Нова книга: "Елизабет Финч" от Джулиан Барнс
Издателство " Обсидиан " превод от британски език Надежда Розова, цена 19 лева
Читатели и критици единомислещо дефинират всяка последваща книга на английския публицист Джулиан Барнс като " най-хубавата, върхът в кариерата му, лебедовата ария ". Тази възхита се повтаря най-малко от 2011 година, когато беше отличен с " Букър " за " Предчувствие за край ". Сред неговите над двадесет книги, има и разказ, в който Барнс употребява за образец живота на Тодор Живков и тоталитаризма - " Бодливото свинче " (1992). Но Джулиан Барнс отново съумя да изненада всички, на 76 години той още веднъж ни доставя интелектуална приятност с романа си " Елизабет Финч ", а единствено преди година бяхме уверени, че след " Мъжът в аленото палто " няма по какъв начин да напише по-задълбочена, занимателна, човеколюбива книга, учебник по история на културата и хуманизма. Ето, че " Елизабет Финч " е точно такава.
С романа си актуалният класик на английската литература ни кани в курс по " Култура и цивилизация ", воден от уравновесената и ненапълно загадъчна Елизабет Финч. Захване ли се читателят с този курс, би трябвало да е подготвен да спори, да бъде предизвикван, да се кара с Барнс и Финч или да клати одобрително глава, да хвърля книгата, да я подхваща още веднъж.
Тук Барнс доразвива тезата си, с която приключва " Мъжът в аленото палто ", когато, афектиран на англичаните за това, че гласоподаваха за Брекзит, написа: " Шовинизмът е една от деянията на незнанието. " Според Барнс не би трябвало да се предоверяваме на националните легенди, груповата ни памет и история: " За да повярваме в това, което считаме, че нашата нация символизира, ние би трябвало непрестанно, всекидневно, посредством дребни или огромни дейности и мисли да се заблуждаваме, до момента в който непрекъснато репетираме своите утешителни приказки преди лягане. Митове за расово и културно предимство. "
Реклама
Не се подвеждайте, нито създателят, нито неговата героиня ще размахват пръст и ще поучават читателя, в противен случай, в традицията на положителната британска литература той е зареден с доза песимизъм, лека раздалеченост, комизъм и е надалеч от ниската прочувствена просветеност, която трансформира в престрелка размяната на отзиви у нас. Твърденията му са подкрепени с обилие от цитираната литература, препратки, реминисценции и исторически обстоятелства.
Преподавателката Финч ни подканя да четем дневниците даже на Хитлер: " Опознай врага си - главно и неопровержимо предписание, даже мъртвия зложелател, тъй като той нерядко се възражда. А и както е споделил един популярен публицист: " Тези чудовища ни изясняват историята. "
Докато Барнс е писал романа, войната в Украйна към момента беше немислима, само че през днешния ден звучи оракулски. Неговите разсъждения са продължение на цяла една линия в творчеството на Барнс - за осмислянето на паметта и историята . Без значение какъв брой се е трансформирал стилът му от постмодерния му разказ " Папагалът на Флобер " до през днешния ден, алената нишка за историята и преосмислянето й е непрекъсната: " Защо да чакаме, че груповата ни памет - която назоваваме история - е по-безпогрешна отличната ни памет? " Той е уверен, че историята не е инертна и летаргична и не чака да насочим към нея бинокъл, тя е дейна, даже я дефинира като вулканична. Възможно е да избухне и тогава да прозрем какво значи национално двуличие - като образец за такова дава сънародниците си.
Друга повтаряща се тематика в съвсем всички книги на Барнс, изключително след гибелта на брачната половинка му през 2008 година, е тематиката за гибелта и скръбта . Затова и някак напълно разумно в романа обичната и боготворена от всички госпожа Финч умира и тъкмо това е моментът, в който романът оживява и се напълва с живот. След кончината й Нийл, на който е завещала своите дневници, си спомня за нейния интерес към езически император на Рим Юлиан Отстъпник и стартира да изследва живота му.
Реклама
Сериозността не е несъвместима със заниманието , написа Барнс и го потвърждава с майсторско писане на изчерпателен разказ, отдаден на философията и историята на изкуствата, който в същото време забавлява. Не без помощта и на положителния превод на Надежда Розова, която пое щафетата от Любомир Николов в превеждането на Барнс, на български са излезли към този момент тринадесет негови книги, всички издадени от " Обсидиан ".
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Тамара Вълчева
Читатели и критици единомислещо дефинират всяка последваща книга на английския публицист Джулиан Барнс като " най-хубавата, върхът в кариерата му, лебедовата ария ". Тази възхита се повтаря най-малко от 2011 година, когато беше отличен с " Букър " за " Предчувствие за край ". Сред неговите над двадесет книги, има и разказ, в който Барнс употребява за образец живота на Тодор Живков и тоталитаризма - " Бодливото свинче " (1992). Но Джулиан Барнс отново съумя да изненада всички, на 76 години той още веднъж ни доставя интелектуална приятност с романа си " Елизабет Финч ", а единствено преди година бяхме уверени, че след " Мъжът в аленото палто " няма по какъв начин да напише по-задълбочена, занимателна, човеколюбива книга, учебник по история на културата и хуманизма. Ето, че " Елизабет Финч " е точно такава.
С романа си актуалният класик на английската литература ни кани в курс по " Култура и цивилизация ", воден от уравновесената и ненапълно загадъчна Елизабет Финч. Захване ли се читателят с този курс, би трябвало да е подготвен да спори, да бъде предизвикван, да се кара с Барнс и Финч или да клати одобрително глава, да хвърля книгата, да я подхваща още веднъж.
Тук Барнс доразвива тезата си, с която приключва " Мъжът в аленото палто ", когато, афектиран на англичаните за това, че гласоподаваха за Брекзит, написа: " Шовинизмът е една от деянията на незнанието. " Според Барнс не би трябвало да се предоверяваме на националните легенди, груповата ни памет и история: " За да повярваме в това, което считаме, че нашата нация символизира, ние би трябвало непрестанно, всекидневно, посредством дребни или огромни дейности и мисли да се заблуждаваме, до момента в който непрекъснато репетираме своите утешителни приказки преди лягане. Митове за расово и културно предимство. "
Реклама
Не се подвеждайте, нито създателят, нито неговата героиня ще размахват пръст и ще поучават читателя, в противен случай, в традицията на положителната британска литература той е зареден с доза песимизъм, лека раздалеченост, комизъм и е надалеч от ниската прочувствена просветеност, която трансформира в престрелка размяната на отзиви у нас. Твърденията му са подкрепени с обилие от цитираната литература, препратки, реминисценции и исторически обстоятелства.
Преподавателката Финч ни подканя да четем дневниците даже на Хитлер: " Опознай врага си - главно и неопровержимо предписание, даже мъртвия зложелател, тъй като той нерядко се възражда. А и както е споделил един популярен публицист: " Тези чудовища ни изясняват историята. "
Докато Барнс е писал романа, войната в Украйна към момента беше немислима, само че през днешния ден звучи оракулски. Неговите разсъждения са продължение на цяла една линия в творчеството на Барнс - за осмислянето на паметта и историята . Без значение какъв брой се е трансформирал стилът му от постмодерния му разказ " Папагалът на Флобер " до през днешния ден, алената нишка за историята и преосмислянето й е непрекъсната: " Защо да чакаме, че груповата ни памет - която назоваваме история - е по-безпогрешна отличната ни памет? " Той е уверен, че историята не е инертна и летаргична и не чака да насочим към нея бинокъл, тя е дейна, даже я дефинира като вулканична. Възможно е да избухне и тогава да прозрем какво значи национално двуличие - като образец за такова дава сънародниците си.
Друга повтаряща се тематика в съвсем всички книги на Барнс, изключително след гибелта на брачната половинка му през 2008 година, е тематиката за гибелта и скръбта . Затова и някак напълно разумно в романа обичната и боготворена от всички госпожа Финч умира и тъкмо това е моментът, в който романът оживява и се напълва с живот. След кончината й Нийл, на който е завещала своите дневници, си спомня за нейния интерес към езически император на Рим Юлиан Отстъпник и стартира да изследва живота му.
Реклама
Сериозността не е несъвместима със заниманието , написа Барнс и го потвърждава с майсторско писане на изчерпателен разказ, отдаден на философията и историята на изкуствата, който в същото време забавлява. Не без помощта и на положителния превод на Надежда Розова, която пое щафетата от Любомир Николов в превеждането на Барнс, на български са излезли към този момент тринадесет негови книги, всички издадени от " Обсидиан ".
Етикети Персонализация
Ако обявата Ви е харесала, можете да последвате тематиката или създателя. Статиите можете да откриете в секцията Моите публикации
Автор Тамара Вълчева
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ