Капитан Петко Войвода има 300 битки и 33 куршума в тялото си за свободата ни
Изброяването на славните борби за избавление на Родопите и Беломорска Тракия, в които Капитан Петко Войвода демонстрира чудеса от смелост, е към този момент към своя край…
1877. „ Родопската войска “ на Капитан Петко Войвода се състои към този момент от над 300 четници. При стълкновение в планината Чобандаг те разрушават изпратения против тях турски войник. За половин година водят пет сражения с турската полиция и армия. През декември освобождават Мароня. Капитан Петко Войвода държи дълго време града свободен даже и откакто той остава в турско съгласно Сан Стефанския контракт.
Когато това става невероятно четата се трансферира в родното село на войводата, Доганхисар, което е в съветската зона. Руската войска към този момент разчита на поддръжката им за защита на християнското население в Беломорието и Родопите от турски войскови елементи, башибозук и дезертьорите на британския полковник Сенклер, нарекъл се Хидает бей.
На 13 април край Димотика четата разрушава 3000 сенклеристи! Нанасят им и второ проваляне при Голям Дервент. На 21 май сенклеристите са изцяло разгромени.
Капитан Петко Войвода се трансферира в Средните Родопи. Тук действуват мощни турски военни отряди и башибозук.
Към четата се причислява със своите хора Крайчо челник. Но въпреки и с повече пушки отрядът е към този момент по-слаб заради необученото подкрепление. След едно тежко стълкновение при село Брезе, четата се изтегля на нови позиции.
1878. Капитан Петко Войвода разпуска необучените четници и оставя в четата единствено добре готови бойци. С тях сполучливо отбранява Чепеларе, Широка лъка и прилежащите села. В края на година идва съветски гарнизон и поема тази грижа.
1879. Четата се трансферира в Хасково с цел да потуши бунт от мюсюлманското население по тамошните места. В средата на годината, когато властта в Хасковско и по всички освободени и избрана от договорите за български земи се утвърждава, четата се разпуска.
1880. Капитан Петко Войвода е към този момент граждански жител. Генерал Скобелев, който знае подвизите на този необикновено самоуверен човек и отличен боен пълководец му насочва персонална покана за посещение в Русия. Там той го показва на император Александър Втори. Императорът е обуздан от силата и обаянието на българина. Награждава го с Орден за смелост – „ Георгиевски кръст “, прави го Капитан от съветската войска и му дава голямо имение в Киевска губерния.
Капитан Петко Войвода се връща в България и взима присъединяване в придвижването за учредяване на Тракийското /Одринско/ емигрантско сдружение „ Странджа “. Слага се началото на българската организация, която ще се бори за освобождението на български земи.
1891. Това, което не можаха да сторят башибозуци, турските потери и войник за осемнадесетте години, в които преследват войводата и водят над 300 борби с неговата чета, раняват го с 33 патрона – съвсем по два пъти годишна, това го реализира политиканството, новите управници, които се настаняват на в кабинетите на властта. Капитан Петко Войвода, който има голям престиж измежду народа и е русофил пречи на ползите на новия министър председател на страната Стефан Стамболов. Обвиняват го, че „ готви прелом “. Арестуван е и изтезаван всекидневно 140 дни – от 27 юли до 15 декември 1892 година във върненската тюрма Ичкале – в подземията на старите римски терми. След като не могат да изтръгнат нищо, тъй като и няма какво, българският национален воин е интерниран в Трявна. Междувременно всичките му парцели са иззети. При обиск варненският кмет си присвоява всичките пари и скъпоценности, които били открити.
След рухването на Стамболов Капитан Петко Войвода е освободен и се връща във Варна. Психически смачкан и болен той умира в мизерия на 7 февруари 1900 година. Такава е ориста и на други борци за независимост и революционери…
Самуил Каварджиев
Инфо: Буднаера
