Почит за аниматора Николай Тодоров
Известният български аниматор Николай Тодоров днесщеше да навърши 70 години. Той си отиде преди 3 години след дълга борба с рака. До последно той обаче рисуваше шаржове и се опитваше да надвие тежката болест с комизъм и подигравка.
Николай Тодоров е роден на 18 февруари 1952 година в София. През 1972 година приключва Художествената гимназия в столицата. През 1978 година приключва анимационно кино във ВГИК – Москва, в класа на Иван Петрович Иванов-Вано, който се счита за татко на съветската анимация.
От 1979 година работи в студио за анимационни филми „ София “ като режисьор, художник – постановчик, аниматор и сценарист до 1987 година От 1987 работи в Германия.
Създал е над 90 анимационни кино лентата. Носител е на влиятелни интернационалните награди. Филмът му „ Грандомания” е подбран на XXXIII Международен кинофестивал в Кан 1980 година в категория за най-хубав анимационен филм.
На Международния кинофестивал в Хирошима филмът му „ Одисея” е подбран за един от десетте най-хубавите анимационни филми за последните 30 години. Филмът му „ Ден, като глухарче “ печели Награда „ Сребърен змей “ от фестивала за анимационно кино Краков 1983 година
През 1989 година, филмът му „ Последният час” е почетен с премия за най-хубав филм. Печели „ Гран при”, „ Наградата на Критиката “ и „ Наградата на СБХ за най-хубаво изображение” на Световния фестивал за анимационно кино „ Варна 2017 “ за кино лентата „ Made in Brachycera”. Филмът печели и Специалната премия на журито на фестивала „ Златен Ритон”.
Филмите на Николай Тодоров са взели участие във всички реномирани международни кинофестивали и конгреси. Музеят за съвременно изкуство в Ню Йорк е закупил и има негови филми. Участвал е и е бил началник на жури на кинофестивали в Отава, Загреб, Ешпиньо, Москва, Анеси.
Художникът има независими изложения в Москва, Ню Йорк, Анеси, Ешпиньо, Загреб, Лука, Франкфурт, Оберхаузен и други Илюстрирал е доста книги от българската и международната литература.
Във Филмотечно кино „ Одеон” през днешния ден от 18.00 ще бъде прожектиран филмът „ Произведено в Брахицера” (2017, България, 72 минути) на Николай Тодоров. Сценарият е на Виктор Самуилов, музиката на Данко Йорданов и Ива Тодорова.
Герои на този филм са мухите. Предводителката им – мухата Майка, в края на живота си е изпълнена с решителност радикално да преобрази бита на своите жители, като се опита един път вечно да изтрие позора, „ прославил” ги като едни от най-гнусните същества измежду ципокрилите.
Модел за подражателство са пчелите. С общи старания и доста жертви мухите съумяват да произведат мед, само че това е първото и последно нещо, което сътворяват, преди лакомията им да ликвидира цялото семейство.
Пред БНР Николай Тодоров бе споделил, че свободата е метод да съществуваш, да можеш да дишаш. " Никой не може да те накара принудително нещо да правиш. Говоря освен за изкуството.
Колкото до изкуството, от дълго време е казано, че с него би трябвало да се занимават или хора, извънредно богати, или извънредно небогати. Когато тръгнеш към него с огромната торбичка, с цел да печелиш, ще направиш пари, само че няма да има изкуство. Защото това е нематериалност, това са други измерения.
Не на вятъра е казано да се изгонят търговците от храма. Но какво желаеме, като през днешния ден в България 90-99% са прекупвачи. Никой не създава нищо. Когато някой желае да направи нещо в региона на изкуството, той е свободен да го направи. Какво ли не сме правили през социализма, с цел да се сдобием с някоя книга. Имаше неразрешена литература. Романа „ Майсторът и Маргарита” на Булгаков сме го чели на циклостил. Но сме го чели. Забраната е необичайно нещо. Тя е за глупавите. Не могат да ти забранят да дишаш, да се радваш на слънцето. За зла орис, когато е имало принуждение, се е раждало най-хубавото изкуство ", даде своето мнение надареният аниматор.
Николай Тодоров е роден на 18 февруари 1952 година в София. През 1972 година приключва Художествената гимназия в столицата. През 1978 година приключва анимационно кино във ВГИК – Москва, в класа на Иван Петрович Иванов-Вано, който се счита за татко на съветската анимация.
От 1979 година работи в студио за анимационни филми „ София “ като режисьор, художник – постановчик, аниматор и сценарист до 1987 година От 1987 работи в Германия.
Създал е над 90 анимационни кино лентата. Носител е на влиятелни интернационалните награди. Филмът му „ Грандомания” е подбран на XXXIII Международен кинофестивал в Кан 1980 година в категория за най-хубав анимационен филм.
На Международния кинофестивал в Хирошима филмът му „ Одисея” е подбран за един от десетте най-хубавите анимационни филми за последните 30 години. Филмът му „ Ден, като глухарче “ печели Награда „ Сребърен змей “ от фестивала за анимационно кино Краков 1983 година
През 1989 година, филмът му „ Последният час” е почетен с премия за най-хубав филм. Печели „ Гран при”, „ Наградата на Критиката “ и „ Наградата на СБХ за най-хубаво изображение” на Световния фестивал за анимационно кино „ Варна 2017 “ за кино лентата „ Made in Brachycera”. Филмът печели и Специалната премия на журито на фестивала „ Златен Ритон”.
Филмите на Николай Тодоров са взели участие във всички реномирани международни кинофестивали и конгреси. Музеят за съвременно изкуство в Ню Йорк е закупил и има негови филми. Участвал е и е бил началник на жури на кинофестивали в Отава, Загреб, Ешпиньо, Москва, Анеси.
Художникът има независими изложения в Москва, Ню Йорк, Анеси, Ешпиньо, Загреб, Лука, Франкфурт, Оберхаузен и други Илюстрирал е доста книги от българската и международната литература.
Във Филмотечно кино „ Одеон” през днешния ден от 18.00 ще бъде прожектиран филмът „ Произведено в Брахицера” (2017, България, 72 минути) на Николай Тодоров. Сценарият е на Виктор Самуилов, музиката на Данко Йорданов и Ива Тодорова.
Герои на този филм са мухите. Предводителката им – мухата Майка, в края на живота си е изпълнена с решителност радикално да преобрази бита на своите жители, като се опита един път вечно да изтрие позора, „ прославил” ги като едни от най-гнусните същества измежду ципокрилите.
Модел за подражателство са пчелите. С общи старания и доста жертви мухите съумяват да произведат мед, само че това е първото и последно нещо, което сътворяват, преди лакомията им да ликвидира цялото семейство.
Пред БНР Николай Тодоров бе споделил, че свободата е метод да съществуваш, да можеш да дишаш. " Никой не може да те накара принудително нещо да правиш. Говоря освен за изкуството.
Колкото до изкуството, от дълго време е казано, че с него би трябвало да се занимават или хора, извънредно богати, или извънредно небогати. Когато тръгнеш към него с огромната торбичка, с цел да печелиш, ще направиш пари, само че няма да има изкуство. Защото това е нематериалност, това са други измерения.
Не на вятъра е казано да се изгонят търговците от храма. Но какво желаеме, като през днешния ден в България 90-99% са прекупвачи. Никой не създава нищо. Когато някой желае да направи нещо в региона на изкуството, той е свободен да го направи. Какво ли не сме правили през социализма, с цел да се сдобием с някоя книга. Имаше неразрешена литература. Романа „ Майсторът и Маргарита” на Булгаков сме го чели на циклостил. Но сме го чели. Забраната е необичайно нещо. Тя е за глупавите. Не могат да ти забранят да дишаш, да се радваш на слънцето. За зла орис, когато е имало принуждение, се е раждало най-хубавото изкуство ", даде своето мнение надареният аниматор.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ