Из дневника на Илия Бешков, воден от 1950 до 1951

Из дневника на Илия Бешков, воден от 1950 до 1951 година и оповестен в изданието „ Черната тетрадка “ (ИК Изток-Запад).

Илия Бешков (1901-1958)

Хрумвания

Ноември 1950 година

Във всяка цивилизация цъфтят всички цветя на човешката мъдрост и умелост. С други думи, всяка нова цивилизация включва всички предшестващи я. Така че отвън цивилизацията не съществува нищо скъпо и заслужаващо внимание, с изключение на завистта, опасността и безплодието, каквито са репеят, щирът и паразитът за живота.

Личността със свободна мисъл е непринуден плебей на културата, с цел да не стане в никакъв случай насилствен плебей на насилника и сатрапа. „ Игото ми е сладко и бремето ми леко ” (Евангелието). А каква е ориста на хората и народите отвън цивилизацията? Безспорно, тежка. Те би трябвало да я догонят, да се влеят в нея или да я унищожат. Но нито едното, нито другото е допустимо, остава единствено непрестанният опит за едното и за другото. И с тези непрекъснати кървави опити е цялостна историята. Цивилизацията е постоянно нападана преди благосъстоянията и благоденствието й, които са употребявани за агитация против хилядите й слабости и неточности (естествени и неизбежни за един свободно разрастващ се свят). И тя е била постоянно в защита, а стопански и духовно я владяла народите отвън нея и не е респектирала тяхната независимост, тъй като независимост съгласно речника на цивилизацията не съществува в тези нации. И тя счита тези нации не за свои плебеи, а за хора с робско положение. И е уверена, че когато тя ги владее и (gouverner) ръководи, им подарява независимост, тъй като ги слага в досег със себе си. Естествено, това напълно не наподобява по този начин от страна на тези нации. И с изключение на бедността и лишенията, тези нации изпитват обидата, срама и най-сетне ожесточението против тази доминация и стартират освободителните войни, дейности, ходове, хрумвания, оборване на права, на достижения в региона на културата, науката, философията; стартират самохвалства, закани, фалшификации на обстоятелствата и историята. Реалната истина е изоставена като незадоволителна, неуместна и вражеска. Лъжата добива голяма цена. Всяка дума добива още едно, и то противоположно значение. И дуелът настъпва. А какво друго значи това, с изключение на удостоверение на истината, че народите отвън цивилизацията нямат и не могат да имат дял в нея? Ще води война ли цивилизацията против тези набези, или ще се отбранява? Естествено, единствено ще се отбранява, тъй като тя няма какво да търси и да получава от тях. В какво се състои успеха на цивилизацията? – Само в сполучливата защита. Опасна ли е конкуренцията на тези нации за цивилизацията? Всички варвари са нанасяли удари единствено с плененото оръжие, единствено със заграбеното и откраднатото. Но по какъв начин може един човек, който взема заем от банка, да унищожи с този заем банката? Цивилизацията води война между тях, и то основателно, с цел да бъде центърът на капитала и културата тук или там, само че по отношение на народите отвън нея тя взема единствено превантивни ограничения, организира наказателни експедиции, стопански напън и културно навлизане. Тя е уверена в това свое превъзходство, по тази причина не може и не лишава свободата на словото и печата. Тя търси свободен достъп до ухото и окото на индивида, с цел да нанесе единствено по този метод успеха. Каква е задачата на нейния съперник? Да запуши и затвори ухото и окото на индивида.

Справедлива и чиста ли е в морално и нравствено отношение цивилизацията, не съдържа ли в себе си всички пороци от публичен и персонален темперамент, изобщо има ли зло, което да й липсва? Всичко това е правилно. Но цивилизацията се състои от хора, свободно и непринудено избрали нейния път и свободно и непринудено задължили се да я реализират и бранят. Това е същината й и силата й.

В тази самоограничаваща се независимост се намира регулаторът на живота й, който показва с безспорна сигурност прекъсването на машината или пукването на казана. Тя има своя „ esprit ” и своята „ mesure ” и това не са членове или параграфи от главния или наказателния закон, с цел да бъдат нарушавани, а са същност и климат (дух и мярка – непреводими!), мярка за креативната демонстрация, сеизмограф на духа, нюх за потребното. Там е разрешено всичко, само че остава единствено добре направеното. Там индивидът се майтапи, с цел да изрече сериозната истина, а ние ставаме съществени, с цел да изречем и правим нелепостта. Там хората са годни, по тази причина работят, а ние работим, с цел да станем годни. Там търгуват, без да лъжат, а ние лъжем, без да търгуваме.

Но белким аз одобрявам с тези думи капитала и неговото владичество, буржоазията във всичките ѝ прояви? Не, буржоата и капиталистът носят в себе си прегрешението и порока на разложението и от тях боледува цивилизацията, само че тя е нещо доста по-голямо, обстойно и могъщо, с цел да погине от тези пороци и от още доста други, или пък, с цел да пристигна отречена и наказана поради тях. Няма „ здрав ” и „ непокварен ” човек, само че умира и получава цялостна гибел единствено този, който ругатни Светия дух. Цивилизацията е огорчила и оскърбила Бога, само че не Го е похулила и отрекла. Те започнаха своя ден с Бога и до момента в който не се отхвърли от Него, нейният ден няма да се свърши. Това пояснение е ненаучно, само че е елементарно проверимо на процедура и от опита. От „ ненужната и ненаучна религия в Бога ” имаме в следствие безспорни научни и действителни каузи: църковната архитектура, всички стилове, цялата живопис, литература и музика, връзките сред хората като отражение на отношението към Бога и отсам всички прояви на хората – обреди, търговия, промишленост, живот, раждане, общуване и заравяне – произтичат от вярата в Бога или по-право от Евангелското Слово, което обезпечава безкрайни и неизчерпаеми въплъщения и форми.

Из: „ Черната тетрадка “, Илия Бешков, ИК „ Изток-Запад “, 2018 година
Снимка: Илия Бешков (1901-1958), © Личен Архив; dictionarylit-bg.eu