Ограничителните мерки у нас не са добре таргетирани и обмислени, твърди Димитрина Петрова
Извънредното състояние е удобна почва за падение към автокрация, към авторитаризъм и подронване на демократичните институции. Това съобщи пред БНР Димитрина Петрова, народен представител от Великото национално заседание, член на „ Екогласност “, съосновател на Българския хелзинкски комитет, а в този момент част от самодейността Българска общественост за демократична народна власт (БОЛД). „ Когато се пречи на работата на Народното събрание и съдилищата не работят, тогава няма опция за надзор върху изпълнителната власт”, акцентира тя.
„ Изпълнителната власт, оставена без надзор, по предписание постоянно се хлъзга към авторитаризъм. Трите официални управляващи би трябвало да се балансират една друга даже при изключително състояние “, уточни една от първите правозащитнички у нас.
Позиция на правозащитната общественост, оповестена на 13 април, формулира 15 закани за демокрацията и 7 позитивни благоприятни условия, подбудени от рецесията, уточни Димитрина Петрова. Прави се правозащитен разбор на всяка от ограничаващите ограничения – дали те са законни, дали подхождат на задачата и дали са строго нужни, т.е. дали същата цел не би могла да се реализира и с по-лека мярка.
По думите й ограничаващите ограничения у нас не са добре таргетирани и не дават отговор на изискванията за въвеждане на изключителни ограничения, написани в критерии на интернационалното право. „ Получава се по този начин, че мярката е или незадоволителна и неефективна, или прекомерно рестриктивна”, разяснява Димитрина Петрова, съгласно която „ не се получава в нашето ръководство тъкмо този баланс ". „ Много се приказва за пропорция, а това значи да се претегли дали изгодата тежи повече от вредата”, сподели тя.
„ КПП-тата (в ромските квартали – бел. ред.) съгласно нас са изключително проблематични. Могат да съставляват случаи на директна дискриминация на етническа основа, строго неразрешена при всички условия, в това число при изключително състояние. Вече има от през вчерашния ден отчет на „ Амнести интернешънъл “ против България с изразена паника за етническа дискриминация на ромските квартали. Тук казусът е, че имаме една бланкетна мярка – не се проучва и не се преценя на място какъв брой е рисково, а целият квартал се блокира “, разяснява Петрова.
Като различен образец за надхвърляне на границите на пропорционалните ограничавания Димитрина Петрова откроява вечерния час в Стара Загора. „ Този вечерен час - какъв му е смисълът? Нима излизането по неотложни оправдани аргументи се разграничава от същото през деня? С какво това оказва помощ на битката против ковид? “, попита тя.
Димитрина Петрова счита, че има доста образци за безогледно въвеждане на ограничения с дисциплинарен, углавен метод. „ Както първоначално - 5 хиляди лв. санкция за прекосяване през една градска градинка. Това приказва за инстинктите на ръководещите на първо време да ударят с огромната балтия. Първо да санкционират, а след това ще му мислим. Това е метод, това е нрав “, безапелационна е правозащитничката.
Като парадокс Димитрина Петрова дефинира затварянето на парковете, до момента в който в същото време работят църквите. „ Смятам за безспорен парадокс, че ми е затворена Витоша, а ми е отворен храм-паметник „ Александър Невски “. Аз не желая да отида на черква, аз желая да отида в природата! Не виждам безусловно никакъв здрав смисъл в това. Някой да ми изясни в какво е смисълът. Не могат да контролират придвижването в планината ли? А могат в църквата? На два метра в църквата е по-лесно да бъдем, в сравнение с в планината? “, разяснява Петрова. Тя е безапелационна, че КПП-тата по великденските празници са неуспех на ръководството.
„ Хора, които излязоха от София в сряда-четвъртък преди Великден като законопослушни жители, няколко дни по-късно се оказаха в унизителното състояние да чакат на големи опашки с часове, да не могат да се приберат, внезапно те се оказаха закононарушители. Тук няма разсъдък. Това не са рационални, премислени ограничения. Нас ни вършат на маймуни. Някаква мярка се вкарва, по-късно тя самата демонстрира парадокса си и се анулира. Има маски - няма маски. Ще има двучасови коридори за влизане – няма да има “, разяснява Димитрина Петрова.
„ Изпълнителната власт, оставена без надзор, по предписание постоянно се хлъзга към авторитаризъм. Трите официални управляващи би трябвало да се балансират една друга даже при изключително състояние “, уточни една от първите правозащитнички у нас.
Позиция на правозащитната общественост, оповестена на 13 април, формулира 15 закани за демокрацията и 7 позитивни благоприятни условия, подбудени от рецесията, уточни Димитрина Петрова. Прави се правозащитен разбор на всяка от ограничаващите ограничения – дали те са законни, дали подхождат на задачата и дали са строго нужни, т.е. дали същата цел не би могла да се реализира и с по-лека мярка.
По думите й ограничаващите ограничения у нас не са добре таргетирани и не дават отговор на изискванията за въвеждане на изключителни ограничения, написани в критерии на интернационалното право. „ Получава се по този начин, че мярката е или незадоволителна и неефективна, или прекомерно рестриктивна”, разяснява Димитрина Петрова, съгласно която „ не се получава в нашето ръководство тъкмо този баланс ". „ Много се приказва за пропорция, а това значи да се претегли дали изгодата тежи повече от вредата”, сподели тя.
„ КПП-тата (в ромските квартали – бел. ред.) съгласно нас са изключително проблематични. Могат да съставляват случаи на директна дискриминация на етническа основа, строго неразрешена при всички условия, в това число при изключително състояние. Вече има от през вчерашния ден отчет на „ Амнести интернешънъл “ против България с изразена паника за етническа дискриминация на ромските квартали. Тук казусът е, че имаме една бланкетна мярка – не се проучва и не се преценя на място какъв брой е рисково, а целият квартал се блокира “, разяснява Петрова.
Като различен образец за надхвърляне на границите на пропорционалните ограничавания Димитрина Петрова откроява вечерния час в Стара Загора. „ Този вечерен час - какъв му е смисълът? Нима излизането по неотложни оправдани аргументи се разграничава от същото през деня? С какво това оказва помощ на битката против ковид? “, попита тя.
Димитрина Петрова счита, че има доста образци за безогледно въвеждане на ограничения с дисциплинарен, углавен метод. „ Както първоначално - 5 хиляди лв. санкция за прекосяване през една градска градинка. Това приказва за инстинктите на ръководещите на първо време да ударят с огромната балтия. Първо да санкционират, а след това ще му мислим. Това е метод, това е нрав “, безапелационна е правозащитничката.
Като парадокс Димитрина Петрова дефинира затварянето на парковете, до момента в който в същото време работят църквите. „ Смятам за безспорен парадокс, че ми е затворена Витоша, а ми е отворен храм-паметник „ Александър Невски “. Аз не желая да отида на черква, аз желая да отида в природата! Не виждам безусловно никакъв здрав смисъл в това. Някой да ми изясни в какво е смисълът. Не могат да контролират придвижването в планината ли? А могат в църквата? На два метра в църквата е по-лесно да бъдем, в сравнение с в планината? “, разяснява Петрова. Тя е безапелационна, че КПП-тата по великденските празници са неуспех на ръководството.
„ Хора, които излязоха от София в сряда-четвъртък преди Великден като законопослушни жители, няколко дни по-късно се оказаха в унизителното състояние да чакат на големи опашки с часове, да не могат да се приберат, внезапно те се оказаха закононарушители. Тук няма разсъдък. Това не са рационални, премислени ограничения. Нас ни вършат на маймуни. Някаква мярка се вкарва, по-късно тя самата демонстрира парадокса си и се анулира. Има маски - няма маски. Ще има двучасови коридори за влизане – няма да има “, разяснява Димитрина Петрова.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ