Изминал некратък път като преподавател и скулптор, Христо Харалампиев стига

Изминал некратък път като учител и ваятел, Христо Харалампиев стига до извода, че всяко теоретично определение " на изминатия път е ненужно или по-точно бледнее пред чистата страст и откровената обич към хубостта на рисунката и пластичната форма ". И в годината на своя 70-годишен празник с изложбата в изложба " Българи "   той потвърждава това свое верую посредством пластики, барелефи и серия тушови рисунки на женски торсове, написа проф. Аксиния Джурова, куратор на изложбата. Тази последна серия особено ме връща към размислите, към това какво е рисунката, нахвърляни във връзка една негова предходна галерия. "...Линията и формите в рисунките показват всичко. Тя, рисунката, е и другар, и зложелател на художника... Тя е и паниката от белия лист, преди да го трансформира в светлина и плът или по-точно в себе си. Тя е и твоето същинско, живо наличие и в този смисъл тя е и свободата, и безразсъдството на всеки, който я владее. Тя е и неговата психика - сурова и нежна, дръзка и мощна, еротична и трагична. "
И този път Христо Харалампиев демонстрира, както преди повече от четири десетилетия, че рисунката е посвещение и художникът отвън нея не съществува. Тя е отдаденост, знак на персоналното прекарване сега, в който нанасяш първите линии върху листа.
Но сходна галерия, самобитна рaвносметка на миналия път на Христо Харалампиев, не можеше да мине и без пластики и барелефи. Ниският релеф е този, в който си дават среща умеенето на скулптора с рисунката. Това е жанрът, който можеш да правиш, откакто си минал избрани стадии в развиването си, въпреки че в барелефа Христо Харалампиев още при започване на креативния си път несъмнено си извоюва предпочитано място. Той бе този, който вкара и утвърди у нас, наедно с Георги Чапкънов, пластичните благоприятни условия на ниския релеф, равноправно с останалите жанрове в изкуството, показва още проф. Аксиния Джурова.