По стъпките на безумието върви срамът. Зад гнева стои угризението на съвестта ♥ АМЕНХОТЕП IV
Из фамозния етюд по нравственос и справочник за мъдрост на египетския фараон, провъзгласил вярата в Единия господ и наименуван „ най-големият обновител от всички времена “.
(Фараонът Аменхотеп IV, Нефертити и три от дъщерите им, огрени от Бога на слънцето)
~§~
Гняв
Както вихърът в своята беснота изкоренява дърветата и загрозява лицето на природата или както земетръсът в своите спазми унищожава цели градове, по този начин и яростта на ядосания човек сее зло към себе.
Опасност и съсипия се намират подготвени в ръцете му.
Но претегли и не забравяй своите лични недостатъци, тогава ти ще простиш минусите на другите.
Не се предавай на Гнева, тази пристрастеност изостря ножа, с цел да нарани личната ти гръд или да убие личния ти другар.
Ако ти понасяш леките раздразнения с самообладание, - това ще ти бъде зачетено като мъдрост; а в случай че ти можеш да ги изгонваш от твоята памет, - сърцето ти няма да те упрекне.
Нима ти не виждаш, че разяреният човек изгубва своя разум? И когато ти владееш възприятията си, дано яростта на другия да ти служи за урок.
Нищо не прави в разгара на пристрастеностите. Защо би трябвало да се хвърляш в морето през време на мощна стихия?
Ако ти е мъчно да управляваш своя яд, благоразумно е да го предотвратяваш, по тази причина избягвай всички случаи на рухване в гняв или се предпазвай от тях, когато и да те налетят.
Глупецът се нервира от оскърбителните диалози, а мъдрият се отнася към тях с занемаряване.
Не укривай отплата в гърдите си. Тя ще изтезава сърцето ти и ще обезцветява най-красивите му пристрастености.
Бъди всеки път повече подготвен да простиш,, в сравнение с да отвърнеш на обидата. Онзи, който чака опция за възмездие, се намира в засада против себе си и навлича неволя на своята лична глава.
Кроткият отговор за ядосан човек е сходен на поливане вода върху огън: понижава неговия плам и от врага той ще ти стане другар.
Виж, какъв брой малко неща заслужават гнева, и ти ще бъдеш слисан, като видиш, че никой различен, а единствено безумни могат да се отдават на завист.
Гневът почва в безумство или в уязвимост, само че помни и бъди убеден, че рядко той приключва без съжаления.
По стъпките на безумието върви срамът.
Зад гнева стои угризението на съвестта.
Из: „ Напътствия. Теб аз дарувам “, Аменхотеп IV, изд. Хелиопол
Изображение: Фараонът Аменхотеп IV, Нефертити и три от дъщерите им, огрени от Бога на слънцето
