Ивет пред Sportal.bg: Ако запомнях лошото, никога повече нямаше да се върна на пистата
Ивет Лалова-Колио е водещото лице на българската атлетика повече от десетилетие. Всеки познава триумфите ѝ, помни тежката травма, след която се завърна в спорта и, несъмнено, чаровната ѝ усмивка. Тази година 33-годишната спринтьорка още веднъж се показа на равнище на най-големия конгрес през 2017-а - Световното състезание в Лондон, където се подреди девета на 200 метра и стигна до полуфиналите на 100 м. Лалова-Колио даде особено изявление за Sportal.bg , в което приказва за първите си мемоари от атлетиката, за мотивацията, за новото потомство, зала “Фестивална”, бъдещите си проекти и по още доста забавни тематики.
- Ивет, атлетическият сезон към този момент завърши, съумя ли да си починеш?
- Успях да си умря. Знаеш, била си професионален спортист, всеки ден, в който няма подготовка е една голяма отмора и първоначално е доста необичайно да свикнеш с това. После пък ти е необичайно да се върнеш назад към подготвителния режим. Но аз се любувам на почивката си, а след тези тренировки, на които подлагам тялото си, е належащо най-малко един месец в годината да се почине хубаво.
- В България обаче си много ангажирана с разнообразни планове - до каква степен е отмора и до каква степен работа?
- Получава се дейна отмора - имаш време да обърнеш внимание на доста други неща, които не можеш да си позволиш през сезона и по време на подготовката. Хубаво е, тъй като имаш повече сила и можеш през целия ден да обикаляш по задания. Когато започнеш натоварванията и тези тренировки, режимът би трябвало да е стоманен.
- Месец и нещо след Световното - като триумф или отчаяние за себе си приемаш това девето място на 200 м?
- Няма метод да не погледна положително на нещата, тъй като си давам сметка какъв брой е мъчно да стигнеш даже до девето място в света. Затова го одобрявам като нещо положително, като мотивация, като ернергия, която ще употребявам през идната година.
- Днес те видяхме в компанията на някои от очакванията ни в атлетиката, множеството от които са родени след 2000-ата година. Какви са за теб тези срещи с подрастващите и какви са за тях?
- Поколението на младите сега е доста друго от това, което бяхме ние. За нас тези срещи с огромните и съумели спортисти, знаеш, бяха необичайност и имаше един безконечен почит, тъй като ние не виждахме на никое място тези хора, с изключение на по малкия екран.
Сега е доста друго, в ерата на обществените мрежи виждаме, че тези деца към този момент са се възприели като едни доста сполучливи спортисти. Именно с това те би трябвало да внимават и да са въоръожени с доста самообладание, тъй като, дай Боже, животът и кариерата са доста дълги, само че рано или късно всеки минава през нещо, което или го стопира, или го прави по-силен. Няма изключение за това нещо, би трябвало да са доста търпеливи и да знаят, че занапред стартира работата, занапред стартират тренировките и би трябвало този гений, който имат, да бъде овладян. Но това е работа на техните треньори - да ги опазят и най-много да бъдат крепко стъпили на земята.
- Стана ясно, че дълго чаканото разкриване на зала “Фестивална” (вече “Асикс Арена”) ще се състои през октомври и ти сподели, че ли желала да участваш още веднъж на съревнование там. Прекарала си дълги години в тази зала, само че мисля, че последното ти присъединяване там приключи с контузия…това ли е последният ти спомен от “Фестивална” или пазиш единствено хубавите?
- Ако аз си запомнях нещата с неприятно, в никакъв случай повече нямаше да се върна на пистата, откакто си счупих бедрената кост. Затова постоянно запаметявам нещата с хубаво и за мен зала “Фестивална” е може би един от най-хубавите ми спомеи.
Спомням си като дребна по какъв начин си слагах раницата на гърба и тръгвах пешком, защото живеех единствено на пет минути от залата. Спомням си даже маршрута, по който минавах, по какъв начин си слушах музика. Изобщо имам прелестни мемоари - по какъв начин отивахме на надпревари с родителите ми.
Всъщност в зала “Фестивална” за първи път видях и съревнование по лека атлетика, когато като дете побърквах нашите с желанието си да упражнявам атлетика. Там присъствах на републиканското състезание за мъже и дами през 1996 година Ето, 21 години по-късно, да не кажем повече, аз ще се върна там. Зала “Фестивална” е един голям монумент и част от моята кариера.
- Залата дава отговор на такива критерии, че би могла да се върнеш там, с цел да участваш само на републиканско състезание - би ли го направила?
- Защо не? Виждам, че пистата е нова, материалите са доста хубави. Бих взела участие с огромно предпочитание.
- Каза, че смяташ да участваш на надпревари зимата, въпреки да знаем, че 60 метра по никакъв начин не ти е измежду обичаните дисциплини. Наистина ли планираш да участваш зимата?
- Да, възнамерявам да направя най-малко някой старт. Ако всичко е наред и съм здрава, несъмнено, защото знаем, че зима се готви доста мъчно. Надявам се да има шанса да съм здрава и да направя най-малко няколко старта.
- Лятото следва Европейско състезание в Берлин на един стадион, който е с историческа стойност за атлетиката и на която писта може би това ще бъде последният огромен атлетически конгрес, защото възнамеряват пистата да бъде отстранена след този шампионат. Какво е мнението ти за решението да се отстрани пистата и с какви упоритости ще тръгнеш за този конгрес, в случай че си здрава и всичко с теб е наред?
- Винаги е мъчително, когато атлетиката бъде изгонена от вкъщи си. Но имам вяра, че махайки тази писта, германците са се потрудили да създадат други две или три, имам вяра и съм сигурна, че е по този начин. По техните триумфи през последните години си проличава, че не им липсват условия за подготовка.
За самото европейско състезание, на този стадий моите упоритости са да стигна до такава степен, да имам мотивацията да стартира целия този развой. Това е най-трудното в атлетиката, само че е най-хубавото - всяка година имаш опция да започнеш от нулата и да изградиш нещо по-добро, да бъдеш още по-перфектен, да напарвиш и тези дребни неща, които не са ти се получили предходния път, да изстискаш това, което не си изстискал от себе си през предходната година. Имаш нов късмет и това е най-хубавото в спорта.
- Много пъти в последните години ни сподели, че ще останеш на пистата, до момента в който това ти носи наслада. Съдейки по усмивката на лицето ти, когато приказваш за атлетика, явно още ти носи наслада и имаш мотивация…
- Надявам се и аз да не изчезне, тъй като това е моята мотивация и моята обич да се състезавам и да упражнявам. Когато съумявам да намеря себе си в моментите, когато доста спортисти се пречупват - да ставаш всеки ден с болки, да спазваш режим, да знаеш, че би трябвало да отидеш да се подложиш на още по-големи премеждия - това е най-трудният психически миг, само че мен точно това ме кара да се усещам жива и да ходя напред, дава ми една голяма сила.
Снимки: ИВАН ЙОЧЕВ/Sportal.bg, Getty Images/Guliver и списък Sportal.bg
ФОТОГАЛЕРИЯ от конференция с Ивет Лалова-Колио от през днешния ден ТУК!!!
- Ивет, атлетическият сезон към този момент завърши, съумя ли да си починеш?
- Успях да си умря. Знаеш, била си професионален спортист, всеки ден, в който няма подготовка е една голяма отмора и първоначално е доста необичайно да свикнеш с това. После пък ти е необичайно да се върнеш назад към подготвителния режим. Но аз се любувам на почивката си, а след тези тренировки, на които подлагам тялото си, е належащо най-малко един месец в годината да се почине хубаво.
- В България обаче си много ангажирана с разнообразни планове - до каква степен е отмора и до каква степен работа?
- Получава се дейна отмора - имаш време да обърнеш внимание на доста други неща, които не можеш да си позволиш през сезона и по време на подготовката. Хубаво е, тъй като имаш повече сила и можеш през целия ден да обикаляш по задания. Когато започнеш натоварванията и тези тренировки, режимът би трябвало да е стоманен.
- Месец и нещо след Световното - като триумф или отчаяние за себе си приемаш това девето място на 200 м?
- Няма метод да не погледна положително на нещата, тъй като си давам сметка какъв брой е мъчно да стигнеш даже до девето място в света. Затова го одобрявам като нещо положително, като мотивация, като ернергия, която ще употребявам през идната година.
- Днес те видяхме в компанията на някои от очакванията ни в атлетиката, множеството от които са родени след 2000-ата година. Какви са за теб тези срещи с подрастващите и какви са за тях?
- Поколението на младите сега е доста друго от това, което бяхме ние. За нас тези срещи с огромните и съумели спортисти, знаеш, бяха необичайност и имаше един безконечен почит, тъй като ние не виждахме на никое място тези хора, с изключение на по малкия екран.
Сега е доста друго, в ерата на обществените мрежи виждаме, че тези деца към този момент са се възприели като едни доста сполучливи спортисти. Именно с това те би трябвало да внимават и да са въоръожени с доста самообладание, тъй като, дай Боже, животът и кариерата са доста дълги, само че рано или късно всеки минава през нещо, което или го стопира, или го прави по-силен. Няма изключение за това нещо, би трябвало да са доста търпеливи и да знаят, че занапред стартира работата, занапред стартират тренировките и би трябвало този гений, който имат, да бъде овладян. Но това е работа на техните треньори - да ги опазят и най-много да бъдат крепко стъпили на земята.
- Стана ясно, че дълго чаканото разкриване на зала “Фестивална” (вече “Асикс Арена”) ще се състои през октомври и ти сподели, че ли желала да участваш още веднъж на съревнование там. Прекарала си дълги години в тази зала, само че мисля, че последното ти присъединяване там приключи с контузия…това ли е последният ти спомен от “Фестивална” или пазиш единствено хубавите? - Ако аз си запомнях нещата с неприятно, в никакъв случай повече нямаше да се върна на пистата, откакто си счупих бедрената кост. Затова постоянно запаметявам нещата с хубаво и за мен зала “Фестивална” е може би един от най-хубавите ми спомеи.
Спомням си като дребна по какъв начин си слагах раницата на гърба и тръгвах пешком, защото живеех единствено на пет минути от залата. Спомням си даже маршрута, по който минавах, по какъв начин си слушах музика. Изобщо имам прелестни мемоари - по какъв начин отивахме на надпревари с родителите ми.
Всъщност в зала “Фестивална” за първи път видях и съревнование по лека атлетика, когато като дете побърквах нашите с желанието си да упражнявам атлетика. Там присъствах на републиканското състезание за мъже и дами през 1996 година Ето, 21 години по-късно, да не кажем повече, аз ще се върна там. Зала “Фестивална” е един голям монумент и част от моята кариера.
- Залата дава отговор на такива критерии, че би могла да се върнеш там, с цел да участваш само на републиканско състезание - би ли го направила?
- Защо не? Виждам, че пистата е нова, материалите са доста хубави. Бих взела участие с огромно предпочитание.
- Каза, че смяташ да участваш на надпревари зимата, въпреки да знаем, че 60 метра по никакъв начин не ти е измежду обичаните дисциплини. Наистина ли планираш да участваш зимата?
- Да, възнамерявам да направя най-малко някой старт. Ако всичко е наред и съм здрава, несъмнено, защото знаем, че зима се готви доста мъчно. Надявам се да има шанса да съм здрава и да направя най-малко няколко старта.
- Лятото следва Европейско състезание в Берлин на един стадион, който е с историческа стойност за атлетиката и на която писта може би това ще бъде последният огромен атлетически конгрес, защото възнамеряват пистата да бъде отстранена след този шампионат. Какво е мнението ти за решението да се отстрани пистата и с какви упоритости ще тръгнеш за този конгрес, в случай че си здрава и всичко с теб е наред?
- Винаги е мъчително, когато атлетиката бъде изгонена от вкъщи си. Но имам вяра, че махайки тази писта, германците са се потрудили да създадат други две или три, имам вяра и съм сигурна, че е по този начин. По техните триумфи през последните години си проличава, че не им липсват условия за подготовка.
За самото европейско състезание, на този стадий моите упоритости са да стигна до такава степен, да имам мотивацията да стартира целия този развой. Това е най-трудното в атлетиката, само че е най-хубавото - всяка година имаш опция да започнеш от нулата и да изградиш нещо по-добро, да бъдеш още по-перфектен, да напарвиш и тези дребни неща, които не са ти се получили предходния път, да изстискаш това, което не си изстискал от себе си през предходната година. Имаш нов късмет и това е най-хубавото в спорта.
- Много пъти в последните години ни сподели, че ще останеш на пистата, до момента в който това ти носи наслада. Съдейки по усмивката на лицето ти, когато приказваш за атлетика, явно още ти носи наслада и имаш мотивация…
- Надявам се и аз да не изчезне, тъй като това е моята мотивация и моята обич да се състезавам и да упражнявам. Когато съумявам да намеря себе си в моментите, когато доста спортисти се пречупват - да ставаш всеки ден с болки, да спазваш режим, да знаеш, че би трябвало да отидеш да се подложиш на още по-големи премеждия - това е най-трудният психически миг, само че мен точно това ме кара да се усещам жива и да ходя напред, дава ми една голяма сила.
Снимки: ИВАН ЙОЧЕВ/Sportal.bg, Getty Images/Guliver и списък Sportal.bg
ФОТОГАЛЕРИЯ от конференция с Ивет Лалова-Колио от през днешния ден ТУК!!!
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ