Сенки от миналото: Лазар Каганович – последният сталинист
Историята на този човек, макар обособени характерни моменти, е типична за вождовете от сталинската ера, които са към момента обект на боготворене и подражателство в някогашната Съветска империя, ръководена и през днешния ден от техен правилен възпитаник и почитател.
Лазар Моисеевич Каганович е роден на 22 ноември 1893 година / съгласно някои източници две години по- късно/ в многодетно семейство на евреин-обущар в покрайнините на Одеса. Бедността го принуждава рано да напусне учебно заведение и 14-годишен поема занаята на татко си. Под въздействието на по- огромния си брат, Михаил, който ще съобщи по-късно, 18-годишният Лазар ще постъпи като доста заблудени младежи от това време в болшевишката партия. През бурната 1905 година е към този момент партиен функционер и съгласно мемоари на съвременници, стартира да демонстрира чертите на неприятния си темперамент: властност, двуличие, пустославие, лакомия. По време на преврата от 1917 година, наименуван „ Великия октомври”, донесъл толкоз несгоди на човечеството!, и последвалата го братоубийствена Гражданска война, той към този момент заема разнообразни виновни постове, само че за негово страдание, по този начин ѝ не съумява да стигне до полезрението на вожда Улянов-Ленин. Но по тази причина пък, малко по- късно, / звезден момент в неговия живот! /, го вижда и прави оценка по достолепие Йосиф Джугашвили, наименуван още Сталин. Грузинският сатрап незабавно прави оценка качествата му и го прави свое протеже. Така стартира стремителната кариера на одеското еврейче, което стига до върховете в „ Червената империя” – става маршал и воин на Съюз на съветските социалистически републики, получава тъкмо 30 ордена и куп други звания и награди.
След гибелта на сифилитика Ленин, при развихрилата се борба за власт, Сталин се нуждае остро от собствен лоялен човек за най- значимата колония на Москва, Украйна. През 1925 Лазар Моисеевич е към този момент лидерът- самовластник на украинските комунисти, разбирай и на целия украински народ. В тази изстрадала от войните и метежите страна той прекомерно скоро провокира недоволството на локалните остарели болшевики, упрекнати от него във „ велико украински национализъм” и даже в „ шовинизъм” и „ сектантство”, и под техния напън Сталин е заставен да го отзове и прибере в Москва. Там, вместо да го накаже и намали, както нормално прави, го покачва в служба – секретар на Централния комитет, а при започване на 1930 година за глава на Московския градски комитет.
През 30-те години, интервала на насилствената колективизация на селското стопанство, Сталин изпраща Каганович в най- проблематичните региони. И на всички места неговата поява значи тотално принуждение, невиждана свирепост – депортиране в Сибирската тайга или в степите на Средна Азия, и даже физическо избиване на хиляди хора, нерядко и цели фамилии! Бедност и апетит за хиляди!
Но Лазар Каганович е безсърдечен освен към селяните. Когато в подмосковския промишлен град Иваново- Вознесенск, подгонени от мизерията и глада, служащите от машиностроителните фабрики и тъкачките излизат на улицата, с цел да стачкуват за по- високи заплати, той удавя в кръв мирния им митинг... / Нашите учители, въпреки и излъгани и подиграни от руският кадър Станишев, въпреки всичко, не бяха бити, нали?! /
През 1933 година – началото на огромните Сталински репресии, Каганович е определен за... Председател на Централната комисия по провеждането на чистките! / Звучи необикновено, само че тъкмо по този начин е била посочена!/. И стартира да работи по тази велика задача, поръчана му от вожда, с същинско озлобление. А като ръководител на изборната комисия на Осемнадесетия конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз провежда подправянето на избора, като напряко унищожава бюлетините на към 300 гласа на делегати, дали своят вот срещу Сталин!...Познато, нали?!..
През това най-страшно Сталинско десетилетие, 30-те години, когато по заповед на вожда, се реконструира Москва, с цел да стане „ нов социалистически град”, Каганович още веднъж е в центъра на събитията. По негова заповед са разрушени стотици остарели здания, измежду тях и църкви и културни и исторически монументи. Наглостта му стига до такава степен, че желае да срине и шедьовъра на съветската архитектура, Храма Василий Блажени. И единствено решителната интервенция на архитекта- реставратор и историк акад. Пьотр Барановски, съумял в последния миг да получи поддръжката на Сталин, избавя тази емблема на Москва. Но злият и злопаметен Каганович няма да елементарни и не помни - не и след дълго, при една от следващите „ чистки” ще изпрати в сибирски концлагер учения...
И въпреки всичко, активността на Каганович за „ обновяването” на Москва не е единствено разрушителна. По негова концепция са издигнати няколко жилищни комплекса с тип на казарми и гигантоманската постройка на Централния спектакъл на Съветската войска...във формата на петолъчка, която, съгласно него, трябвало да се гледа от горната страна, от аероплан, при все това над Москва не можели, не могат и в този момент, да летят самолети...
През върховите години на терора /1936- 1938/ Лазар Каганович още веднъж играе първостепенна роля. Сталин му разпорежда най- мръсните и жестоки интервенции, за които го обсипва с ордени и привилегии. Сред тях е и заличаването на популярния режисьор Всеволод Мейерхолд, считан за един от огромните театрали на ХХ век. Лазар Каганович посещава една от постановките му. С принизения си естетически аршин и главно обучение, той несъмнено, не може да я разбере и хареса и си потегля по средата. Мейерхолд, преследван от Сталин по това време, към този момент трансферирал шейсетте, човек с разтърсено здраве и нерви, хуква след Другаря от Це Ка на улицата, за го попита за какво не утвърждава работата му. / Помним, че тогава партийните величия е у нас определяха освен живота и съществуването на творбите на изкуството, само че и на техните създатели./ Но Каганович влиза бързо със своята свита в колата си и потегля без да му обърне внимание. Кой е той? Някакъв си режисьор, актьор?!.. Всеволод.Мейерхолд се затичва след автомобила, до момента в който не пада и се наранява върху паважа...
По времето на войната въздействието на Лазар Моисеевич стартира да отслабва. През 40- те години започва акцията против „ безродните космополити”. Еврейската интелигенция е подложена на всеобщи репресии – уволнения, затвор, сибирски лагери, физическо избиване. Много именити учени, актьори, писатели, музиканти става жертва на Сталин и на омразата му към „ Племето Давидово”. Над 100 огромни имена са изтрити. Сред най- фамозните са пощадени само музикантите Гилелс, Ойстрах и Флиер, като международни звезди, и двамата прекомерно комунизирани писатели и сталинови любимци - Самуел Маршак и Иля Еренбург. Затова пък, един от най- честните и най- достойните, националният актьор Соломон Михоелс, артист от шекспировски мащаб, само че почтен и волнодумец, макар че е притежател на Сталинската премия, бива свиреп погубен на 13 януари 1948 година Минск, напряко на улицата, с цел да бъдат сплашени останалите.
Лазар Каганович не е директен участник в тези репресии – да не забравяме, че е евреин. Но неговият роден брат, Михаил Моисеевич, същият който се грижи като момче за него и го насочва „ по правия път на Партията”, е задържан, съден и погубен като...”японски шпионин”. А маршал Лазар Каганович не си помръдва пръста, с цел да го избави!
Всъщност, той към този момент стартира да се опасява за личната си кожа. Сталин престава да го кани във вилата си край Москва, на вечерните си „ запои” с Ворошилов, Берия, Маленков и другите „ вождове” от свитата си. А след акцията против кремълските лекари, наречени „ убийците в бели халати”/!?/, и развихрилата се след нея втора антисемитска акция, единствено гибелта на вожда през март 1953, го избавя от репресиите, засегнали и Кремъл.
След съдбоносната 1953 година въздействието на Лазар Каганович, за малко време, още веднъж нараства – назначават го за заместител министър председател, поема няколко значими министерства, обикаля Европа с делегации. Тогава на власт е мужикът Хрушчов, бил преди този момент в обкръжението на Сталин, който в този момент желае да разкрие пред обществеността в целия свят „ истината за култа към личността”. Но Каганович съумява да убеди останалите „ вождове”, че „ в този момент не е време за това”.
През преломната 1956 година / усетила се малко и у нас!/, в Кремъл се образува анти хрушчовска коалиция, в която влизат старите консерватори, отпред с Каганович и Маленков. Но през идната година заговорниците са разкрити, разобличени и осъдени. Каганович е позорно изпъден от Политбюро. Дори изпъден и от Москва. Изпращат го за...директор на цех в град Азбест. Там той ще работи до края на паметната 1961 – годината на Двайсет и втория конгрес. Тогава още веднъж ще стане дума за закононарушенията на Каганович от сталинската ера. След „ историческия конгрес” той ще бъде уволнен от завода и ще последва най- страшното – изключването от редиците на „ Партията- Майка”. Страшен удар за него! Ще му дефинират една скромна пенсия – 120 рубли, ще изгуби всички привилегии.
Съвременниците му споделят, че бил здрав като бик. Но когато навършва 80 години му се постанова да направи урологична интервенция. Настаняват го в една елементарна московска болница в стая с повече пациенти. Тогава неговата щерка отива напряко в Кремъл при Брежнев и съумява да разсъни съчувствието му. Той му дава документ за „ кремълски порцион” и го реалокира в държавната болница. След това живее умерено и богато още цели 18 години като „ вип пенсионер”, също както и нашите някогашни комунистически величия, които макар незаконното си минало получават вип пенсии и си живеят богато и щастливо...
На 25 юли 1991 година „ сталинският дълголетник”, 98-годишният Лазар Каганович умира в дома си в Москва. Той е последният от тази незабравима кохорта.
Лазар Моисеевич Каганович е роден на 22 ноември 1893 година / съгласно някои източници две години по- късно/ в многодетно семейство на евреин-обущар в покрайнините на Одеса. Бедността го принуждава рано да напусне учебно заведение и 14-годишен поема занаята на татко си. Под въздействието на по- огромния си брат, Михаил, който ще съобщи по-късно, 18-годишният Лазар ще постъпи като доста заблудени младежи от това време в болшевишката партия. През бурната 1905 година е към този момент партиен функционер и съгласно мемоари на съвременници, стартира да демонстрира чертите на неприятния си темперамент: властност, двуличие, пустославие, лакомия. По време на преврата от 1917 година, наименуван „ Великия октомври”, донесъл толкоз несгоди на човечеството!, и последвалата го братоубийствена Гражданска война, той към този момент заема разнообразни виновни постове, само че за негово страдание, по този начин ѝ не съумява да стигне до полезрението на вожда Улянов-Ленин. Но по тази причина пък, малко по- късно, / звезден момент в неговия живот! /, го вижда и прави оценка по достолепие Йосиф Джугашвили, наименуван още Сталин. Грузинският сатрап незабавно прави оценка качествата му и го прави свое протеже. Така стартира стремителната кариера на одеското еврейче, което стига до върховете в „ Червената империя” – става маршал и воин на Съюз на съветските социалистически републики, получава тъкмо 30 ордена и куп други звания и награди.
След гибелта на сифилитика Ленин, при развихрилата се борба за власт, Сталин се нуждае остро от собствен лоялен човек за най- значимата колония на Москва, Украйна. През 1925 Лазар Моисеевич е към този момент лидерът- самовластник на украинските комунисти, разбирай и на целия украински народ. В тази изстрадала от войните и метежите страна той прекомерно скоро провокира недоволството на локалните остарели болшевики, упрекнати от него във „ велико украински национализъм” и даже в „ шовинизъм” и „ сектантство”, и под техния напън Сталин е заставен да го отзове и прибере в Москва. Там, вместо да го накаже и намали, както нормално прави, го покачва в служба – секретар на Централния комитет, а при започване на 1930 година за глава на Московския градски комитет.
През 30-те години, интервала на насилствената колективизация на селското стопанство, Сталин изпраща Каганович в най- проблематичните региони. И на всички места неговата поява значи тотално принуждение, невиждана свирепост – депортиране в Сибирската тайга или в степите на Средна Азия, и даже физическо избиване на хиляди хора, нерядко и цели фамилии! Бедност и апетит за хиляди!
Но Лазар Каганович е безсърдечен освен към селяните. Когато в подмосковския промишлен град Иваново- Вознесенск, подгонени от мизерията и глада, служащите от машиностроителните фабрики и тъкачките излизат на улицата, с цел да стачкуват за по- високи заплати, той удавя в кръв мирния им митинг... / Нашите учители, въпреки и излъгани и подиграни от руският кадър Станишев, въпреки всичко, не бяха бити, нали?! /
През 1933 година – началото на огромните Сталински репресии, Каганович е определен за... Председател на Централната комисия по провеждането на чистките! / Звучи необикновено, само че тъкмо по този начин е била посочена!/. И стартира да работи по тази велика задача, поръчана му от вожда, с същинско озлобление. А като ръководител на изборната комисия на Осемнадесетия конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз провежда подправянето на избора, като напряко унищожава бюлетините на към 300 гласа на делегати, дали своят вот срещу Сталин!...Познато, нали?!..
През това най-страшно Сталинско десетилетие, 30-те години, когато по заповед на вожда, се реконструира Москва, с цел да стане „ нов социалистически град”, Каганович още веднъж е в центъра на събитията. По негова заповед са разрушени стотици остарели здания, измежду тях и църкви и културни и исторически монументи. Наглостта му стига до такава степен, че желае да срине и шедьовъра на съветската архитектура, Храма Василий Блажени. И единствено решителната интервенция на архитекта- реставратор и историк акад. Пьотр Барановски, съумял в последния миг да получи поддръжката на Сталин, избавя тази емблема на Москва. Но злият и злопаметен Каганович няма да елементарни и не помни - не и след дълго, при една от следващите „ чистки” ще изпрати в сибирски концлагер учения...
И въпреки всичко, активността на Каганович за „ обновяването” на Москва не е единствено разрушителна. По негова концепция са издигнати няколко жилищни комплекса с тип на казарми и гигантоманската постройка на Централния спектакъл на Съветската войска...във формата на петолъчка, която, съгласно него, трябвало да се гледа от горната страна, от аероплан, при все това над Москва не можели, не могат и в този момент, да летят самолети...
През върховите години на терора /1936- 1938/ Лазар Каганович още веднъж играе първостепенна роля. Сталин му разпорежда най- мръсните и жестоки интервенции, за които го обсипва с ордени и привилегии. Сред тях е и заличаването на популярния режисьор Всеволод Мейерхолд, считан за един от огромните театрали на ХХ век. Лазар Каганович посещава една от постановките му. С принизения си естетически аршин и главно обучение, той несъмнено, не може да я разбере и хареса и си потегля по средата. Мейерхолд, преследван от Сталин по това време, към този момент трансферирал шейсетте, човек с разтърсено здраве и нерви, хуква след Другаря от Це Ка на улицата, за го попита за какво не утвърждава работата му. / Помним, че тогава партийните величия е у нас определяха освен живота и съществуването на творбите на изкуството, само че и на техните създатели./ Но Каганович влиза бързо със своята свита в колата си и потегля без да му обърне внимание. Кой е той? Някакъв си режисьор, актьор?!.. Всеволод.Мейерхолд се затичва след автомобила, до момента в който не пада и се наранява върху паважа...
По времето на войната въздействието на Лазар Моисеевич стартира да отслабва. През 40- те години започва акцията против „ безродните космополити”. Еврейската интелигенция е подложена на всеобщи репресии – уволнения, затвор, сибирски лагери, физическо избиване. Много именити учени, актьори, писатели, музиканти става жертва на Сталин и на омразата му към „ Племето Давидово”. Над 100 огромни имена са изтрити. Сред най- фамозните са пощадени само музикантите Гилелс, Ойстрах и Флиер, като международни звезди, и двамата прекомерно комунизирани писатели и сталинови любимци - Самуел Маршак и Иля Еренбург. Затова пък, един от най- честните и най- достойните, националният актьор Соломон Михоелс, артист от шекспировски мащаб, само че почтен и волнодумец, макар че е притежател на Сталинската премия, бива свиреп погубен на 13 януари 1948 година Минск, напряко на улицата, с цел да бъдат сплашени останалите.
Лазар Каганович не е директен участник в тези репресии – да не забравяме, че е евреин. Но неговият роден брат, Михаил Моисеевич, същият който се грижи като момче за него и го насочва „ по правия път на Партията”, е задържан, съден и погубен като...”японски шпионин”. А маршал Лазар Каганович не си помръдва пръста, с цел да го избави!
Всъщност, той към този момент стартира да се опасява за личната си кожа. Сталин престава да го кани във вилата си край Москва, на вечерните си „ запои” с Ворошилов, Берия, Маленков и другите „ вождове” от свитата си. А след акцията против кремълските лекари, наречени „ убийците в бели халати”/!?/, и развихрилата се след нея втора антисемитска акция, единствено гибелта на вожда през март 1953, го избавя от репресиите, засегнали и Кремъл.
След съдбоносната 1953 година въздействието на Лазар Каганович, за малко време, още веднъж нараства – назначават го за заместител министър председател, поема няколко значими министерства, обикаля Европа с делегации. Тогава на власт е мужикът Хрушчов, бил преди този момент в обкръжението на Сталин, който в този момент желае да разкрие пред обществеността в целия свят „ истината за култа към личността”. Но Каганович съумява да убеди останалите „ вождове”, че „ в този момент не е време за това”.
През преломната 1956 година / усетила се малко и у нас!/, в Кремъл се образува анти хрушчовска коалиция, в която влизат старите консерватори, отпред с Каганович и Маленков. Но през идната година заговорниците са разкрити, разобличени и осъдени. Каганович е позорно изпъден от Политбюро. Дори изпъден и от Москва. Изпращат го за...директор на цех в град Азбест. Там той ще работи до края на паметната 1961 – годината на Двайсет и втория конгрес. Тогава още веднъж ще стане дума за закононарушенията на Каганович от сталинската ера. След „ историческия конгрес” той ще бъде уволнен от завода и ще последва най- страшното – изключването от редиците на „ Партията- Майка”. Страшен удар за него! Ще му дефинират една скромна пенсия – 120 рубли, ще изгуби всички привилегии.
Съвременниците му споделят, че бил здрав като бик. Но когато навършва 80 години му се постанова да направи урологична интервенция. Настаняват го в една елементарна московска болница в стая с повече пациенти. Тогава неговата щерка отива напряко в Кремъл при Брежнев и съумява да разсъни съчувствието му. Той му дава документ за „ кремълски порцион” и го реалокира в държавната болница. След това живее умерено и богато още цели 18 години като „ вип пенсионер”, също както и нашите някогашни комунистически величия, които макар незаконното си минало получават вип пенсии и си живеят богато и щастливо...
На 25 юли 1991 година „ сталинският дълголетник”, 98-годишният Лазар Каганович умира в дома си в Москва. Той е последният от тази незабравима кохорта.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ