Случайно откритие на дъното на Черно море изненада учените
Изненадващо, и неусетно досега, възобновяване на популацията на необичаен, само че скъп тип мида в Черно море изненада учените. То е открито при изследване с различен фокус по българското крайбрежие през предходната година. Това излиза наяве от обява на екип от Института по Океанология при Българска академия на науките в Acta Zoologica Bulgarica - интернационално списание, издавано от Института по биоразнообразие и екосистемни проучвания.
Flexopecten glaber е средиземноморски тип, който е колонизирал Черно море преди към 5-7 хиляди години, след възобновяване на връзката му със Средиземно море и образуването на Босфора. През средата на предишния век обаче изчезва и не виждана в акваторията ни от 60-те години.
Откриването ѝ в този момент става инцидентно. " Правихме изследване по отношение на инвазивния тип Rapana venosa, познатият ни рапан, което ни беше предоставено по националния морски мониторинг предходната година. И правейки тралиране на дъното за рапана и разнообразни типове миди - главната му храна, попаднахме на екземпляри и от този тип ", описа доцент доктор Валентина Тодорова от ИО-БАН, представена от " Труд ".
" Популацията на мидата-гребен в акваторията ни не е задоволителна за икономически улов ", споделя доцент доктор Валентина Тодорова.
У нас мидата в никакъв случай не е била добивана и няма необятно известно българско наименование, защото и в предишното е била рядка, само че е позната с съветското си име " гребешок " (мида-гребен). По крайбрежието на Русия и Украйна е била по-разпространена и обект на икономически рандеман. В по-ново време стартират да я назовават " шелка " поради приликата ѝ с логото на известната холандска компания за горива.
Забележителното завръщане на този тип се изяснява с възобновяване на Черно море от еутрофикацията (която се свързва с така наречен разцвет на морето), облекчения грабителски напън поради намаляващата популация на рапаните и общото стопляне на морето, означават експертите.
Еутрофикацията е развой на струпване на химически субстанции, на основата на азот и фосфор, участващи в минералното хранене на растенията, което води до щедро развиване на някои типове водорасли, струпване на биомаса във водата и гибелен спад в количество на разтворения О2 (хипоксия).
" Всичко идва от реките, които се вливат в Черно море. Когато в края на 90-те години концентрациите на тези съединения се намалиха, понижиха и цъфтежите. Оттам кислородните условия в придънните води се усъвършенстваха. При отмирането на цъфтежите, те се утаяват на дъното, стартират да гният и изчерпват кислорода.
Пред 80-те години имаше много феномени на хипоксия в северозападния шелф и на всеобща смъртност на дънни безгръбначни и риби, които съм следила. Изплуваше по плажовете умряла риба, раците търсеха избавление и излизаха на брега. Съответно, мидите, които са прикрепени по дъното се допуска, че също са търпели сходна смъртност ", сподели доцент доктор Валентина Тодорова.
По думите ѝ, факторите за поява на еутрофикация са антропогенни (причинени от човешката дейност), а намаляването на това събитие през последното десетилетие на 20-и век е добре документирано.
" Това е резултат най-много от европейските наставления и целенасочени ограничения за филтриране на водите. Значение има и спада на производството в индустрията и селското стопанство през този интервал. Тези съединения идват най-много от торовете и от органичните боклуци на отглеждането на животни ", изясни океанологът.
Вторият фактор, благоприятстващ развиването на мидите, е стоплянето на Черно море: " В последните 14 години до 2019 година, съгласно обява на известния наш физик Емил Станев, е имало интервал на топли зими. И защото мидата-гребен е топлолюбив тип, моето допускане е, че това съответствува с интервала на възобновяване ѝ. През 2021 година открихме 7-годишни екземпляри ".
В момента се следи развой на медитеранизация (от англ. Mediterranean Sea - Средиземно море) на черноморската флора и фауна. Навлизат нови средиземноморски типове, които са по-топлолюбиви. Доколко това има връзка с световното стопляне и е подкрепено от научни обстоятелства, е обект на спекулации, посочи ученият от ИО-БАН.
Третият фактор е намаляването на популацията на рапаните. Когато се появява, хищният морски охлюв няма противник и е на върха на хранителната верига.
" Първоначално той е имал богата хранителна база - всички типове миди. Но се е развил толкоз експоненциално, че е изчерпал личния си хранителен запас. В момента всеобщо се срещат напълно дребни рапанчета - по 2-3 сантиметра, до момента в който преди 30-40 години имаше черупки с размер над 20 сантиметра. Освен това, започнаха да го ловят промишлено, което също докара до намаляването му.
От една страна рапанът е скъп като запас, само че от друга той не може да влезе в екологичен баланс в изискванията на Черно море с останалите организми. Затова, от екологична позиция, е неподходящ и е по-добре да го няма ", счита доцент Валентина Тодорова. " Проблем основава и методът на добиването му с бийм-трал, който унищожава и мидените популации ", добави тя.
Учените не могат да дадат безапелационен отговор на въпроса дали има капацитет за стопанския рандеман на Flexopecten glaber в нашата акватория. " Първо би трябвало да се изследва общият ресурс и по-късно експлоатационният ресурс, който се дефинира въз основа на размера при постигане на полова зрялост. Не считам, че стопанският улов е перспективен, защото популацията доста бързо ще се изчерпи ", безапелационна е доцент Тодорова.
Според нея, от икономическа позиция мидата е подобаваща за развъждане като аквакултура. Технологията е развита в Адриатическо море. Много елементарно се събират диви млади човеци, които по-късно се слагат на установки и се отглеждат при по-благоприятни за тях хранителни условия и предпазени от хищници. Подобно на черната мида.
А Flexopecten glaber е скъп и безценен тип. Би представлявал интерес за експорт, а като по-екзотично предложение и за българския пазар. Тя е деликатес, по сходство на огромната мида " Сен Жак ", която се добива в Атлантическия океан и е известно обичайно кулинарно прелъщение.
Допълнителни изследвания на популацията за момента не се плануват. Това зависи от съществуването на финансиране, само че българските учени са подготвени. " Трябва да се проучат поканите по програмата Морско дело и риболовство или по оперативната стратегия Околна среда. В националния мониторинг не се планува такова проучване, само че то може да се направи съпътстващо с други проучвания, да вземем за пример за рапаните.
Ако се появят заинтригувани страни - в лицето и на страната, и на бизнеса, които желаят да финансират такова проучване, бихме го създали с голямо предпочитание, тъй като типът в действителност е доста забавен ", твърди доцент Валентина Тодорова.
Неотдавна български учени оповестиха и за друго любопитно изобретение в Черно море - появяването на диви стриди, доста по-големи от от дълго време изчезналите, населявали водите му. Става въпрос за тихоокеанската Magallana gigas.
" Това е различен случай. Тази стрида е импортиран за обработване тип. Има две компании в региона на Каварна, които се занимават с това ", разяснява океанологът доцент доктор Валентина Тодорова. По думите ѝ, Magallana gigas се внасят в млада възраст и защото морето ни е продуктивно, се отхранват до търговски размер, след което се продават. Тя не е топлолюбив тип, само че стартира да се среща все по-често в диво положение и да прави колонии ", уточни ученият от Института по океанология.
Има обява на проф. доктор Пламен Митов, че такива микроколонии се срещат по нашето крайбрежие. Той в детайли разказва къде са следени те. Но това не е естествено разширение на ареала на този тип. Той е привнесен, намерил е удобни условия и стартира да се възпроизвежда.
По сходен метод у нас идва и рапанът. Разликата е, че той е импортиран несъзнателно с корабите.
Flexopecten glaber е средиземноморски тип, който е колонизирал Черно море преди към 5-7 хиляди години, след възобновяване на връзката му със Средиземно море и образуването на Босфора. През средата на предишния век обаче изчезва и не виждана в акваторията ни от 60-те години.
Откриването ѝ в този момент става инцидентно. " Правихме изследване по отношение на инвазивния тип Rapana venosa, познатият ни рапан, което ни беше предоставено по националния морски мониторинг предходната година. И правейки тралиране на дъното за рапана и разнообразни типове миди - главната му храна, попаднахме на екземпляри и от този тип ", описа доцент доктор Валентина Тодорова от ИО-БАН, представена от " Труд ".
" Популацията на мидата-гребен в акваторията ни не е задоволителна за икономически улов ", споделя доцент доктор Валентина Тодорова.
У нас мидата в никакъв случай не е била добивана и няма необятно известно българско наименование, защото и в предишното е била рядка, само че е позната с съветското си име " гребешок " (мида-гребен). По крайбрежието на Русия и Украйна е била по-разпространена и обект на икономически рандеман. В по-ново време стартират да я назовават " шелка " поради приликата ѝ с логото на известната холандска компания за горива.
Забележителното завръщане на този тип се изяснява с възобновяване на Черно море от еутрофикацията (която се свързва с така наречен разцвет на морето), облекчения грабителски напън поради намаляващата популация на рапаните и общото стопляне на морето, означават експертите.
Еутрофикацията е развой на струпване на химически субстанции, на основата на азот и фосфор, участващи в минералното хранене на растенията, което води до щедро развиване на някои типове водорасли, струпване на биомаса във водата и гибелен спад в количество на разтворения О2 (хипоксия).
" Всичко идва от реките, които се вливат в Черно море. Когато в края на 90-те години концентрациите на тези съединения се намалиха, понижиха и цъфтежите. Оттам кислородните условия в придънните води се усъвършенстваха. При отмирането на цъфтежите, те се утаяват на дъното, стартират да гният и изчерпват кислорода.
Пред 80-те години имаше много феномени на хипоксия в северозападния шелф и на всеобща смъртност на дънни безгръбначни и риби, които съм следила. Изплуваше по плажовете умряла риба, раците търсеха избавление и излизаха на брега. Съответно, мидите, които са прикрепени по дъното се допуска, че също са търпели сходна смъртност ", сподели доцент доктор Валентина Тодорова.
По думите ѝ, факторите за поява на еутрофикация са антропогенни (причинени от човешката дейност), а намаляването на това събитие през последното десетилетие на 20-и век е добре документирано.
" Това е резултат най-много от европейските наставления и целенасочени ограничения за филтриране на водите. Значение има и спада на производството в индустрията и селското стопанство през този интервал. Тези съединения идват най-много от торовете и от органичните боклуци на отглеждането на животни ", изясни океанологът.
Вторият фактор, благоприятстващ развиването на мидите, е стоплянето на Черно море: " В последните 14 години до 2019 година, съгласно обява на известния наш физик Емил Станев, е имало интервал на топли зими. И защото мидата-гребен е топлолюбив тип, моето допускане е, че това съответствува с интервала на възобновяване ѝ. През 2021 година открихме 7-годишни екземпляри ".
В момента се следи развой на медитеранизация (от англ. Mediterranean Sea - Средиземно море) на черноморската флора и фауна. Навлизат нови средиземноморски типове, които са по-топлолюбиви. Доколко това има връзка с световното стопляне и е подкрепено от научни обстоятелства, е обект на спекулации, посочи ученият от ИО-БАН.
Третият фактор е намаляването на популацията на рапаните. Когато се появява, хищният морски охлюв няма противник и е на върха на хранителната верига.
" Първоначално той е имал богата хранителна база - всички типове миди. Но се е развил толкоз експоненциално, че е изчерпал личния си хранителен запас. В момента всеобщо се срещат напълно дребни рапанчета - по 2-3 сантиметра, до момента в който преди 30-40 години имаше черупки с размер над 20 сантиметра. Освен това, започнаха да го ловят промишлено, което също докара до намаляването му.
От една страна рапанът е скъп като запас, само че от друга той не може да влезе в екологичен баланс в изискванията на Черно море с останалите организми. Затова, от екологична позиция, е неподходящ и е по-добре да го няма ", счита доцент Валентина Тодорова. " Проблем основава и методът на добиването му с бийм-трал, който унищожава и мидените популации ", добави тя.
Учените не могат да дадат безапелационен отговор на въпроса дали има капацитет за стопанския рандеман на Flexopecten glaber в нашата акватория. " Първо би трябвало да се изследва общият ресурс и по-късно експлоатационният ресурс, който се дефинира въз основа на размера при постигане на полова зрялост. Не считам, че стопанският улов е перспективен, защото популацията доста бързо ще се изчерпи ", безапелационна е доцент Тодорова.
Според нея, от икономическа позиция мидата е подобаваща за развъждане като аквакултура. Технологията е развита в Адриатическо море. Много елементарно се събират диви млади човеци, които по-късно се слагат на установки и се отглеждат при по-благоприятни за тях хранителни условия и предпазени от хищници. Подобно на черната мида.
А Flexopecten glaber е скъп и безценен тип. Би представлявал интерес за експорт, а като по-екзотично предложение и за българския пазар. Тя е деликатес, по сходство на огромната мида " Сен Жак ", която се добива в Атлантическия океан и е известно обичайно кулинарно прелъщение.
Допълнителни изследвания на популацията за момента не се плануват. Това зависи от съществуването на финансиране, само че българските учени са подготвени. " Трябва да се проучат поканите по програмата Морско дело и риболовство или по оперативната стратегия Околна среда. В националния мониторинг не се планува такова проучване, само че то може да се направи съпътстващо с други проучвания, да вземем за пример за рапаните.
Ако се появят заинтригувани страни - в лицето и на страната, и на бизнеса, които желаят да финансират такова проучване, бихме го създали с голямо предпочитание, тъй като типът в действителност е доста забавен ", твърди доцент Валентина Тодорова.
Неотдавна български учени оповестиха и за друго любопитно изобретение в Черно море - появяването на диви стриди, доста по-големи от от дълго време изчезналите, населявали водите му. Става въпрос за тихоокеанската Magallana gigas.
" Това е различен случай. Тази стрида е импортиран за обработване тип. Има две компании в региона на Каварна, които се занимават с това ", разяснява океанологът доцент доктор Валентина Тодорова. По думите ѝ, Magallana gigas се внасят в млада възраст и защото морето ни е продуктивно, се отхранват до търговски размер, след което се продават. Тя не е топлолюбив тип, само че стартира да се среща все по-често в диво положение и да прави колонии ", уточни ученият от Института по океанология.
Има обява на проф. доктор Пламен Митов, че такива микроколонии се срещат по нашето крайбрежие. Той в детайли разказва къде са следени те. Но това не е естествено разширение на ареала на този тип. Той е привнесен, намерил е удобни условия и стартира да се възпроизвежда.
По сходен метод у нас идва и рапанът. Разликата е, че той е импортиран несъзнателно с корабите.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ