Изкуството да водиш гангстерски войни придобива нови измерения. По нареждане

Изкуството да водиш гангстерски войни придобива нови измерения. По разпореждане на Ал Капоне в гараж в Чикаго са убити конкурентни мафиоти с автомат " Томпсън ". По това време това оръжие се е смятало за върхово софтуерно достижение. 

Това не е първият път, в който мафиот употребява Томпсън. Клането на Капоне обаче – убити са седем души – в деня на Свети Валентин е невиждано и шокиращо даже за жителите на Чикаго.

Жертвите са част от бандата на Джордж „ Бъгс “ Моран, която дълго време е пречила на Капоне и неговите интервенции, свързани с контрабанда на спиртни питиета.

Планът е бил следният – да се примамят колкото се може повече хора на Моран в гараж на ул. „ Норт Кларк “ 2122 и да се избият до крайник. Обикновено като стръв се употребява контрабанден алкохол. До ден сегашен обаче не е ясно какво тъкмо е предиздвикало бандата на Моран да влезе в този гараж.

Самият Моран обаче не се появил на въпросното място. Един от съгледвачите на Капоне разпознал неправилно един от мафиотите като Бъгс и хората на Ал атакували гаража. Двама от тях, преоблечени като служители на реда, съумели сполучливо да обезоръжат двама от бандата на Марон. Последните евентуално помислили, че „ пазителите на реда “ имали желанието да ги изнудват. „ Полицаите “ подредили гангстерите до стената по този начин, като че ли щели да бъдат претърсвани. В края на краищата били разстреляни с два автомата „ Томпсън “, заредени с.45 диаметър. В допълнение към тях екзекуторите употребявали и пушки двуцевки.

Колкото и необичайно да звучи, Франк Гусенберг – една от жертвите – е открит жив. Той даже идва в схващане за малко в болничното заведение. Верен на гангстерския код, Гуеснберг умира, без да издаде който и да било. „ Няма да приказвам. Никой не ме простреля “, споделя той преди да издъхне.

Полицията не съумява да арестува никого, защото на мястото на събитието не е имало никакви очевидци. Нямало подозрение обаче, че това е работа на Ал Капоне. Макар и самият Моран да не бил погубен, той изгубил своята власт и след това – и контролът над Норт Сайд.

Що се отнася до автоматите „ Томпсън “, те намират съществено приложение и по време на Втората международна война. Въпреки това ще останат известни в историята като обичаното оръжие на мафиотите.

Какво още се е случило на днешната дата?

Събития

•    1130 година — Инокентий II е провъзгласен за римски папа.
•    1779 година — Джеймс Кук е погубен от туземците на остров Хаваи.
•    1807 година — При пожар на британския транспортен съд " Аякс " умират 300 души.
•    1848 година — Съгласно подписания кротичък контракт Мексико отстъпва Тексас на Съединени американски щати.
•    1876 година — Електроинженерът Илайша Грей и изобретателят Александър Бел по едно и също време подават патент за телефона, с което стартира спор, кой първи е изобретил устройството.
•    1901 година — Крал Едуард VII открива първия си парламент.
•    1912 година — Аризона става 48-ят американски щат.
•    1915 година — При Атентата в Градското казино в София умират четирима души, а осем са ранени.
•    1918 година — Съветският съюз вкарва Григорианския календар (на 1 февруари съгласно Юлианския календар).
•    1921 година — В София е основан Съюза на артистите в България.
•    1922 година — Публикуван е романът Одисей Джеймс Джойс.
•    1937 година — Селскостопанските задруги в България учредяват Общ съюз на българските земеделци.
•    1942 година — Япония стартира Явайската интервенция от Втората международна война.
•    1949 година — Кнесета (израелският парламент) е призован за първи път.
•    1950 година — Съюз на съветските социалистически републики и Китайската национална република подписват 30-годишен контракт в Москва
•    1951 година — Бен Гурион разпуска Народното събрание след провалянето си в Кнесета.
•    1952 година — В столицата на Норвегия — Осло се откриват Зимни олимпийски игри 1952.
•    1967 година — В Мексико сити е подписан " Договорът от Тлателолко " за неразпространение на нуклеарното оръжие в района на Карибско море и Латинска Америка.
•    1989 година — Иранският водач Рухолах Хомейни приканва мюсюлманите по света да убият създателя на Сатанински строфи Салман Рушди.
•    1989 година — В околоземна орбита е изведен първият от 24-те изкуствени спътника на Глобалната система за позициониране.
•    1992 година — Българското консулство в Киев е издигнато в сан посолство.
•    1994 година — Членство на България в НАТО: Президентът Жельо Желев подписва в Брюксел контракта за присъединение на България към самодейността на НАТО Партньорство за мир.
•    1994 година — Осъденият на гибел съветски сериен палач Андрей Чикатило е екзекутиран посредством разстрел.
•    2001 година — Собственикът на националната самолетна компания Балкан Зееви Груп стопира полетите ѝ.
•    2005 година — Бившият министър-председател на Ливан, сегашен милиардер и бизнес магнат Рафик Харири е погубен при бомбен атентат в Бейрут.

Родени

•    1368 година — Сигизмунд Люксембургски, император на Свещената Римска империя († 1437 г.)
•    1404 година — Леон Батиста Алберти, италиански проектант († 1472 г.)
•    1483 година — Захиредин Бабур, индийски държател († 1530 г.)
•    1557 година — Матиас, император на Свещената Римска империя († 1619 г.)
•    1602 година — Франческо Кавали, италиански композитор († 1676 г.)
•    1719 година — Кристофър Шолс, американски откривател († 1890 г.)
•    1813 година — Александър Даргомижски, съветски композитор († 1869 г.)
•    1824 година — Владимир Черкаски, съветски княз († 1878 г.)
•    1840 година — Иван Доспевски, български иконописец († 1889 г.)
•    1847 година — Сава Кършовски, български бунтовник и правист († 1913 г.)
•    1850 година — Кейго Кийоура, министър-председател на Япония († 1942 г.)
•    1855 година — Всеволод Гаршин, съветски публицист († 1888 г.)
•    1869 година — Чарлз Уилсън, шотландски физик, Нобелов лауреат († 1959 г.)
•    1877 година — Едмунд Ландау, немски математик († 1938 г.)
•    1887 година — Александър Оббов, български политик († 1975 г.)
•    1890 година — Тодор Павлов, български мъдрец († 1977 г.)
•    1895 година — Макс Хоркхаймер, мъдрец († 1973 г.)
•    1896 година — Георги Шейтанов, български анархист († 1925 г.)
•    1898 година — Фриц Цвики, американски физик († 1974 г.)
•    1899 година — Раденко Видински, български политик († 1974 г.)
•    1902 година — Александър Абуш, немски публицист († 1982 г.)
•    1910 година — Тинка Краева, българска актриса († 1970 г.)
•    1911 година — Асен Дацев, български физик († 1994 г.)
•    1916 година — Масаки Кобаяши, японски режисьор († 1996 г.)
•    1928 година — Иван Славов, български мъдрец († 2012 г.)
•    1928 година — Йоаким Хербут, скопски католически свещеник († 2005 г.)
•    1928 година — Трифон Джонев, български артист
•    1929 година — Александър Христов, български публицист († 2005 г.)
•    1930 година — Георги Анастасов, български художник
•    1932 година — Александер Клуге, немски публицист
•    1940 година — Иван Тенев, български политик
•    1943 година — Янко Миладинов, български композитор
•    1944 година — Алън Паркър, английски режисьор
•    1944 година — Рони Петерсон, шведски водач от Формула 1 († 1978 г.)
•    1945 година — Ханс Адам II, княз на Лихтенщайн
•    1950 година — Любомир Халачев, български артист
•    1951 година — Георги Жеков, български футболист
•    1951 година — Кевин Кийгън, британски треньор
•    1953 година — Ханс Кранкъл, австрийски футболист
•    1959 година — Рене Флеминг, американска певица
•    1960 година — Свами Ниранджанананда, индийски гуру
•    1963 година — Мохниш Бел, индийски артист
•    1967 година — Мануела Малеева, българска тенисистка
•    1967 година — Стелиос Хаджи-Йоану, английски бизнесмен
•    1968 година — Скот Шарп, американски авто водач
•    1968 година — Славчо Атанасов, български политик
•    1968 година — Стефан Ботев, български щангист
•    1970 година — Наталия Симеонова, телевизионна водеща
•    1985 година — Филип Сендерос, швейцарски футболист
•    1986 година — Тифани Торнтън, американска певица

Починали

•    869 година — Константин-Кирил Философ, един от основателите на славянската писменост (* ок. 827)
•    1400 година — Ричард II, крал на Англия (* 1367 г.)
•    1713 година — Лудвиг Крафт декор Насау-Саарбрюкен, немски граф (* 1663 г.)
•    1779 година — Джеймс Кук, английски мореплавател, откривател и картограф (* 1728 г.)
•    1916 година — Михалаки Георгиев, български белетрист (* 1854 г.)
•    1916 година — Петко Тодоров, български публицист (* 1879 г.)
•    1943 година — Давид Хилберт, немски математик (* 1862 г.)
•    1944 година — Гено Киров, български трагичен артист (* 1866 г.)
•    1944 година — Янко Янев, български стихотворец, есеист и мъдрец (* 1900 г.)
•    1953 година — Николай Вранчев, български публицист и преводач
•    1969 година — Никола Балабанов, български трагичен артист (* 1898 г.)
•    1975 година — П. Г. Удхаус, британски публицист (* 1881 г.)
•    1976 година — Жана Гендова, българска актриса († 1899 г.)
•    1987 година — Дмитрий Кабалевски, съветски композитор (* 1904 г.)
•    1994 година — Андрей Чикатило, съветски сериен палач (* 1936 г.)
•    2000 година — Кръстьо Горанов, български мъдрец — болшевик
•    2001 година — Ричард Леймън, американски публицист (* 2001 г.)
•    2002 година — Лев Феоктистов, съветски атомен физик
•    2003 година — Доли, първият клониран бозайник (* 1996 г.)
•    2005 година — Рафик Харири, министър-председател на Ливан (* 1944 г.)
•    2012 година — Александър Авджиев, български ефирен водещ (* 1958 г.)
•    2013 година — Роналд Дуоркин, американски мъдрец (* 1931 г.)

Празници

•    Трифон Зарезан (по нов стил)
•    Ден на българския археолог
•    Българска православна черква - св. Кирил Славянобългарски
•    Свети Валентин — католически празник

 

obekti.bg