Иван Гайдаров От първи ноември 2018 г. всички подразделения на

Иван Гайдаров

От първи ноември 2018 година всички подразделения на българската администрация са задължени да обменят документи между тях само по електронен път. На това обърна внимание по време на конференция, на която беше показано социологическо изследване за настройките на обществото към целите на електронното ръководство, Александър Йоловски, зам.-председател на Държавна организация “Електронно управление” (ДАЕУ). Той бе безапелационен, че през миналата една година от основаването на ДАЕУ са ясно разпознати аргументите, заради които обществото усеща като постепенно и мъчно развиването на електронното ръководство, и са набелязани нужните бързи ограничения за смяната на това статукво.



Александър Йоловски, зам.-председател на Държавна организация “Електронно управление” (ДАЕУ). Снимка: Владимир Владков

“Ние не стартирахме изначало, а използвахме това, което към този момент е построено през годините, и започнахме да прибавяме изчезналите звена, които ще ни дадат сполучливите и работещи системи. Това, което имаме все още, няма по какъв начин да бъде тази единна централна платформа, с която може да се осъществя сполучлива административна промяна, тъй като към момента няма построена архитектура на електронното управление”, разяснява още Йоловски.

Думите му бяха доказани значително и от резултатите от изследването на “Галъп Интернешънъл”, съгласно които все още едвам към 5% от респондентите гледат на интернет връзката като на най-предпочитан канал за взаимоотношение с държавните органи. Най-активна в това отношение е възрастовата група 25-36 години, където дяловете доближават до 10% от общия брой, и висшистите, при които този % доближава до 13%. По думите на изпълнителният шеф на “Галъп” Първан Симеонов това са и хората, които намират този метод на другарство за полезност и цивилизационен белег. Около 14% пък са българите, които са употребили електронни административни услуги през последната година, като преобладаващите оценки за тази връзка варират от “много добра” до “добра”.

Като цяло резултатите от проучването демонстрират, че българите, които са въвлечени по някакъв метод в тематиката за дигитализацията на държавното ръководство, са в границите на 30% от пълнолетното население на страната. Като цели на електронното ръководство респондентите извеждат промяната за понижаване на административната тежест и непотребните регулации за жителите и бизнеса, отпадане на нуждата от доста документи на хартия, ускорение на административното обслужване, въвеждане на електронна еднаквост и възстановяване на опциите за правене на бизнес. Това са и областите, в които респондентите имат най-голямо доверие, че в последна сметка ще се трансфорат във факт, а за задачата, съгласно тях, е нужна не толкоз финансова основа, колкото политическа воля.

“Този външен взор потвърждава правилността на посоката, която сме поели както във връзка с упованията и целите, по този начин и по отношение на крайните резултати. В последната година ДАЕУ работи за електронно ръководство за всички. Към момента делът на тези, които употребяват електронни административни услуги, в действителност е дребен. Но също по този начин се вижда, че българите изискват администрацията да не занимава жителите и бизнеса със своите вътрешни проблеми, а чакат бързо обслужване. Именно това е действителната работа, над която сме се концентрирали”, разяснява резултатите от проучването Александър Йоловски и добави, че целите на ДАЕУ са ориентирано напълно към това преобладаващата част от популацията да получи бърз достъп до електронни услуги.

Един от основните съставни елементи на българското електронно ръководство - средата за междурегистров продан (RegiX) - към този момент работи в действително време, само че един от най-големите проблеми - правната рамка – към момента се оказва предизвикателство пред въвеждането на е-управление у нас.

“Проблемите идват от всички тези профилирани закони, които трансформират жителите в куриери. В развой на изменение са над 200 закона, които ще дадат опция за отпадането на 13 удостоверения. Към момента нашата държавна администрация към момента е основана на хартия, а няма по какъв начин да бъдат основани нови електронни административни услуги, в случай че те ще легнат на тези остарели процеси. Затова фокусът през последната година падна върху изменението на тези закони и подзаконови нормативни актове. Така че воля за смяна има и към този момент е в действие”, разяснява още зам.-председателят на ДАЕУ.

Вторият доста значим резултат, на който обърна внимание Александър Йоловски, е построената система за несъмнено електронно връчване.

“Това е софтуерен съставен елемент, който разрешава на жителите и бизнеса несъмнено и проследимо да обменят документи. Позволява също по този начин в двете посоки електронно взаимоотношение сред жители и администрация. Тази система към този момент действа в Национален осигурителен институт и има доста огромен капацитет, тъй като на процедура ще помогне на всички администрации да изпълнят законовото си обвързване да дават всички свои услуги по електронен път. Следващата крачка е да се направи този развой изцяло работещ, като жители и администрации основат свои сметки в тази система”, съобщи Йоловски и добави, че целите на ДАЕУ изцяло съответстват с тези на жителите – електронен продан на документи в администрациите, отпадане на административната тежест и цифровизация на ресурсите.