Трети март е венецът на мечтата, че ще я има България
ИВАЙЛО ХРИСТОВ е роден през 1970 година в гр. Горна Оряховица. Завършва българска лингвистика в Софийския университет " Св. Климент Охридски " (1995). Започва научната си активност като докторант в Института по литература към Българска академия на науките. Избран е от ВАК за доцент по " История на публицистиката " и " Народопсихология " в УНСС, а през 2014 година става " лекар на науките ". От 2018 година е професор в УНСС. Автор е на научните писания " Леда Милева ", " Николай Хайтов. Духовна биография ", " Тревожната съвест на Марко Семов ", " Николай Хайтов и разногласието за гроба на Васил Левски ", " Българинът в световния свят ", " Душевност и национална орис ", " Българският народен темперамент (19-20 век). Еволюция и трансформации ", " Основи на българската народопсихология ", " Публичният облик на Васил Левски ", " Човекът, който докара Господ на земята " (Литературна анкета с Никола Радев), " Васил Левски. Драмата на избора ". Член е на Съюза на българските писатели, Съюза на българските публицисти и Съюза на учените в България.
- Г-н Христов, неотдавна бе премиерата на новата книга " Васил Левски. Драмата на избора ". Това не е Вашата първа творба, отдадена на Апостола. Какво Ви стимулира да насочите още веднъж взор към личността му?
- Първата ми книга за Апостола - " Публичният облик на Васил Левски " (2017), е ориентирана към това по какъв начин се образува визия за него в националното схващане. Защо името му притегля като магнит голям брой български и задгранични историци, писатели, журналисти, художници, скулптори и прочие Откъде стартира митът и по каква причина всички търсят " своя Левски " - наклонност, която не се следи при нито една от другите значими фигури в националния исторически мавзолей.
Стремежът ми във втората книга за Левски бе да хвърля светлина върху някои неизяснени или премълчавани истини. Например: би трябвало ли да бъде канонизиран, по какъв начин се финансира Вътрешната революционна организация, за какво се прибягва до " революционен гнет " и до какви последствия води той, има ли скрит план против Левски, до каква степен апостолите на Априлското въстание следват концепциите му.
- Какво ново можем да научим? Познат или чужд е Левски?
- Левски несъмнено е най-известната персона сред българите, само че в това време е и революционен, и политически деятел, чиито витален път и дело крият и редица загадки. Например: бил ли е идеолог на тайната Вътрешна революционна организация или е единствено деятел-практик, положил нейните организационни основи? Кога и по какъв метод активността му става известна на турската полиция? Защо толкоз умел бунтовник се връща в Ловеч на 24 декември 1872 година (на път за Букурещ), откакто е знаел, че там е в заплаха? Предаден ли е той в Къкрина или самичък е попаднал в клопката на заптиетата? Погребан ли е по християнски и в случай че е - къде е неговият гроб? И най-важното запитване: вярвал ли е в действителност Левски, че България ще се освободи на първо място със силите на своя народ, в случай, че е имал много аргументи да е запазен към такава вероятност: съществуването на голямата и мощна войска на Османската империя, неналичието на средства и оръжие в комитетите, отсъствието на интернационална поддръжка, пасивността на Русия към българското националноосвободително придвижване в този интервал и така нататък
- Какъв е Левски във Вашата визия?
- Без подозрение, най-интересният аспект във всички тези загадки е самата персона - индивидът Васил Левски! Неговият темперамент и психика. Защото Левски е забавен и с историята, която основава, само че и с вътрешната си драма и страдалчество на велика персона. Той е надраснал своите съвременници, защото е осъзнал всичките им плюсове и минуси. Левски влиза в паметта на своя народ с образеца за всеотдайност, човечност и безкористност.
В името на свободата на България Апостола се отхвърля от всички земни наслади, като се изключи една - да се бори за политическа самостоятелност на родината си. Повечето от неговия делник е прекосявал в циркулиране на градове, села, махали и манастири, в секрети срещи и събрания, в пламенни проповеди, в писане на писма и в непрекъснато надлъгване и надиграване с предателите и потерите. На кон или на крайник, той не е бил нито за момент в сигурност, рядко е имал свободни мигове и все пак никой не го е чул да се оплаква. Повечето от съвременниците му са го запомнили с лъчезарна усмивка, с меденото му слово и с бунтовните песни, които в унес е пял даже в мраз и студ - както написа за него Христо Ботев в едно писмо и го назовава " невероятен човек ".
- Какво желаете да кажете на читателите с новата си книга?
- Без визията за живота на Апостола всяко българско потомство би живяло някакъв доста по-непоследователен, в избрана степен безреден и като предписание непроизводителен живот. В облика на Левски българите въплъщават концепцията за личния си растеж.
Апостола сплотява, а не разделя, основава националната ни заварка. От делата и документалното завещание на Левски ясно се вижда, че той е желал да трансформира българския народ във фактор, решителен личната си орис. Неслучайно народът го е посочил " Апостол на свободата ". Това фразеология съдържа освен това от концепцията за национално избавление, а побира в себе си свободата във всичките й вероятни измерения.
- Защо " драмата на избора "? Пред какъв трагичен избор е бил изправен Апостола?
- Те не са един или два. Пълни с драматизъм и паника са да вземем за пример дните на Левски, протекли след залавянето му от турските управляващи край Къкрина на 27 декември 1872 година на разсъмване. Ранен зад главата в ухото, физически отпаднал, душевно сломен и подтиснат, той е бил подложен на трудно разследване, което трае 28 дни. Повечето от неговите някогашни съратници, отпред с Димитър Общи, издават " всичко и всички ", с цел да отърват въжето. Да се овладееш освен това състояние, да останеш неотстъпчив, това е по силите на малко хора. И тъкмо това прави Левски! Въпреки изобличаващите го очни ставки той отхвърля да заяви всевъзможни имена и лица.
- Апостола е посветил живота си на битката за независимост. Свободни ли сме през днешния ден? Щеше ли да бъде задоволен Левски от това, което вижда в България? Това ли е " чиста и свята република ", за каквато той е мечтал?
- Левски през днешния ден стои зад тила на овластените, само че това значи ли, че идеалите на днешното общество са идеалите на Апостола?! Никак не би било неточност, в случай че се каже ясно и изрично: не - не са! Защо? Защото житейските и морални правила, от които се е ръководел Васил Левски, нямат нищо общо с утвърждаващите се през днешния ден полезности. За каква страна си мечтае Апостола? В неговото схващане тя е " храм на Истинната и Правата Свобода ", на " единодушието, братството и съвършеното тъждество ". Там индивидът е " свободен с цялостна независимост " и " има благословението от Бога да бъде стопанин с всичките си права ".
Днес обаче потомците на Апостола в своето преобладаващо болшинство са унизени от цинизма на новите богати; те са смазани от мизерията, озлобени са, без религия в личната си страна. Формалното основаване на демократични институции (многопартийна система, свободни избори, държавно управление, което ръководи въз основата на парламентарно болшинство и в границите на мандати, и пр.) не доведоха до разцвет на България.
- В навечерието сме на Трети март. Един неоспорим на пръв взор, а в действителност оспорван от някои празник. Какво е за Вас Трети март?
- На Трети март България възкръсва на европейската политическа карта, а Санстефанският кротичък контракт легитимира българската страна в нейните етнически граници. Не какъв да е, а Стефан Стамболов от страниците на в. " Нова България " приветства войната с пламенна публикация, олицетворение на фантазиите и очакванията на хиляди българи. Тя приключва с възгласа: " Да живее свободна България! Да живее велика и славна Русия, нашата освободителка! " Вярно, Берлинският конгрес носи мъка. И с нея стартира новата история на България. Но точно тя акумулира и концентрира българската национална сила в институционално съзидание и държавно строителство, подхранва вярата в освобождението на върнатите под непозната власт българи и в бъдещото национално-държавно обединяване. С всичките военни и стопанско-търговски ограничавания България към този момент е действителен факт в европейската политика.
- Имаше опити да се смени Трети март като народен празник. Сега желаят да се преименуват улици. Как може да отхвърляме Русия като наша освободителка?
- Това е безумство, което придобива клинични измерения. И което потвърждава за следващ път, че през днешния ден ние нямаме народен блян. Ако през Възраждането това е Освобождението, в Царство България - Съединението и Обединението, то сега отсъства национална теория. Абсолютна нелепост е да се опълчва Трети март на 24 май. По принцип националният празник е държавнотворен. Всяка съвременна страна в актуалния свят, изключително в европейския, чества началото на своето битие: 14 юли във Франция, 4 юли в Съединени американски щати и прочие В този смисъл Трети март е венецът на мечтаната от книжовници, герои, четници, революционери, опълченци концепция, че ще има страна, наречена България.
- Как си обяснявате грозната русофобия, която ни залива? Вие имате книги, свързани с народопсихологията на българина, с българския народен темперамент...
- България постоянно е страдала от своя " сателитен синдром ". В основата му стои действителният факт, че страната ни е буферна страна: сред Азия и Европа, сред ислямския Изток и християнския Запад; сред света на бедността и света на богатството; сред света на патриархалния морал и света на индивидуализма. На юг от България се намира мощна страна във военно отношение - Турция, която разполага с мощни съдружници и своя " пета колона " в страната ни. Това поражда дълготраен блян да се откри " противотежест ". И по този начин последователно (особено след националните катастрофи) се ражда " сателитният синдром ", който прераства във " подвластен ". Практиката за оглеждането да се влезе под предпазен чадър от велики сили, погледът " на открито ", търсенето на " настойник ", на " огромния брат " отвън нашите граници. Този синдром е изразът на разбирането, че ние нямаме сили сами да си решим проблемите. Още Димитър Благоев отбелязва обстоятелството, че единствено 1/3 от процесите в България зависят от самата нея, останалите 2/3 са плод на външна интервенция.
- Всеки има свое схващане какво значат думите на Левски в тефтерчето му: " Народе???? " Какво е Вашето виждане?
- Има разнообразни тълкувания какво е желал да каже Левски. Дали в този възглас е кондензирал цялата си непомерна и неизтощима обич към българския народ? Или е показал състрадателно схващане и приемане на кривиците и историческите обременености на българите? А може би там прозира възторжено, ликуващо предчувствие за блестящото му бъдеще? Тази фраза постоянно е звучала, звучи и през днешния ден (и би трябвало постоянно да звучи) като глас на камбана.
- В навечерието на Трети март - какво е Вашето обръщение и благопожелание към читателите на в. ДУМА?
- Да имат мотиви да се гордеят, че са българи!
- Г-н Христов, неотдавна бе премиерата на новата книга " Васил Левски. Драмата на избора ". Това не е Вашата първа творба, отдадена на Апостола. Какво Ви стимулира да насочите още веднъж взор към личността му?
- Първата ми книга за Апостола - " Публичният облик на Васил Левски " (2017), е ориентирана към това по какъв начин се образува визия за него в националното схващане. Защо името му притегля като магнит голям брой български и задгранични историци, писатели, журналисти, художници, скулптори и прочие Откъде стартира митът и по каква причина всички търсят " своя Левски " - наклонност, която не се следи при нито една от другите значими фигури в националния исторически мавзолей.
Стремежът ми във втората книга за Левски бе да хвърля светлина върху някои неизяснени или премълчавани истини. Например: би трябвало ли да бъде канонизиран, по какъв начин се финансира Вътрешната революционна организация, за какво се прибягва до " революционен гнет " и до какви последствия води той, има ли скрит план против Левски, до каква степен апостолите на Априлското въстание следват концепциите му.
- Какво ново можем да научим? Познат или чужд е Левски?
- Левски несъмнено е най-известната персона сред българите, само че в това време е и революционен, и политически деятел, чиито витален път и дело крият и редица загадки. Например: бил ли е идеолог на тайната Вътрешна революционна организация или е единствено деятел-практик, положил нейните организационни основи? Кога и по какъв метод активността му става известна на турската полиция? Защо толкоз умел бунтовник се връща в Ловеч на 24 декември 1872 година (на път за Букурещ), откакто е знаел, че там е в заплаха? Предаден ли е той в Къкрина или самичък е попаднал в клопката на заптиетата? Погребан ли е по християнски и в случай че е - къде е неговият гроб? И най-важното запитване: вярвал ли е в действителност Левски, че България ще се освободи на първо място със силите на своя народ, в случай, че е имал много аргументи да е запазен към такава вероятност: съществуването на голямата и мощна войска на Османската империя, неналичието на средства и оръжие в комитетите, отсъствието на интернационална поддръжка, пасивността на Русия към българското националноосвободително придвижване в този интервал и така нататък
- Какъв е Левски във Вашата визия?
- Без подозрение, най-интересният аспект във всички тези загадки е самата персона - индивидът Васил Левски! Неговият темперамент и психика. Защото Левски е забавен и с историята, която основава, само че и с вътрешната си драма и страдалчество на велика персона. Той е надраснал своите съвременници, защото е осъзнал всичките им плюсове и минуси. Левски влиза в паметта на своя народ с образеца за всеотдайност, човечност и безкористност.
В името на свободата на България Апостола се отхвърля от всички земни наслади, като се изключи една - да се бори за политическа самостоятелност на родината си. Повечето от неговия делник е прекосявал в циркулиране на градове, села, махали и манастири, в секрети срещи и събрания, в пламенни проповеди, в писане на писма и в непрекъснато надлъгване и надиграване с предателите и потерите. На кон или на крайник, той не е бил нито за момент в сигурност, рядко е имал свободни мигове и все пак никой не го е чул да се оплаква. Повечето от съвременниците му са го запомнили с лъчезарна усмивка, с меденото му слово и с бунтовните песни, които в унес е пял даже в мраз и студ - както написа за него Христо Ботев в едно писмо и го назовава " невероятен човек ".
- Какво желаете да кажете на читателите с новата си книга?
- Без визията за живота на Апостола всяко българско потомство би живяло някакъв доста по-непоследователен, в избрана степен безреден и като предписание непроизводителен живот. В облика на Левски българите въплъщават концепцията за личния си растеж.
Апостола сплотява, а не разделя, основава националната ни заварка. От делата и документалното завещание на Левски ясно се вижда, че той е желал да трансформира българския народ във фактор, решителен личната си орис. Неслучайно народът го е посочил " Апостол на свободата ". Това фразеология съдържа освен това от концепцията за национално избавление, а побира в себе си свободата във всичките й вероятни измерения.
- Защо " драмата на избора "? Пред какъв трагичен избор е бил изправен Апостола?
- Те не са един или два. Пълни с драматизъм и паника са да вземем за пример дните на Левски, протекли след залавянето му от турските управляващи край Къкрина на 27 декември 1872 година на разсъмване. Ранен зад главата в ухото, физически отпаднал, душевно сломен и подтиснат, той е бил подложен на трудно разследване, което трае 28 дни. Повечето от неговите някогашни съратници, отпред с Димитър Общи, издават " всичко и всички ", с цел да отърват въжето. Да се овладееш освен това състояние, да останеш неотстъпчив, това е по силите на малко хора. И тъкмо това прави Левски! Въпреки изобличаващите го очни ставки той отхвърля да заяви всевъзможни имена и лица.
- Апостола е посветил живота си на битката за независимост. Свободни ли сме през днешния ден? Щеше ли да бъде задоволен Левски от това, което вижда в България? Това ли е " чиста и свята република ", за каквато той е мечтал?
- Левски през днешния ден стои зад тила на овластените, само че това значи ли, че идеалите на днешното общество са идеалите на Апостола?! Никак не би било неточност, в случай че се каже ясно и изрично: не - не са! Защо? Защото житейските и морални правила, от които се е ръководел Васил Левски, нямат нищо общо с утвърждаващите се през днешния ден полезности. За каква страна си мечтае Апостола? В неговото схващане тя е " храм на Истинната и Правата Свобода ", на " единодушието, братството и съвършеното тъждество ". Там индивидът е " свободен с цялостна независимост " и " има благословението от Бога да бъде стопанин с всичките си права ".
Днес обаче потомците на Апостола в своето преобладаващо болшинство са унизени от цинизма на новите богати; те са смазани от мизерията, озлобени са, без религия в личната си страна. Формалното основаване на демократични институции (многопартийна система, свободни избори, държавно управление, което ръководи въз основата на парламентарно болшинство и в границите на мандати, и пр.) не доведоха до разцвет на България.
- В навечерието сме на Трети март. Един неоспорим на пръв взор, а в действителност оспорван от някои празник. Какво е за Вас Трети март?
- На Трети март България възкръсва на европейската политическа карта, а Санстефанският кротичък контракт легитимира българската страна в нейните етнически граници. Не какъв да е, а Стефан Стамболов от страниците на в. " Нова България " приветства войната с пламенна публикация, олицетворение на фантазиите и очакванията на хиляди българи. Тя приключва с възгласа: " Да живее свободна България! Да живее велика и славна Русия, нашата освободителка! " Вярно, Берлинският конгрес носи мъка. И с нея стартира новата история на България. Но точно тя акумулира и концентрира българската национална сила в институционално съзидание и държавно строителство, подхранва вярата в освобождението на върнатите под непозната власт българи и в бъдещото национално-държавно обединяване. С всичките военни и стопанско-търговски ограничавания България към този момент е действителен факт в европейската политика.
- Имаше опити да се смени Трети март като народен празник. Сега желаят да се преименуват улици. Как може да отхвърляме Русия като наша освободителка?
- Това е безумство, което придобива клинични измерения. И което потвърждава за следващ път, че през днешния ден ние нямаме народен блян. Ако през Възраждането това е Освобождението, в Царство България - Съединението и Обединението, то сега отсъства национална теория. Абсолютна нелепост е да се опълчва Трети март на 24 май. По принцип националният празник е държавнотворен. Всяка съвременна страна в актуалния свят, изключително в европейския, чества началото на своето битие: 14 юли във Франция, 4 юли в Съединени американски щати и прочие В този смисъл Трети март е венецът на мечтаната от книжовници, герои, четници, революционери, опълченци концепция, че ще има страна, наречена България.
- Как си обяснявате грозната русофобия, която ни залива? Вие имате книги, свързани с народопсихологията на българина, с българския народен темперамент...
- България постоянно е страдала от своя " сателитен синдром ". В основата му стои действителният факт, че страната ни е буферна страна: сред Азия и Европа, сред ислямския Изток и християнския Запад; сред света на бедността и света на богатството; сред света на патриархалния морал и света на индивидуализма. На юг от България се намира мощна страна във военно отношение - Турция, която разполага с мощни съдружници и своя " пета колона " в страната ни. Това поражда дълготраен блян да се откри " противотежест ". И по този начин последователно (особено след националните катастрофи) се ражда " сателитният синдром ", който прераства във " подвластен ". Практиката за оглеждането да се влезе под предпазен чадър от велики сили, погледът " на открито ", търсенето на " настойник ", на " огромния брат " отвън нашите граници. Този синдром е изразът на разбирането, че ние нямаме сили сами да си решим проблемите. Още Димитър Благоев отбелязва обстоятелството, че единствено 1/3 от процесите в България зависят от самата нея, останалите 2/3 са плод на външна интервенция.
- Всеки има свое схващане какво значат думите на Левски в тефтерчето му: " Народе???? " Какво е Вашето виждане?
- Има разнообразни тълкувания какво е желал да каже Левски. Дали в този възглас е кондензирал цялата си непомерна и неизтощима обич към българския народ? Или е показал състрадателно схващане и приемане на кривиците и историческите обременености на българите? А може би там прозира възторжено, ликуващо предчувствие за блестящото му бъдеще? Тази фраза постоянно е звучала, звучи и през днешния ден (и би трябвало постоянно да звучи) като глас на камбана.
- В навечерието на Трети март - какво е Вашето обръщение и благопожелание към читателите на в. ДУМА?
- Да имат мотиви да се гордеят, че са българи!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ