Притчата за шейха и как Бог вижда всичко
Известен шейх имал доста възпитаници, които учил на разнообразни мъдрости, само че в групата имало един възпитаник, към който шейхът бил изключително благоразположен. Тази обвързаност на шейха към ученика предизвиквала ревнивост у останалите възпитаници, тъй като той доста добре познавал всички възпитаници и незабавно схванал тяхната ревнивост.
Един ден той събрал всички и им споделил:
– Моят обичан възпитаник е по-добър от вас и в държанието и в метода, по който мисли.
Сега на всички ще дам една и съща задача, тъй че сами ще можете да видите за какво той е моят обичан и специфичен възпитаник. Ще можете да разберете и за какво той е подобен, какъвто е.
Шейхът наредил на прислужниците да донесат двадесет птици и споделил на учениците:
– Всеки от вас да вземе по една птица, дано я води някъде, където никой няма да го забележи, дано я убие и по-късно мъртва дано я донесе при мен.
Всички възпитаници отпътували, с цел да извършат своето задачата, умъртвили птиците и ги донесли мъртви на шейха, всички до един, с изключение на обичаният му възпитаник. Той не умъртвил птицата, а я върнал жива.
Когато шейхът видял какво е направил неговият обичан възпитаник, го попитал:
– Защо не умъртви птицата, като всички други възпитаници?
Ученикът дал отговор:
– Защото нашият преподавател сподели, че би трябвало да отидем на място, където никой няма да може да види, само че където и да отидем, където и да се намираме, Бог постоянно всичко вижда, от него в никакъв случай не можем да се скрием в нито един миг. Затова не съм умъртвил птицата и ви я върнах жива.
