Планинарят Ивайло Мирчев съветва какво да правим при среща с...
Ивайло Мирчев е планински лидер и екскурзовод от Асеновград. Председател на Сдружение " Устремени ", което постоянно провежда преходи в планината, грижи се за облагородяване на туристически направления и тяхното разпространение. Автор на няколко книги на туристическа тема.
- Г-н Мирчев, случаят с мечка в Белица разбуни духовете и се трансформира в съществена тематика на диалог. Всъщност какво ни споделя тази преживелица, какви поучения би трябвало да изведем?
- Този случай ни споделя едно доста значимо нещо и то е, че в действителност хората, които посещават планината, би трябвало да са грамотни за това къде отиват, което е огромен проблем през последните години. Всеки си мисли, че планината е нещо прелестно и отлично, с цветя и билки, където може да прави каквото си желае. Всъщност обаче не е по този начин. Тази планина има личен живот и правила, по които ние би трябвало да се движим. За случая с мечката в Белица, който разбуни духовете, стана ясно едно - че природата бива експлоатирана, в тази ситуация за гъби, билки и така нататък, без оглед на това, че в нея намират успокоение разнообразни предпазени типове. Трябва да сме доста внимателни и деликатни, когато отиваме в планината. Затова може да се посъветваме с представители на близкото ловно или горско стопанство. Хората напълно общително ще ни обяснят къде може и къде не може да отидем, къде не е позволено или не е целесъобразно, къде рискуваме да се сблъскаме с сходен вид спорове. Имайте поради, че мечката е едно от най-неконфликтните животни в планината. Тя може да ви усети и надуши от километри и да избяга. Друг е въпросът, че мечката в този случай е била сложена в обстановка на засада - от двете страни е имало групи за бране на гъби. И тя, естествено, е почнала да прави най-нормалното нещо - да упражнява своите инстинкти за самозапазване. Така че моето мнение като човек, който от дълги години е в планината, срещал се е с всевъзможни диви животни, в това число и мечки, е да сме деликатни къде отиваме. И в тази ситуация мечката не би трябвало да бъде осъдена, защото е работила първосигнално, с цел да избави своя живот и да се брани.
- Къде в близост туристи и планинари могат да се срещнат с мечка?
- Наоколо има край Асеновград, над Добростан, горско стопанство „ Кормисош “, Кръстова гора, Караджов камък, изключително в региона от Лъки нагоре, община Баните също, както и в Преспанското било. Въобще има доста мечки и когато те са си в естествената си среда, няма никакви похищения, тъй като са спокойни.
- Какви би трябвало да бъдат реакциите ни при среща с мечка?
- Основните неща, които би трябвало да съблюдаваме в регион с мечки, е да си приказваме на всеослушание, да подвигаме звук. Добре ще е да си купим една елементарна свирка, да си приказваме, а да не сме тихи. Мечката ще ни усети и ще се отдръпне. Тя е неагресивно създание. Отдавайки се на търсене на храна, от време на време може да не ни чуе, да стане среща и да останем сюрпризирани. Ако това се случи, има няколко правила. Първо, да не допуснем да гледаме мечките в очите. Трябва постепенно да оставим раницата на земята, да сме с лице към нея, само че свели глава надолу. После би трябвало да стартираме постепенно да се отдалечаваме. Мечката ще сумти, ще се върти, може би ще види какво има в раницата. Идеята е да й оставим нещо, което да отвлече вниманието й от нас. В по-неприемливия вид е допустимо мечката да ни подгони. Ако е наедно или по възвишение, ние нямаме безусловно никакъв късмет. Но заради анатомичната специфичност на предните й лапи, които са малко по-къси, имаме късмет да се спасим, в случай че тръгнем да бягаме от висок скат надолу.
- Мечките с дребни мечета ли са най-опасни?
- Мечетата са доста любознателни и пъргави. Видим ли малко мече, това би трябвало да е явен знак, че мама е наоколо и че би трябвало по най-бързия метод да се отдръпнем.
- Г-н Мирчев, случаят с мечка в Белица разбуни духовете и се трансформира в съществена тематика на диалог. Всъщност какво ни споделя тази преживелица, какви поучения би трябвало да изведем?
- Този случай ни споделя едно доста значимо нещо и то е, че в действителност хората, които посещават планината, би трябвало да са грамотни за това къде отиват, което е огромен проблем през последните години. Всеки си мисли, че планината е нещо прелестно и отлично, с цветя и билки, където може да прави каквото си желае. Всъщност обаче не е по този начин. Тази планина има личен живот и правила, по които ние би трябвало да се движим. За случая с мечката в Белица, който разбуни духовете, стана ясно едно - че природата бива експлоатирана, в тази ситуация за гъби, билки и така нататък, без оглед на това, че в нея намират успокоение разнообразни предпазени типове. Трябва да сме доста внимателни и деликатни, когато отиваме в планината. Затова може да се посъветваме с представители на близкото ловно или горско стопанство. Хората напълно общително ще ни обяснят къде може и къде не може да отидем, къде не е позволено или не е целесъобразно, къде рискуваме да се сблъскаме с сходен вид спорове. Имайте поради, че мечката е едно от най-неконфликтните животни в планината. Тя може да ви усети и надуши от километри и да избяга. Друг е въпросът, че мечката в този случай е била сложена в обстановка на засада - от двете страни е имало групи за бране на гъби. И тя, естествено, е почнала да прави най-нормалното нещо - да упражнява своите инстинкти за самозапазване. Така че моето мнение като човек, който от дълги години е в планината, срещал се е с всевъзможни диви животни, в това число и мечки, е да сме деликатни къде отиваме. И в тази ситуация мечката не би трябвало да бъде осъдена, защото е работила първосигнално, с цел да избави своя живот и да се брани.
- Къде в близост туристи и планинари могат да се срещнат с мечка?
- Наоколо има край Асеновград, над Добростан, горско стопанство „ Кормисош “, Кръстова гора, Караджов камък, изключително в региона от Лъки нагоре, община Баните също, както и в Преспанското било. Въобще има доста мечки и когато те са си в естествената си среда, няма никакви похищения, тъй като са спокойни.
- Какви би трябвало да бъдат реакциите ни при среща с мечка?
- Основните неща, които би трябвало да съблюдаваме в регион с мечки, е да си приказваме на всеослушание, да подвигаме звук. Добре ще е да си купим една елементарна свирка, да си приказваме, а да не сме тихи. Мечката ще ни усети и ще се отдръпне. Тя е неагресивно създание. Отдавайки се на търсене на храна, от време на време може да не ни чуе, да стане среща и да останем сюрпризирани. Ако това се случи, има няколко правила. Първо, да не допуснем да гледаме мечките в очите. Трябва постепенно да оставим раницата на земята, да сме с лице към нея, само че свели глава надолу. После би трябвало да стартираме постепенно да се отдалечаваме. Мечката ще сумти, ще се върти, може би ще види какво има в раницата. Идеята е да й оставим нещо, което да отвлече вниманието й от нас. В по-неприемливия вид е допустимо мечката да ни подгони. Ако е наедно или по възвишение, ние нямаме безусловно никакъв късмет. Но заради анатомичната специфичност на предните й лапи, които са малко по-къси, имаме късмет да се спасим, в случай че тръгнем да бягаме от висок скат надолу.
- Мечките с дребни мечета ли са най-опасни?
- Мечетата са доста любознателни и пъргави. Видим ли малко мече, това би трябвало да е явен знак, че мама е наоколо и че би трябвало по най-бързия метод да се отдръпнем.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ