на всички мъже и дами на възраст сред 18 и 35 година В Гърция, Турция и Кипър казармата е наложителна за мъжете от години.
България обаче към този момент не възнамерява връщането на наборната работа. А първо ще опита да компенсира дефицитите през държавни чиновници от сферата на националната сигурност.
Липсата на хора за армията надминава 22%, настояват военни, макар че формалните данни са засекретени. В доброволния запас при планувани 3000 места има записани едвам 480 души. А поради това, че от 2007 година в България няма казарма, непрекъснато понижава и броят на запасняците като сега те са към 40 000 души.
Въпросът с запаса в този момент е в действителност комплициран, призна и служебният министър на защитата Атанас Запрянов. В момента военните пробват да го запълват точно през срочната работа в доброволния запас и увеличавайки заплащането и за тази категория. Набляга се и на модернизацията освен тъй като армията има потребност от нея, само че и тъй като остарялото руско оръжие отблъсква младите. Това е посочило социологическо изследване на военните, описа министърът.
“Ако това не ни помогне, ще мислим и за други ограничения. Тук не приказваме за връщане на наложителната наборна работа, а за подготовка на жителите за отбрана на отечеството. Тя е обвързвана с някои категории държавни чиновници, за които може да се вкара наложителното условие за военна подготовка. Имам поради тези структури за системата за национална сигурност по член 50. ал 2, както и за работа в Министерство на вътрешните работи, правосъдната система или други категории, само че това ще бъде мярка, която може да се наложи, в случай че не сработи с тези ограничения за доброволната работа в запаса и подготовката на хора в нашите образователни центрове ”, означи Запрянов.
Военните демонстрираха техниката, с която разполагат, на миналогодишния церемониал за 6 май. Тази година подобен нямаше.
Още през 2019 година тогавашният министър на защитата Красимир Каракачанов предложи да се върне наборната казарма. Идеята обаче срещна сериозен отпор, а се оказа и че ще коства доста скъпо. Освен че би трябвало да се подсигурят униформи и техника за наборниците, то ще би трябвало да се ремонтират и казармите, огромна част от които са в положението, в което са затворили порти, в случай че не и по-тежко.
За да се укрепи въпреки всичко войската, Каракачанов съумя да прокара срочна работа от 6 месеца в доброволния запас. В него могат да се запишат всички до 40 година Заплащането е най-малко по 1200 лева на месец, като записалите се в курса са предпазени от уволняване от другата си работа и елементарно могат да останат в армията като кадрови военнослужещи.
Идеята провокира голям интерес в първата година от реализирането си - 2022 година За 300-те оповестени места аплайваха 531 души. През курса минаха пък 202, половината от тях на възраст под 25 година Това обаче не съумя да усили доброволния запас, защото множеството изкарали подготовката избират да останат на работа като кадрови военни.
Към днешна дата към доброволната работа няма необикновен интерес. А запасът е запълнен едвам с 16% от заложения брой от 3000 души.
Броят на въоръжените сили (включително запаса, както и чиновници във военни университети и др.) пък е към 37 000 души при проект да са към 43 000
Резервът на въоръжените сили се състои от непринуден запас и ресурс. Първият е предопределен да добавя армията в спокойно време, а запасът – при война. Резервистите подписват контракт с армията и получават пари и без да са на работа. А когато бъдат извикани, те получават заплата като професионални бойци.
В ресурс пък са всички жители, които в миналото са полагали военна клетва, както и упражняващите някои съответни специалности. Тъй като казармата беше анулирана през 2007 година, България няма готови хора даже за запаса. Последните наборни бойци са 2413 души.
По закон резервисти и запасняци могат да се активизират в часа и деня на оповестяване на състояние на война или на военно състояние с решение на Народното събрание. Задължително в такива случаи се активизират и редки експерти като лекари.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ