“Лидерът на Европа” в постзападния свят: Какво стои зад посещението на Макрон в Кремъл
Изострянето на обстановката към разширението на инфраструктурата на НАТО на изток беше значително предвидимо, както и локализирането на напрежението на територията на Украйна. Въпреки че е явно, че процесите, довели до това, в това число геоикономическите, излизат надалеч отвън границите на Украйна.
Говорим за остра битка за владичество в Европа и опити на разнообразни сили да пренаредят европейското геоикономическо пространство в собствен интерес.
Сегашната обстановка се дефинира от възходящото осъзнаване на европейските елити за остротата на актуалната обстановка и вредността на посоката на нейното развиване. Защо Русия се трансформира във фокуса на геополитическите трансформации в Европа и какво искаше да реализира френският президент Еманюел Макрон по време на визитата си в Москва?
Нека отбележим, че първият скок на напрежение с демонстрация на забележими признаци на външен надзор на процесите на дестабилизация се прояви първо в Беларус и едвам по-късно - на територията на Украйна. Първоначално ставаше дума за по-дълбоко преформатиране на извънредно значимото пространство в Източна Европа. Освен това пространството е значимо не толкоз в стопански (Дори индустриално развъртян Беларус е релативно нищожен в общоевропейски мащаб. Деиндустриализиращата се Украйна е още по-дребна) смисъл, а геополитически, като комфортен трамплин.
След неуспеха да се дестабилизира и завземе властта в Беларус през есента на 2021 година, концепцията за „ буферна зона “ на западната граница на Русия, подобаваща за практикуване на систематичен боен напън върху нея, отрязвайки я от основни пазар, загуби един от най-значимите си съставни елементи. Говорим за „ санитарния кордон “, допълнен от разнообразни военни средства (не единствено „ хибридни войни “, въпреки и основани на тези механизми). Образуването на подобен съставен елемент се оказа просто невероятно.
Средносрочната орис на Украйна беше решена в Беларус. Такъв поврат обаче направи вероятен по-опасен разновидността на по-нататъшно развиване на събитията, чийто мидшпил следим при серията визити на европейски водачи в Москва през февруари 2022 година Тази активност се свързва с опитите на европейците да си възвърнат най-малко малко надзор върху обстановката във значим район.
Кризата на сигурността в Съединени американски щати и Европа: догадка
Съединените щати оповестиха „ доктрината на Байдън “, която при по-внимателно разглеждане се оказва вид на „ периферната тактика “. Говорим за занемаряване на скъпоструващи и евентуално разрушителни спорове, усъвършенстване на военно-политическите отговорности и дейности в периферията на основни съперници, като се минимизира директното присъединяване. Вариации на тази тактика са осъществени от Съединени американски щати през 70-те и 80-те години на предишния век, в интервали на краткотрайна вътрешна политическа и икономическа рецесия, когато консолидирането на елита става приоритет. Днес Съединени американски щати минават през сходен интервал.
Разумно е да се допусна, че Съединени американски щати са признали неизбежността от възобновяване на съветския надзор над огромна част от Евразия. Това евентуално се дължи на разбирането за рисковата цена на противодействието на Русия в актуалната геоикономическа обстановка.
Както Съединените щати, по този начин и „ груповият Запад “ не разполагат с задоволително военни и политически запаси, с цел да „ пазят “ или по-скоро да управляват политически по-голямата част от Евразия. Те също нямат финансови запаси, с цел да обезпечат стабилизирането на Украйна, която се трансформира в прекомерно стопански дезорганизиран и политически отровен актив.
Основният въпрос за Съединени американски щати е в какъв формат и мащаб ще бъде консолидирана Евразия и какви ще бъдат връзките ѝ със прилежащите макрорегиони, на първо място с Китай и Европа. И какъв брой самостоятелни ще бъдат тези макрорегиони в своето стратегическо държание.
Очевидно е, че Съединените щати са постигнали огромен триумф в Европа в провеждането на сходна политика и в този момент се стремят да трансформират „ оперативните “ достижения в способността да ръководят стратегически освен икономическия напредък като подобен, само че и стратегическите вектори на икономическо развиване на страните и районите, свързани с Европейски Съюз, най-вече Близкия изток и Източното Средиземноморие.
Съединени американски щати се нуждаят от геоикономически подвластна Европа, която зависи от тях освен в региона на сигурността (Вашингтон към този момент е извършил тази задача), само че и в стратегически области на геоикономическо развиване: енергетика, финанси и вложения и логистика.
В тези области страните от Европейския съюз са подложени на все по-голям напън, чиято успеваемост се усилва заради вътрешния спор сред страните-членки на Европейски Съюз и наднационалните структури на съюза.
Военно-политическите опасности, даже и конструираните от медиите, като „ опасността от нахлуването на Русия в Украйна “, улесняват решаването на този проблем. Поне заради запазването на самодейността от Вашингтон в тези области, където Щатите считат, че опциите за безвредна ескалация са съвсем неограничени. Това се демонстрира в метода на Вашингтон и Лондон към ръководството на неустойчивостта в Украйна и в редица други прилежащи на Русия райони.
Европа: алтернативата на геоикономически индивид или обект
Основният проблем на модерна Европа е в невъзможността за по-нататъшно обезпечаване на нейното редовно развиване при опазване на актуалната си геополитическа и геоикономическа настройка. Това е невероятно нито в границите на сюжета на ръководство посредством наднационални структури, нито даже при връщане на целта на националните страни, несъгласията сред които се ускоряват.
Поляризацията в модерна Европа се развива и във външното измерение. Има разделяне сред страни, които са съгласни със статута на европейската външна страна на Съединените щати (Полша, Балтийските граници, Дания и редица други страни), и страни, които не харесват този статут (Франция, Италия, Австрия).
Междинна позиция заема Германия, която по справедливи аргументи губи ролята си на неоспорим хегемон в Европа, а с нея и вероятностите за консолидиране на „ остарелия европейски макрорегион” към себе си.
Германия, с цел да получи статута на главен съдружник на Съединени американски щати в Европа, ще би трябвало да пожертва геоикономическата си самостоятелност и непоклатимост, на първо място в енергийния бранш.
Свободата на маневра на Германия беше фрапантно понижена през последните две години и към този момент няма причина да се счита, че немският хайлайф ще успее да се консолидира през идващите две-три години. Напротив, има доста повече индикации, че Федерална Република Германия се е примирила с неизбежността да се трансформира в една от страните в периферията на Съединени американски щати, въпреки и със специфичен статут в икономическата сфера.
Логиката на Макрон: опит за реорганизация
Еманюел Макрон се стреми да се възползва оптимално от всички шансове да стане водач на стопански развита, не строго проамериканска част от Европа. Особено като се има поради, че обстановката с енергийната сигурност във Франция е по-добра, в сравнение с в множеството други страни от Европейски Съюз. Освен това Франция има няколко други забележителни конкурентни преимущества:
Наличието на личен, въпреки и не толкоз забележителен капацитет за проекция на мощ, дарба за осъществяване на силови интервенции на доста разстояние от националната територия. Въоръжените сили на Франция ще бъдат основата за образуването на европейски военни структури, в случай че тези планове в миналото доближат стадия на практическа поддръжка.
Поддържане на лична капиталова банкова система, до известна степен, въпреки и не изцяло самостоятелна от американската. Макрон остава, макар сегашния си статут, представител на финансовата среда, сигурно ясно осъзнаващ рисковете за оцеляването си, в случай че Съединени американски щати продължат политиката на геоикономическо усвояване на Европа.
Наличието на наукоемка софтуерна промишленост, напреднали сегменти на промишлеността, в това число в региона на „ новата сила “ и машиностроенето, които би трябвало да запазят пазари отвън Европейски Съюз и целия „ западен свят “, с цел да оцелеят.
Макрон се възползва от обстановката, когато в Европа по едно и също време се е формирало искане за възобновяване на геоикономическата самостоятелност, има явна липса на благоприятни условия за следване на независим геополитически курс и в това време действителното осъзнаване на стратегическата пагубност на разрива с Русия нараства.
Това не е задоволително, с цел да се подсигурява същинската самостоятелност на Франция и също така на Европейски Съюз от Съединени американски щати, само че е задоволително за водене на градивни договаряния с Русия. И в бъдеще – да се показват като „ водач на Европа “ в решаването на един от основните проблеми за оцеляването на Европа и да имат искания за ролята на един от „ центровете на мощ “ на постглобалния свят.
Русия като фокус на трансформациите в Европа
Опитът от последната година потвърди, че никакви геополитически и геоикономически трансформации в Европа не са вероятни без Русия, даже и да са конфигурирани против нея. Действията на Русия за изостряне на полемиките със Съединените щати по въпросите на общоевропейската сигурност са подбудени от виталната нужда да се пречупи логиката на развиването на обстановката, която е неподходяща за Москва. Тази логичност допуска непрекъснато пораждане на джобове на неустойчивост, изключвайки опцията за умерено взаимоотношение с Европейски Съюз.
Действията на Москва са ориентирани към основаване на в допълнение поле за маневриране на европейските елити посредством изостряне на обстановката. Или най-малко на оня сегмент от тях, който не вижда вероятности за себе си, в случай че страните им се трансфорат в „ фронтови страни “ (от британското „ frontline states “, термин на НАТО, постоянно прилаган за Балтийските страни).
Русия е наясно, че макар че Москва е постигнала доста в намаляването на смисъла на европейската посока за себе си, Европа остава най-важната, най-малко в икономическо отношение. Въпреки невижданото доближаване с Москва, Пекин до момента заобикаля да подхваща политически значими стъпки към Русия, да вземем за пример да признае Крим за съветски или да инструктира китайски компании да не съблюдават наложените от Съединени американски щати наказания против нашата страна или нейните компании, да вземем за пример във финансова област. Пекин към момента разчита на търговията с Вашингтон, като в договарянията по тези въпроси могат да се трансфорат във значим " разменна монета ".
Москва е заинтригувана от деескалация на връзките най-малко с европейските страни (на сегашния стадий нормализирането на връзките със Съединени американски щати наподобява нереалистично) и от поддържането на редица значими области на геоикономическо съдействие, освен във въглеводородната енергетика. Поне през идващите две-три години, до момента в който Пекин узрее за по-тесни геоикономически връзки с Русия (а има изгледи за това, несъмнено, както потвърждават руско-китайските съглашения за закупуването на нефт от Китай), и Русия приключи инфраструктурата на наличието му в югоизточното направление (в частност в пространството на световния кулоар Север-Юг) и „ зоната на сигурност “ в Централна Азия. А Франция в този случай е много комфортен сътрудник, защото имайки упоритости, има относително скромни на практика благоприятни условия за тяхното реализиране.
Превод: В. Сергеев
Говорим за остра битка за владичество в Европа и опити на разнообразни сили да пренаредят европейското геоикономическо пространство в собствен интерес.
Сегашната обстановка се дефинира от възходящото осъзнаване на европейските елити за остротата на актуалната обстановка и вредността на посоката на нейното развиване. Защо Русия се трансформира във фокуса на геополитическите трансформации в Европа и какво искаше да реализира френският президент Еманюел Макрон по време на визитата си в Москва?
Нека отбележим, че първият скок на напрежение с демонстрация на забележими признаци на външен надзор на процесите на дестабилизация се прояви първо в Беларус и едвам по-късно - на територията на Украйна. Първоначално ставаше дума за по-дълбоко преформатиране на извънредно значимото пространство в Източна Европа. Освен това пространството е значимо не толкоз в стопански (Дори индустриално развъртян Беларус е релативно нищожен в общоевропейски мащаб. Деиндустриализиращата се Украйна е още по-дребна) смисъл, а геополитически, като комфортен трамплин.
След неуспеха да се дестабилизира и завземе властта в Беларус през есента на 2021 година, концепцията за „ буферна зона “ на западната граница на Русия, подобаваща за практикуване на систематичен боен напън върху нея, отрязвайки я от основни пазар, загуби един от най-значимите си съставни елементи. Говорим за „ санитарния кордон “, допълнен от разнообразни военни средства (не единствено „ хибридни войни “, въпреки и основани на тези механизми). Образуването на подобен съставен елемент се оказа просто невероятно.
Средносрочната орис на Украйна беше решена в Беларус. Такъв поврат обаче направи вероятен по-опасен разновидността на по-нататъшно развиване на събитията, чийто мидшпил следим при серията визити на европейски водачи в Москва през февруари 2022 година Тази активност се свързва с опитите на европейците да си възвърнат най-малко малко надзор върху обстановката във значим район.
Кризата на сигурността в Съединени американски щати и Европа: догадка
Съединените щати оповестиха „ доктрината на Байдън “, която при по-внимателно разглеждане се оказва вид на „ периферната тактика “. Говорим за занемаряване на скъпоструващи и евентуално разрушителни спорове, усъвършенстване на военно-политическите отговорности и дейности в периферията на основни съперници, като се минимизира директното присъединяване. Вариации на тази тактика са осъществени от Съединени американски щати през 70-те и 80-те години на предишния век, в интервали на краткотрайна вътрешна политическа и икономическа рецесия, когато консолидирането на елита става приоритет. Днес Съединени американски щати минават през сходен интервал.
Разумно е да се допусна, че Съединени американски щати са признали неизбежността от възобновяване на съветския надзор над огромна част от Евразия. Това евентуално се дължи на разбирането за рисковата цена на противодействието на Русия в актуалната геоикономическа обстановка.
Както Съединените щати, по този начин и „ груповият Запад “ не разполагат с задоволително военни и политически запаси, с цел да „ пазят “ или по-скоро да управляват политически по-голямата част от Евразия. Те също нямат финансови запаси, с цел да обезпечат стабилизирането на Украйна, която се трансформира в прекомерно стопански дезорганизиран и политически отровен актив.
Основният въпрос за Съединени американски щати е в какъв формат и мащаб ще бъде консолидирана Евразия и какви ще бъдат връзките ѝ със прилежащите макрорегиони, на първо място с Китай и Европа. И какъв брой самостоятелни ще бъдат тези макрорегиони в своето стратегическо държание.
Очевидно е, че Съединените щати са постигнали огромен триумф в Европа в провеждането на сходна политика и в този момент се стремят да трансформират „ оперативните “ достижения в способността да ръководят стратегически освен икономическия напредък като подобен, само че и стратегическите вектори на икономическо развиване на страните и районите, свързани с Европейски Съюз, най-вече Близкия изток и Източното Средиземноморие.
Съединени американски щати се нуждаят от геоикономически подвластна Европа, която зависи от тях освен в региона на сигурността (Вашингтон към този момент е извършил тази задача), само че и в стратегически области на геоикономическо развиване: енергетика, финанси и вложения и логистика.
В тези области страните от Европейския съюз са подложени на все по-голям напън, чиято успеваемост се усилва заради вътрешния спор сред страните-членки на Европейски Съюз и наднационалните структури на съюза.
Военно-политическите опасности, даже и конструираните от медиите, като „ опасността от нахлуването на Русия в Украйна “, улесняват решаването на този проблем. Поне заради запазването на самодейността от Вашингтон в тези области, където Щатите считат, че опциите за безвредна ескалация са съвсем неограничени. Това се демонстрира в метода на Вашингтон и Лондон към ръководството на неустойчивостта в Украйна и в редица други прилежащи на Русия райони.
Европа: алтернативата на геоикономически индивид или обект
Основният проблем на модерна Европа е в невъзможността за по-нататъшно обезпечаване на нейното редовно развиване при опазване на актуалната си геополитическа и геоикономическа настройка. Това е невероятно нито в границите на сюжета на ръководство посредством наднационални структури, нито даже при връщане на целта на националните страни, несъгласията сред които се ускоряват.
Поляризацията в модерна Европа се развива и във външното измерение. Има разделяне сред страни, които са съгласни със статута на европейската външна страна на Съединените щати (Полша, Балтийските граници, Дания и редица други страни), и страни, които не харесват този статут (Франция, Италия, Австрия).
Междинна позиция заема Германия, която по справедливи аргументи губи ролята си на неоспорим хегемон в Европа, а с нея и вероятностите за консолидиране на „ остарелия европейски макрорегион” към себе си.
Германия, с цел да получи статута на главен съдружник на Съединени американски щати в Европа, ще би трябвало да пожертва геоикономическата си самостоятелност и непоклатимост, на първо място в енергийния бранш.
Свободата на маневра на Германия беше фрапантно понижена през последните две години и към този момент няма причина да се счита, че немският хайлайф ще успее да се консолидира през идващите две-три години. Напротив, има доста повече индикации, че Федерална Република Германия се е примирила с неизбежността да се трансформира в една от страните в периферията на Съединени американски щати, въпреки и със специфичен статут в икономическата сфера.
Логиката на Макрон: опит за реорганизация
Еманюел Макрон се стреми да се възползва оптимално от всички шансове да стане водач на стопански развита, не строго проамериканска част от Европа. Особено като се има поради, че обстановката с енергийната сигурност във Франция е по-добра, в сравнение с в множеството други страни от Европейски Съюз. Освен това Франция има няколко други забележителни конкурентни преимущества:
Наличието на личен, въпреки и не толкоз забележителен капацитет за проекция на мощ, дарба за осъществяване на силови интервенции на доста разстояние от националната територия. Въоръжените сили на Франция ще бъдат основата за образуването на европейски военни структури, в случай че тези планове в миналото доближат стадия на практическа поддръжка.
Поддържане на лична капиталова банкова система, до известна степен, въпреки и не изцяло самостоятелна от американската. Макрон остава, макар сегашния си статут, представител на финансовата среда, сигурно ясно осъзнаващ рисковете за оцеляването си, в случай че Съединени американски щати продължат политиката на геоикономическо усвояване на Европа.
Наличието на наукоемка софтуерна промишленост, напреднали сегменти на промишлеността, в това число в региона на „ новата сила “ и машиностроенето, които би трябвало да запазят пазари отвън Европейски Съюз и целия „ западен свят “, с цел да оцелеят.
Макрон се възползва от обстановката, когато в Европа по едно и също време се е формирало искане за възобновяване на геоикономическата самостоятелност, има явна липса на благоприятни условия за следване на независим геополитически курс и в това време действителното осъзнаване на стратегическата пагубност на разрива с Русия нараства.
Това не е задоволително, с цел да се подсигурява същинската самостоятелност на Франция и също така на Европейски Съюз от Съединени американски щати, само че е задоволително за водене на градивни договаряния с Русия. И в бъдеще – да се показват като „ водач на Европа “ в решаването на един от основните проблеми за оцеляването на Европа и да имат искания за ролята на един от „ центровете на мощ “ на постглобалния свят.
Русия като фокус на трансформациите в Европа
Опитът от последната година потвърди, че никакви геополитически и геоикономически трансформации в Европа не са вероятни без Русия, даже и да са конфигурирани против нея. Действията на Русия за изостряне на полемиките със Съединените щати по въпросите на общоевропейската сигурност са подбудени от виталната нужда да се пречупи логиката на развиването на обстановката, която е неподходяща за Москва. Тази логичност допуска непрекъснато пораждане на джобове на неустойчивост, изключвайки опцията за умерено взаимоотношение с Европейски Съюз.
Действията на Москва са ориентирани към основаване на в допълнение поле за маневриране на европейските елити посредством изостряне на обстановката. Или най-малко на оня сегмент от тях, който не вижда вероятности за себе си, в случай че страните им се трансфорат в „ фронтови страни “ (от британското „ frontline states “, термин на НАТО, постоянно прилаган за Балтийските страни).
Русия е наясно, че макар че Москва е постигнала доста в намаляването на смисъла на европейската посока за себе си, Европа остава най-важната, най-малко в икономическо отношение. Въпреки невижданото доближаване с Москва, Пекин до момента заобикаля да подхваща политически значими стъпки към Русия, да вземем за пример да признае Крим за съветски или да инструктира китайски компании да не съблюдават наложените от Съединени американски щати наказания против нашата страна или нейните компании, да вземем за пример във финансова област. Пекин към момента разчита на търговията с Вашингтон, като в договарянията по тези въпроси могат да се трансфорат във значим " разменна монета ".
Москва е заинтригувана от деескалация на връзките най-малко с европейските страни (на сегашния стадий нормализирането на връзките със Съединени американски щати наподобява нереалистично) и от поддържането на редица значими области на геоикономическо съдействие, освен във въглеводородната енергетика. Поне през идващите две-три години, до момента в който Пекин узрее за по-тесни геоикономически връзки с Русия (а има изгледи за това, несъмнено, както потвърждават руско-китайските съглашения за закупуването на нефт от Китай), и Русия приключи инфраструктурата на наличието му в югоизточното направление (в частност в пространството на световния кулоар Север-Юг) и „ зоната на сигурност “ в Централна Азия. А Франция в този случай е много комфортен сътрудник, защото имайки упоритости, има относително скромни на практика благоприятни условия за тяхното реализиране.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ