Листа на 23 млн. години разкриват как ще се промени климатът на Земята
Изключително добре непокътнати листа от гора на 23-милионна години разкриват пред учените по какъв начин растителните типове на Земята могат да реагират на повишаващите се равнища на въглероден диоксид (CO2). Публикувано в списание Climate of the Past, новото изследване преглежда листата от ранния миоцен, когато се счита, че равнищата на CO2 са високи и открива, че тези растения са в положение да обхванат нарастването, като разцъфват с повишението на концентрацията.
Това е първият път, когато се открива, че високите равнища на атмосферен въглерод са свързани с увеличение на разпространяването на растенията. Това, съгласно откривателите, има непредвидими последици, защото би могло да сложи под по-голямо напрежение към този момент борещите се типове, до момента в който други ще процъфтяват.
Изследователите са взели листата от сондаж през 2009 година, който е изработен на 100 метра в в този момент сухото езеро в Дунедин, Нова Зеландия. Езерото се намира в дребен, от дълго време липсващ вулканичен кратер и е прието като научна златна мина за проучване на предишното на Земята. Слоевете седименти са построени от богати на силициев диоксид водоем и редуващи се черни пластове от органична материя, попаднали през други интервали, което може да се преглежда като капсули от предишното на Земята.
Тези пластове съдържат безчет листа от субтропична вечнозелена гора, в които учените към момента могат да видят микроскопични елементи. Листата са изключително информативни, когато става въпрос за околната среда, в която са „ живеели “, защото поддържат първичния си химичен състав за разлика от вкаменелостите.
Екипът проучва въглеродните изотопи в непокътнатите листа от няколко дървесни типа, които са били открити в разнообразни пластове, което дава индикация какъв брой атмосферен въглерод е съществувал по това време. Учените също съпоставят анатомичните особености на листата с тези на актуалните листа и дефинират, че атмосферният въглерод е към 450 елементи на милион. Този резултат е в сходство с температурните данни за ранния миоцен, за който се счита, че е бил към 5-6 ° C по-топъл от изискванията през днешния ден.
Листата разкриват, че тези дървета са супер ефикасни при усвояването на въглерод, без да губят прекалено много вода, позволявайки им да порастват в региони, които другояче биха били прекомерно сухи. Изследователите считат, че тази акомодация евентуално е била огледална в горите в северните умерени ширини.
Атмосферният въглерод сега е към 415 елементи на милион и се чака да доближи 450 до към 2040 година с помощта на породените от индивида излъчвания. Това значи, че растителните типове могат да стартират да се държат по същия метод, както античните типове, което евентуално демонстрира, че на хоризонта е световно събитие за позеленяване на природата.
" Всичко съответствува, всичко има смисъл ", споделя в изказване съавторът на проучването Уилям Д'Андреа, палеоклиматолог в Ламонт-Дохърти. Освен че демонстрира по какъв начин растенията могат да реагират непосредствено на CO2, „ това би трябвало да ни даде повече убеденост за това по какъв начин температурите ще се трансформират с повишение на равнищата на CO2 “.
Това е първият път, когато се открива, че високите равнища на атмосферен въглерод са свързани с увеличение на разпространяването на растенията. Това, съгласно откривателите, има непредвидими последици, защото би могло да сложи под по-голямо напрежение към този момент борещите се типове, до момента в който други ще процъфтяват.
Изследователите са взели листата от сондаж през 2009 година, който е изработен на 100 метра в в този момент сухото езеро в Дунедин, Нова Зеландия. Езерото се намира в дребен, от дълго време липсващ вулканичен кратер и е прието като научна златна мина за проучване на предишното на Земята. Слоевете седименти са построени от богати на силициев диоксид водоем и редуващи се черни пластове от органична материя, попаднали през други интервали, което може да се преглежда като капсули от предишното на Земята.
Тези пластове съдържат безчет листа от субтропична вечнозелена гора, в които учените към момента могат да видят микроскопични елементи. Листата са изключително информативни, когато става въпрос за околната среда, в която са „ живеели “, защото поддържат първичния си химичен състав за разлика от вкаменелостите.
Екипът проучва въглеродните изотопи в непокътнатите листа от няколко дървесни типа, които са били открити в разнообразни пластове, което дава индикация какъв брой атмосферен въглерод е съществувал по това време. Учените също съпоставят анатомичните особености на листата с тези на актуалните листа и дефинират, че атмосферният въглерод е към 450 елементи на милион. Този резултат е в сходство с температурните данни за ранния миоцен, за който се счита, че е бил към 5-6 ° C по-топъл от изискванията през днешния ден.
Листата разкриват, че тези дървета са супер ефикасни при усвояването на въглерод, без да губят прекалено много вода, позволявайки им да порастват в региони, които другояче биха били прекомерно сухи. Изследователите считат, че тази акомодация евентуално е била огледална в горите в северните умерени ширини.
Атмосферният въглерод сега е към 415 елементи на милион и се чака да доближи 450 до към 2040 година с помощта на породените от индивида излъчвания. Това значи, че растителните типове могат да стартират да се държат по същия метод, както античните типове, което евентуално демонстрира, че на хоризонта е световно събитие за позеленяване на природата.
" Всичко съответствува, всичко има смисъл ", споделя в изказване съавторът на проучването Уилям Д'Андреа, палеоклиматолог в Ламонт-Дохърти. Освен че демонстрира по какъв начин растенията могат да реагират непосредствено на CO2, „ това би трябвало да ни даде повече убеденост за това по какъв начин температурите ще се трансформират с повишение на равнищата на CO2 “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ