Доставчиците на обществени услуги масово не спазват законодателните изисквания
Иван Гайдаров
Липса на вътрешни правила за административно обслужване, опция за заплащане през POS-терминал и канал за противоположна връзка от потребителите. Изискване на документи, налични при първичните админи на данни. Нарушения на периодите за даване на информация. 287 административни услуги, които не участват в Регистъра на услугите. Липса на механизми за надзор на спазването на законодателството.
Това са единствено част от констатациите от инвентаризацията на процесите по даване на публични административни услуги в България, направени в границите на плана “Трансформация на модела на административното обслужване” с бенефициент администрацията на Министерски съвет. Резултатите бяха показани в границите на кръгла маса, която събра представители на разнообразни снабдители на административни услуги както от държавния, по този начин и от частния бранш.
Анализът е изработен на база визити в над 3700 централни администрации, териториални звена, държавни и общински лечебни заведения, детски градини, учебни заведения, библиотеки, ВУЗ-ове, музеи, пощи, електроразпределителни и газоразпределителни сдружения, ВИК и топлофикации. Въпросните несъответствия са в прорез с условията на най-малко три законодателни акта - Закона за администрацията, Наредбата за административното обслужване и Закона за електронно ръководство – съгласно които от жителите и организациите не би трябвало да се изисква даването или доказването на основани данни, съхранявани от първоначални админи да вземем за пример, като доставчиците имат право на безвъзмезден длъжностен достъп до тях.
Представители на разнообразни организации от бранша на публичните услуги обаче обърнаха внимание, че доста от нарушаванията са в резултат на неналичието на ясни правила, по които да бъдат прилагани другите нормативни документи, като дадоха образец с сложния достъп до данните на главните държавни регистри.
В отговор от Държавната организация “Електронно управление” (ДАЕУ) бяха безапелационни, че обезпечаването на достъпа до данните на първичните админисратори е техен главен приоритет.
“Съгласно сегашната наредба на Закона за електронното ръководство данните би трябвало да бъдат предоставяни гратис и служебно на организациите, предлагащи публични услуги, при съществуване на нормативно съображение. За страдание обаче, все още към момента съществува опозиция от страна на някои от първичните админи да отворят регистрите си, само че ние работим интензивно по отстраняването на този проблем. Работим и по разширението на кръга от консуматори, които ще имат достъп доникъде за междурегистров продан RegiX, която е главен инструмент за обезпечаване на достъп до тази информация”, обясниха от ДАЕУ и разкриха, че сега се основава работна група за смяна на Закона за електронно ръководство, която би трябвало да ускори някои от отговорностите, свързани с достъпа до данни и включването на организациите, които оферират публични услуги, в процеса на електронно ръководство на страната.
“В момента сътворяваме и обединен развой по даване на електронна административна услуга. Искаме посредством нашите хоризонтални системи да интегрираме в Единния портал за достъп до електронни административни услуги модули за е-плащане, заявяване, приемане и автентикация. Там ще бъдат качвани и всички електронни форми за заявяване на услуги, като по този метод през една платформа потребителят ще може да прави всичко”, обясниха още от ДАЕУ.
Представителите на Министерски съвет бяха безапелационни, че до санкционни ограничения би трябвало да се стига само откакто процесите, гарантиращи спазването на законодателството, бъдат задоволително изгладени, с цел да не затрудняват доставчиците на публични услуги.
Липса на вътрешни правила за административно обслужване, опция за заплащане през POS-терминал и канал за противоположна връзка от потребителите. Изискване на документи, налични при първичните админи на данни. Нарушения на периодите за даване на информация. 287 административни услуги, които не участват в Регистъра на услугите. Липса на механизми за надзор на спазването на законодателството.
Това са единствено част от констатациите от инвентаризацията на процесите по даване на публични административни услуги в България, направени в границите на плана “Трансформация на модела на административното обслужване” с бенефициент администрацията на Министерски съвет. Резултатите бяха показани в границите на кръгла маса, която събра представители на разнообразни снабдители на административни услуги както от държавния, по този начин и от частния бранш.
Анализът е изработен на база визити в над 3700 централни администрации, териториални звена, държавни и общински лечебни заведения, детски градини, учебни заведения, библиотеки, ВУЗ-ове, музеи, пощи, електроразпределителни и газоразпределителни сдружения, ВИК и топлофикации. Въпросните несъответствия са в прорез с условията на най-малко три законодателни акта - Закона за администрацията, Наредбата за административното обслужване и Закона за електронно ръководство – съгласно които от жителите и организациите не би трябвало да се изисква даването или доказването на основани данни, съхранявани от първоначални админи да вземем за пример, като доставчиците имат право на безвъзмезден длъжностен достъп до тях.
Представители на разнообразни организации от бранша на публичните услуги обаче обърнаха внимание, че доста от нарушаванията са в резултат на неналичието на ясни правила, по които да бъдат прилагани другите нормативни документи, като дадоха образец с сложния достъп до данните на главните държавни регистри.
В отговор от Държавната организация “Електронно управление” (ДАЕУ) бяха безапелационни, че обезпечаването на достъпа до данните на първичните админисратори е техен главен приоритет.
“Съгласно сегашната наредба на Закона за електронното ръководство данните би трябвало да бъдат предоставяни гратис и служебно на организациите, предлагащи публични услуги, при съществуване на нормативно съображение. За страдание обаче, все още към момента съществува опозиция от страна на някои от първичните админи да отворят регистрите си, само че ние работим интензивно по отстраняването на този проблем. Работим и по разширението на кръга от консуматори, които ще имат достъп доникъде за междурегистров продан RegiX, която е главен инструмент за обезпечаване на достъп до тази информация”, обясниха от ДАЕУ и разкриха, че сега се основава работна група за смяна на Закона за електронно ръководство, която би трябвало да ускори някои от отговорностите, свързани с достъпа до данни и включването на организациите, които оферират публични услуги, в процеса на електронно ръководство на страната.
“В момента сътворяваме и обединен развой по даване на електронна административна услуга. Искаме посредством нашите хоризонтални системи да интегрираме в Единния портал за достъп до електронни административни услуги модули за е-плащане, заявяване, приемане и автентикация. Там ще бъдат качвани и всички електронни форми за заявяване на услуги, като по този метод през една платформа потребителят ще може да прави всичко”, обясниха още от ДАЕУ.
Представителите на Министерски съвет бяха безапелационни, че до санкционни ограничения би трябвало да се стига само откакто процесите, гарантиращи спазването на законодателството, бъдат задоволително изгладени, с цел да не затрудняват доставчиците на публични услуги.
Източник: computerworld.bg
КОМЕНТАРИ