Нова наредба за фискалните устройства, нови проблеми за бизнеса
Иван Гайдаров
Новите промени в Наредбата за администриране и отчитане на продажбите в комерсиалните обекти са на практика неприложими за правилния български бизнес. Усилията на Министерство на финансите (МФ), ориентирани към понижаване на сивата стопанска система и нелоялните търговски практитки, заслужават възторженостти и поддръжка, само че подхванатите ограничения ще утежняват съществено цялостната бизнес среда. Около тази позиция се сплотиха от Българската стопанска камара (БСК), Българската асоциация за развиване на бизнес програмен продукт (БАРБС), Българския лекарски съюз (БЛС) и Българската асоциация на заведенията по време на нарочна конференция, отдадена на проблемите, които новото законодателство в сферата се чака да сложи пред бизнеса.
Според участниците в брифинга в наредбата, като се изключи че се вменяват нова административна тежест и доста по-високи разноски от предварителния план на МФ, има и доста неразбираеми или непрецизирани разпореждания, които в композиция с късите периоди за привеждане в сходство, вършат задачата безусловно неизпълнима.
Като цяло, от измененията в наредбата ще бъдат наранени всички лица, които употребяват фискални устройства – производители на програмен продукт, хотелиери, ресторантьори, куриерски компании, таксиметрови компании, общопрактикуващи лекари, дребни търговци и даже системата на градския превоз в огромните градове. По данни на Национална агенция за приходите, все още у нас има над 400 000 регистрирани фискални устройства. От тях минимум 100 000 са закупени и въведени в употреба преди 3-4 години, което означаеа, че не подлежат на актуализация и би трябвало да бъдат сменени с нови.
“Други 100 000 са новозакупени и въведени в приложимост. За тях бизнесът ще би трябвало да избира дали да ги подмени или да ги актуализира. Дейностите, които всеки от тях би трябвало да извърши в резултат на избора си, сочат обаче, че има доста случаи, в които промяната е по-изгодна от инвестицията във към този момент остаряла техника. При 200 000 устройства, които по пазарни цени се движат сред 200 и 500 лв., общата сметка за бизнеса е сред 40 и 100 млн. лв., което е сред 2 и 5 пъти повече от предварителните планове на Национална агенция за приходите и МФ, заложени в претекстовете към наредбата”, изясни Станислав Попдончев, основен финансов шеф на БСК.
Освен хардуерната част обаче, измененията в наредбата засягат и софтуерните системи, а оттова и производителите и дистрибуторите на този вид решения.
Какво значат новите правила за програмен продукт ния отрасъл ?
От БАРБС са безапелационни, че във връзка с производителите и дистрибуторите на бизнес програмен продукт новите условия слагат някои в действителност неизпълними условия, които могат да имат извънредно съществени последици както за целия бранш, по този начин и за самата страна.
“В късите периоди, в които софтуерът би трябвало да бъде наведен в кондиция по отношение на новите условия, и в общия подтекст на едновременната замяна на програмен продукт и хардуер, които са взаимно свързани, съзнателният бизнес няма да успее да се оправи. Ако все още някой каже, че може да отговори на новите правила и да подаде декларация, че софтуерът му дава отговор на тези условия, това би означавало, че той или не я е прочел, или е безотговорен”, разяснява учредителят на организацията Ясен Танев.
Според новите правила софтуерните системи, които стават все по-сложни и заемат все по-важна роля за модерния бизнес, би трябвало да бъдат изменени, личният състав да бъде подготвен за работа с тях, а новите съоръжения да бъдат задействани, откакто старите бъдат изключени. Освен това, процедурата изисква преработваните устройства да бъдат изтеглени от обектите, да бъдат обновени и по-късно върнати назад, което би основало редица проблеми пред бизнеса.
“В България участват съществени компании, а ние като дистрибутори и производители сътворяваме решения, съобразени със спецификата на бизнеса. Това значи, че другите компании имат характерни условия, които би трябвало да внедрим, а те би трябвало да плануват разноските в бюджета си. Затова и заложените условия по отношение на дадените периоди са неизпълними”, скцентира Ясен Танев.
По думите му в наредбата има текстове, в които по хипотеза се вменяват избрани отговорности на производителите на програмен продукт, защото те би трябвало да заявяват, че дават отговор на лист от условия. “Ние обаче нямаме цялостен надзор над тази среда – операционни системи, бази данни, софтуерни ограничения и така нататък В същия миг от нас се изисква да подсигуряваме, че всички тези съставни елементи са непроменяеми. Това е неуместно. Още повече, че софтуерите би трябвало да бъдат гъвкави по условие”, изясни идващия проблем учредителят на Българска асоциация за развиване на бизнес програмен продукт и добави още един: “Ако се одобри, че софтуерът трансформира данните, би трябвало да се има поради, че това значи, че производителите на програмен продукт са проведена незаконна група дружно с бизнеса. Това е безусловно неверна идея. В този случай Национална агенция за приходите издава акт и, без даже да е влезнало в действие дефинитивно мнение по валидността на това решение, организацията изпраща имейли до всички консуматори на въпросния програмен продукт, в който изяснява, че той е злоумишлен и укрива налози, да вземем за пример. Това е удар върху производителите и доставчиците на сходни решения, без преди този момент да има потвърдена виновност, и може да докара до затваряне на компании”.
Наличието на голям брой комплицирани ERP системи на другите телекоми и огромни интернационалните оператори основава нови евентуални провокации, този път пред държавните институции. “Те не могат да бъдат сменени за седмици и ще се стигне до голям брой интернационалните каузи, в които колоси ще съдят страната за неоторизиран достъп до интелектуална благосъстоятелност. Готови ли сме да се включим в нещо такова?”, попита риторично Ясен Танев
Национална агенция за приходите с достъп до сериозните за бизнеса данни?
Друг главен проблем, който, съгласно Българската асоциация на заведенията, ще се появи с новите условия в Наредбата за администриране и отчитане на продажбите в комерсиалните обекти, е обвързван с условието за цялостен достъп от страна на Национална агенция за приходите до сериозните за бизнеса данни.
“Една от главните ни забележки към новите наредби е обвързвана с условието за даване на така наречен source код, който дава на Национална агенция за приходите достъп до цялата база данни на дадения обект. Тук не става дума за фискализация на касов бон, а за безусловно целия бизнес – достъп до предписания, маркетингови тактики, проекти за промоции и така нататък В същия миг не получаваме от Национална агенция за приходите никакви гаранции по какъв начин ще бъде контролиран този достъп и никакво съществено доказателство, че информацията няма метод да попадне в неверни ръце. Фактически, един действен служащ в Национална агенция за приходите може с едно копче да изнесе тази цялата тази сериозна информация към трети лица. По този метод може да бъде откраднат всеки един бизнес”, предизвестява ръководителят на асоциацията, Ричард Алибегов, и прибавя, че не схваща и друго условие – това за съществуване на контролни ленти в обектите, в случай, че информацията отива в живо време в системата на Национална агенция за приходите.
Въпросният достъп до сериозни данни от страна на данъчните е главен проблем и съгласно Българския лекарски съюз.
“Исканията за достъп до цялата база данни извънредно доста смути нашата организация. Тук става въпрос за здравни досиета и би трябвало да е пределно ясно кой ще пипа там. Ако при бизнеса приказваме за индустриални секрети, тук става дума за здравето на българските жители. Даже общопрактикуващите лекари нямат цялостен достъп до тези досиета своите пациенти. Имаме разполагаем единствено това, което ние сме направили за тях. Ако би трябвало да вършим цялостна информация, това не става по електронен път”, обръща внимание зам.-председателят на БЛС, доктор Николай Брънзалов.
В последна сметка участниците в конференцията оповестиха, че приветстват опитите на Национална агенция за приходите и МФ за осветляване на българската стопанска система и предложиха своята експертна поддръжка това да стане по допустимо най-хубавия метод.
“В Европа има положителни модели, при които фискализацията може да се трансформира в доста сполучлив държавен план. А българската страна има големия шанс, че наши организации са правили фискализация на съвсем всичките ни съседи в района и бихме могли да подпомогнем този развой и у нас. Доброто желание би трябвало да се трансформира в добра практиката и в границите на идващите седмици, предоставяйки експертизата на целия виновен бизнес, да помогнем на страната да прецезира текстовете и да създаде една законова рамка върху положителните български практики, която да бъде използвана и устойчива в границите на идващите пет години. Българскията бизнес не може да влага от през днешния ден за утре”, заключи Ясен Танев от Българска асоциация за развиване на бизнес програмен продукт.
Новите промени в Наредбата за администриране и отчитане на продажбите в комерсиалните обекти са на практика неприложими за правилния български бизнес. Усилията на Министерство на финансите (МФ), ориентирани към понижаване на сивата стопанска система и нелоялните търговски практитки, заслужават възторженостти и поддръжка, само че подхванатите ограничения ще утежняват съществено цялостната бизнес среда. Около тази позиция се сплотиха от Българската стопанска камара (БСК), Българската асоциация за развиване на бизнес програмен продукт (БАРБС), Българския лекарски съюз (БЛС) и Българската асоциация на заведенията по време на нарочна конференция, отдадена на проблемите, които новото законодателство в сферата се чака да сложи пред бизнеса.
Според участниците в брифинга в наредбата, като се изключи че се вменяват нова административна тежест и доста по-високи разноски от предварителния план на МФ, има и доста неразбираеми или непрецизирани разпореждания, които в композиция с късите периоди за привеждане в сходство, вършат задачата безусловно неизпълнима.
Като цяло, от измененията в наредбата ще бъдат наранени всички лица, които употребяват фискални устройства – производители на програмен продукт, хотелиери, ресторантьори, куриерски компании, таксиметрови компании, общопрактикуващи лекари, дребни търговци и даже системата на градския превоз в огромните градове. По данни на Национална агенция за приходите, все още у нас има над 400 000 регистрирани фискални устройства. От тях минимум 100 000 са закупени и въведени в употреба преди 3-4 години, което означаеа, че не подлежат на актуализация и би трябвало да бъдат сменени с нови.
“Други 100 000 са новозакупени и въведени в приложимост. За тях бизнесът ще би трябвало да избира дали да ги подмени или да ги актуализира. Дейностите, които всеки от тях би трябвало да извърши в резултат на избора си, сочат обаче, че има доста случаи, в които промяната е по-изгодна от инвестицията във към този момент остаряла техника. При 200 000 устройства, които по пазарни цени се движат сред 200 и 500 лв., общата сметка за бизнеса е сред 40 и 100 млн. лв., което е сред 2 и 5 пъти повече от предварителните планове на Национална агенция за приходите и МФ, заложени в претекстовете към наредбата”, изясни Станислав Попдончев, основен финансов шеф на БСК.
Освен хардуерната част обаче, измененията в наредбата засягат и софтуерните системи, а оттова и производителите и дистрибуторите на този вид решения.
Какво значат новите правила за програмен продукт ния отрасъл ?
От БАРБС са безапелационни, че във връзка с производителите и дистрибуторите на бизнес програмен продукт новите условия слагат някои в действителност неизпълними условия, които могат да имат извънредно съществени последици както за целия бранш, по този начин и за самата страна.
“В късите периоди, в които софтуерът би трябвало да бъде наведен в кондиция по отношение на новите условия, и в общия подтекст на едновременната замяна на програмен продукт и хардуер, които са взаимно свързани, съзнателният бизнес няма да успее да се оправи. Ако все още някой каже, че може да отговори на новите правила и да подаде декларация, че софтуерът му дава отговор на тези условия, това би означавало, че той или не я е прочел, или е безотговорен”, разяснява учредителят на организацията Ясен Танев.
Според новите правила софтуерните системи, които стават все по-сложни и заемат все по-важна роля за модерния бизнес, би трябвало да бъдат изменени, личният състав да бъде подготвен за работа с тях, а новите съоръжения да бъдат задействани, откакто старите бъдат изключени. Освен това, процедурата изисква преработваните устройства да бъдат изтеглени от обектите, да бъдат обновени и по-късно върнати назад, което би основало редица проблеми пред бизнеса.
“В България участват съществени компании, а ние като дистрибутори и производители сътворяваме решения, съобразени със спецификата на бизнеса. Това значи, че другите компании имат характерни условия, които би трябвало да внедрим, а те би трябвало да плануват разноските в бюджета си. Затова и заложените условия по отношение на дадените периоди са неизпълними”, скцентира Ясен Танев.
По думите му в наредбата има текстове, в които по хипотеза се вменяват избрани отговорности на производителите на програмен продукт, защото те би трябвало да заявяват, че дават отговор на лист от условия. “Ние обаче нямаме цялостен надзор над тази среда – операционни системи, бази данни, софтуерни ограничения и така нататък В същия миг от нас се изисква да подсигуряваме, че всички тези съставни елементи са непроменяеми. Това е неуместно. Още повече, че софтуерите би трябвало да бъдат гъвкави по условие”, изясни идващия проблем учредителят на Българска асоциация за развиване на бизнес програмен продукт и добави още един: “Ако се одобри, че софтуерът трансформира данните, би трябвало да се има поради, че това значи, че производителите на програмен продукт са проведена незаконна група дружно с бизнеса. Това е безусловно неверна идея. В този случай Национална агенция за приходите издава акт и, без даже да е влезнало в действие дефинитивно мнение по валидността на това решение, организацията изпраща имейли до всички консуматори на въпросния програмен продукт, в който изяснява, че той е злоумишлен и укрива налози, да вземем за пример. Това е удар върху производителите и доставчиците на сходни решения, без преди този момент да има потвърдена виновност, и може да докара до затваряне на компании”.
Наличието на голям брой комплицирани ERP системи на другите телекоми и огромни интернационалните оператори основава нови евентуални провокации, този път пред държавните институции. “Те не могат да бъдат сменени за седмици и ще се стигне до голям брой интернационалните каузи, в които колоси ще съдят страната за неоторизиран достъп до интелектуална благосъстоятелност. Готови ли сме да се включим в нещо такова?”, попита риторично Ясен Танев
Национална агенция за приходите с достъп до сериозните за бизнеса данни?
Друг главен проблем, който, съгласно Българската асоциация на заведенията, ще се появи с новите условия в Наредбата за администриране и отчитане на продажбите в комерсиалните обекти, е обвързван с условието за цялостен достъп от страна на Национална агенция за приходите до сериозните за бизнеса данни.
“Една от главните ни забележки към новите наредби е обвързвана с условието за даване на така наречен source код, който дава на Национална агенция за приходите достъп до цялата база данни на дадения обект. Тук не става дума за фискализация на касов бон, а за безусловно целия бизнес – достъп до предписания, маркетингови тактики, проекти за промоции и така нататък В същия миг не получаваме от Национална агенция за приходите никакви гаранции по какъв начин ще бъде контролиран този достъп и никакво съществено доказателство, че информацията няма метод да попадне в неверни ръце. Фактически, един действен служащ в Национална агенция за приходите може с едно копче да изнесе тази цялата тази сериозна информация към трети лица. По този метод може да бъде откраднат всеки един бизнес”, предизвестява ръководителят на асоциацията, Ричард Алибегов, и прибавя, че не схваща и друго условие – това за съществуване на контролни ленти в обектите, в случай, че информацията отива в живо време в системата на Национална агенция за приходите.
Въпросният достъп до сериозни данни от страна на данъчните е главен проблем и съгласно Българския лекарски съюз.
“Исканията за достъп до цялата база данни извънредно доста смути нашата организация. Тук става въпрос за здравни досиета и би трябвало да е пределно ясно кой ще пипа там. Ако при бизнеса приказваме за индустриални секрети, тук става дума за здравето на българските жители. Даже общопрактикуващите лекари нямат цялостен достъп до тези досиета своите пациенти. Имаме разполагаем единствено това, което ние сме направили за тях. Ако би трябвало да вършим цялостна информация, това не става по електронен път”, обръща внимание зам.-председателят на БЛС, доктор Николай Брънзалов.
В последна сметка участниците в конференцията оповестиха, че приветстват опитите на Национална агенция за приходите и МФ за осветляване на българската стопанска система и предложиха своята експертна поддръжка това да стане по допустимо най-хубавия метод.
“В Европа има положителни модели, при които фискализацията може да се трансформира в доста сполучлив държавен план. А българската страна има големия шанс, че наши организации са правили фискализация на съвсем всичките ни съседи в района и бихме могли да подпомогнем този развой и у нас. Доброто желание би трябвало да се трансформира в добра практиката и в границите на идващите седмици, предоставяйки експертизата на целия виновен бизнес, да помогнем на страната да прецезира текстовете и да създаде една законова рамка върху положителните български практики, която да бъде използвана и устойчива в границите на идващите пет години. Българскията бизнес не може да влага от през днешния ден за утре”, заключи Ясен Танев от Българска асоциация за развиване на бизнес програмен продукт.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ