Излезе книгата на Антон Гицов „България и светът. Вчера и днес“
Излезе книгата на Антон Гицов „ България и светът. Вчера и през днешния ден “. Представянето на изданието ще е на 6 април 2023 година от 18,30 ч, в Клуб „ Журналист “, на ул.„ Граф Игнатиев “ 4.
Ето фрагмент от нея:
БЪЛГАРИЯ „ ВЧЕРА ” И „ ДНЕС ”
Когато започнахме да обсъждаме с издателят Любен Козарев обявата на тази книга, той подмятна концепцията да включа в нея и тематиката за това къде стои България в днешния свят, какво си измененията през днешния ден по съпоставяне с " през вчерашния ден ", с времето преди демократичните промени след 1989 година Приех с съмнение това като реших, че за нас българите е значимо не просто да съпоставим сегашното с неотдавнашното минало, само че сравнението да е в доста по- далечна историческа вероятност. Защото с цел да оценим обективно сегашното би трябвало да отидем по- надалече в предишното, още от времето, когато са се наливали основите на българската страна и са протичали процеси, които са предопределили нейното политическо, икономическо и обществено развиване. Нашето настояще, нашето “днес ”е резултат от предишното, освен от това на социалистическия опит след 1944 г. само че и от събитията още от Освобождението.
След основаването си през 681г., време, когато не са съществували като независими такива страни като Англия, Германия, Франция, Италия и други, страната ни стои устойчиво на европейския континент.
Придобиваме християнството при княз Борис I и стигаме до така наречен Златен век при Симеон Велики, когато който мощно развиване бележат църковното и просветителското дело.
Покоряването на България от Османската империя в края на ХIV в. поставя завършек на очертаващите се вероятности България да се развие и да процъфтява като една от най-развитите страни на европейския континент. Петвековното господство с детайли на иго стопира икономическия, религиозния и културния прогрес на българския народ, интервал, през който Западна Европа се индустриализира, построява държавност учредена на закони, процъфтят образованието и културата, утвърждават се обичаи, прогрес, дал им голямо преимущество по отношение на България и прилежащите ѝ страни, които също са били под османско господство.
И въпреки всичко
И въпреки всичко, пред последното столетие на османското господство, употребявайки въпреки и лимитираните благоприятни условия, които им дават управляващите в Цариград, запазили своя език, обичай, религиозни и културни обичаи, българите залагат на образованието и трудолюбието си и съумяват да осъществят произвеждане, учредено основно на селскостопански първични материали и да развият дейна комерсиална активност в границите на Османската империя, а и отвън нея. Когато идва освобождението, в страната към този момент са положени основите за независимо икономическо развиване.
Ето какво написа американският сътрудник на британският „ Дейли Нюз ” Макгахан, след потушаването на Априлското въстание и визитата му в България в края на 1876 година: „ Аз мисля, че хората в Англия и въобще в Европа имат много неправилна визия за българите. Винаги чувах да се приказва за тях като за елементарни диваци, които не били по-цивилизовани от американските индианци. Трябва да си призная, че самият аз, и то не доста от дълго време, не бях надалеч от поддържане на същото мнение. Аз бях изумен и имам вяра, че множеството от моите читатели ще се учудят, когато научих, че съвсем няма българско село без учебно заведение. Тези учебни заведения там, където не са изгорени от турците, са в цъфтящо положение. Те се устоят чрез непринуден налог, с който българите се самооблагат освен без да бъдат принудени от държавното управление, само че и на инат на всички пречки, създавани от корумпираните турски управляващи. Образованието, което се дава в тях, е гратис и всички – небогати и богати – се ползуват от него. Няма българско дете, което да не знае да чете и написа. И най-после процентът на грамотните в България е огромен толкоз, колкото в Англия и Франция. ”
За българските села той написа следното: „ Бях изключително доста изумен да установя, че множеството от тези села са в действителност добре издигнати градове, със здрави каменни къщи, че в доста от тях живееха относително забележителен брой хора, които бяха достигнали равнището на всички улеснения, и че някои от тези села могат да служат за образец на доста британски и френски села. Истината е, че българите са в реалност работливи, упорити в работата, почтени, образовани ”.
Картината, която рисува Макгахан, е за един народ, който малко преди освобождението си, е съумял да доближи равнище, което да му даде благоприятни условия да построи своя сполучлива държавност, откакто се отърве от османските окови.
Мнението на Макгахан удостоверява и британският инженер Хенри Баркли, началник на градежа на откритата през октомври 1976 година първа железопътна линия по българските земи сред Русе и Варна. Баркли е прекарал години в България, посещавал е доста градове и е живял български села, което му дало опция да опознае навиците и характера на българите. Ето какво написа той в книгата се „ Между Дунав и Черно море ” за пребиваването си в България: „ Българите са работливи, доста изпълнителни и интелигентни, аз ги избрах пред всички останали... Те са допустимо най-умерените хора, и въпреки и да прекарах месеци в български домове, аз в никакъв случай не чух фамилна препирня. Като раса и мъжете и дамите са добре отгледани и добре изглеждащи. Само в случай че бъде дадена цялостна сигурност на личността и собствеността, аз имам вяра, че България би била една от най-проспериращите страни в Европа ”.
Константин Иречек, обитавал доста години в България директно след Освобождението, макар сериозното му отношение към службогонството и ниското равнище на българските депутати (които идвали на работа с галоши, които събували и оставяли отвън) в своя труд „ Пътуване из България ” от 1888 година прави извода, че българите са един кадърен народ с огромно бъдеще.
А през 1982 година, седем години след Съединението, италианецът Джузепе Менарини в книгата си „ България и бъдещето на славяните ” отбелязва: „ Независимо от буйните партии в един млад и свободен парламент, съвсем изцяло некомпетентен в политическия живот и от горната страна на всичко повлиян от съветските измами, българското държавно управление – и то без да се лишава от каквито и да е нововъведения и промени – единствено за шест години откри метод да натрупа чисти спестявания от близо 40 милиона!… Следователно не е изненадващо, че с сходно държавно управление образованието и търговията в България се оживиха и че народът – който усещаше, че живее собствен живот – разви доста дейна активност, каквато е присъща за новите общества ”.
Това са наблюдения и изводи на интелигентни хора от най-развитите по това време страни в Европа. Били са уверени, че, че България е имала капацитет и е можела, както Хенри Бъркли предсказва, да стане една от най-проспериращите страни в Европа.
Но това не е станало. Нито през целия ХХ в., нито до ден сегашен.
Вероятно има доста аргументи за това. България като държавност е почнала безусловно от нула. Когато Константин Иречек идва през 1879 година от Прага в София и е назначен за основен секретар на Министерството на просвещението, той се сблъсква с сложна за поверие картина, която разказва по този начин: “Всички министерства са в огромна дървена къща (покрита с плочи). Министерството на просвещението, цялото в една стая ”. В страната няма развита пътна мрежа, занапред стартират да се развиват пощата и телеграфите, липсват инженерни фрагменти, нужни за развиване на индустрията и строителството, такива се внасят извън.
Това са значими справедливи трудности пред младата страна. Но върху бъдещото сполучливо развиване на страната уверено въздействие, както положително, по този начин и в някои връзки извънредно отрицателно оказва неизбежният път на капиталистическо развиване, който поема България. В това отношение в западните страни има построена процедура, опит и одобрено законодателство, до момента в който в България капиталистическият опит стартира от начало, нещо, което ще се повтори в у нас към 110 година по-късно след 1989 година със същите последици. Създават се благоприятни условия за бързо замогване, изключително за властоимащите. В България, отбелязва Иречек, има три групи хора, някогашни, сегашни и бъдещи министри. В икономиката стартира да работи в цялостна мощ законът за принадената стойност, дефиниран от Карл Маркс в неговият труд „ Капиталът ”. В България този закон работи, като притежателите на предприятия усилват облагата си посредством удължение на работния ден, редуциране на служащи и ниско възнаграждение на труда, осигуряващо нежелано мизерно битие на служащите. Засилена употреба и обедняване има и по българските села от страна на едри притежатели на земя. Страната е ръководена от монарси, които имат еднолична власт, не е било допустимо да се построи един обществено обективен строй, учреден на общественост сред хората, за което е мечтаел Ботев, не е сбъднат идеалът на Левски за „ чиста и свята република ”, при която би имало същинско демократично ръководство от народа и в интерес на народа. Капиталистическите връзки в стопанската система неизбежно разслояват обществото, подриват неговите морални полезности.
Всичко това не е убегнало от очите на надарени български създатели, намерило е отражение в платната на български художници и в творбите на български писатели и поети.
През 1895 година Алеко Константинов разгласява своята книга „ Бай Ганьо ”, сатирична творба, в която разказва грубоватия и малокултурен, само че хитроумен нов вид представител на българското общество, устремил са към обогатяване, употребявайки всевъзможни средства, и най-много опциите, които дава властта. „ Търговийка, предприятийца, процеси имам в съдилищата – не може. Не си ли с тях – спукана ти е работата! Па и мене нали ми се желае – я народен представител да ме изберат, я кмет. Келепир има в тия работи. Хората пара натрупаха, ти знаеш ли? ” - споделя Бай Ганьо. Алеко ни разкрива по какъв начин още по това време разложително въздействие върху обществото оказва стремежът към обогатяване по пътя на подкупничество и корупция. „ Ти господине – споделя Бай Ганьо – тури ме в която щеш околия и ми кажи който щеш да ти избера. Едно магаре тури за претендент, и магарето ще ти избера, майка му остаряла ”.
Безскрупулният и стремящ се към властта вид от рода на „ Бай Ганьо ” еволюира в пиесата на Ст. Л. Костов „ Големанов ”, в която той се стреми към най-високите етажи на властта, желае да стане министър, притегля го властта и опциите за обогатяване, което носи този пост. „ Да, през днешния ден Търговията, а довечера Земеделието и отсега нататък все това министерство. Въпрос на композиция. Човек би трябвало да е подготвен за всяко министерство ” – споделя той. Но за разлика от Бай Ганьо, притегля го и самата власт като такава и ситуацията в обществото, което тя обезпечава. „ Хубаво е да си министър, демон да го вземе! Власт... Чест... Слава! ”. Той се бори за министерския пост със себеподобни, такива са хората, който ръководят или ще ръководят България и от тях не може да се чака да допринесат за разцвета ѝ.
И въпреки всичко младата ни страна върви решително напред, като до края на ХIХ в. България става най-динамично разрастващата се страна на Балканите. В първите години на ХХ в. обаче обществото в България не е по този начин хомогенно, както преди Освобождението. И в индустрията, и в селското стопанство се вижда разслоение, оформя се капиталистически пласт, и каста на обедняващи служащи и селяни.
През 1911 година писателят Елин Пелин разгласява повестта си „ Гераците ”. В него той разказва обществената промяна, която капиталистическите връзки предизвикват в българското село. Патриархалният темперамент на рода на Йордан Герака, основаващ се на колективизъм и взаимност, е необратимо опустошен от властта на парите, синовете му са обзети от блян към обогатяване. Павел, пристигнал от града на село да желае пари от татко си. Божан, най-големият наследник, лаком за пари и земя, ограбва татко си, купува парцели и става наедрял земеделец, за който работят други. Третият наследник Петър отсича свещеният бор в двора на Гераците и също продава парцели, само че се пропива. В българското село водеща е собствеността, едни забогатяват други обедняват. „ Всеки зяпнал като ламя и прибира, мъкне, крие, като че ще векува на земята… А що им пречи да си живеят приятелски, да си оказват помощ, да се обичат ” – горчиво се оплаква остарелият Герак. Жената на Павел Елка, инфектирана от него с венерическа болест и изоставена, умира и след гибелта на Герака ги чака беднотия. Съдбата на деца като тези на Елка е дала мотив на Елин Пелин да напише повестта си „ Гераците ”. Той споделя, по какъв начин един път е срещнал един селяндур, който водел „ едно малко дете… облечено, свито в едно окъсано палтенце ” да му търси някаква работа в София. Сигурно разчувствалият се български публицист си е спомнил разказът на Чехов „ Ванка ” от 1886 година, разказващ сходен случай на 9-годишно селско момче, изпратено в града да чиракува, което пуснало в пощата писмо до дядо си, единствено с надпис „ До дядо ”, без да сложи адрес, в което детето споделя по какъв начин работи от заран до вечер, гладува и го малтретират и написа: «Скъпи дядо, направи благосклонност на Бога, заведи ме от тук, на село... Покланям се на краката ти и постоянно ще се апелирам на Бога, отведи ме отсам... ”
Тези деца от село, както и бедните гладни градски деца, дават мотив и на българския стихотворец Христо Смирненски през 1922 година да напише стихотворението си от 1922 година „ Братчетата на Гаврош ”.
Гаврош, основен воин наред с Козета и Жан Валжан в романа от 1862 година на Виктор Юго „ Клетниците ” е хлапе, растящо в беднотия и живеещо множеството време на улиците. Действието се развива през 1832 година във Франция, където по това време доминира капитализъм, който облагодетелствува олигархическите кръгове – индустриалната и финансовата аристокрация, банкерите, огромните борсови магнати, нейните представители тънат в лукс, до момента в който ситуацията на масите става нетърпимо, в мините работният ден доближава 18 часа, необятно се експлоатира женски и детски труд, порастват налозите, притежатели на земя я раздават на бедните селяни против заробващ висок наем. Социалното напрежение пораства и служащи, студенти и живеещи в мизерия французи излизат на протест против краля Луи Филип и неговото държавно управление и построяват барикади по улиците, където Гаврош намира гибелта си. Подобно тежко състояние на бедните и неоправданите в Англия е разказано и в романа на Чарлз Дикенс от1836 година „ Оливер Туист ”, в който се споделя за суровата и нерадостна орис на дребното момче Оливър, дете на улицата като героят на Виктор Юго, Гаврош.
Българските братчетата на Гаврош са едвам преживяващите в градовете на тогавашна България дрипави, недохранени и лишени от заслон деца. Стихотворението на Смирненски разкрива общественото неравноправие в една изоставаща в развиването си страна, където се оформят съсловия – на богатите и експлоататорите и на бедните и експлоатираните. Социално неравноправие и класовото разслоение на обществото по времето на Смирненски е сходно на това във Франция разказано в „ Клетниците ” и това в Англия, разказано в „ Оливър Туист “.
Политическите, икономическите и обществените проблеми, с които с сблъсква България, евентуално биха били доста смекчени, в случай че се беше осъществил идеала на Левски за република, която би дала на страната демократично ръководство и народовластие – една неосъществима мечка в онази ера, когато в Европа господстват монархии. Или в случай че най-малко натрапеният ни цар Фердинанд беше с лимитирани компетенции, както са били орязани от дълго време пълномощията на монарсите във Франция и Англия. Себелюбивият монарх с грандоманска фикс идея ръководи еднолично и неразумно, вкарва България в Балканските и Първата международна война, които разоряват страната, обременена от тежки репарации и изгубила територии. Пътят към стопански прогрес е прекършен, в градовете и селата царува недостиг, само че са забогатели доставчиците на първични материали, материали и уреди за потребностите на войната. Расте общественото напрежение, налице е хранителна почва за появяването и изявата на леви партии и на набиращата мощност земеделска партия. На 24 септември 1918 година избухва Войнишкото въстание (наричано още Владайско), което е потушено.
На 3 октомври 1918 година цар Фердинанд абдикира и на престола се възкачва неговият наследник Борис. След подписването на Ньойския контракт 27 ноември 1919 година на власт идва държавното управление на Български земеделски народен съюз с министър председател Александър Стамболийски, по време на ръководството на което са гласувани над 100 закона, които целят налагането на народовластие и икономическа народна власт. Правителството подхваща радикални промени, основно за облекчение на положението на селските маси. Правителството основава Консорциум, който да лимитира търговията на частния капитал със зърнени храни и аграрни творби и да построи хранилища за храни, откъдето общините могат да купуват артикули на цени налични за популацията, по-специално за инвалидите и бедните. (Консорциумът обаче анулиран от контролната комисия на Антантата, която се афишира в отбрана на частната инициатива). Приет е Закон за трудовата поземлена благосъстоятелност, според който на едно семейство се позволява прилагане на работна земя до 300 дка, а на притежател, който не оползотворява директно земята си, се резервират 40 дка, в случай че е самичък, и до 100 дка – в случай че има семейство. Земите над посочените размери се отчуждават и се употребяват за оземляване на първо място на безимотните и малоимотните селяни. Стамболийски вкарва още прогресивно-подоходен налог, Приет е закон за трудова тегоба, според който всички младежи над 20 и девойки над 16 година би трябвало да поставят публичен труд. Извършва се и просветителна промяна, наложителното обучение е увеличено с 3 години, като включва и прогимназиалното. Правителството подкрепя основаването на библиотеки по селата.
Аграрната промяна визира ползите най-вече на едрите земевладелци. Едновременно с провеждането на аграрната промяна е подхванато и отчуждаване на част от едрата градска благосъстоятелност за потребностите на държавните институции. Капиталът в лицето на градската и селската буржоазия посреща на нож тези промени. Цар Борис III, едноличен монарх като татко си, е обезпокоен, че пълномощията и властта му може да бъдат лимитирани от антимонархически настроения аграрни министър-председател, заговорничи против него с висши офицери от армията и държавното управление на земеделците е свалено с боен прелом от 9 юни 1923 година В отговор избухва Юнското въстание, което бързо е смазано. То не е подкрепено от Комунистическата партия, която резервира неутралитет. През същата година избухва и така наречен Септемврийско въстание проведено от Българска комунистическа партия и според инструкция на Коминтерна. Бунтовете са потушени и на власт идва държавното управление на проф. Александър Цанков, което се разправя безмилостно с уредниците им и с лявата интелигенция, най-изявените представители на която са избити без съд и присъда.
През 1931 година в изискванията на остра икономическа рецесия след избори на власт идва държавното управление на Народния блок, формирано от коалиция от пет партии, измежду които Демократическата партия има преобладаващо въздействие. Управлението на Народния блок обаче се характеризира с боричкалия за власт и пазарлъци за министерски постове и с корупция, то не прокарва нито един законодателен акт за решение на стопанските и обществените проблеми. Общественото неодобрение пораства и на 19 май 1934 година е осъществен боен прелом от политическия кръг „ Звено ” и Военния съюз и на власт идва държавното управление на „ Звено ” с министър-председател Кимон Георгиев. Всички политически партии са неразрешени, властта на Цар Борис III е мощно лимитирана, военните унищожават структурите и активността на Вътрешна македонска революционна организация, която се е трансформирала „ в страна в страната ” и организират някои радикални промени, които се посрещат добре от популацията. Приета е Наредба-закон за облекчение на длъжниците и укрепване на заема от 7 август 1934 година, за разрешаване на казуса със отговорностите на популацията. Друга Наредба-закон за изменение на бюджета на страната за 1934/1935 година цели стабилизирането на държавните финанси.
Тютюневият бранш е в изключително тежко положение, има огромни количества залежал неизкупен тютюн, което се отразява на приходите и общественото състояние на селскостопанските производители и държавното управление подписва компенсационни покупко-продажби с Германия, Австрия, Унгария и Чехословакия за изкупуване на тютюна от пет поредни реколти против български индустриални артикули. Установен е надзор върху външната търговия. Приетата Наредбата-закон за изменение и допълнение на закона за трудовите аграрни стопанства, който има за цел решение на казуса с оземляването на селяните и бежанците. Предвиждат се и значими промени във връзка с индустрията. Създаден е Индустриален съвет при Министерството на националното стопанство, който управлява откриването на нови предприятия в браншовете, в които е преценено, че има пренасищане. Банкови валутни заеми за рационализация на производството единствено с утвърждение на министерството. Изготвен е и Петгодишен проект за усъвършенстване на промишлеността, съдържащ мероприятия, които да бъдат осъществени в бъдеще. В региона на външната политика на 3 юли 1934 година България открива дипломатически връзки със Съюз на съветските социалистически републики.
Държавното ръководство в България при липса на парламентарна народна власт от наложено посредством боен прелом държавно управление се оказва по-способно от ръководството на „ Народния блок ” за излизане на България от икономическата рецесия и за реализиране на прогрес в индустриалното и развиване и решаването на някои обществени проблеми. Твърде допустимо е при по-дълъг живот на това ръководство страната да беше претърпяла значими позитивни трансформации. Но държавното управление на Кимон Георгиев не е имало подобен късмет, ръководството му е посрещнато враждебно от всички политически сили, то е управлявало единствено осем месеца. Зад него не стои партия, или всеобщо придвижване, което да го поддържа. През януари 1935 година, благодарение на правилни офицери от Военния съюз царят съумява да смъкна от власт Кимон Георгиев, да изолира „ Звено ” и последователно да откри еднолична власт. След парламентарните избори през март 1938 година България се ръководи от държавни управления, утвърдени от Борис III, и в България се установява властнически монархически режим, който в изискванията на липса на каквато и да е народна власт се оказва спирачка за реформирането на публичния строй в посока на стопански прогрес и решение на обществените проблеми. Всичко това ускорява ролята и въздействието на левите сили, и най-много на Българската работническа партия (комунисти) и стремежът за определяне на нов строй, премахващ употребата и осигуряващ заслужено систематизиране на материалните богатства. След несполучливия опит за промени на държавното управление на Кимон Георгиев през 1935 година богатите не престават да богатеят, а бедните да обедняват и тежкото състояние на трудовия човек в края на 30-те и началото на 40-те години е описано от поета Никола Вапцаров в стихотворението „ Не бойте се деца “:
Работиме доста,
работим от заран до здрач.
Но хляба е малко.
Но хляба не стига, деца
На 1 март 1941 година във Виена министър-председателят Богдан Филов подписва присъединението на България към военно- политическия съюз сред Германия, Италия и Япония, прочут като Тристранен пакт. България влиза във Втората международна война. Страната ни е подложена на тежки англо-американски бомбардировки, а в резултата на клиринговата конвенция сред Германия и България от 1941 година съгласно академичното издание История на към септември 1944 год. Германия натрупва отговорности към България за „ колосалната сума от над 38 милиарда лева (само по клиринга са над 26 милиарда лева.), от които към частни български лица 2 милиарда лева ”- в никакъв случай неизплатени отговорности, шзпразнли българската хазна. Съгласно решенията на Парижкия кротичък контракт от 1947 година България е задлжена да изплати репрации на Гърця и Югославия.
След края на войната, икономическото състояние на страната е извънредно тежко, въведена е купонна система.
Предсказанието и благопожеланието на британския инженер Хенри Баркли, че България може да стане една от най-проспериращите страни в Европа не се сбъдва. Тръгнала е добре след Освобождението, само че не е съумяла да откри дългогодишен либерален парламентарен режим, който да ѝ обезпечи обикновено, без разтърсвания развиване, и държавни управления, способни да взимат самостоятелни решения в полза на нацията, да тушират с промени общественото напрежение и да не въвлекат България в опустошителни войни, довели до национални произшествия. Това и не е било допустимо при наложената ѝ монархистка власт.
Изборът на България да се причисли във Втората международна война на страната на нацистка Германия става причина за това Сталин и Чърчил да се договорят България да остане в областта на въздействие на Съветския съюз (но не и Гърция, руските войски навлизат в България, само че стопират до границата на южната ни съседка). Това и репресивният неонацистки режим, безмилостно преследващ опозицията, най-много в лицето на комунистическата партия, поставят основите след войната на нов публично политически строй под управлението на Комунистическата партия.
Парламентарната народна власт е ликвидирана, пазарната стопанска система е заместена с централно планова, задачата е създаване на социализъм и на комунистическо общество в далечно бъдеще. Но социалистическият опит приключва през 1989 година, когато в България е открита парламентарна народна власт и пазарна стопанска система.
Експериментът като опит за създаване на социализъм е несполучлив, само че има някои важни достижения, а последвалият нов буржоазен опит, макар някои свои преимущества, след повече от 30 години също има съществени дефекти.
Свързаната с корупция приватизация води до банкрут на крупни предприятия от индустрията, ликвидирането на трудовите аграрни стопанства (в Чехословакия кооперативите обработващи окрупнени аграрни площи се резервират, единствено се преобразуват в частни) и връщането на земята в действителни граници трансформира България от огромен производител и експортьор на селскостопански артикули във вносител на такива.
И поражда въпросът, какъв ще бъде изводът, в случай че се съпоставят триумфите и неуспехите на тези два опита - единият условно е наименуван „ социализъм “ и другият – „ демокрацията “. Този въпрос е спорен и обект на разбори на политолози и социолози, на историци и журналисти. Мненията са разнообразни, постоянно изразяващи политическа пристрастност, затова следва да се оставят обстоятелствата да приказват.
Какво донесе социализмът на България?
- Едно от значимите достижения на социализма в България е построяването на развита тежка, лека, химическа и фармацевтична индустрия, металургия и корабостроене, на фабрики за полупроводници и изчислителна техника През 1945 година в България има десетина предприятия и 50 работилници с общо 4000 работещи и не повече от 200 инженери. През 1989 година към този момент работят 730 завода с 430 хиляди работещи и 35 000 инженери. Български компании и експерти вземат участие в построяването на крупни инфраструктурни планове в разрастващи се страни. Към 1990 година по енергийни мощности България доближава Белгия и Австрия и изпреварва Дания, Португалия и Гърция. В региона на електрокарите България е сред водещите компании в света. В производството на електротелфери страната ни е измежду петицата международни производители. В изкуствените текстилни нишки изпреварваме Франция, Италия, Белгия, Испания, Канада. Каскада „ Арда ” с размера на трите ѝ язовира 1,15 милиарда куб. м, е една от най-големите в Западна и Средна Европа. В региона на корабостроенето от Освобождението до 1945 година са създадени 86 плавателни съда с обща товароподемност 15 500 тона. От 1945 до 1990 година са създадени 1450 плавателни съда с обща товароподемност 5 милиона тона.
- Брутният вътрешен артикул (БВП) през 1989 година се е нараснал над 25 пъти спрямо 1939 година, а националният приход – над 15 пъти. По Брутният вътрешен продукт на глава от популацията през 1988 година България е заемала 25-то място в света
- Развито селско стопанство и преработвателна индустрия. Хранителните артикули са качествени, тъй като се създават по Български държавен стандарт (БДС). България е огромен експортьор на селскостопански артикули към Европа и необятния руски пазар. Построяват се хиляди язовира, напоява се над 12 млн. декара земя.
- Напълно гратис опазване на здравето и обучение. Нивото на българското приблизително обучение всепризнато, превъзхожда това в доста развити западни страни.
- В България няма безработица, има дефицит на работна ръка, обезщетен с привличане на служащи от Виетнам.
- Много положителни благоприятни условия за отдих. По профсъюзна линия са построени налични и добре уредени почивни станции на черноморския бряг и в планинските курорти. За децата и учениците също са построени лагери в черноморските и планински курорти.
- Прилични размери на пенсиите. Отоплението в градовете е на възможни цени, радиаторите не се изключват зимно време. Има задоволително детски ясли и детски градини за всички деца. Държавата дава в допълнение заплащане за трето дете, популацията доближава близо 9 милиона души. Няма безработица или липса на работна ръка. По улиците няма бездомни, просещи и ровещи по кофите за отпадък. Няма и бездомни улични кучета.
- Преди Втората международна война междинната дълготрайност на живота е към 52 години, през 1989 година тя е 71 години.
- Няма проведена престъпност, няма убийства, отвличания, наркомания и проституция, вратите по селата не се заключват, в градовете апартаментните (битовите) обири са необичайност. Циганите по селата имат работа в кооперативните стопанства, младите роми с главно обучение постъпват в трудовите войски, където се образоват на занаяти.
- В региона на изкуството, културата и спорта има забележителни достижения. България е известна по света със свои популярни оперни реализатори. Най-добрите български филми са основани в интервала до 1989 година Същото се отнася и до творбите на български писатели и поети. България се показва чудесно на международни шампионати и олимпиади, български спортисти са носители на многочислени международни и олимпийски върхове.
На фона на тези достижения обаче би трябвало да се отбележат крупни дефекти.
В страната беше открита тоталитарна, еднопартийна политическа система, с детайли на авторитаризъм, доколкото на процедура ръководителят на партията и на страната Тодор Живков на процедура упражняваше еднолична власт. Липсва независимост на словото, има единствено два национални телевизионни канала и няколко ежедневника, които следват партийната линия.
Достъпът до информация за живота на запад се управлява. Чужди радиостанции, предаващи на български език се заглушават. България има мощно лимитирана независима външна политика, всичко се съгласува с Москва, страната ни е известна като най-верния руски спътник. Пътуването в западни страни е мощно лимитирано и следено посредством издаване на изходни визи.
Централизираната планова стопанска система води до дефицит на артикули и услуги, липсват конкуренция и материални тласъци, които да обуславят производството на разнородни и качествени артикули. Поради това, че вносът с валута на западни артикули е стеснен, западни леки коли, тв приемници, хладилници и електроника са налични единствено в магазини на Кореком против конвертируема валута. Прилага се уравниловка в заплащането на труда. Плаща се по щатни таблици, еднообразно взимат и способният и некадърният, и работливият и мързеливият. Заплатите на висшистите са унизително ниски.
Сериозен проблем е хроничната жилищна рецесия, липсва свободен пазар на жилища, чака се с години за закупуване на апартамент. Строят се еднотипни и грозни панелни блокове.
Но най-големият минус на социализма е, че като публично устройство въз основата на централизирана планова стопанска система и недемократично еднопартийно ръководство, изгражданият „ социализъм “ като преход към „ комунизъм “ беше жертван на неминуем разпад, заради ред аргументи – стопански, политически и конюнктурни.
Какво донесе демокрацията на България?
Най-голямото предимство на демокрацията е, че България стана част от Европа и че в страната беше установена многопартийна система и пазарна стопанска система. Създадоха се условия за развиване на частен бизнес. Стана допустимо да се пътува по света и да се търси работа в страните от Европейския съюз, а за студентите да следват в влиятелни европейски и международни университети.
Българският лев към този момент можеше да се обменя за всякаква валута. Супермаркетите и магазините оферират обилие от български и вносни артикули. Има обилие на заведения за хранене и заведения, предлагащи разнообразно меню. Няма уравниловка в заплащането на труда, можещите и знаещите получават повече. Жилищна рецесия няма, има свободен пазар на жилища.
В доста лечебни заведения има най-модерно вносно здравно съоръжение, български лекари имат опция да специализират във влиятелни лечебни заведения и клиники в света в аптеките се продават медикаменти на одобрени международни фармацевтични компании.
Всичките тези достижения са впечатляващи. Но на техния декор установяването на народна власт в страната беше съпроводена от тежки стопански и обществени проблеми. В страната се наложи буржоазен строй, присъщ за западните страни преди епохи, когато се е осъществявало в началото струпване на капитала. Вместо да се приложи надграждане на икономическата база, построена при социализма, настъпи нейното заличаване посредством недомислена и обвързвана с корупция приватизация.
Крупни промишлени обекти бяха продадени на безценица на непознати компании или на подбрани новоизпечени предприемачи, без професионален опит и желание да ги развиват, а с основна цел да ги източат посредством отнемане на активите и ликвидация на оборудванията.
В своя изчерпателен труд „ През очите на Маркс ”, икономистът Борислав Средков прави заключението, че казусът не е в това, че всичко е било разграбено, а това, че собствеността е минала в ръцете на псевдокапиталисти, които не са готови рационално да ръководят собствеността, тъй че изгодата да е и за стопанската система на страната като цяло, а се интересуват единствено от облагата.
България се е върнала още веднъж в стадия на първичното струпване на капитал и Средков заключава, че постсоциалистическият капитализъм у нас мъчно дори може да бъде избран като актуален капитализъм, той няма нищо общо да вземем за пример с капитализма в такива страни като Германия Дания и други.
В промишлената област бяха премахнати:
- Един от най-големи химически комбинати в България „ Полимери Девня ”, производител на поливинилхлорид (PVC) и на карбид, сода каустик, солна киселина, техническа сол – значими първични материали, нужни за други държавни предприятия.
- един от колосите на българската химическа индустрия „ Видахим ”, в който са работели 8000 души, с годишно произвеждане на над 1 млн. гуми, в това число по технология на италианския производител „ Пирели ”, които се пласират на вътрешния и интернационалния пазар.
- Химическият комбинат „ Химко ”, най-големият производител на карбамид на Балканите с 3000 служащи. Почти цялото създадено количество се е изнасяло
- Старозагорският Азотно-торов цех „ Агробиохим ”, различен гигант на химическата промишленост у нас, изнасял амониева селитра във Франция, Англия, Италия, Северна Африка и Близкия изток, давал самун на три хиляди фамилии.
- Плевенската рафинерията за машинни моторни масла „ Плама ”, в която са работели 2500 души
Източник: epicenter.bg
