Министър Минеков посети юбилейната изложба в памет на големия модернист Жорж Папазов
Изпитвам горделивост от обстоятелството, че Националната художествена изложба отбелязва 50-ата годишнина от гибелта на подобен създател като Жорж Папазов с огромна галерия.
Това е първата сериозна ретроспектива на българския художник у нас след толкоз доста години. Експозицията „ Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „ Пти Пале “, Женева “ е била показана през 1988 година в София. Това съобщи министърът на културата проф. Велислав Минеков, който през днешния ден посети изложбата, отдадена на Жорж Папазов в Национална изложба – „ Двореца ”.
Изложбата „ Жорж Папазов – Осветителят “ е с куратор доктор Мария Василева. Тя е присъединила в нея над 100 творби – живопис и рисунки от разнообразни сбирки. Те са владеене на Националната изложба в София, Художествената изложба „ Жорж Папазов “ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „ Пти Пале “ в Женева, Швейцария, Националния музей за съвременно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната сбирка на “Universal Investment Advisory SA ”, Женева. Повечето от тях се демонстрират за първи път в България. Експозицията се реализира с финансовата поддръжка на Министерството на културата.
Особено скъпо е, че в този момент можем да забележим някои от най-ранните рисунки на Жорж Папазов, основани в Прага или въодушевени от срещите му с немските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък. Включени са и произведения, основани през 20-те години на XX век и въодушевени от българската фолклорна традиция, измежду които „ Престилката “, „ Пожар “, „ Композиция “ и „ Българската мощ “.
Портретът на майката на художника е показан в изложбата, както и картини, отдадени на приятеля му Андре Дерен, който – на собствен ред – е нарисувал Жорж Папазов, виждаме и портрета на художника тук. Силен акцент в експозицията е версията на Папазов от 1957 година на картината на Анри Русо „ Спяща циганка “ от 1897 година Тя е придружена от разработваните по това време серии „ Циркови кучета “ и „ Гладиатори “.
Художникът е основал и творби с морски сюжети, както и пейзажи от региона Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема серията „ Къпещи се “, върху която той работи от 1920-те до 1960-те години. Много забавни за публиката са картините от серията „ Осветители “ ( “Éclaireurs ”), обвързвана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които са осветявали бойното поле с фенери, с цел да проучат положението на фронта.
„ Жорж Папазов е характерен образец за универсалните придвижвания от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са конвенционалност и изкуството е мощен сплотяващ инструмент. Неговото творчество и през днешния ден свързва няколко страни и продължава многоезичния разговор за същинските полезности “, споделя кураторката Мария Василева.
Изкуството и професионалният път на Жорж Папазов свързват художествените подиуми на София, Загреб, Прага, Берлин, Мюнхен, Женева, Стокхолм и Ню Йорк.
Определян е като художник новатор, сюрреалист, публицист безгрижник. Тази огромна галерия ни оказва помощ да разберем личността и изкуството му, прекосяващо с лекост граници и жанрове. Тя демонстрира мащаба и смисъла на творчеството на Жорж Папазов и за България, и за международното изкуство.
Изложбата „ Жорж Папазов – Осветителят “ ще може да се види до 19 март тази година в .
Снимки от изложбата и визитата на министър Минеков можете да разгледате
Георги (Жорж) Папазов е роден в Ямбол на 2 февруари 1894 година В рода на татко му, Панайот Папазов, е имало свещеници, за което приказва фамилното име, и Жорж интерпретира това художествено в повестта си „ Поп Васил “. Семейството е със непоколебим традиционен морал и младият Георги го съблюдава, само че в същото време се впуска в борби на открито, защото (според личните му признания) е бил по едно и също време и необщителен, и срамежлив, и див – с буйна кръв и несдържан темперамент.
През 1912 година, незавършил още гимназия, бъдещият художник се записва доброволец в Балканската война. След фронта, през лятото на 1913 година, фамилията взема решение да го изпрати да учи в Европа, защото не демонстрира никакъв интерес към покупко-продажбите и търговията на братята си, заплеснат е и утопичен. Те желаят той „ да стане човек и да популяризира фамилията “. Жорж Папазов изпитва цялостен живот безкрайна любов и благодарност към фамилията си. Пристига в Прага, без да има даже гимназиална тапия, само че с малко с шанс съумява да се запише в Инженерно-техническото учебно заведение. Увлича се по изобразяване и начертаване, само че „ в моята татковина не бях чувал да се приказва нито за изобразяване, нито за живопис като занимания с практическа стойност “. В Прага той за пръв път се среща с изкуството. Посещава музеи, галерии, музикални събития и, както по-късно написа, в душата му избликва синкретичната връзка сред музика и живопис, сред тонове и багри, която става естетическо признание за него.
През 1914 година отива за малко в Германия и във Виена, където взема уроци по живопис. През 1915 година е извикан като боец в България, само че като студент по строителство не е пратен на фронта, а да строи жилищни бараки към немския цепелинов хангар край Ямбол; след това е освободен да довърши образованието си. Връща се в Прага, където претърпява огромен удар – гибелта на обичаната Марта. До 1920 година снове сред Германия, Прага, България. От 1916 година са непокътнати два-три отлични реалистични акварела и гвашови пейзажи от Чехия. През 1918 година е в Мюнхен – един от основните центрове на абстракционизма, взема уроци при Ханс Хофман, бъдещия основател на лиричния абстракционизъм в Съединени американски щати. Силно притеглен е от модернизма, разграничаването от натурализма, освобождението на формата оттатък физическите граници. Това е стадий на вглеждане и изложение на лични душевни положения.
През 1919 година Жорж Папазов идва за малко в България и в София (в Тръпковата галерия) урежда първата си независима галерия – гвашове и рисунки. Няма сведения за реакцията на публиката, евентуално е имало неразбиране, а Гео Милев дава отзвук за незрялост и любителска несръчност.
През 1920 година в Германия Жорж се дами за Беатриче Палазова, българска студентка по немска лингвистика, която има едногодишен наследник, Петър, от първия си брак. През 1926 година се ражда щерка им Мириям.
От 1921 година Папазов живее в Берлин, където по това време си дават среща немският експресионизъм,руският конструктивизъм, абстракционизмът и дадаизмът. В този интервал се оформят стилът и концепцията за живописта на Жорж Папазов. През 1923 година негова картина е утвърдена за присъединяване в огромната Берлинска художествена галерия, сложена е в залата на прогресивната „ Ноемврийска група “ и е изплатена от колекционер.
Папазов демонстрира и настоятелен качества – в интервала на огромна инфлация в Германия той става деен снабдител на книжарски артикули за България посредством братята си в Ямбол, което му носи благосъстояние. Поставя началото на сбирката си с покупка на картина от Дега – „ Гръб на къпеща се жена “, а в по-късен стадий от живота си се изявява и като търговец на картини.
През есента на 1923 година отпътува със фамилията си за Швейцария, където опознава творбите на Фердинанд Ходлер и Паул Клее. На 31 декември 1923 година От началото на 1924 година до края на живота си Жорж Папазов живее и работи във Франция. Той открива контакт с реномираната изложба Вавен-Распай в Париж, която приема негови картини и му оказва поддръжка. Папазов бързо добива популярност като художник-новатор и като една от най-колоритните персони на парижката бохема. Особено непосредствен е с Жул Паскин. Силна дружба го свързва и с фовистите Андре Дерен и Морис Вламенк. Папазов взе участие в изложения с огромните художници от епохата. Галерия Вавен-Распай го изпраща го в шестмесечна креативна командировка (1925 г.) на средиземноморския бряг в Санари, Приморските Алпи, което изиграва огромна роля за креативното му развиване. Художникът споделя по този мотив: „ по този начин се родиха първите ми „ нереални “ картини и рисунки, в които търсех да изразя живите сили на морето “. През 1930 и 1931 година той прекарва летата в региона Дордона, Югозападна Франция, където природата и срещата с праисторическата живопис в пещерата Ласко „ укрепват личната му креативна примитивност и близост “. През 1925 година Жорж Папазов излага свои картини в Салона на самостоятелните. Участва в първата взаимна галерия на парижките художници сюрреалисти дружно с Хуан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Ханс Арп, Пабло Пикасо. През 1926 година прави първата си независима галерия в изложба Вавен-Распай. Същата година взе участие паралелно с Дюфи, Дерен, Пикасо, Брак в изложбата „ Танцът в скулптурата и живописта “, проведена от Ролф дьо Маре и превърната след това в Музей на танцовото изкуство. През 1926 – 1927 година взе участие в Международната галерия на актуалното изкуство в Бруклин, Ню Йорк, с две маслени картини и четири акварела. През 1927 година открива две изложения в изложба Вавен-Распай, едната с рисунки, а другата с маслени картини. Отново през 1927 година прави и втора дребна галерия в София, в „ Галерия на шестте “. Има независими изложения във Франция, Югославия, Италия, Швеция, Съединени американски щати, Чехословакия, а участията му в взаимни изложения са многочислени. През 1934 – 1936 година Жорж Папазов живее в България (като прескача и до Прага през 1935 година за образуване на изложба). Опитва се да запознае българската аудитория с модерното изкуство, чете сказки в „ Алианс Франсез “, които по-късно се появяват на френски и на български език в периодическия щемпел и са издадени с репродукции в книгата „ Париж. Творчество и орис на великите художници “.
Папазов прави две изложения в София: през април – май 1934 и през октомври 1935 година, с които желае да отдаде респект на огромния си брат, който е доста болен по това време, само че реакциите на публиката не дават отговор на упованията му.
Той обикаля огромна част от България, с цел да я опознае, и се усамотява в разнообразни манастири и селища. Докато е в България почива брат му, който до последно го е подкрепял, а по-късно и майка му, и през 1936 година той се връща още веднъж в Париж. Двете години, прекарани в България, Жорж Папазов дефинира като свое поклонническо пътешестване.
Той прави независими във Франция, Съединени американски щати и Швеция. Голяма ретроспективна галерия на художника е подредена в изложба „ Сена “ в Париж през 1971 година
През 1960 година, след шумни бохемски десетилетия в Монмартър и Монпарнас, Жорж Папазов се отдръпва в Южна Франция, в Приморските Алпи, до Средиземно море – обичан регион на доста художници. Избира градчето Ванс, където си построява мечтаната къща с красива панорама, маза за вино, портокалова градина и лозе. Там рисува до последните си дни. Жорж Папазов умира на 23 април 1972 година във Ванс, Франция.
Това е първата сериозна ретроспектива на българския художник у нас след толкоз доста години. Експозицията „ Жорж Папазов. Творби от фонда на музея „ Пти Пале “, Женева “ е била показана през 1988 година в София. Това съобщи министърът на културата проф. Велислав Минеков, който през днешния ден посети изложбата, отдадена на Жорж Папазов в Национална изложба – „ Двореца ”.
Изложбата „ Жорж Папазов – Осветителят “ е с куратор доктор Мария Василева. Тя е присъединила в нея над 100 творби – живопис и рисунки от разнообразни сбирки. Те са владеене на Националната изложба в София, Художествената изложба „ Жорж Папазов “ в Ямбол, Асоциацията на приятелите на музея „ Пти Пале “ в Женева, Швейцария, Националния музей за съвременно изкуство в Загреб, Хърватия, както и от корпоративната сбирка на “Universal Investment Advisory SA ”, Женева. Повечето от тях се демонстрират за първи път в България. Експозицията се реализира с финансовата поддръжка на Министерството на културата.
Особено скъпо е, че в този момент можем да забележим някои от най-ранните рисунки на Жорж Папазов, основани в Прага или въодушевени от срещите му с немските експресионисти в Мюнхен и Берлин, както и фротажите и композициите с пясък. Включени са и произведения, основани през 20-те години на XX век и въодушевени от българската фолклорна традиция, измежду които „ Престилката “, „ Пожар “, „ Композиция “ и „ Българската мощ “.
Портретът на майката на художника е показан в изложбата, както и картини, отдадени на приятеля му Андре Дерен, който – на собствен ред – е нарисувал Жорж Папазов, виждаме и портрета на художника тук. Силен акцент в експозицията е версията на Папазов от 1957 година на картината на Анри Русо „ Спяща циганка “ от 1897 година Тя е придружена от разработваните по това време серии „ Циркови кучета “ и „ Гладиатори “.
Художникът е основал и творби с морски сюжети, както и пейзажи от региона Дордон във Франция. Важна част в творчеството му заема серията „ Къпещи се “, върху която той работи от 1920-те до 1960-те години. Много забавни за публиката са картините от серията „ Осветители “ ( “Éclaireurs ”), обвързвана със спомените от войната и войниците-разузнавачи, които са осветявали бойното поле с фенери, с цел да проучат положението на фронта.
„ Жорж Папазов е характерен образец за универсалните придвижвания от първите десетилетия на ХХ век, когато границите са конвенционалност и изкуството е мощен сплотяващ инструмент. Неговото творчество и през днешния ден свързва няколко страни и продължава многоезичния разговор за същинските полезности “, споделя кураторката Мария Василева.
Изкуството и професионалният път на Жорж Папазов свързват художествените подиуми на София, Загреб, Прага, Берлин, Мюнхен, Женева, Стокхолм и Ню Йорк.
Определян е като художник новатор, сюрреалист, публицист безгрижник. Тази огромна галерия ни оказва помощ да разберем личността и изкуството му, прекосяващо с лекост граници и жанрове. Тя демонстрира мащаба и смисъла на творчеството на Жорж Папазов и за България, и за международното изкуство.
Изложбата „ Жорж Папазов – Осветителят “ ще може да се види до 19 март тази година в .
Снимки от изложбата и визитата на министър Минеков можете да разгледате
Георги (Жорж) Папазов е роден в Ямбол на 2 февруари 1894 година В рода на татко му, Панайот Папазов, е имало свещеници, за което приказва фамилното име, и Жорж интерпретира това художествено в повестта си „ Поп Васил “. Семейството е със непоколебим традиционен морал и младият Георги го съблюдава, само че в същото време се впуска в борби на открито, защото (според личните му признания) е бил по едно и също време и необщителен, и срамежлив, и див – с буйна кръв и несдържан темперамент.
През 1912 година, незавършил още гимназия, бъдещият художник се записва доброволец в Балканската война. След фронта, през лятото на 1913 година, фамилията взема решение да го изпрати да учи в Европа, защото не демонстрира никакъв интерес към покупко-продажбите и търговията на братята си, заплеснат е и утопичен. Те желаят той „ да стане човек и да популяризира фамилията “. Жорж Папазов изпитва цялостен живот безкрайна любов и благодарност към фамилията си. Пристига в Прага, без да има даже гимназиална тапия, само че с малко с шанс съумява да се запише в Инженерно-техническото учебно заведение. Увлича се по изобразяване и начертаване, само че „ в моята татковина не бях чувал да се приказва нито за изобразяване, нито за живопис като занимания с практическа стойност “. В Прага той за пръв път се среща с изкуството. Посещава музеи, галерии, музикални събития и, както по-късно написа, в душата му избликва синкретичната връзка сред музика и живопис, сред тонове и багри, която става естетическо признание за него.
През 1914 година отива за малко в Германия и във Виена, където взема уроци по живопис. През 1915 година е извикан като боец в България, само че като студент по строителство не е пратен на фронта, а да строи жилищни бараки към немския цепелинов хангар край Ямбол; след това е освободен да довърши образованието си. Връща се в Прага, където претърпява огромен удар – гибелта на обичаната Марта. До 1920 година снове сред Германия, Прага, България. От 1916 година са непокътнати два-три отлични реалистични акварела и гвашови пейзажи от Чехия. През 1918 година е в Мюнхен – един от основните центрове на абстракционизма, взема уроци при Ханс Хофман, бъдещия основател на лиричния абстракционизъм в Съединени американски щати. Силно притеглен е от модернизма, разграничаването от натурализма, освобождението на формата оттатък физическите граници. Това е стадий на вглеждане и изложение на лични душевни положения.
През 1919 година Жорж Папазов идва за малко в България и в София (в Тръпковата галерия) урежда първата си независима галерия – гвашове и рисунки. Няма сведения за реакцията на публиката, евентуално е имало неразбиране, а Гео Милев дава отзвук за незрялост и любителска несръчност.
През 1920 година в Германия Жорж се дами за Беатриче Палазова, българска студентка по немска лингвистика, която има едногодишен наследник, Петър, от първия си брак. През 1926 година се ражда щерка им Мириям.
От 1921 година Папазов живее в Берлин, където по това време си дават среща немският експресионизъм,руският конструктивизъм, абстракционизмът и дадаизмът. В този интервал се оформят стилът и концепцията за живописта на Жорж Папазов. През 1923 година негова картина е утвърдена за присъединяване в огромната Берлинска художествена галерия, сложена е в залата на прогресивната „ Ноемврийска група “ и е изплатена от колекционер.
Папазов демонстрира и настоятелен качества – в интервала на огромна инфлация в Германия той става деен снабдител на книжарски артикули за България посредством братята си в Ямбол, което му носи благосъстояние. Поставя началото на сбирката си с покупка на картина от Дега – „ Гръб на къпеща се жена “, а в по-късен стадий от живота си се изявява и като търговец на картини.
През есента на 1923 година отпътува със фамилията си за Швейцария, където опознава творбите на Фердинанд Ходлер и Паул Клее. На 31 декември 1923 година От началото на 1924 година до края на живота си Жорж Папазов живее и работи във Франция. Той открива контакт с реномираната изложба Вавен-Распай в Париж, която приема негови картини и му оказва поддръжка. Папазов бързо добива популярност като художник-новатор и като една от най-колоритните персони на парижката бохема. Особено непосредствен е с Жул Паскин. Силна дружба го свързва и с фовистите Андре Дерен и Морис Вламенк. Папазов взе участие в изложения с огромните художници от епохата. Галерия Вавен-Распай го изпраща го в шестмесечна креативна командировка (1925 г.) на средиземноморския бряг в Санари, Приморските Алпи, което изиграва огромна роля за креативното му развиване. Художникът споделя по този мотив: „ по този начин се родиха първите ми „ нереални “ картини и рисунки, в които търсех да изразя живите сили на морето “. През 1930 и 1931 година той прекарва летата в региона Дордона, Югозападна Франция, където природата и срещата с праисторическата живопис в пещерата Ласко „ укрепват личната му креативна примитивност и близост “. През 1925 година Жорж Папазов излага свои картини в Салона на самостоятелните. Участва в първата взаимна галерия на парижките художници сюрреалисти дружно с Хуан Миро, Макс Ернст, Андре Масон, Ханс Арп, Пабло Пикасо. През 1926 година прави първата си независима галерия в изложба Вавен-Распай. Същата година взе участие паралелно с Дюфи, Дерен, Пикасо, Брак в изложбата „ Танцът в скулптурата и живописта “, проведена от Ролф дьо Маре и превърната след това в Музей на танцовото изкуство. През 1926 – 1927 година взе участие в Международната галерия на актуалното изкуство в Бруклин, Ню Йорк, с две маслени картини и четири акварела. През 1927 година открива две изложения в изложба Вавен-Распай, едната с рисунки, а другата с маслени картини. Отново през 1927 година прави и втора дребна галерия в София, в „ Галерия на шестте “. Има независими изложения във Франция, Югославия, Италия, Швеция, Съединени американски щати, Чехословакия, а участията му в взаимни изложения са многочислени. През 1934 – 1936 година Жорж Папазов живее в България (като прескача и до Прага през 1935 година за образуване на изложба). Опитва се да запознае българската аудитория с модерното изкуство, чете сказки в „ Алианс Франсез “, които по-късно се появяват на френски и на български език в периодическия щемпел и са издадени с репродукции в книгата „ Париж. Творчество и орис на великите художници “.
Папазов прави две изложения в София: през април – май 1934 и през октомври 1935 година, с които желае да отдаде респект на огромния си брат, който е доста болен по това време, само че реакциите на публиката не дават отговор на упованията му.
Той обикаля огромна част от България, с цел да я опознае, и се усамотява в разнообразни манастири и селища. Докато е в България почива брат му, който до последно го е подкрепял, а по-късно и майка му, и през 1936 година той се връща още веднъж в Париж. Двете години, прекарани в България, Жорж Папазов дефинира като свое поклонническо пътешестване.
Той прави независими във Франция, Съединени американски щати и Швеция. Голяма ретроспективна галерия на художника е подредена в изложба „ Сена “ в Париж през 1971 година
През 1960 година, след шумни бохемски десетилетия в Монмартър и Монпарнас, Жорж Папазов се отдръпва в Южна Франция, в Приморските Алпи, до Средиземно море – обичан регион на доста художници. Избира градчето Ванс, където си построява мечтаната къща с красива панорама, маза за вино, портокалова градина и лозе. Там рисува до последните си дни. Жорж Папазов умира на 23 април 1972 година във Ванс, Франция.
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ