Нанси Пелоси погреба Тайван
Историята с полета на ръководителя на Камарата на представителите на Конгреса на Съединени американски щати в Тайван още изначално беше изчислена като губеща и за двете страни (и за Съединени американски щати, и за Китай). Ясно е, че и за Тайван, и то преди всичко.
Ето за какво не бях сюрпризиран от реакцията на част от съветските експерти-„ мачисти”, които се пробват да опишат политическите събития с категориите на сложното си детство и усвоените по същото време просташки закони. Например, в случай че не си дал отговор на наглостта в същия миг, значи си се уплашил.
Те също по този начин правят оценка и Путин понякога, а по-късно не могат да схванат за какво той съумява, а оценките им се оказват извънредно надалеч от действителността.
Ако хората душевен са заседнали в босоногото си детство, до момента в който е време да помислят за душата, нищо няма да им помогне и нищо не може да ги поправи - просто би трябвало да го приемете за даденост и да съчувствате. Много е мъчно да живееш с сходни претенции и упования, изключително в случай че работата ти е обвързвана с политика, чийто смисъл и значение не разбираш.
Бях сюрпризиран от реакцията на тайванските управляващи, които чинно и даже с прочут възторг се насочиха на заколение.
Ако бяха последователи на скорошно обединяване с континентален Китай или най-малко чиновници на китайското разузнаване, щях да ги схвана. Но Цай Инг-вен е прочут като коренен съперник на обединяването, покровител на провъзгласяването на Република Тайван и разширението на суверенитета на Тайван за неопределен срок.
Грубо казано, тя и нейният екип следват същата политика на „ двата Китая “, против която постоянно са се противопоставяли освен КНР, само че и множеството политици на Република Китай. Политиците на КНР и КР ги разделя отношението им към формата на държавна власт, само че в желанието си да обединят Китай в бъдеще те в по-голямата си част са единни.
Цай Инг-вен обаче, е представител на новото потомство тайвански политици, тя се ражда откакто партията Гоминдан, губи гражданската война в Китай, а нейният водач Чан Кайши намира последното си леговище в Тайван. Тя в никакъв случай не е познавала огромен Китай, тъй като нейната татковина е нейният остров, който през целия си живот се е страхувал от нахлуването на войските на КНР.
За нея няма минало под формата на Република Китай преди успеха на комунистите на континента. За нея бъдещето е Република Тайван. Нещо сходно виждаме в този момент в Украйна, където родените след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и добре образовани жители не схващат какво отношение имат към Русия.
Така че, от моята непросветена позиция, Цай Инг-вен, единствено откакто е чула желанието на Пелоси да се отбие на посещаване, трябваше неотложно и безапелационно да изиска тя да прелети, без да се отбива. Можеше да вземем за пример, нейното летище да бъде в ремонт? Или някаква друга неволя можеше да се случи. Главното е, че старата жена би трябвало да си лети по своя път и да не си измисля спомагателни завършения за себе си, а и за Тайван.
Да се обърнем към обстоятелствата. Какво донесе или може да донесе визитата на Пелоси на Тайван? Нищо. Съединените щати публично не престават да признават КНР като единствената китайска страна, както и да поддържат политиката на обединен Китай. Тайван, като техен съдружник, те подкрепяха преди и няма да спрат да го поддържат, само че доставките на оръжия, обещани на Тайпе, даже по американски данни, към този момент изостават с години. Пелоси няма да оправи тази обстановка.
Междувременно огромна част от американския хайлайф също се опълчи на визитата. По този въпрос съвсем се образува двупартиен консенсус, който от дълго време липсваше по други въпроси. Ситуацията е толкоз транспарантна и разбираема, че даже американският хайлайф, който през последните години внезапно деградира интелектуално, съумя да пресметне неговата цена.
Така Пелоси продължи и продължи да споделя на всички, че желае да посети Тайван, а Китай също продължи и продължи да изяснява на всички, че ще одобри това като неприятелски жест и несъмнено ще даде корав отговор. Освен това, съдейки по грубостта на изказванията и демонстрацията на мощ, Пекин загатва за война.
Не мисля, че китайците са обмисляли свалянето на самолета на Пелоси. Не, тя въпреки всичко е общественик и нахлуване против нея би се квалифицирало като акт на държавен тероризъм. Но защото тематиката за „ свалянето на самолета “ беше интензивно обсъждана, дано единствено да отбележим, че това незабавно означаваше война сред Китай и Съединените щати, от която нито Пекин, нито Вашингтон се нуждаеха.
Ако Пелоси беше отказала да посети Тайван, тогава след бъркотията, която беше провела, Пекин щеше морално да завоюва, а самата Нанси щеше да е по-добре да не се връща в Съединените щати. Това би било унижението на Америка, което тя провежда със личните си ръце и което няма да й бъде простено.
Тоест разновидността тя да лети до Тайван беше най-вероятният. Но по принцип от това дали ще лети около Тайван или въпреки всичко ще кацне на острова, всъщност не трансформира нищо.
Байдън обаче се обади на Си Дзинпин в навечерието на полета, обяснявайки, че това не е политика на Съединени американски щати, че бабата е полудяла и никой във Вашингтон не може да направи нищо с нея. Но какво общо има Си с проблемите на американците с Нанси? Той има съответен факт - унижението на Китай, чието мнение беше подценено.
Междувременно, в случай че Пелоси в действителност искаше да отиде и да огледа Тайван, най-лесният метод беше публично да изиска позволение от китайското външно министерство (САЩ признават „ обединен Китай “ и това е КНР, а не КР). Мисля, че китайците не биха се формализирали доста и незабавно биха се съгласили с нейното посещаване.
Но „ златната акция “ от тази рецесия от самото начало беше в ръцете на Цай Инг-вен. Отказът й да одобри Пелоси в Тайван би решил всички проблеми и би бил по-полезен за Тайван, в сравнение с в случай че Пелоси просто се изплаши в последния миг или реши да се вслуша в съвета на Белия дом и да анулира визитата.
Отмяната на визитата на самата Пелоси не донесе нищо на китайците. За тях обстановката ще остане следната: американците могат да повторят провокацията във всеки един миг, до момента в който тайванците са подготвени да поддакват на Вашингтон във всичко.
Има единствено един метод да се реши този проблем - да се отстрани Тайван един път вечно. Това решение е взето без значение от това дали самолетът с Пелоси ще кацне в Тайван (както е) или ще прелети. В случая реакцията на переспективните тайвански политици в действителност беше доста по-важна от изцепките на една престаряла американка.
Да, идването на Пелоси в Тайван основава известно стеснение за Си Дзинпин. Опозицията на планувания за ноември конгрес на КПК може да употребява този случай против него. Но решенията на това равнище, което в тази ситуация е взето от китайското управление, не се вземат независимо. Последствията са прекомерно съществени.
Така че считам, че Си Дзинпин авансово е получил поддръжката на множеството си авторитетни приятели (помните ли по какъв начин Путин в навечерието на 24 февруари организира Съветът за сигурност за приемане на решението за признаването на ДНР и ЛНР?).
Китайците незабавно дадоха отговор със наказания както против Тайван, по този начин и против Съединени американски щати. Санкциите са много мъчителни, само че е ясно, че не са съответен отговор на такава огромна провокация. Учението с възможен полет на ракети в териториалните води на Тайван е малко по-сериозно деяние, само че и американците оставиха своята авионосна група в региона, т.е. и те показват мощ, отговаряйки на опасността с опасност.
Следователно единственото действително деяние, което ще затвори опцията американците да продължат поредицата от провокации в бъдеще, е окупацията на Тайван. Това сигурно не е решението, което КНР искаше. За Пекин беше значимо да анексира острова по кротичък път. Но Съединени американски щати демонстрираха, че ще предизвикат война, до момента в който не го създадат.
Американските самолетоносачи няма да висят към Тайван вечно. Китай може да избере времето и мотива да нападна. По принцип „ факторът Пелоси “ ще бъде задоволителна причина и след шест месеца.
И по този начин, както постоянно се случва в игра с ненулева сума, всички изгубиха. Си Дзинпин има дребни проблеми с имиджа, най-много отвън Китай. Самата КНР беше лишена от вярата за спокойно обединяване с Тайван, до момента в който войната ще бъде кърваво тестване на първо място за тайванците.
Съединени американски щати се надяват, че вследствие на предизвиканите от тях войни ще възникне кървава преграда сред руснаците, които са жители на Русия, и руснаците, които са жители на Украйна (които към момента се считат за украинци). По същия метод Съединени американски щати разчитат на сходна кървава преграда сред континентален Китай и Тайван.
Съединените щати също имат проблем: в този момент Китай ще стартира военни дейности по пътя и когато може най-вече да подразни Вашингтон с това. А ресурсите на Съединени американски щати не са разтегателни и към този момент са си разрешили да изпаднат в прекалено много рецесии.
Но най-големите проблеми чакат Тайван. Присъдата на процедура му е подписана и единствено знамение може да промени нещо.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Ето за какво не бях сюрпризиран от реакцията на част от съветските експерти-„ мачисти”, които се пробват да опишат политическите събития с категориите на сложното си детство и усвоените по същото време просташки закони. Например, в случай че не си дал отговор на наглостта в същия миг, значи си се уплашил.
Те също по този начин правят оценка и Путин понякога, а по-късно не могат да схванат за какво той съумява, а оценките им се оказват извънредно надалеч от действителността.
Ако хората душевен са заседнали в босоногото си детство, до момента в който е време да помислят за душата, нищо няма да им помогне и нищо не може да ги поправи - просто би трябвало да го приемете за даденост и да съчувствате. Много е мъчно да живееш с сходни претенции и упования, изключително в случай че работата ти е обвързвана с политика, чийто смисъл и значение не разбираш.
Бях сюрпризиран от реакцията на тайванските управляващи, които чинно и даже с прочут възторг се насочиха на заколение.
Ако бяха последователи на скорошно обединяване с континентален Китай или най-малко чиновници на китайското разузнаване, щях да ги схвана. Но Цай Инг-вен е прочут като коренен съперник на обединяването, покровител на провъзгласяването на Република Тайван и разширението на суверенитета на Тайван за неопределен срок.
Грубо казано, тя и нейният екип следват същата политика на „ двата Китая “, против която постоянно са се противопоставяли освен КНР, само че и множеството политици на Република Китай. Политиците на КНР и КР ги разделя отношението им към формата на държавна власт, само че в желанието си да обединят Китай в бъдеще те в по-голямата си част са единни.
Цай Инг-вен обаче, е представител на новото потомство тайвански политици, тя се ражда откакто партията Гоминдан, губи гражданската война в Китай, а нейният водач Чан Кайши намира последното си леговище в Тайван. Тя в никакъв случай не е познавала огромен Китай, тъй като нейната татковина е нейният остров, който през целия си живот се е страхувал от нахлуването на войските на КНР.
За нея няма минало под формата на Република Китай преди успеха на комунистите на континента. За нея бъдещето е Република Тайван. Нещо сходно виждаме в този момент в Украйна, където родените след разпадането на Съюз на съветските социалистически републики и добре образовани жители не схващат какво отношение имат към Русия.
Така че, от моята непросветена позиция, Цай Инг-вен, единствено откакто е чула желанието на Пелоси да се отбие на посещаване, трябваше неотложно и безапелационно да изиска тя да прелети, без да се отбива. Можеше да вземем за пример, нейното летище да бъде в ремонт? Или някаква друга неволя можеше да се случи. Главното е, че старата жена би трябвало да си лети по своя път и да не си измисля спомагателни завършения за себе си, а и за Тайван.
Да се обърнем към обстоятелствата. Какво донесе или може да донесе визитата на Пелоси на Тайван? Нищо. Съединените щати публично не престават да признават КНР като единствената китайска страна, както и да поддържат политиката на обединен Китай. Тайван, като техен съдружник, те подкрепяха преди и няма да спрат да го поддържат, само че доставките на оръжия, обещани на Тайпе, даже по американски данни, към този момент изостават с години. Пелоси няма да оправи тази обстановка.
Междувременно огромна част от американския хайлайф също се опълчи на визитата. По този въпрос съвсем се образува двупартиен консенсус, който от дълго време липсваше по други въпроси. Ситуацията е толкоз транспарантна и разбираема, че даже американският хайлайф, който през последните години внезапно деградира интелектуално, съумя да пресметне неговата цена.
Така Пелоси продължи и продължи да споделя на всички, че желае да посети Тайван, а Китай също продължи и продължи да изяснява на всички, че ще одобри това като неприятелски жест и несъмнено ще даде корав отговор. Освен това, съдейки по грубостта на изказванията и демонстрацията на мощ, Пекин загатва за война.
Не мисля, че китайците са обмисляли свалянето на самолета на Пелоси. Не, тя въпреки всичко е общественик и нахлуване против нея би се квалифицирало като акт на държавен тероризъм. Но защото тематиката за „ свалянето на самолета “ беше интензивно обсъждана, дано единствено да отбележим, че това незабавно означаваше война сред Китай и Съединените щати, от която нито Пекин, нито Вашингтон се нуждаеха.
Ако Пелоси беше отказала да посети Тайван, тогава след бъркотията, която беше провела, Пекин щеше морално да завоюва, а самата Нанси щеше да е по-добре да не се връща в Съединените щати. Това би било унижението на Америка, което тя провежда със личните си ръце и което няма да й бъде простено.
Тоест разновидността тя да лети до Тайван беше най-вероятният. Но по принцип от това дали ще лети около Тайван или въпреки всичко ще кацне на острова, всъщност не трансформира нищо.
Байдън обаче се обади на Си Дзинпин в навечерието на полета, обяснявайки, че това не е политика на Съединени американски щати, че бабата е полудяла и никой във Вашингтон не може да направи нищо с нея. Но какво общо има Си с проблемите на американците с Нанси? Той има съответен факт - унижението на Китай, чието мнение беше подценено.
Междувременно, в случай че Пелоси в действителност искаше да отиде и да огледа Тайван, най-лесният метод беше публично да изиска позволение от китайското външно министерство (САЩ признават „ обединен Китай “ и това е КНР, а не КР). Мисля, че китайците не биха се формализирали доста и незабавно биха се съгласили с нейното посещаване.
Но „ златната акция “ от тази рецесия от самото начало беше в ръцете на Цай Инг-вен. Отказът й да одобри Пелоси в Тайван би решил всички проблеми и би бил по-полезен за Тайван, в сравнение с в случай че Пелоси просто се изплаши в последния миг или реши да се вслуша в съвета на Белия дом и да анулира визитата.
Отмяната на визитата на самата Пелоси не донесе нищо на китайците. За тях обстановката ще остане следната: американците могат да повторят провокацията във всеки един миг, до момента в който тайванците са подготвени да поддакват на Вашингтон във всичко.
Има единствено един метод да се реши този проблем - да се отстрани Тайван един път вечно. Това решение е взето без значение от това дали самолетът с Пелоси ще кацне в Тайван (както е) или ще прелети. В случая реакцията на переспективните тайвански политици в действителност беше доста по-важна от изцепките на една престаряла американка.
Да, идването на Пелоси в Тайван основава известно стеснение за Си Дзинпин. Опозицията на планувания за ноември конгрес на КПК може да употребява този случай против него. Но решенията на това равнище, което в тази ситуация е взето от китайското управление, не се вземат независимо. Последствията са прекомерно съществени.
Така че считам, че Си Дзинпин авансово е получил поддръжката на множеството си авторитетни приятели (помните ли по какъв начин Путин в навечерието на 24 февруари организира Съветът за сигурност за приемане на решението за признаването на ДНР и ЛНР?).
Китайците незабавно дадоха отговор със наказания както против Тайван, по този начин и против Съединени американски щати. Санкциите са много мъчителни, само че е ясно, че не са съответен отговор на такава огромна провокация. Учението с възможен полет на ракети в териториалните води на Тайван е малко по-сериозно деяние, само че и американците оставиха своята авионосна група в региона, т.е. и те показват мощ, отговаряйки на опасността с опасност.
Следователно единственото действително деяние, което ще затвори опцията американците да продължат поредицата от провокации в бъдеще, е окупацията на Тайван. Това сигурно не е решението, което КНР искаше. За Пекин беше значимо да анексира острова по кротичък път. Но Съединени американски щати демонстрираха, че ще предизвикат война, до момента в който не го създадат.
Американските самолетоносачи няма да висят към Тайван вечно. Китай може да избере времето и мотива да нападна. По принцип „ факторът Пелоси “ ще бъде задоволителна причина и след шест месеца.
И по този начин, както постоянно се случва в игра с ненулева сума, всички изгубиха. Си Дзинпин има дребни проблеми с имиджа, най-много отвън Китай. Самата КНР беше лишена от вярата за спокойно обединяване с Тайван, до момента в който войната ще бъде кърваво тестване на първо място за тайванците.
Съединени американски щати се надяват, че вследствие на предизвиканите от тях войни ще възникне кървава преграда сред руснаците, които са жители на Русия, и руснаците, които са жители на Украйна (които към момента се считат за украинци). По същия метод Съединени американски щати разчитат на сходна кървава преграда сред континентален Китай и Тайван.
Съединените щати също имат проблем: в този момент Китай ще стартира военни дейности по пътя и когато може най-вече да подразни Вашингтон с това. А ресурсите на Съединени американски щати не са разтегателни и към този момент са си разрешили да изпаднат в прекалено много рецесии.
Но най-големите проблеми чакат Тайван. Присъдата на процедура му е подписана и единствено знамение може да промени нещо.
Превод: Европейски Съюз
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ