Изборите наближиха и пак се заговори за президентска република. Това

Изборите наближиха и отново се заприказва за президентска република. Това обаче, за което по този начин и не се заприказва, е президентската институция - такава, каквато е сега. Нито пък за нейните недостатъци.

Пак се заприказва за президентска република, отново за референдум. Този път май никой не обръща внимание. Но по една особена причина не би трябвало да е по този начин.

Преминаване към президентска република е промяна на формата на държавно ръководство. По настоящата Конституция това извънредно пълномощие принадлежи на Велико национално заседание. Централната изборна комисия, виновната институция за народен референдум, има съображение да го допусне, колкото има съображение да допусне референдум за броя на Седемте рилски езера.

Въпреки това в сегашния подтекст въпросът стои по-остро, само че по учредения, които са напълно разнообразни от претекстовете на лишени от конституционна просвета партии.
Дефектите на президентската институция
За пет години президентът Радев назначи рекордните четири служебни държавни управления. Не е изключено страната скоро да се ръководи повече време от служебни кабинети. Тогава референдумът може да е за промяна на имената - служебното държавно управление да се назовава постоянно, а постоянните - служебни. Републиката става президентска с една лексикална интервенция. Няма да се пита Централната изборна комисия, а Института за български език.

В Конституцията има две до болежка известни сфери на власт, които са структурно комплицирани и би трябвало съществено да се реорганизират. От една страна организацията на правосъдната власт, в която обвиняване и съд са противоестествено интегрирани и пораждат фигурата на безотчетния основен прокурор. От друга, структурата на президентската институция. Останалите нередности са второстепенни.
Основният недостатък при президента е диспропорционалност сред директен избор и пълномощия
Основният недостатък при президента е диспропорционалност сред директен избор и пълномощия. Поради директния избор при акция за президент се разиграва неимоверно шоу, интригата е огромна, пристрастеностите възпалени. Избирателят чака от бъдещия президент да тласне страната към напредък и разцвет, нерядко хората се надяват на чудеса.

След встъпване в служба, определеният президент схваща, че властта му е оскъдна по отношение на изреченото в акцията. На нея/него може и да не им се обръща доста внимание, безусловно. Ако има враждебно болшинство в Народното събрание, може да вземем за пример да му се откаже присъединяване в така наречен Консултативен съвет за национална сигурност. Това е ставало към този момент, а и самият Съвет е конгрес за диалози, а не изпълнителен орган.

Накратко: неимоверната дандания на директния избор не дава отговор на пълномощията на президента. „ Олицетворява единение на нацията “ е патетична и куха дефиниция. Лице е пред света, само че не извършва външната политика. Ветото е номинално и на процедура неефективно. Има пълномощия в съществени назначения, само че Народното събрание може да ги трансформира.

В тази сфера президентът укротява крайности с арбитражната си роля, само че тя е много лимитирана. Публичен представител е, само че това е роля отвън взаимоотношението на управляващите и не без съображение се свързва основно с обръщения по Нова година.
Какво става, в случай че едно служебно държавно управление сътвори куп бели
Драстично изключение от този дисбаланс е служебното държавно управление. По време на парламентарни рецесии и неуспех при сформиране на държавни управления президентът назначава длъжностен кабинет. Това държавно управление, по силата на преждевременно решение на Конституционния съд от 1992 година, има компетенциите на постоянно. Но има и основна разлика – постоянното държавно управление работи в условия на парламентарен надзор. Върху служебното няма никакъв надзор. Не е ясно, в случай че едно служебно държавно управление сътвори небрежно куп бели, какво става?

Властта да назначаваш служебни държавни управления е високо рискова. Не се разбираше добре, тъй като беше необичайност, само че в този момент става постоянно и се вижда. Преминава се от парламентарна към президентска република без всевъзможни референдуми. При трайна рецесия назначените кабинети стават на процедура постоянни. Възможността за огромен произвол от страна на президента е налице, вероятността зависи напълно от личността му, т.е. оставена е на инцидентни фактори.

Служебното държавно управление има и нездравословния резултат да заличава паметта на гласоподавателите в акцията. Те нямат пред очите си оня, който ги е управлявал и се отдалечават от достоверния политически избор, който постоянно е.

В институцията на президента би трябвало да се създадат следните корекции:
Първо, директният избор се заменя с избор от Народното събрание с високо болшинство, което обезпечава ориентировка към социална фигура без изявени партийни пристрастия. Такава фигура ще бъде и сдържан обществен представител по основни въпроси.Второ, институтът на служебното държавно управление се ликвидира напълно и постоянното извършва функционалностите си до избор на ново. Парламентът не се разпуска, а продължава работата си. Правителство без парламентарен надзор не се позволява.Трето, Консултативният съвет се ликвидира като непотребен. В сериозни обстановки президентът постоянно може да предложения партийни водачи, съществени министри и прочие. А те могат да се отзоват или не, както и при в този момент съществуващия Съвет.
Тези оферти са структурни, показват общи насоки на една реорганизация на институцията. В какви процедури и елементи ще бъде вероятно осъществена е различен въпрос. Но по-прост от мястото на прокуратурата.

* Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.