Музеят в Панагюрище показва за първи път златни и сребърни пафти в „Двореца” в Балчик
Изложбата „ Златарството в Панагюрско – обичаи и развиване “ на Историческия музей в Панагюрище демонстрира за първи път пред аудитория златни и сребърни артефакти – съществени пафти, в Каменната зала на културния център „ Двореца “ в Балчик.
Пафтите не са реставрирани, а единствено почистени. Експозицията в 10 витрини демонстрира 84 ювелирно направени златни и сребърни артефакта, като експертите от музея акцентират, че всичко се е предписание на ръка, в това число съчетаване на злато и сребро, злато със седеф.
Витрините са придружени от постери които съдържат и информация за самите предмети и за активността на музея.
„ Държавният културен институт за четвърта поредна година е хазаин на изложения от от Историческия музей в Панагюрище. Изложени са неповторими реликви от историческото ни завещание – пафти, направени от сребро и злато и позлата от 15-и до 19-и век. Правим тази галерия и в чест на 80-ата годишнина на музея в Панагюрище “, сподели при откриването шефът на културния център „ Двореца “ Жени Михайлова.
„ Изложбата показва достиженията на Панагюрскта златна школа. В региона на Панагюрище обработката на благородни метали и техните сплави е с антични обичаи, водещи началото си още от тракийското изкуство, минали през школите на средновековната българска просвета и достигнали своите върхове във възрожденските златарски центрове “, сподели още тя.
„ Панагюрище е място с антична традиция в златарството ”, сподели шефът на музея доцент доктор Атанас Шопов.
„ Панагюрското златно богатство не е изолирано събитие в нашия край. Преди него, през 1903 година, на 200 метра по въздух, е намерено сребърно богатство с над 118 артефакта. През вековете традициите са със мъртвило, само че не стопират. Златарството продължава да се развива и има същински взрив през втората половина на 18-и век, 19-и век и първото десетилетие на 20-и век.
В музея се съхраняват регистри, в които се приказва, че в Панагюрище е имало 31 филистерски /търговски/ сдружения с 561 дюкяна, от които 23 златарници, които наследяват и развиват традицията “, сподели още той.
„ Това, че пафтите доминират в изложбата не е инцидентно ”, сподели Ирина Ботева, основен организатор в музея. ”Носията в този край през XVIII и XIX век е доста строга, не е обилна и се отличава от тази в други български етнографски области. В същото време е представяла посредством декорацията благосъстоянието на брачна половинка на дамата. Точно пафтите са били детайлите с такова наличие - знак на авторитет и благосъстояние. Има и бронзови пафти, съгласно благосъстоянието на фамилията ”, добави експертът. Пафтите са изпълнявали и ролята на амулети и са предпазвали от зли сили. „ Затова българката е по този начин богато украсена ”, сподели още Ботева.
Показана е и пафта, на която под стъкленото камъче в средата, въпреки и мъчно, може да се види дребна икона, други наподобяват доста огромни, само че са тънки и не тежат.
Уредникът Петя Маноилова уточни, че панагюрските златари са употребявали характерни техники на работа, само че най-характерен е филигранът, един от най-трудните способи за декориране. Материалът, с който се работи в тази техника, са изтеглени телени влакна и зърна, с които се основават след това накитите.
Колекцията пафти е подаяние на музея. Изложбата ще гостува в „ Двореца “ до 31 октомври 2023 година Има предложения за гостуването на изложбата от музеи в други градове. Доц. Шопов заяви, че през ноември за честванията на юбилея на Историческия музей в Панагюрище в него дойде истинското Панагюрско златно богатство.
Пафтите не са реставрирани, а единствено почистени. Експозицията в 10 витрини демонстрира 84 ювелирно направени златни и сребърни артефакта, като експертите от музея акцентират, че всичко се е предписание на ръка, в това число съчетаване на злато и сребро, злато със седеф.
Витрините са придружени от постери които съдържат и информация за самите предмети и за активността на музея.
„ Държавният културен институт за четвърта поредна година е хазаин на изложения от от Историческия музей в Панагюрище. Изложени са неповторими реликви от историческото ни завещание – пафти, направени от сребро и злато и позлата от 15-и до 19-и век. Правим тази галерия и в чест на 80-ата годишнина на музея в Панагюрище “, сподели при откриването шефът на културния център „ Двореца “ Жени Михайлова.
„ Изложбата показва достиженията на Панагюрскта златна школа. В региона на Панагюрище обработката на благородни метали и техните сплави е с антични обичаи, водещи началото си още от тракийското изкуство, минали през школите на средновековната българска просвета и достигнали своите върхове във възрожденските златарски центрове “, сподели още тя.
„ Панагюрище е място с антична традиция в златарството ”, сподели шефът на музея доцент доктор Атанас Шопов.
„ Панагюрското златно богатство не е изолирано събитие в нашия край. Преди него, през 1903 година, на 200 метра по въздух, е намерено сребърно богатство с над 118 артефакта. През вековете традициите са със мъртвило, само че не стопират. Златарството продължава да се развива и има същински взрив през втората половина на 18-и век, 19-и век и първото десетилетие на 20-и век.
В музея се съхраняват регистри, в които се приказва, че в Панагюрище е имало 31 филистерски /търговски/ сдружения с 561 дюкяна, от които 23 златарници, които наследяват и развиват традицията “, сподели още той.
„ Това, че пафтите доминират в изложбата не е инцидентно ”, сподели Ирина Ботева, основен организатор в музея. ”Носията в този край през XVIII и XIX век е доста строга, не е обилна и се отличава от тази в други български етнографски области. В същото време е представяла посредством декорацията благосъстоянието на брачна половинка на дамата. Точно пафтите са били детайлите с такова наличие - знак на авторитет и благосъстояние. Има и бронзови пафти, съгласно благосъстоянието на фамилията ”, добави експертът. Пафтите са изпълнявали и ролята на амулети и са предпазвали от зли сили. „ Затова българката е по този начин богато украсена ”, сподели още Ботева.
Показана е и пафта, на която под стъкленото камъче в средата, въпреки и мъчно, може да се види дребна икона, други наподобяват доста огромни, само че са тънки и не тежат.
Уредникът Петя Маноилова уточни, че панагюрските златари са употребявали характерни техники на работа, само че най-характерен е филигранът, един от най-трудните способи за декориране. Материалът, с който се работи в тази техника, са изтеглени телени влакна и зърна, с които се основават след това накитите.
Колекцията пафти е подаяние на музея. Изложбата ще гостува в „ Двореца “ до 31 октомври 2023 година Има предложения за гостуването на изложбата от музеи в други градове. Доц. Шопов заяви, че през ноември за честванията на юбилея на Историческия музей в Панагюрище в него дойде истинското Панагюрско златно богатство.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ