Забранената История: Малцина Знаят Каква Черна Съдба Е Застигнала Палача На Васил Левски Иванчо!
Иванчо е роден през 1822 година в Русчук. Учи право в Париж, връща се и начева блестяща кариера. Валията на Дунавския вилает Митхад паша му разпорежда асимилаторската политика. Идеята е да се открият смесени турско-български учебни заведения, които малко по малко да претопят българщината. Иванчо усърдно заляга над плана.Любимата фотография на Че Гевара, която е носел у себе си даже, когато е умирал, е фотографията на Васил Левски
Усърдието на Хаджипенчович стига до ушите на самия падишах. През 1868 година той е извикан в Цариград, назначен е в имперския Държавен съвет и във Върховния съд. На гърдите му светва първото османско отличие. “Хаджи Иванчо ефенди Пенчович, член от Държавния съвет, одобри нишан Меджидие, трети клас ”, оповестява в. “Турция ”.
С времето декорациите се множат и Христо Ботев го назовава “обершпион, накачен с всевъзможни ордени и храчки ”.
През 1872 година Иванчо написа донос до великия везир Махмуд Недим паша. Документът е просторно ревю за съществуването на загадка революционна организация измежду българите. С този текст той има решителен принос в залавянето на Васил Левски. Сега обаче премията не е медал, а високата чест персонално да осъди Апостола на свободата и неговите сподвижници.
Заедно със Саиб паша и Шакир бей Иванчо е командирован в София. Двата феса си нямат хабер от правосъдие и разчитат на него да изпедепса присъдите с французка низост и ориенталска свирепост.
Процесът стартира на 9 декември в софийския конак. Десетки комити са изправени пред трибунала. Иванчо топи перо и парафира присъда след присъда. Той се подписва единствено с Иванчо – без семейството, тъй като всички познават лицето, декорирано с ордени и храчки.
На 14 декември 1872 година е издадена смъртната присъда на Димитър Общи. Нашият правист стиска перодръжката и поставя сбитото Иванчо. На 14 януари 1873 година и Васил Левски е пратен на бесилото. След като обстойно и нашироко са разказани действията на Апостола, под персоналната редакция на Иванчо излиза следният текст:
“Понеже всичко гореизложено е открито с категоричност, то на съображение експлицитното предписание на член 55, алинея 1, член чл. 56, 66 и алинея 2 на член 174, реши се: упоменатият Дякон Левски да бъде наказан на гибел посредством обесване. ”
“Няма по-окумуш за депутатин от наш Иванчо! ”, възкликват след Освобождението русчуклии. И го избират за депутат в Учредителното заседание. През 1879 година душегубецът сменя феса с калпак, маха турските ордени от сетрето си и хваща файтон за Търново, написа svetovnizagadki.
Тук намества достолепната си снага в някогашния турски конак, където заседава събранието. Иванчо усеща нещо изключително да витае във въздуха. Това е духът на Левски. След залавянето той е разпитан първо таман в този конак.
Сетне Иванчо е член на Държавния съвет и на Върховния съд на Княжество България. Точно както по време на игото! Левски продължава да го тормози от отвъдното. Палачът подвига къща в комшулука край бесилото, където през днешния ден е паметникът на Апостола. Смъртта го прибира на 25 март 1894 година
Усърдието на Хаджипенчович стига до ушите на самия падишах. През 1868 година той е извикан в Цариград, назначен е в имперския Държавен съвет и във Върховния съд. На гърдите му светва първото османско отличие. “Хаджи Иванчо ефенди Пенчович, член от Държавния съвет, одобри нишан Меджидие, трети клас ”, оповестява в. “Турция ”.
С времето декорациите се множат и Христо Ботев го назовава “обершпион, накачен с всевъзможни ордени и храчки ”.
През 1872 година Иванчо написа донос до великия везир Махмуд Недим паша. Документът е просторно ревю за съществуването на загадка революционна организация измежду българите. С този текст той има решителен принос в залавянето на Васил Левски. Сега обаче премията не е медал, а високата чест персонално да осъди Апостола на свободата и неговите сподвижници.
Заедно със Саиб паша и Шакир бей Иванчо е командирован в София. Двата феса си нямат хабер от правосъдие и разчитат на него да изпедепса присъдите с французка низост и ориенталска свирепост.
Процесът стартира на 9 декември в софийския конак. Десетки комити са изправени пред трибунала. Иванчо топи перо и парафира присъда след присъда. Той се подписва единствено с Иванчо – без семейството, тъй като всички познават лицето, декорирано с ордени и храчки.
На 14 декември 1872 година е издадена смъртната присъда на Димитър Общи. Нашият правист стиска перодръжката и поставя сбитото Иванчо. На 14 януари 1873 година и Васил Левски е пратен на бесилото. След като обстойно и нашироко са разказани действията на Апостола, под персоналната редакция на Иванчо излиза следният текст:
“Понеже всичко гореизложено е открито с категоричност, то на съображение експлицитното предписание на член 55, алинея 1, член чл. 56, 66 и алинея 2 на член 174, реши се: упоменатият Дякон Левски да бъде наказан на гибел посредством обесване. ”
“Няма по-окумуш за депутатин от наш Иванчо! ”, възкликват след Освобождението русчуклии. И го избират за депутат в Учредителното заседание. През 1879 година душегубецът сменя феса с калпак, маха турските ордени от сетрето си и хваща файтон за Търново, написа svetovnizagadki.
Тук намества достолепната си снага в някогашния турски конак, където заседава събранието. Иванчо усеща нещо изключително да витае във въздуха. Това е духът на Левски. След залавянето той е разпитан първо таман в този конак.
Сетне Иванчо е член на Държавния съвет и на Върховния съд на Княжество България. Точно както по време на игото! Левски продължава да го тормози от отвъдното. Палачът подвига къща в комшулука край бесилото, където през днешния ден е паметникът на Апостола. Смъртта го прибира на 25 март 1894 година
Източник: bradva.bg
КОМЕНТАРИ