Защо не трябва да приемаме еврото
Жан-Клод Юнкер чертае грандиозни проекти. „ Еврото е предопределено да стане единна валута на целия Европейски Съюз “, сподели ръководителят на Европейската комисия в своето годишно обръщение към депутатите от Европарламента. И точно на единната валута той отдава централна роля в реформирането на Европа. По неговите думи еврото би трябвало да стане освен това от валута на няколко определени страни, а точно валута за всички, написа „ Велт “ (Die Welt)
Макрон: Ще поддържа желанието на Борисов за еврозоната
Ангела Меркел: Благодаря на България за опазването на границата с Турция
Борисов: Еврото и еврозоната са наложителни
Договорът за Европейски съюз фактически планува, че неговите членове, като се изключи Дания и Швеция, би трябвало да станат членове на клуба на еврото след осъществяването на избрани условия. Но има проблем: някои страни няма да се трансферират „ под покрива “ на единната валута.
През последните години от непотребните илюзии се избавиха освен жителите на страните от еврозоната, само че и жителите на страни, които претендират за влизане в нея. Това може да се забележи и на фона на сегашната изборна акция в Германия. Макар всички партии с искания да вземат участие в бъдещата ръководеща коалиция да се изричат в поддръжка на единна Европа и да са подготвени да се дадат спомагателни компетенции на Европейски Съюз, никоя от тях не включи в личната си предизборна стратегия концепцията за общоевропейско евро.
И за това има причина. Трябва да се признае, че еврото от момента на появяването си през 1999 година, донесе на хората значително изгоди: стана по-просто реализирането на трансгранични банкови транзакции, също и търговията и пътуването в други страни от еврозоната за отпуски и работа.
Но задачата за задълбочаване на европейската интеграция благодарение на еврото може да се счита за провалена . Скоро след въвеждането му разликите сред обособените страни станаха още по-големи. А след финансовата рецесия от 2008 година някои страни, напълно явно се развиват безусловно в противоположни направления.
Това се вижда образно по приходите на глава от популацията в Италия, Испания и Германия. До 1999 година развиването вървеше като цяло синхронизирано. Но до момента в който в Испания се развихри невъобразим взрив след въвеждането на еврото, в Германия първоначално се сблъскаха със сериозна застоялост след изваждането от оборот на марката. А Италия пък неприятните изненади се появиха след това.
След началото на финансовата рецесия на всички страни от еврозоната им се наложи да се сблъскат с понижаване на благосъстоянието на жителите си. Но във време, в което Германия преодоля рецесията релативно бързо и в сегашния миг претърпява един от най-продължителните интервали на стопански растеж през новата си история, Италия излезе с големи компликации от рецесията след няколко стадия на криза. А Испания съумя още веднъж да излезе на пътя на растежа след трагично рухване, провокирано от „ спукания балон “ на пазара на недвижима благосъстоятелност.
„ Единната валута неизбежно води до това, че другите стопански системи се движат в разнообразни направления: мощните стават още по-силни , а слабите още по-слаби “, счита стратегът от самостоятелната аналитична компания Gavekal Research Чарлс Гейв.
Огромните финансови остатъци на Германия действително се образуват от дефицити в други страни от еврозоната.
Страните, които имат задължения в непозната валута, върху която не могат да оказват въздействие, имат проблеми с развиването и благополучието. Еврото е плодородно единствено за стопански системи, със синхронни конюнктурни цикли или такива, които са задоволително гъвкави, с цел да се приспособяват бързо към стремглаво изменящите се условия.
С това се наложи да се сблъска дори Финландия, която след 2000 година претърпя цели три шока: залезът на колоса „ Нокиа” (Nokia), рецесията на в миналото значимата за страната хартиена индустрия и най-после, глобите, въведени срещу нейния значим стопански сътрудник - Русия.
Доколкото Финландия не можа да девалвира личната си валута, нейната стопанска система се натовари със застоялост, заради което тя изостана доста да вземем за пример от прилежаща Швеция, която има кроната.
Много източноевропейски страни, поради отрицателния опит на други страни, също не горят от предпочитание да се откажат от опциите, свързани със запазването на лична валута. Например Полша и Унгария смогнаха с помощта на обезценяването на своите пари (злота и форинт) бързо да се оправят с следствията от финансовата рецесия.
При това, в сходство с Договора за Европейския съюз, двете страни към този момент от дълго време трябваше да са въвели еврото, тъй като както по налози, по този начин и по инфлация и размери на дълга те от дълго време подхождат на критериите за конвергенция.
Още по-показателна е обстановката в Чехия, която е образцова страна измежду всички претенденти за влизане в еврозоната . Рейтинговата организация „ Фич” (Fitch) предвижда, че Чехия ще приключи тази година с бюджетен остатък.
Прага бе вързала своята крона за еврото, единствено че напролет на тази година се отхвърли от този валутен ръб.
Най-бедните страни от Европейски Съюз - България, Румъния и Хърватия, които действително не подхождат на критериите за влизане в еврозоната , обаче се радват на проекта на Юнкер, а той ги дава за образец.
И е намерил решение на казуса с промените. Той желае основаването на инструмент за стимулиране на влизането в еврозоната, който да обезпечи финансова и техническа поддръжка на бъдещите страни-членки на валутния съюз. Това би бил типичен европейски метод - решаването на всички зараждащи проблеми благодарение на колкото се може по-голямо количество пари и избавителни стратегии.
Макрон: Ще поддържа желанието на Борисов за еврозоната
Ангела Меркел: Благодаря на България за опазването на границата с Турция
Борисов: Еврото и еврозоната са наложителни
Договорът за Европейски съюз фактически планува, че неговите членове, като се изключи Дания и Швеция, би трябвало да станат членове на клуба на еврото след осъществяването на избрани условия. Но има проблем: някои страни няма да се трансферират „ под покрива “ на единната валута.
През последните години от непотребните илюзии се избавиха освен жителите на страните от еврозоната, само че и жителите на страни, които претендират за влизане в нея. Това може да се забележи и на фона на сегашната изборна акция в Германия. Макар всички партии с искания да вземат участие в бъдещата ръководеща коалиция да се изричат в поддръжка на единна Европа и да са подготвени да се дадат спомагателни компетенции на Европейски Съюз, никоя от тях не включи в личната си предизборна стратегия концепцията за общоевропейско евро.
И за това има причина. Трябва да се признае, че еврото от момента на появяването си през 1999 година, донесе на хората значително изгоди: стана по-просто реализирането на трансгранични банкови транзакции, също и търговията и пътуването в други страни от еврозоната за отпуски и работа.
Но задачата за задълбочаване на европейската интеграция благодарение на еврото може да се счита за провалена . Скоро след въвеждането му разликите сред обособените страни станаха още по-големи. А след финансовата рецесия от 2008 година някои страни, напълно явно се развиват безусловно в противоположни направления.
Това се вижда образно по приходите на глава от популацията в Италия, Испания и Германия. До 1999 година развиването вървеше като цяло синхронизирано. Но до момента в който в Испания се развихри невъобразим взрив след въвеждането на еврото, в Германия първоначално се сблъскаха със сериозна застоялост след изваждането от оборот на марката. А Италия пък неприятните изненади се появиха след това.
След началото на финансовата рецесия на всички страни от еврозоната им се наложи да се сблъскат с понижаване на благосъстоянието на жителите си. Но във време, в което Германия преодоля рецесията релативно бързо и в сегашния миг претърпява един от най-продължителните интервали на стопански растеж през новата си история, Италия излезе с големи компликации от рецесията след няколко стадия на криза. А Испания съумя още веднъж да излезе на пътя на растежа след трагично рухване, провокирано от „ спукания балон “ на пазара на недвижима благосъстоятелност.
„ Единната валута неизбежно води до това, че другите стопански системи се движат в разнообразни направления: мощните стават още по-силни , а слабите още по-слаби “, счита стратегът от самостоятелната аналитична компания Gavekal Research Чарлс Гейв.
Огромните финансови остатъци на Германия действително се образуват от дефицити в други страни от еврозоната.
Страните, които имат задължения в непозната валута, върху която не могат да оказват въздействие, имат проблеми с развиването и благополучието. Еврото е плодородно единствено за стопански системи, със синхронни конюнктурни цикли или такива, които са задоволително гъвкави, с цел да се приспособяват бързо към стремглаво изменящите се условия.
С това се наложи да се сблъска дори Финландия, която след 2000 година претърпя цели три шока: залезът на колоса „ Нокиа” (Nokia), рецесията на в миналото значимата за страната хартиена индустрия и най-после, глобите, въведени срещу нейния значим стопански сътрудник - Русия.
Доколкото Финландия не можа да девалвира личната си валута, нейната стопанска система се натовари със застоялост, заради което тя изостана доста да вземем за пример от прилежаща Швеция, която има кроната.
Много източноевропейски страни, поради отрицателния опит на други страни, също не горят от предпочитание да се откажат от опциите, свързани със запазването на лична валута. Например Полша и Унгария смогнаха с помощта на обезценяването на своите пари (злота и форинт) бързо да се оправят с следствията от финансовата рецесия.
При това, в сходство с Договора за Европейския съюз, двете страни към този момент от дълго време трябваше да са въвели еврото, тъй като както по налози, по този начин и по инфлация и размери на дълга те от дълго време подхождат на критериите за конвергенция.
Още по-показателна е обстановката в Чехия, която е образцова страна измежду всички претенденти за влизане в еврозоната . Рейтинговата организация „ Фич” (Fitch) предвижда, че Чехия ще приключи тази година с бюджетен остатък.
Прага бе вързала своята крона за еврото, единствено че напролет на тази година се отхвърли от този валутен ръб.
Най-бедните страни от Европейски Съюз - България, Румъния и Хърватия, които действително не подхождат на критериите за влизане в еврозоната , обаче се радват на проекта на Юнкер, а той ги дава за образец.
И е намерил решение на казуса с промените. Той желае основаването на инструмент за стимулиране на влизането в еврозоната, който да обезпечи финансова и техническа поддръжка на бъдещите страни-членки на валутния съюз. Това би бил типичен европейски метод - решаването на всички зараждащи проблеми благодарение на колкото се може по-голямо количество пари и избавителни стратегии.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ