Правото на адвокатурата да приема правила срещу прането на мръсни пари отива в КС -
Изискванията юристите да ревизират и рапортуват дали клиентите им перат мръсни пари отиват в Конституционния съд.
Това реши Върховният административен съд и спря производството по административното дело, което беше формирано по тъжби на двама юристи против Единните вътрешни правила за надзор и попречване изпирането на пари и финансирането на тероризма на Висшия адвокатски съвет по Закона за ограниченията против изпирането на пари (ЗМИП).
С въпросните вътрешни правила юристите се задължават да вършат сложна инспекция на клиентите си, когато правят финансови интервенции или покупко-продажби с парцели, или записват компании. В тях са заложени и примерни хипотези, при които юристът би трябвало да се усъмни в дадена договорка или клиент.
Петимата висши съдии одобряват, че Конституционният съд следва да реши дали е възможно със Закона за ограниченията против изпирането на пари да се разпореди на ВАдС да одобри нормативен административен акт, който не е обвързван с реализиране на пълномощията му по Закона за адвокатурата.
" Приемането на подзаконови нормативни актове от ВАдС, каквито са атакуваните пред Върховен административен съд вътрешни правила, кардинално не нарушава конституционното предписание на разделяне на управляващите, прогласено в член 8 от Конституцията, а тъкмо противоположното – основава гаранции за свободна, самостоятелна и самоуправляваща се адвокатура. Това обаче се отнася единствено до случаите, в които на Висшия адвокатски съвет му е предоставено категорично осъществяване на пълномощия по Закона за адвокатурата в качеството му на върховен орган на адвокатурата.
В случая с вътрешните правила обаче висшите магистрати откриват, че има противоречие сред текстове от Закона за ограниченията против изпирането на пари (разпоредбата на член 101, алинея 4, изр. Второ) и член 4, алинея 1 и член 134, алинея 1 и алинея 2 от Конституцията. Поради това внасят въпроса за разглеждане в Конституционния съд на Република България ", се споделя в определението на Върховен административен съд.
Това реши Върховният административен съд и спря производството по административното дело, което беше формирано по тъжби на двама юристи против Единните вътрешни правила за надзор и попречване изпирането на пари и финансирането на тероризма на Висшия адвокатски съвет по Закона за ограниченията против изпирането на пари (ЗМИП).
С въпросните вътрешни правила юристите се задължават да вършат сложна инспекция на клиентите си, когато правят финансови интервенции или покупко-продажби с парцели, или записват компании. В тях са заложени и примерни хипотези, при които юристът би трябвало да се усъмни в дадена договорка или клиент.
Петимата висши съдии одобряват, че Конституционният съд следва да реши дали е възможно със Закона за ограниченията против изпирането на пари да се разпореди на ВАдС да одобри нормативен административен акт, който не е обвързван с реализиране на пълномощията му по Закона за адвокатурата.
" Приемането на подзаконови нормативни актове от ВАдС, каквито са атакуваните пред Върховен административен съд вътрешни правила, кардинално не нарушава конституционното предписание на разделяне на управляващите, прогласено в член 8 от Конституцията, а тъкмо противоположното – основава гаранции за свободна, самостоятелна и самоуправляваща се адвокатура. Това обаче се отнася единствено до случаите, в които на Висшия адвокатски съвет му е предоставено категорично осъществяване на пълномощия по Закона за адвокатурата в качеството му на върховен орган на адвокатурата.
В случая с вътрешните правила обаче висшите магистрати откриват, че има противоречие сред текстове от Закона за ограниченията против изпирането на пари (разпоредбата на член 101, алинея 4, изр. Второ) и член 4, алинея 1 и член 134, алинея 1 и алинея 2 от Конституцията. Поради това внасят въпроса за разглеждане в Конституционния съд на Република България ", се споделя в определението на Върховен административен съд.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ