Изписването на графити на фасади на сгради със спрей, чупене

...
Изписването на графити на фасади на сгради със спрей, чупене
Коментари Харесай

Млади, бедни и агресивни - как се става футболен хулиган

Изписването на графити на фасади на здания със спрей, чупене на прозорците на противниковия почитател клуб, побой над съученик, който поддържа противника, както и побой над представител на етниче­ските малцинства. Това са единствено част от така наречен изпити за влизане в някои от фракциите на крайните ентусиасти на българските футболни тимове. Те са разказани в отчет на Центъра за проучване на демокрацията от 2016 година

В България сходни проведени групи с почитатели има доста. Повечето от тях, или по-точно по-крайните от тях, са на столичните " Левски " и ЦСКА-София, както и на двата пловдивски " Ботев " и " Локомотив ". По данни от отчета едно нещо сплотява сходен вид фракции - всички те се занимават с разнообразни престъпни действия.

Членовете на две от тези групи влязоха в заглавията на медиите по света след мача сред България и Англия. Още през първото полувреме европейската подготовка беше прекъсната на два пъти поради расистки прояви на част от българските ентусиасти, които се показваха в издаване на маймунски звуци и правене на нацистки привет с изпъната напред дясна ръка.

Все още не се знае с какво България ще бъде осъдена, само че абсурдът докара до оставката на Борислав Михайлов, който от 14 години е президент на Българския футболен съюз. В интервала, в който той беше отпред на институцията националният тим не се класира за нито един огромен конгрес.

Един миг от мача направи мощно усещане - в края на първото полувреме част от агитката в бранш " Б " (около 50 души) напусна стадиона, до момента в който играта беше спряна за повторно поради расистките прояви. С проявление на междинни пръсти и със поставени качулки на главите си, почитателите демонстративно, под строй и умерено си потеглиха, което рядко може да се види измежду най-запалените последователи.

От публикуваните фотоси от мача ясно се обрисуваха и лицата на част от напусналите прибързано. Сред тях личаха някои от водещите фигури във фракцията " София Запад ", която има най-силно въздействие измежду почитателите на " Левски ". Повечето от тях се отличават и с нацистки татуировки, които останаха добре прикрити зад облеклата им.

Кога стартира всичко

В отчета на Центъра за проучване на демокрацията се показва, че футболното безчинство в България стартира да набира скорост при започване на 90-те години на предишния век. За единични случаи на хулигански прояви се загатва и през 70-те и 80-те години.

" Ключов във връзка с появяването на принуждение по стадионите в България е интервалът сред 1997 и 2001 година Като най-често изтъкваната причина за довеждането до крайни убеждения и дейности на футболните последователи през този интервал са безработицата и неналичието на приход, осигуряващ най-малък витален стандарт. Фалитите и безредната разпродажба на предприятия след икономическия потрес от 1997 година водят до обстановка, в която дребни обитаеми места с по едно-две предприятия са оставени без никаква опция за работа, а огромни градове губят от една втора до две трети от работните си места. Именно почитател клубовете на " Левски " и ЦСКА в тези гра­дове или почитател клубовете в регионалните градове, които имат футболни тимове с обичаи, най-често се оказват участниците в тежки произшествия ", написа в отчета.

Друг значим миг от развиването на футболното безчинство през този интервал се оказва до каква степен и по какъв начин се вписват в обществото и какво е образованието на децата. " Въздействието на рецесията през 1996 - 1997 година и последвалата застоялост през 1999 - 2001 година може да се наблюдава и в междинното и висшето обучение. В съпоставяне със страните в Източна Европа, през 1996 - 2000 година България има максимален % отпадащи възпитаници във възрастовата група 15-19 години - приблизително към 38-39 % ", прецизира се още в отчета.

CV за футболен гамен

По данни на Центъра за проучване на демокрацията крайните футболни почитатели имат мощни позиции в спортните учебни заведения и тези към клубните игрища. Именно от там стартира така наречен рекрутиране на млади попълнения в крайните фракции. Повечето почитател клубове от този вид обаче нямат официална процедура за банкет на членове.

" Възрастовата група на младежите, които се причисляват към хулиганските среди, е 15-23 години. Новите членове би трябвало да преминат през избрани ритуали за банкет, с цел да бъдат одобре­ни като част от фракцията, и се следят от " комисии " от по-старшите членове. Това постоянно се свързва с изписването на графити със спрей, чупене на прозорците на противниковия клуб, побой над съученик, който поддържа противника на стадиона, като може да ескалира и до побой над представител на етниче­ските малцинства ", сочи изследването.

Интервюираните ентусиасти показват, че при влизането им във почитател клуба изпитват чувство на принадлежност към група, която даже одобряват като семейство. В нея се споделят полезности като геройство, храброст, чест и възприятие за правдивост.

Разбира се, първоначално има изпитателен интервал, през който новият член би трябвало да потвърди, че другите могат да разчитат на него в сериозни обстановки (сблъсъци с полицията и/или противници) и при организирането на поддържащи действия. " Веднъж завоювал доверието на групата, новият член би трябвало да се стреми да не разочарова останалите ".

Задължения

Включването в сходен вид секта носи със себе си и избрани отговорности. Според отчета множеството членове са част от престъпния контингент, а попадането в тяхната компания значи, че и новото попълнение би трябвало да бъде като тях. Именно поради това се изисква рекомендация от най-малко трима остарели членове на фракцията.

" Съществуват ясни разлики сред причинителите на хулигански прояви и участниците в престъпни закононарушения като обири и грабежи. От своя страна чисто престъпният контингент заобикаля да взе участие в улични хулигански прояви, с цел да не попада във вниманието на полицията. Същевременно тези, които вземат участие постоянно в сбивания и вандализъм, се рекрутират от " наказателните отряди " на ядрата на фракциите във футболните агитки ", разказват методологията от Центъра за проучване на демокрацията, като прецизират, че " водачите на най-влиятелните фракции постоянно са свързани с престъпни мрежи и техният надзор върху групата се основава най-вече на страха ".

" От края на 90-те години в полицейски­те отчети се разяснява, че с изключение на потреблението на алкохол на стадионите, използването на опиати става все по-често събитие. С това се изясняват все по-голямата приложимост на принуждение и тежките произшествия. По-сериозният проблем е, че с изключение на като консуматори на психоактивни субстанции, членове на агитките вземат участие и като дилъри в наркоразпространението ", написа още в отчета.

В отчета се споделя още:

" От началото на 1990-те години българските футболни клубове се образуват под въздействието на две трендове, които не престават да оказват въздействие и до сегашния миг. Първата е потреблението им като чисто стопански инструмент за укриване на налози и пране на пари . Втората е употребата на клубовете и на техните последователи за политическо въздействие . Клубовете обезпечават друг тип обществена мрежа сред последователите си, полити­ци, магистрати и предприемачи. Освен това почитател клубовете се трансформират в ядра на групи за оказване на махленски напън . Малките и приблизително огромните градове изцяло дейно могат да бъдат сложени под контрола на обществената мрежа на футболния тим и на агитките му. В Пловдив и изключително в София има опция да се оказва напън на национално равнище посредством двата най-го- леми клуба - " Левски " и ЦСКА. "

" Срещу футболното безчинство се одобряват специфични мер­ки посредством Закона за запазване на публичния ред при провеждането на спортни мероприятия от 2004 година Но използването на закона се натъква на някои компликации, подбудени от по­следиците на икономическата рецесия през 2008 - 2011 година, която води до внезапно понижаване на спонсорството за най-влиятелните футболни клубове в България. Политическата неустойчивост през 2013 - 2014 година бележи нов стадий в развиването на футболните агитки. Все по-голямото значение на твърдите клубни ядра, подбудено от ниската посещаемост на мачовете, се признава в идентична степен от политиците, от лобистките групи на бизнеса и от би­вшите чиновници на службите за сигурност. Ядрата вземат интензивно присъединяване в разстановки по митинги и контра-протести и се употребяват за " защита " на политическите водачи . "

" (...) притежателите и спонсорите на най-популярните клубове в страната непрекъснато се сменят. Част от тези лица са предприемачи с неприятна известност , а в някои случаи това са хора от престъпния свят . (...) Тези проблематични притежатели постоянно търсят въздействие върху водачите на агитки­те и употребяват футболните последователи за реализиране на стопански и политически цели по места . (...) Използването на принуждение на стадиона, към стадиона или в града се приема като натурален и естествен инструмент за успеха. Държавата, полицията, а и останалите отвън групата от последователи се смятат врагове, по този начин както и противниковата агитка. "

" И зползването на нацистка символика по време на футболни мачове може да се ползва и като прийом за постигането на напълно разнообразни цели, например клубът да бъде санкциониран, с което да се подкопае позицията на настоящите собственици/ръководството в борбите за власт. "

" Припокриването на регионите на наркоразпространението и териториите на фракциите в агитките има като последица слагането на разнообразни биз­неси, свързани с футболния клуб, под контрола на агитките . От интервютата излиза наяве, че водачите на фракциите получават доходи от съвсем всичко . Това включва да вземем за пример доходи от превоза при пътешестване на привърже­ниците при гостувания на футболния тим, храната и напитките, футболните продукти и така нататък От 2006 - 2007 и досега авторитетните фракции съумяват да получат " лихва " от огромните футболни тимове. Договорката е такава, че фракциите обезпечават провеждането на мачовете без произшествия, а в подмяна получават избрана сума. Например " договореността " с двата огромни со­фийски футболни клуба - " Левски " и ЦСКА, е агитките да получават полови­ната от сумата, с която са били глобявани клубовете през миналата година при съответното посещение. "

" Спецификата, която употребяват престъпните структури, е анонимността в агитките. Участниците са голям брой и знаят да крият лицата си. Поради огромния брой участници при футболните конфликти, те могат елементарно да бъдат ротирани от водачите. Технологията на ротиране на причинителите прави закононарушенията сложни за откриване. Освен това се употребява модела на " жерт­ване " и " тестване " на хората от периферията. Както се изрази един почитател: " хваща се някой от дечицата, дето се мотат, и се хвърля на ченгета, в случай че не пропее значи може да влезе във фракцията " . Жертването е доста значим механизъм за " съжителството " с полицията. Срещу приемане на имената на " причинителите на закононарушения ", полицейските управления обезпечават " чадър " над водачите в агитката . В резултат, престъпните мрежи в агитките остават незасегнати, а полицията си обезпечава надзор над агитките. "

Всичко, което би трябвало да знаете за: Скандалът след мача България - Англия (12)
Източник: dnevnik.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР