Войната в Нагорни Карабах: И Русия, и Турция имат полза от нея
ито Турция, нито Русия имат интерес да спрат войната в Кавказ. Турция, да вземем за пример, би могла по този начин да окаже усмирително въздействие над „ братския народ “ в Азербайджан, тъй че спорът в Нагорни Карабах да не се разраства. Но Анкара избира да подклажда огъня. Наскоро турската войска организира военни маневри дружно с Азербайджан, окуражи азерите да заловен оръжието, даже директно заплаши Армения, написа Миодраг Сорич в публикация за.
Навсякъде, където Турция и президентът Ердоган влязат в ролята на миротворци, войната се оказва на прага - в Кавказ, в Сирия, в Либия. Ердоган изпраща военни кораби против Гърция, не го е грижа за съюзническата взаимност в границите на НАТО, подценява интернационалното право. Неговата цел е да трансформира Турция в самостоятелна районна мощ, в краен случай и посредством принуждение. Ердоган обаче няма никакъв интерес от постигането на дълготраен мир в Кавказ.
Политическо решение на спора
Русия също се стреми към въздействие, или най-малко към опцията да показва, че разполага с него. Кремъл би могъл да възпира някои ненужни провокации на арменците - да вземем за пример да настаняват християнски бежанци от Сирия в Нагорни Карабах.
Московското въздействие над Ереван е голямо – всяко арменско държавно управление знае, че без отбраната на огромния брат от Москва сигурността на страната не може да се подсигурява.
Русия обаче освен доставя оръжие на Армения, тя е разположила там и хиляди свои бойци. Москва обаче няма интерес от политическо решение на казуса в Нагорни Карабах. Тя желае да задържи статуквото и да поддържа положителни връзки и с Ереван, и с Баку. Така постоянно ще е в положение да се изявява като значим фактор при появяването на спорове сред тях.
В разногласието за Нагорни Карабах няма почтен медиатор
Русия и Турция преследват свои лични цели. Затова спорът непрекъснато се възпламенява - изключително, когато икономическото състояние се утежни и държавните управления на двете страни желаят да отклонят вниманието от личните си провали.
Сметката заплащат елементарните хора
Азербайджанският президент Алиев да вземем за пример непрекъснато твърди, че ще модернизира стопанската система и ще се пребори с корупцията. Но до момента съвсем нищо не се е случило. Азербайджан си остава подвластен от износа на петрол и земен газ. А във времената на пандемия цените на тези първични материали спаднаха в международен мащаб. Затова Азербайджан печели доста по-малко от износа, а държавният бюджет е в тежко положение. Покупателната дарба пада, недоволството на жителите пораства, в това число и заради това, че държавното управление не се оправя добре с пандемията. Въоръженото нахлуване против Армения отклонява вниманието и обезпечава на Алиев пролонгация. Патриотизмът, несъмнено, не може да нахрани хората, само че пък притъпява сетивата.
Новото възпламеняване на спора в Нагорни Карабах е проваляне за дипломацията. Западът съвсем не се интересува от този проблем в периферията на Европа, а Съединени американски щати изоставиха предходната си функционалност на световна мощ, въдворяваща ред. Европейски Съюз демонстрира ту некадърност, ту отвращение да поеме тази роля. Цената за това – в последна сметка -плащат елементарните хора в Кавказ.
Навсякъде, където Турция и президентът Ердоган влязат в ролята на миротворци, войната се оказва на прага - в Кавказ, в Сирия, в Либия. Ердоган изпраща военни кораби против Гърция, не го е грижа за съюзническата взаимност в границите на НАТО, подценява интернационалното право. Неговата цел е да трансформира Турция в самостоятелна районна мощ, в краен случай и посредством принуждение. Ердоган обаче няма никакъв интерес от постигането на дълготраен мир в Кавказ.
Политическо решение на спора
Русия също се стреми към въздействие, или най-малко към опцията да показва, че разполага с него. Кремъл би могъл да възпира някои ненужни провокации на арменците - да вземем за пример да настаняват християнски бежанци от Сирия в Нагорни Карабах.
Московското въздействие над Ереван е голямо – всяко арменско държавно управление знае, че без отбраната на огромния брат от Москва сигурността на страната не може да се подсигурява.
Русия обаче освен доставя оръжие на Армения, тя е разположила там и хиляди свои бойци. Москва обаче няма интерес от политическо решение на казуса в Нагорни Карабах. Тя желае да задържи статуквото и да поддържа положителни връзки и с Ереван, и с Баку. Така постоянно ще е в положение да се изявява като значим фактор при появяването на спорове сред тях.
В разногласието за Нагорни Карабах няма почтен медиатор
Русия и Турция преследват свои лични цели. Затова спорът непрекъснато се възпламенява - изключително, когато икономическото състояние се утежни и държавните управления на двете страни желаят да отклонят вниманието от личните си провали.
Сметката заплащат елементарните хора
Азербайджанският президент Алиев да вземем за пример непрекъснато твърди, че ще модернизира стопанската система и ще се пребори с корупцията. Но до момента съвсем нищо не се е случило. Азербайджан си остава подвластен от износа на петрол и земен газ. А във времената на пандемия цените на тези първични материали спаднаха в международен мащаб. Затова Азербайджан печели доста по-малко от износа, а държавният бюджет е в тежко положение. Покупателната дарба пада, недоволството на жителите пораства, в това число и заради това, че държавното управление не се оправя добре с пандемията. Въоръженото нахлуване против Армения отклонява вниманието и обезпечава на Алиев пролонгация. Патриотизмът, несъмнено, не може да нахрани хората, само че пък притъпява сетивата.
Новото възпламеняване на спора в Нагорни Карабах е проваляне за дипломацията. Западът съвсем не се интересува от този проблем в периферията на Европа, а Съединени американски щати изоставиха предходната си функционалност на световна мощ, въдворяваща ред. Европейски Съюз демонстрира ту некадърност, ту отвращение да поеме тази роля. Цената за това – в последна сметка -плащат елементарните хора в Кавказ.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ